С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 10 май 2018, 15:45, 5071 прочитания

Гунтрам Волф: Не мисля, че сега България ще бъде допусната в ERM-2

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какви са шансовете на България за влизане във валутния механизъм ERM-2 (определян като "чакалня" за еврото)?

Тук роля има и политиката – очевидно това е приоритет на Европейската комисия и Европейската народна партия (ЕНП).


Нека обясня как се случват нещата. България обяви, че ще кандидатства за членство в ERM-2, което е следващата формална преграда, която трябва да премине, за да влезе в еврозоната. Първо трябва да сте в ERM-2 и ако се справите там две години, автоматично влизате в еврозоната, ако всички други критерии също са изпълнени.

Така ключовият въпрос е дали България ще бъде допусната в ERM-2. Процесът е такъв, че всъщност няма формални критерии за допускане на една страна в ERM-2. Това е решение, което се взима от т. нар. ERM Council. И според договора ключовото изречение е: "Членството в ERM е базирано на съгласие между министрите и гуверньорите на централните банки на страната, която кандидатства, страните - членки на еврозоната, и Европейската централна банка (ЕЦБ)."

По същество това е политическо решение на 19-те страни от еврозоната, ЕЦБ и Дания, която е в този съвет. И това решение трябва да бъде взето единодушно. Две неща са интересни тук. Едното е, че Европейската комисия не е част от това решение, тя пише доклад, но той не е обвързващ. ЕЦБ обаче е част от това решение и ако иска, може да го блокира, както и всяка от страните-членки на еврозоната. Така всичко се свежда до политическо решение дали да допуснем някой да се присъедини към нашия клуб. И както знаете, много клубове имат правило, че ако някой иска да влезе, тези, които вече са вътре, трябва да кажат "да". Така е и с членството в ERM-2.



Но веднъж след като България е в ERM-2, нещата вече се движат по формалните критерии и ако всички формални критерии са изпълнени, тогава България ще бъде пусната в еврозоната и вече не може да бъде спряна. Ето защо сега има толкова много политически вълнения около кандидатурата на България - защото страните членки знаят, че след като веднъж сте влезли в ERM-2, е много вероятно да изпълните всички критерии и тогава автоматично ще се присъдените към еврозоната. И в момента официалната политическа линия е – първо банковият съюз и после ERM-2.

Позицията на София е, че е не съгласна и предпочита обратното - първо приемане в ERM-2 и след това влизане в банковия съюз. А защо се появи това искане за банковия съюз, след като то не е формален критерий?

Политиците в България може да казват, че не са съгласни да използват това като тактика в преговорите и да притиснат ERM Council да вземе решение. Според мен за България ще е добре да се присъедини към банковия съюз. Причината е много проста – ще имате строг външен надзор, честен и безпристрастен. И това ще е здравословно за българската банкова система.

Искането за влизане първо в банковия съюз има стратегически и тактически аспект. Тактическият е, че това е аргумент за отлагане на членството в ERM-2. Стратегическият е, че действително има тревоги, че в България все още някои неща в банковата система не са наред. И ако България бъде допусната в еврозоната със сериозни нередности в банковата система, тогава и ЕЦБ ще носи отговорност. Така че това е допълнително ниво на застраховка – първо да е сигурно, че банковата система е в добра форма и е под сериозен надзор, и след това ЕЦБ ще бъде много по-спокойна да каже "да". В крайна сметка е въпрос на доверие – вярваме на България достатъчно и смятаме, че е подходящо да я пуснем в ERM-2.

Настина това не записано като условие в договора, но пък и банковият съюз не съществуваше, когато правилата са били писани. И тъй като влизането в ERM-2 е влизане в клуб, всеки може да реши дали да каже "да" или "не", това е политическо решение за доверието в България. И има политическа възможност ЕЦБ или всяка от страните членки да каже: "Чакайте малко, няма да пуснем България да влезе, без преди това да сме видели как се справя в банковия съюз."

Защо ЕК е толкова благосклонна към влизането на България в ERM-2 и какъв е шансът това позитивно отношение да се запази и при новия състав на комисията догодина?

