По моя начин или по никой начин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По моя начин или по никой начин

Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да принуди Техеран да преговаря по американски условия

По моя начин или по никой начин

Тръмп опитва да убие иранската ядрена сделка, без да има план Б

Марина Станева
3732 прочитания

Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да принуди Техеран да преговаря по американски условия

© Reuters


Договорката не е перфектна, но според надзираващата Международна агенция за атомна енергия до този момент е работела.
Рискът сега е от дестабилизиране на региона, засилване на влиянието на иранските радикали и премахване на спирачката пред ядрените амбиции на Техеран.

"Дефектно в ядрото си", "разлагащо се и прогнило", "ужасяващо едностранно споразумение, което никога не е трябвало да бъде сключвано". С тези думи американският президент Доналд Тръмп обяви изтеглянето на страната от иранската ядрена сделка и връщането на санкциите срещу Техеран. Така той зададе курс на сблъсък с някои от съюзниците на Вашингтон, тъй като другите подписали документа държави потвърждават своята ангажираност с него.

Едва ли някой се заблуждава, че споразумението е перфектно. То не включва редица притеснителни аспекти като ракетната програма на Иран или неговата роля в региона. Но според надзираващата Международна агенция за атомна енергия (МААЕ) договорката до този момент е работела. А сега Тръмп реално направи една нова война в Близкия изток по-възможна.

"Рискът от оттеглянето на САЩ е да се подкопае това важно споразумение, което според МААЕ предотвратява обогатяването на уран до военни нива от страна на Иран. Друга заплаха е дестабилизирането на региона. И освен това има опасност от предоставяне на победата в ръцете на иранските радикали, които може да получат повече влияние за сметка на по-умерените", казва пред "Капитал" Йоши Мекелберг, експерт по Близкия изток от британския институт Chatham House.

Да развалиш нещо, което работи

Тръмп посочи, че ще работи за "истинска, всестранна и трайна" сделка, която да засяга продължителността на ограниченията върху иранската ядрена програма, ракетните опити на Техеран и неговите активности в региона. За да се случи подобна ревизия обаче, припомня Мекелберг, всички страни трябва да бъдат съгласни. "Това, което направи Тръмп, са едностранни действия. Можеше да бъде договорено, но не беше. Решението на американския президент се основава на много малко информация и разбиране. Той си мисли, че ако изиграе непреклонност, иранците ще се съгласят. Това, което създаде, е разделение в международната общност, което оставя Вашингтон изолиран", заключава анализаторът от Chatham House.

"Със замаха на химикалката си американският президент рискува единственото споразумение – добро или лошо, чиято цел бе да ограничи ядрените амбиции на Иран. И не предложи никакви алтернативни политики, които да заемат мястото му. Въпросът е как Техеран ще бъде контролиран оттук нататък. Сделката не е напълно мъртва, но със сигурност е на животоподдържащи системи", обобщава анализ на британската ВВС. Развоят сега до голяма степен ще зависи от действията на другите играчи. Френското външно министерство коментира, че сделката "не е убита" и обяви, че ще има среща между Париж, Лондон, Берлин и Техеран в понеделник. Върховният представител на ЕС в областта на външната политика и сигурността Федерика Могерини заяви, че "не е в ръцете на нито една отделна страна" да анулира документ, който е бил одобрен с резолюция на Съвета за сигурност на ООН и е жизненоважен за световната сигурност. Русия и Китай също посочиха, че са дълбоко разочаровани. Докато основните регионални врагове на Иран – Израел и Саудитска Арабия, приветстваха решението.

Техеран от своя страна твърди, че ще се опита да спаси договорката, но ще рестартира обогатяването на уран, ако не успее. "Наредих на външното министерство да преговаря с европейските страни, Китай и Русия през идващите седмици. Ако постигнем целите на сделката в сътрудничество с другите й членове, тя ще бъде запазена", заяви иранският президент Хасан Рохани. Но действията на Тръмп дадоха несъмнен коз в ръцете на хардлайнерите в страната, които поначало бяха против споразумението. И сега имат сериозен довод в противопоставянето си срещу Рохани. От това дали умерените или крайните сили ще спечелят в Иран ще зависи дали договорката изобщо има шанс да бъде спасена.

Ще живее, няма да живее

Не всички са оптимисти. "Малко вероятно е ядрената сделка да преживее американското изтегляне. По принцип има известно време за реагиране, което САЩ дадоха за въвеждането на санкциите, така че европейските компании разполагат с няколко месеца да се освободят от договорите си. Но се съмнявам, че Европа може да развие достатъчно силна защита за своите фирми, която да ги изолира напълно от последиците на американското финансово министерство", казва пред "Капитал" Шашанк Джоши, анализатор от лондонския Royal United Services Institute (RUSI). И допълва, че в миналото способността за осигуряване на подобни блокиращи регулации е зависела не от някакви законови стъпки, а от политическите преговори между САЩ и Европа. "Не мисля, че тази американска администрация е склонна да покаже гъвкавост към съюзниците си", твърди Джоши.

