Решението на Тръмп за Иран: Какви са опциите пред президента на САЩ

Вече не е нужно да се гадае.
New York Times, позовавайки не на "отлично информиран източник" съобщи, че президентът Тръмп вече е казал на приятеля си Макрон, че САЩ излизат от Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), известен като ядрената сделка с Иран, и от12 май възстановяват всички отменени със споразумението санкции. Светът официално ще разбере за това довечера.

Какво следва?

Първо: не бива да продължава да се следва заблудата, че някакъв шантав чичко Тръмп прави първото, каквото му хрумне напук на здравия разум. В САЩ президентът наистина е началник на изпълнителната власт, но не е самодържец. Реалната външна и вътрешна политика се прави от Конгреса с одобрението на Сената, където са представени почти поравно и двете американски партии. В случая със СВПД излизането на САЩ е дълбоко премислена многопланова стратегическа комбинация от действия, съставена от сложнното кълбо от интириси на тамошни политически, икономически, разузнавателни, еврейски, арабски и пр. лобита.

Второ: САЩ са само една от страните по сделката. Освен тях и Иран в договора са и останалите страни-членки на СС на ООН - Русия, Китай, Франция и ОК, както и привлечената в последния етап на преговорите Германия. Т.е. излизането на САЩ не обезсилва автоматично постигнатите договорености. Още повече, че Съветът на ЕС е приел правни актове, чрез които част от разпоредбите на споразумението стават част от правото на ЕС. Ако клекне пред диктата на САЩ, ЕС ще признае открито, че няма самостоятелна политика и е придатък на Америка.
На основание приетия преди време закон срещу Иран, Русия и С.Корея САЩ по традиция ще заплашват със санкции всички лица, компании и банки, които нарушат разпоредбите му или казано по-просто - които осъществяват сделки с Иран. Сред най-засегнатите потенциално ще са Франция и Русия, които след 2015 г. сключиха многомилиардни сделки с ирански компании за инвестиции в нефтодобивната, нефтопреработвателната промишленост, строителство на нефто- и газопороводи и инфраструктура. Сделки с американски компании няма сключени, освен закупуването на няколко самолета от Боинг за въттрешни линии.

Трето: бъдещето на иранската ядрена сделка наистина следва да се разглежда именно като елемент от сложния пъзел на отношения, както в района, така и в света:
- отношенията Иран - Израел. Заплаха да еврейската сържава е реалното изграждане на шиитската дъга Иран-Ирак-Сирия и Ливан след днешната голяма победа на Хизбулла на парламентарните избори там и катастрофата на сунитската просаудитска управляваща партия на премиера Харири;
- отношенията Израел - САЩ. Небивалото влияние върху политиката на САЩ от страна на еврейското лоби, най-показният елемент от който е прилагането в действие на с десетилетия отлаганото решение за преместване на американското посолство в Йерусалим. Този акт демонстрира краха на израелко-палестинските договорености и пълното им неглижиране от страна на Вашингтон;
- отношенията САЩ - Русия, както в Сирия, така и в целия Близък Изток, постсъветското пространство, Афганистан, Пакистан, Северна и Централна Африка, Турция;
- отношенията САЩ - Китай - С.Корея, защото без участието на Пхенян Иран не би напреднал така стремително в новита разработки на ракети с голям обсег;
- отношенията САЩ - водещи европейски държави, защото както и Русия, САЩ не се занимават да установяват отношения с виртуалния ЕС, а търсят единомислие с водещите държави: Германия, Франция, ОК. И ако може те да работят за програмата America First;

Пропадането на иранската сделка целенасочено ще засили позициите на консерваторите в Техеран и евентуалното възобновяване на ядрената програма като отговор ще доведе до обоснован от това военен удар от Израел и Саудитска, подкрепени от САЩ. Иран определено не разполага с такива съвременни оръжейни системи, с които са въоръжени трите държави-агресори, но освен огромната си армия разполага с около милион афганистански и пакистански шиити-бежанци, които на чеса ще се влеят в армията.

Има голяма вероятност потенциалният конфликт в Иран да реши еднозначно въпросът за многополюсния свят. Именно в промяната на днешния ЮС-модел.