По моя начин или по никой начин

Атака срещу всички и най-вече срещу тия дето са срещу него в САЩ. Ония му подготвят какви ли не импийчмънти.. какви ли не съдебни процеси.. той пък им унищожава дълбоката държава...

А и да не е това, да не забравяме, че всеки президент на САЩ последните 30 и повече години е атакувал военно някоя държава... после всеки може да провери как са се развили държавите... Отделно има и война на санкции.

Точно за това си мислех и аз когато този идиот обяви, че ще наруши спогодбата. Време е за нова война. Тъжна работа - таман да понамалим малко военните конфликти и хайде нещо ново.

Не споделям два от изводите в статията:
1. Че това е еднолично залитане на Тръмп, а не е решение на истъблишмънта на САЩ;
2. Че не се знае какво ще настъпи в резултат от това хаотично действие.
Много добре знаят във Вашингтон какво целят с изваждането на САЩ от Всеобхватното споразумение. Излизането на САЩ има за цел не да остави оставащите в него държави да се оправят както намерят за добре, а просто да го взриви, защото Иран направи няколко непростими според САЩ грешни стъпки и доскорошният хегемон ще се опита да го накаже, като обърне света срещу него.
Друг е въпросът дали ще му се получи...
1. С намесата си във войната в Сирия Иран влезе в ситуационен съюз с Русия и чрез армия на терен даде възможност на Москва да демонстрира всичко онова, което САЩ не могат: решителност, жертвоготовност, вярност към съюзниците, способност за преговори;
2. С намесата си във войната в Сирия Иран влезе в директен конфликт с Израел, чието лоби в момента открито ръководи политиката на САЩ;
3. С контактите си в ракетните технологии със Северна Корея Иран се превръща в следващата незначителна държава, която може да заплаши с реален ракетно-ядрен удар територията на САЩ и да се стигне до същия комизъм като с Ким Чен-ун: президентът на най-великата да се мазни на шиитски духовник;
4. С намесата си във войната в Сирия Иран направи САЩ да изглеждат като празна кошница, която всеки може да рита.
Целите, които си поставят и явната, и дълбоката американски държави по отношение на Иран са първосигнални и много лесно определими:
1. Цели се икономическо задушаване на Иран, както чрез директни санкции срещу ирански компании и блокиране на ирански активи в зависими от САЩ банки, така и войнствен натиск срещу чужди банки и компании, които развиват отношения с Иран. Освен руските Газпром и Росатом това са и компании от "евроатлантическото семейство": Ербъс, Тотал, ВР, Шел, Рено, Пежо-Ситроен...
2. Цели се политическо дестабилизиране на Иран. Сегашното реформаторско (според ислямските представи) управление на президента Рухани е много податливо на атаки от страна на ислямистките хардлайнери в лицето на бившия президент Ахмадинеджад. След вестта за излизането на САЩ от споразумението, в иранския парламент тутак-си изгориха раираното знаме със звездичките.
Помня преди години, когато за пръв път стъпих в Техеран, изтривалката на входа на лъскавия хотел представляваше американското знаме. И беше толкова голяма, че нямаше начин да я прескочиш и да не си изтриеш обувките в знамето. Антиамериканизмът там е латентен и от поколения. Цели се неговото избухване. Цели се падането на реформаторите и поемането на властта от радикалите. И очакваното рестартиране на ядрената програма. Което пък ще даде оправдание за атака срещу ирански ядрени обекти от израелските и саудитските ВВС. И начало на война с непредвидим развой, от която само едно е сигурно: че САЩ няма да са победители;
3. Цели се предизвикване на иранска „цветна“ революция, в центъра на която ще са кюрдските автономисти и движението „Муджахидин халк“, с които американските служби, казват, в последно време активизирали връзките;
4. Цели се създаване на ситуационна антииранска коалиция, която да свърши мръсната работа. На този етап тя се състои само от Израел и Саудитска, зад които се притулят САЩ. Голямото бинго за Вашингтон ще е, ако успеят да примъкнат към нея и някоя европейска НАТО-вска държавица. Може би България?
Франция и Германия едва ли ще са, защото ще загубят пряко десетки милиарди от прекратяването на споразумението и ще понесат непоправими имиджови щети, ако тръгнат по американската свирка.
Турция няма да подкрепи. Още повече, че преди месец Ердоган изтегли от Форт Нокс турските златни запаси и си ги прибра в Анкара.
Пакистан става все по-антиамерикански. Ирак – също. Египет категорично отказа намеса. Йордания – също.
Няма кой да унищожи Иран. САЩ не стигат. А и има поне две страни постоянни членки на СС на ООН, които всячески ще попречат, защото войната в Иран всъщност ще е война за смяна на сегашния геополитически модел.
Всъщност той и без война си е отишъл.

Америка тика света към война.

До коментар [#4] от "
borodino
":

Не. Не го тика. Тръмп с постоянното си блъфиране сигурно непрекъснато би бил бит от партньорите си на покер.
В стратегически план САЩ и Русия много внимават в едно: да не преминат червената линия помежду си, и две: да не се подхлъзнат, бранейки прекалено пристрастно интересите на свои ситуационни сателити, което да ги доведе до първото.

Може да ви прозвучи като парадокс, но от излизането на САЩ от СВПД най-видим интерес има Москва:
- При конфронтацията САЩ-Иран аятолласите са обречени без Русия и е напълно очаквано да се притиснат по-силно към северната мечка;
- При конфронтацията САЩ - ЕС Меркел ясно заговори за изграждане на европейска отбрана, което явно ще обезсмисли НАТО и смисълът на американското военно присъствие в Европа;
- През месеца, докато светът очакваше решението на САЩ за ядрената сделка, цената на петрола скочи рязко. Тенденцията е устойчива. Това ще донесе допълнителни млрд. в руския бюджет, с които бързо може да започне изпълнението на социално-икономически реформи;
- Потенциалната възможност във всеки момент да се дестабилизира Иран сериозно ще накарат Китай да се замисли за планираните милиардни инвестиции в южното направления на Новия път и да обърне поглед към далеч по-предсказуемото северно - през Русия.

Разбира се, тази цена на петрола устройва и САЩ, защото шистовият добив става печеливш, а пък евентуалното "запушване" на китайската икономическа експанзия в Пакистан и Иран отпушва възможността американски компании да се върнат и да запълнят вакуума.

Където има силно дрънкане на оръжие, то винаги се опитва да заглуши шума на парите.