С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 11 май 2018, 11:30, 7662 прочитания

Имаме нужда от конкуренция при законите, за да са по-добри

Икономистът Дейвид Фридман пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Един от големите проблеми на сегашната ни система е съзнанието, че политическите решения нямат ефект

Дейвид Фридман е американски икономист, физик и либертариански теоретик. Той е един от основателите на съвременната теория на анархокапитализма, която развива в своята книга "The Machinery of Freedom". Автор е и на редица други книги по икономика и право, включително "Price Theory: An Intermediate Text", "Law’s Order: What Economics Has to Do with Law and Why It Matters", "Hidden Order: The Economics of Everyday Life" и други. Автор е и на два художествени романа. Известен е със своята теория за произхода на правата на собственост и историческия си анализ на еволюцията на различни правни системи. Фридман гостува в България като главен лектор на Петата либертарианска конференция, организирана от Българското либертарианско общество. Син на Нобеловия лауреат по икономика Милтън Фридман.

Научихме ли си уроците от финансовата криза, предвид че все повече хора говорят за следващата?
- За мен не е ясно защо предишната финансова криза се случи, а ако не знаем защо се е случила, не можем да извадим поука от нея. Аз самият не знам защо се случи. Личното ми впечатление е, че има много хора, които знаят защо се случи кризата, но не са съгласни един с друг. Затова се съмнявам, че сме научили уроците си. Много хора смятат, че икономистите са хора, които изучават икономиката, но аз смятам, че това твърдение е грешно. Това е като да мислиш, че физиците са хора, които правят атомни бомби. Разбирането на икономиката определено е нещо полезно, но икономиката като предмет е насочена към разбирането на човешкото поведение. Различните икономисти използват знанията си за различни неща. Моята първа публикувана статия бе икономическа теория за размера и формата на нациите. В нея се опитах да обясня картата на Европа от падането на Римската империя до настоящи дни, разглеждайки моделите на съревнование на правителствата за територия и какъв е ефектът от тях.
Основният ми интерес през последните няколко десетилетия е икономически анализ на законите – използването на икономическата наука като начин да достигнем до добра правна система, при която да кажем – ако имаме тези закони, как ще реагират на тях рационалните хора, какъв би бил ефектът. Давам това само за пример – всичко е свързано с икономиката, но няма общо с това, което се случва днес, или с финансовата криза. Чел съм много обяснения за финансовата криза и макар да не е често срещано при икономистите, искам да кажа, че не знам защо тя се случи.


Да поговорим за работата ви в момента. Каква правна система можем да създадем, за да имаме по-свободна и ефективна икономика?
- Това всъщност са два въпроса. Първият е какви закони трябва да ражда системата ни, а вторият е как може да сме сигурни, че системата ще пише добри закони. Хората често правят грешката, че става дума за това какъв ще бъде крайният резултат. Затова спорим дали сме за или против да помагаме на бедните. Но този въпрос няма истински отговор, докато не отговорим кои институции ще помогнат на бедните. Ако кажем, че ние сме за помощ към бедните, това значи, че сме за правителството да преразпределя пари към бедните. Следващият въпрос е дали правителството има достатъчно сила, за да преразпределя тези пари и да помага на бедните. Може би би било по-доходоносно за правителството да насочва пари към влиятелни хора или хора от партийното мнозинство. Моят отговор на всичко това е да имаме различни видове закони – да ги наречем закони X, Y и Z. По-важният въпрос е кои институции биха могли да ти дадат правилните закони. Това, за което ще говоря
по-късно днес, е аргумент в полза на един различен тип закони и институции, където законите идват от частни институции.

Къде виждате грешки в днешните правни системи?
- По отношение на това какви могат да бъдат законите, те трябва да дават повече възможности на частните лица да са свободни да вършат това, което искат. Не знам каква е ситуацията в България, но наскоро говорих с хора в Румъния, където хората имат нужда от разрешително за почти всичко. Ако аз искам да започна свой бизнес, трябва да бъда свободен да го направя и ако бизнесът ми фалира, аз ще загубя пари. Няма нужда правителството да ми дава разрешение. Разбрах, че в София няма Uber. Причината да няма Uber е, че компанията няма разрешение от правителството. Само предполагам, не знам нищо за България, но предполагам, че причината за това са таксиметровите компании, които се страхуват от конкуренцията. При такава система е логично, че силните играчи като таксиметровите компании ще се насочат към това да използват политическо въздействие върху хората, които дават разрешителни. Колкото по-малко подобна сила имат правителствата, толкова по-добре би било за конкуренцията и клиентите.

