С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 15 май 2018, 18:23, 5057 прочитания

Пикът на българското председателство идва

Срещата "ЕС-Западни Балкани" в София ще говори за инфраструктура, но надали ще даде сигнали за бъдещо членство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Пикът на българското председателство дойде. Срещата в София на 17 май, която няма да е "на върха" (виж карето долу), но въпреки това ще събере почти всички ръководители от ЕС, обещава две неща: внимание към българската столица и задръствания.

На политическо ниво срещата "ЕС-Западни Балкани" ще говори за средства за изграждане на инфраструктурни проекти и транспортни връзки, които да съживят икономическите перспективи на Западните Балкани. Но анализатори посочват, че голяма част от това е било обещавано и преди, а сумите са малки в сравнение с тези, отпускани за страните в блока. Надеждите бяха форумът да сигнализира за подновения ангажимент на ЕС за разширяване в посока балканския регион. Това надали ще стане в българската столица. Все още не е изключено именно в София Гърция и Македония да направят крачка към разрешаването на проблема с името, който спира Скопие по пътя към ЕС и НАТО.


Испанският гост

Срещата започва малко по-рано - още във вторник с идването на испанския премиер Мариано Рахой. Това е част от сложна дипломатическа игра, в която Мадрид хем ще присъства на неформалната среща на страните членки в сряда, хем след това няма да бъде на самата среща със Западните Балкани заради присъствието на Косово, което испанските власти не признават (заради Каталуня).
България се възползва от интереса към региона, за да го превърне в център на председателството си. Истински пробив на срещата в София обаче трудно може да се очаква

Фотограф: Юлия Лазарова

Именно във връзка с чувствителността на темата в заключителната политическа декларация ще се говори за "партньорите" от Западните Балкани вместо за "страните". Езикът на документа е доста размит в сравнение с декларацията от Солун през 2003 г. Тогава се говореше за членство, а сега само за перспектива. Това, от една страна, отразява желанието да не се предизвиква Испания, но, от друга, е сигнал, че страните членки не искат да плашат общественото мнение.

От Европейския съвет обаче подчертаха, че декларацията от София
ще реферира към тази от Солун. Източник от институцията коментира, че в документа не се говори за разширяване, тъй като това ще бъде темата на срещата на върха през юни: "Решението за разширяването няма да се вземе в София. В София ще се концентрираме върху въпроси от общ интерес, като свързаността. Това беше формулата, която запази единството по въпроса".
Проблемът с формата

Срещата ще се казва официално summit, макар че заради неприсъствието на Мариано Рахой не би трябвало да се нарича така. "Както знаете, нашият протокол е особено изобретателен, като формата определено беше предизвикателство", коментира високопоставен източник от Европейския съвет. И допълва, че е нямало надежда Испания да бъде убедена да участва. Но пък в София ще бъде "крайният отрицател на Косово" - Сърбия.

На срещата все пак щяло да има представител на Испания, което е необичайно, тъй като на среща на върха (т.е. на държавните и правителствените ръководители) няма как да има заместник на президента или премиера. Въпреки несъгласието на пет страни - членки на ЕС, които не признават независимостта на Косово, проблемът с присъствието на бившата сръбска провинция е бил преодолян, като шестте страни от Западните Балкани са наречени партньори, а не страни или държави.

Освен това в текста на Софийската декларация се говори за "европейска перспектива", а не за членство. По този начин ще има декларация на 28-те държави, а не само заключения на председателството, както настояваха петте страни. "Имахме доста дълъг и задълбочен подготвителен процес. За първи път от 15 г. насам има среща в такъв формат, но тя няма да бъде последната, тъй като по време на хърватското председателство през 2020 г. отново ще се срещнем в този формат", посочва източник от Европейския съвет.
Отново важни



Срещата в София обаче може да се разчете като признание, че липсата на внимание от страна на Брюксел към региона е била грешка. През по-голямата част от изминалото десетилетие Западните Балкани не бяха интересни за Брюксел. Неразрешените гранични спорове, етническото напрежение и нарастващото влияние на Русия и Турция върнаха спешно района сред належащите предизвикателства за европейските лидери. България се възползва от това и го постави начело на дневния си ред като председател.