Единият мотив е партийната политика – това е приоритет на ЕНП и комисията го следва. Другият мотив е, че Жан-Клод Юнкер иска да остане в историята като председателя на ЕК, който разширява еврозоната. Това са двата мотива – партийната политика и въпросът за наследството.

Германските политици обаче са доста скептични и има притеснения, че България може да е следващата Гърция. Не съм сигурен доколко основателни са тези страхове. Действително по отношение на качеството на институциите и корупцията България все още не се справя достатъчно добре. Но Германия трябва да признае, че България спазва макродисциплина вече 20 години. И исторически има по-добро макропредставяне от Гърция по отношение на инфлация, бюджетен дефицит, дълг. Когато се гледат формалните критерии, България би трябвало да бъде допусната.

Цялото недоверие идва от корупцията и качеството на институциите, но това не са формални критерии за влизане. А също и от неинформираното мнение, че България е съседка на Гърция и следователно е като нея. Според мен германските политици не са съвсем честни към България.

Но ми се струва добра идеята за сключване на политическа сделка – ок, вие се присъединявате към банковия съюз и ако в следващата година или две банковият надзор е доволен, че всичко върви добре, то тогава вече няма причина да не ви пуснем да влезете в ERM-2. Това може да е политически компромис.

Не мисля, че България ще бъде допусната сега в ERM-2. На този етап отговорът няма да бъде положителен. Решението ще бъде – нека има политическа сделка, първо се присъединете към банковия съюз и после след година или две ви обещаваме членство в ERM-2.

Грешка ли е българският финансов министър да дава конкретна дата, когато България ще кандидатства за ERM-2, ако не е сигурно, че кандидатурата ще бъде одобрена?

Може би окуражаването от ЕК е било твърде силно. А тя дори не участва в решението. Но не съм сигурен, че е грешка, от политическа гледна точка това е правилната стратегия – да повишаваш натиска. Защото България има право да каже: "ЕС е базирана на договори организация".

Това е фундаменталната линия на напрежение в ЕС – той е базиран на договори, така че върховенството на закона се прилага за всички. И формално България има макродисциплината и изпълнява критериите и да бъде допусната да влезе в еврозоната. Но това е едната страна на това, което сме. Другата страна е, че ние сме клуб, политически клуб. И този политически клуб е основан на доверието един към друг. Както винаги има напрежение между тези две съперничещи си линии на европейската интеграция – едната е върховенството на закона, другата е, че сме клуб на вътрешни хора и тези вътре могат да решават за онези, които са отвън. Това е фундаментално напрежение и затова българският случай е много важен.

В известен смисъл българският финансов министър правилно казва на европейските си партньори: "Хей, чакайте малко, ние сме точно толкова членове на ЕС, колкото и всички вие, и точно колкото вас имаме право да кандидатстваме на базата на критериите, които сме изпълнили". И сега виждаме реалността в ЕС, че той наистина има две измерения – група на равни, базирана на договори и върховенство на закона и клуб, в който онези, които са вътре, мислят, че някак притежават целия проект. Надеждата ми е, че това напрежение ще бъде разрешено чрез политически компромис, който гласи – ок, има върховенство на закона, но действитело има и въпрос с доверието, така че първо банков съюз и след година или две години, ако всичко изглежда добре, отиваме към следващата стъпка. Банковият съюз е мярка за повишаване на доверието.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

МВФ също повишава макроикономическата прогноза за България МВФ също повишава макроикономическата прогноза за България

Ревизията е с 0.4 процентни пункта до ръст на БВП от 3.7% през тази година

16 окт 2019, 472 прочитания

Ердоган: Турската офанзива в Сирия ще спре, когато кюрдите свалят оръжие Ердоган: Турската офанзива в Сирия ще спре, когато кюрдите свалят оръжие

Турският президент дава ултиматум до сряда вечер и отказва преговори

16 окт 2019, 530 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Полша може да улесни строежа на ветропаркове в морето

Причината е, че трябва да се постигнат екологични показатели, докато се защитава въгледобивът

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10