Много хора, когато мислят за едно такова анархокапиталистическо общество, си мислят за общество без закони.
Как бихте им обяснили своята теория?
- Много, много малко мислят въобще за неща като анархокапитализъм. Не би било общество без закони. Моделът, който описах преди много години в една моя книга, е такъв, че хората
биха били клиенти на фирми, които им продават услуга за защита на техните права. Всички фирми биха имали интерес от това да се стигне до мирно разрешение, защото насилието е прекалено скъпо и биха загубили интерес. Затова и въпросните фирми биха се съгласили да има частен съд, арбитър, който да решава делата. Всяка агенция ще пише различни видове закони. Моят аргумент е, че така агенциите, пишещи закони, ще пишат добри закони, защото в крайна сметка ще продават услуги. Един от големите проблеми на сегашната ни система е, че индивидите знаят, че техните политически решения нямат ефект. Дори в малка страна като България, шансът, че твоят глас ще реши кой да бъде президент, е много нисък. Затова нямаш гаранция, че правителството взима едно правилно решение, защото не можеш дори да ги сравняваш. Една партия е на власт това десетилетие, другата следващото, те се борят с различни проблеми, но и в различно време. Когато си на пазара, знаеш, че когато избереш нещо, това е, което получаваш. В твой интерес е да намериш това, което ще ти върши най-добра работа. В обществото, което аз описвам, ти избираш на коя агенция за правна система да бъдеш клиент и до голяма степен избираш под какви закони да живееш. Не го избираш напълно, но имаш добър избор и можеш да видиш кое е най-добрият избор за твоя живот.



Няма ли в една такава система тези агенции да се превърнат във вид държава?
- Не, защото това, което прави държавата държава, е възможността да нарушава
правата на другите. Ако аз искам ти да свършиш една работа, трябва да имаме съгласие. Ако държавата иска ти да станеш войник, тя няма нужда от такова съгласие. Ако аз искам да ти продам продукт или услуга, трябва да имаме съгласие. Ако държавата иска да ти продаде услуга, тя събира данъци и ти дава услугата. Фундаменталната разлика е, че хората, като оставим настрана престъпниците, ще живеят по правилата, с които първоначално са се съгласили.

Какво смятате за манията по криптовалутите и блокчейн?
- Криптовалутите са много хитра идея. Предполагам, че по-голямата част от тях ще изчезнат и ще останем с една, две или три, които да ползваме. Най-общо казано, те имат две много важни качества. Първото е, че те нямат нужда от някой, който да ги печати. Това са пари, които не идват нито от правителството, нито от банка. Другото важно качество е, че могат да се използват онлайн и правят по-трудно проследяването им. Не е напълно невъзможно да бъдат проследени, но много от тях са близо до пълната анонимност. Това има своите минуси – могат да бъдат използвани за изнудване при отвличания и други лоши деяния. Големият плюс е, че правителството има по-малка сила върху теб, ако не може да вижда какво правиш. И понеже аз смятам, че цялостно правителствата са по-опасни, отколкото престъпниците, които отвличат хора, намирам криптовалутите повече за плюс, но и със значителни недостатъци.


Цялостно погледнато обаче, те биха ли могли да спомогнат за по-свободно общество и икономика?
- Да, те биха спомогнали за едно по-свободно общество. Не съм сигурен, че вече има криптовалути, които да заместват напълно стандартните пари, но вървят натам. Много хора смятат, че парите трябва да идват от правителството, но исторически погледнато, това не е вярно. Когато Адам Смит е пишел през XVIII век, парите в Шотландия са идвали от частни банки. На практика са били просто хартия, на която пише, че банката ще ти даде определено количество сребро, ако си го поискаш.

За да завършим относно теорията ви за анархокапитализма: виждате ли начин теорията да премине към практика?
- Нещо много подобно на това, което обясних, може да се появи в интернет. Би било нещо като кибер анархокапитализъм. В този случай защитата на правата на хората ще стане не чрез сила, а чрез репутационна система, която да показва на хората, че не трябва да ти вярват. Във физическия свят – не, не мисля, че най-малкото ще доживея да го видя. За да стане нещо такова, трябва да имаме парче ничия земя, срив на съществуващи институции или бавно развитие, при което частните институции да заменят правителствените. Не вярвам, че нещо подобно може да се появи в скорошните десетилетия, но смятам, че са алтернативи, които си струва да бъдат разгледани, в случай че днешните системи се провалят напълно. Аз едва ли ще видя нещо подобно, но може би вашето поколение има шанс.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Унгария е приела глоба от Европейската комисия пред разследване за еврофондовете Унгария е приела глоба от Европейската комисия пред разследване за еврофондовете

Корекцията от 1.5 млрд. евро е заради нарушения при обществени поръчки и покрива само 10% от вече сключени договори.

13 ное 2019, 798 прочитания

Испанските социалисти и радикалната левица се договориха за управляваща коалиция 1 Испанските социалисти и радикалната левица се договориха за управляваща коалиция

За да им излязат сметките, те трябва да убедят другите партии да гласуват за тях или да се въздържат

13 ное 2019, 660 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Как ще пострада иранската икономика след изтеглянето на САЩ от ядреното споразумение

Туризмът е един от първите сектори, които ще пострадат от решението на Тръмп

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10