ЕС ускори преговорите за приемане в клуба на Сърбия и Черна гора, които имат шанса да се присъединят през 2025 г., поне според брюкселската бюрокрация. Същевременно скоро може да стартира процесът на преговори с Албания и Македония. Но какви са реално шансовете на тези две страни? "Както знаете, албанският президент продължава своите двустранни срещи", казва източник от Европейския съвет. Заради организираната престъпност обаче Франция, Белгия и Холандия открито са срещу започването на преговори с Тирана.

По повод спора между Македония и Гърция за името на бившата югославска република източникът заявява: "Има напредък в разговорите, но не очаквайте щастлив завършек до края на тази седмица. Вече има решение по въпроса между двете страни (става дума за името Горна Македония – бел. ред.), но то трябва окончателно да бъде договорено до юни, за да може срещата на върха тогава да вземе решение за преговори." Очаква се в София премиерите на Гърция и Македония просто да запознаят лидерите на ЕС с напредъка си.

Проблемите на Западните Балкани

Лидерите на ЕС са погълнати от вътрешните проблеми на съюза и никой не очаква някакъв съществен пробив в София. "Както знаете, страните членки не възприемат времевата рамка за разширяването, предложена от ЕК", казва източникът от Европейския съвет. И допълва: "Трябва да се направи още много, но основно от кандидатките, не от страна на ЕС."

Има три предизвикателства пред желаната евроинтеграция на Западните Балкани, посочва Wall Street Journal. Първото е свързано с настояването на ЕС кандидатките да са уредили граничните си спорове, преди да се присъединят. От всички балкански гранични проблеми най-належащ е този относно статута на Косово. Брюксел дава ясно да се разбере, че Сърбия не може да влезе в съюза, докато не нормализира отношенията си с Прищина. Споразумението за Косово обаче все така продължава да се изплъзва.

Второто предизвикателство е върховенството на закона. Позицията на ЕС по въпроса се втвърди след присъединяването на България и Румъния, които продължават да имат сериозни проблеми с корупцията и организираната престъпност. В резултат изискванията за членството за Западните Балкани се вдигат. Вече няма да е достатъчно за тези страни да прокарат закони и да създадат институции, но те също така ще трябва да докажат, че са ефективни. Все още никоя държава от региона не се приближава към покриването на тези критерии. Скорошен доклад на Европейската комисия посочва, че шестте страни показват "ясни елементи на овладяване на държавата, включително връзки с организираната престъпност и корупцията на всички нива на правителството и администрацията".

Третото предизвикателство е свързано с общественото мнение в Западните Балкани и в ЕС. В Сърбия според последните социологически проучвания подкрепата за присъединяването към съюза е едва над 50%, докато съществени елементи от сръбския политически елит биха предпочели партньорство с Русия. Опозицията към евроинтеграцията може да се увеличи, ако цената бъде възприета като "унижаващо" споразумение с Косово. Но осигуряването на обществената подкрепа може да бъде още по-трудно в ЕС, където разширяването на блока изисква ратификация от всички страни членки.

И все пак в момента се отваря възможност за насърчаването на стабилността в региона, като тя може да не продължи дълго време. Провалът на ЕС може да накара Западните Балкани да загубят вяра в евроинтеграцията и регионът рискува още повече да се плъзне към национализма, което може да доведе до подновяване на конфликтите.
Затруднено движение в София

На 16 и 17 май движението на автомобили в центъра и други райони на София ще бъде затруднено. Очакват се задръствания и закъснения на градския транспорт. Причината са пристигащите делегации на лидерите на държавите от Западните Балкани за предстоящата среща. Столична община призовава гражданите да не използват личните си автомобили, а да изберат градския транспорт.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И JP Morgan вече се опасява от "катастрофални" климатични промени И JP Morgan вече се опасява от "катастрофални" климатични промени

Анализатори на водещата инвестиционна банка предлагат въвеждане на глобален "въглероден данък"

24 фев 2020, 897 прочитания

Сблъсък Тръмп - Сандърс изглежда все по-вероятен 6 Сблъсък Тръмп - Сандърс изглежда все по-вероятен

Самоопределящият се като "демократичен социалист" сенатор вече гледа към номинацията на демократите за президентските избори

24 фев 2020, 996 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Майкъл Блумбърг подготвя конкурентен форум на този в Давос

Новият икономически форум ще се фокусира върху Китай като възникваща световна сила

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10