Критиците на сделката имат напълно валидни притеснения за нейните недостатъци. Анулирането й обаче не е отговор. "Единственият въпрос, който има значение, е как САЩ са по-сигурно място сега? Ако Тръмп наистина вярва, че инспекционният режим на споразумението и неговите рестрикции за 10, 15 и 25 години са недостатъчни, за да гарантират защита от иранското желание за ядрено оръжие, какви са тогава рисковете от премахването на всички ограничения", пита риторично Сюзън Малоуни от Brookings Center for Middle East Policy. В най-лошия случай може да се каже, че подписването на иранската ядрена сделка е отложило една твърде вероятна нова криза. А това не е малко, предвид факта, че без споразумението войната между Тел Авив и Техеран изглеждаше съвсем възможна. Докато сега ескалацията за пореден път е на ръба.

Президентът на САЩ иска да използва твърд подход, за да принуди Техеран да преговаря по американски условия. Но ако това не стане, няма план Б. "Стратегия е голяма дума, когато става въпрос за Тръмп. Усещането е, че по един обсесивен начин той се опитва да отмени всичко, което направи предшественикът му Барак Обама. Не виждам стратегия тук. По-скоро той мисли, че, използвайки американската сила, може да накара другите страни да се държат по начина, по който иска. Но не съм сигурен, че това ще проработи", посочва Мекелберг. И съществува съвсем реалната опасност един притиснат Иран да започне да се държи по-радикално както във вътрешен, така и във външен план.

Иранската ядрена сделка

- Споразумението от 2015 г. ограничава ядрените дейности на Техеран в замяна на облекчаване на санкциите, наложени от ООН, САЩ и ЕС.

- То бе постигнато между Иран и петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия, плюс Германия.

- Спазването на условията от страна на Техеран се надзирава от Международната агенция за атомна енергия.

Под ударите на санкциите

Връщането на санкциите срещу Иран ще бъде удар по водещи европейски и американски компании. От основно значение в този случай е дали лидерите на ЕС имат ясна стратегия как да действат спрямо Вашингтон. Преди европейските фирми да се сблъскат със санкциите на американското финансово министерство, трябва внимателно да се проучи какво място за маневри има по отношение на позицията на САЩ, ако изобщо има такова. В сряда стана ясно, че ЕС ще опита да договори изключване на европейските компании от новите американски наказателни мерки. Алтернативен вариант посочи френският правителствен говорител: "ЕС е готов да се обърне към Световната търговска организация за всяка едностранна мярка, която би навредила на интересите на европейските компании, и да отговори по пропорционален начин в съответствие с правилата на тази международна организация." През 2017 г. двустранната търговия между ЕС и Иран е възлизала на 25 млрд. долара, докато две години по-рано е била само 9.2 млрд. долара.
Договорката не е перфектна, но според надзираващата Международна агенция за атомна енергия до този момент е работела.
Рискът сега е от дестабилизиране на региона, засилване на влиянието на иранските радикали и премахване на спирачката пред ядрените амбиции на Техеран.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Атака срещу всички и най-вече срещу тия дето са срещу него в САЩ. Ония му подготвят какви ли не импийчмънти.. какви ли не съдебни процеси.. той пък им унищожава дълбоката държава...

    А и да не е това, да не забравяме, че всеки президент на САЩ последните 30 и повече години е атакувал военно някоя държава... после всеки може да провери как са се развили държавите... Отделно има и война на санкции.

  • 2
    niles avatar :-|
    niles

    Точно за това си мислех и аз когато този идиот обяви, че ще наруши спогодбата. Време е за нова война. Тъжна работа - таман да понамалим малко военните конфликти и хайде нещо ново.

  • 3
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Не споделям два от изводите в статията:
    1. Че това е еднолично залитане на Тръмп, а не е решение на истъблишмънта на САЩ;
    2. Че не се знае какво ще настъпи в резултат от това хаотично действие.
    Много добре знаят във Вашингтон какво целят с изваждането на САЩ от Всеобхватното споразумение. Излизането на САЩ има за цел не да остави оставащите в него държави да се оправят както намерят за добре, а просто да го взриви, защото Иран направи няколко непростими според САЩ грешни стъпки и доскорошният хегемон ще се опита да го накаже, като обърне света срещу него.
    Друг е въпросът дали ще му се получи...
    1. С намесата си във войната в Сирия Иран влезе в ситуационен съюз с Русия и чрез армия на терен даде възможност на Москва да демонстрира всичко онова, което САЩ не могат: решителност, жертвоготовност, вярност към съюзниците, способност за преговори;
    2. С намесата си във войната в Сирия Иран влезе в директен конфликт с Израел, чието лоби в момента открито ръководи политиката на САЩ;
    3. С контактите си в ракетните технологии със Северна Корея Иран се превръща в следващата незначителна държава, която може да заплаши с реален ракетно-ядрен удар територията на САЩ и да се стигне до същия комизъм като с Ким Чен-ун: президентът на най-великата да се мазни на шиитски духовник;
    4. С намесата си във войната в Сирия Иран направи САЩ да изглеждат като празна кошница, която всеки може да рита.
    Целите, които си поставят и явната, и дълбоката американски държави по отношение на Иран са първосигнални и много лесно определими:
    1. Цели се икономическо задушаване на Иран, както чрез директни санкции срещу ирански компании и блокиране на ирански активи в зависими от САЩ банки, така и войнствен натиск срещу чужди банки и компании, които развиват отношения с Иран. Освен руските Газпром и Росатом това са и компании от "евроатлантическото семейство": Ербъс, Тотал, ВР, Шел, Рено, Пежо-Ситроен...
    2. Цели се политическо дестабилизиране на Иран. Сегашното реформаторско (според ислямските представи) управление на президента Рухани е много податливо на атаки от страна на ислямистките хардлайнери в лицето на бившия президент Ахмадинеджад. След вестта за излизането на САЩ от споразумението, в иранския парламент тутак-си изгориха раираното знаме със звездичките.
    Помня преди години, когато за пръв път стъпих в Техеран, изтривалката на входа на лъскавия хотел представляваше американското знаме. И беше толкова голяма, че нямаше начин да я прескочиш и да не си изтриеш обувките в знамето. Антиамериканизмът там е латентен и от поколения. Цели се неговото избухване. Цели се падането на реформаторите и поемането на властта от радикалите. И очакваното рестартиране на ядрената програма. Което пък ще даде оправдание за атака срещу ирански ядрени обекти от израелските и саудитските ВВС. И начало на война с непредвидим развой, от която само едно е сигурно: че САЩ няма да са победители;
    3. Цели се предизвикване на иранска „цветна“ революция, в центъра на която ще са кюрдските автономисти и движението „Муджахидин халк“, с които американските служби, казват, в последно време активизирали връзките;
    4. Цели се създаване на ситуационна антииранска коалиция, която да свърши мръсната работа. На този етап тя се състои само от Израел и Саудитска, зад които се притулят САЩ. Голямото бинго за Вашингтон ще е, ако успеят да примъкнат към нея и някоя европейска НАТО-вска държавица. Може би България?
    Франция и Германия едва ли ще са, защото ще загубят пряко десетки милиарди от прекратяването на споразумението и ще понесат непоправими имиджови щети, ако тръгнат по американската свирка.
    Турция няма да подкрепи. Още повече, че преди месец Ердоган изтегли от Форт Нокс турските златни запаси и си ги прибра в Анкара.
    Пакистан става все по-антиамерикански. Ирак – също. Египет категорично отказа намеса. Йордания – също.
    Няма кой да унищожи Иран. САЩ не стигат. А и има поне две страни постоянни членки на СС на ООН, които всячески ще попречат, защото войната в Иран всъщност ще е война за смяна на сегашния геополитически модел.
    Всъщност той и без война си е отишъл.

  • 4
    borodino avatar :-|
    borodino

    Америка тика света към война.

  • 5
    b.davidkov avatar :-|
    masay


    До коментар [#4] от "
    borodino
    ":

    Не. Не го тика. Тръмп с постоянното си блъфиране сигурно непрекъснато би бил бит от партньорите си на покер.
    В стратегически план САЩ и Русия много внимават в едно: да не преминат червената линия помежду си, и две: да не се подхлъзнат, бранейки прекалено пристрастно интересите на свои ситуационни сателити, което да ги доведе до първото.

    Може да ви прозвучи като парадокс, но от излизането на САЩ от СВПД най-видим интерес има Москва:
    - При конфронтацията САЩ-Иран аятолласите са обречени без Русия и е напълно очаквано да се притиснат по-силно към северната мечка;
    - При конфронтацията САЩ - ЕС Меркел ясно заговори за изграждане на европейска отбрана, което явно ще обезсмисли НАТО и смисълът на американското военно присъствие в Европа;
    - През месеца, докато светът очакваше решението на САЩ за ядрената сделка, цената на петрола скочи рязко. Тенденцията е устойчива. Това ще донесе допълнителни млрд. в руския бюджет, с които бързо може да започне изпълнението на социално-икономически реформи;
    - Потенциалната възможност във всеки момент да се дестабилизира Иран сериозно ще накарат Китай да се замисли за планираните милиардни инвестиции в южното направления на Новия път и да обърне поглед към далеч по-предсказуемото северно - през Русия.

    Разбира се, тази цена на петрола устройва и САЩ, защото шистовият добив става печеливш, а пък евентуалното "запушване" на китайската икономическа експанзия в Пакистан и Иран отпушва възможността американски компании да се върнат и да запълнят вакуума.

    Където има силно дрънкане на оръжие, то винаги се опитва да заглуши шума на парите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.