Пикът на българското председателство идва
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пикът на българското председателство идва

Пикът на българското председателство идва

Срещата "ЕС-Западни Балкани" в София ще говори за инфраструктура, но надали ще даде сигнали за бъдещо членство

Марина Станева, Огнян Георгиев
5273 прочитания

© Юлия Лазарова


Пикът на българското председателство дойде. Срещата в София на 17 май, която няма да е "на върха" (виж карето долу), но въпреки това ще събере почти всички ръководители от ЕС, обещава две неща: внимание към българската столица и задръствания.

На политическо ниво срещата "ЕС-Западни Балкани" ще говори за средства за изграждане на инфраструктурни проекти и транспортни връзки, които да съживят икономическите перспективи на Западните Балкани. Но анализатори посочват, че голяма част от това е било обещавано и преди, а сумите са малки в сравнение с тези, отпускани за страните в блока. Надеждите бяха форумът да сигнализира за подновения ангажимент на ЕС за разширяване в посока балканския регион. Това надали ще стане в българската столица. Все още не е изключено именно в София Гърция и Македония да направят крачка към разрешаването на проблема с името, който спира Скопие по пътя към ЕС и НАТО.

Испанският гост

Срещата започва малко по-рано - още във вторник с идването на испанския премиер Мариано Рахой. Това е част от сложна дипломатическа игра, в която Мадрид хем ще присъства на неформалната среща на страните членки в сряда, хем след това няма да бъде на самата среща със Западните Балкани заради присъствието на Косово, което испанските власти не признават (заради Каталуня).

България се възползва от интереса към региона, за да го превърне в център на председателството си. Истински пробив на срещата в София обаче трудно може да се очаква
Фотограф: Юлия Лазарова

Именно във връзка с чувствителността на темата в заключителната политическа декларация ще се говори за "партньорите" от Западните Балкани вместо за "страните". Езикът на документа е доста размит в сравнение с декларацията от Солун през 2003 г. Тогава се говореше за членство, а сега само за перспектива. Това, от една страна, отразява желанието да не се предизвиква Испания, но, от друга, е сигнал, че страните членки не искат да плашат общественото мнение.

От Европейския съвет обаче подчертаха, че декларацията от София ще реферира към тази от Солун. Източник от институцията коментира, че в документа не се говори за разширяване, тъй като това ще бъде темата на срещата на върха през юни: "Решението за разширяването няма да се вземе в София. В София ще се концентрираме върху въпроси от общ интерес, като свързаността. Това беше формулата, която запази единството по въпроса".

Проблемът с формата

Срещата ще се казва официално summit, макар че заради неприсъствието на Мариано Рахой не би трябвало да се нарича така. "Както знаете, нашият протокол е особено изобретателен, като формата определено беше предизвикателство", коментира високопоставен източник от Европейския съвет. И допълва, че е нямало надежда Испания да бъде убедена да участва. Но пък в София ще бъде "крайният отрицател на Косово" - Сърбия.

На срещата все пак щяло да има представител на Испания, което е необичайно, тъй като на среща на върха (т.е. на държавните и правителствените ръководители) няма как да има заместник на президента или премиера. Въпреки несъгласието на пет страни - членки на ЕС, които не признават независимостта на Косово, проблемът с присъствието на бившата сръбска провинция е бил преодолян, като шестте страни от Западните Балкани са наречени партньори, а не страни или държави.

Освен това в текста на Софийската декларация се говори за "европейска перспектива", а не за членство. По този начин ще има декларация на 28-те държави, а не само заключения на председателството, както настояваха петте страни. "Имахме доста дълъг и задълбочен подготвителен процес. За първи път от 15 г. насам има среща в такъв формат, но тя няма да бъде последната, тъй като по време на хърватското председателство през 2020 г. отново ще се срещнем в този формат", посочва източник от Европейския съвет.

Отново важни

Срещата в София обаче може да се разчете като признание, че липсата на внимание от страна на Брюксел към региона е била грешка. През по-голямата част от изминалото десетилетие Западните Балкани не бяха интересни за Брюксел. Неразрешените гранични спорове, етническото напрежение и нарастващото влияние на Русия и Турция върнаха спешно района сред належащите предизвикателства за европейските лидери. България се възползва от това и го постави начело на дневния си ред като председател.

ЕС ускори преговорите за приемане в клуба на Сърбия и Черна гора, които имат шанса да се присъединят през 2025 г., поне според брюкселската бюрокрация. Същевременно скоро може да стартира процесът на преговори с Албания и Македония. Но какви са реално шансовете на тези две страни? "Както знаете, албанският президент продължава своите двустранни срещи", казва източник от Европейския съвет. Заради организираната престъпност обаче Франция, Белгия и Холандия открито са срещу започването на преговори с Тирана.

По повод спора между Македония и Гърция за името на бившата югославска република източникът заявява: "Има напредък в разговорите, но не очаквайте щастлив завършек до края на тази седмица. Вече има решение по въпроса между двете страни (става дума за името Горна Македония – бел. ред.), но то трябва окончателно да бъде договорено до юни, за да може срещата на върха тогава да вземе решение за преговори." Очаква се в София премиерите на Гърция и Македония просто да запознаят лидерите на ЕС с напредъка си.

Проблемите на Западните Балкани

Лидерите на ЕС са погълнати от вътрешните проблеми на съюза и никой не очаква някакъв съществен пробив в София. "Както знаете, страните членки не възприемат времевата рамка за разширяването, предложена от ЕК", казва източникът от Европейския съвет. И допълва: "Трябва да се направи още много, но основно от кандидатките, не от страна на ЕС."

Има три предизвикателства пред желаната евроинтеграция на Западните Балкани, посочва Wall Street Journal. Първото е свързано с настояването на ЕС кандидатките да са уредили граничните си спорове, преди да се присъединят. От всички балкански гранични проблеми най-належащ е този относно статута на Косово. Брюксел дава ясно да се разбере, че Сърбия не може да влезе в съюза, докато не нормализира отношенията си с Прищина. Споразумението за Косово обаче все така продължава да се изплъзва.

Второто предизвикателство е върховенството на закона. Позицията на ЕС по въпроса се втвърди след присъединяването на България и Румъния, които продължават да имат сериозни проблеми с корупцията и организираната престъпност. В резултат изискванията за членството за Западните Балкани се вдигат. Вече няма да е достатъчно за тези страни да прокарат закони и да създадат институции, но те също така ще трябва да докажат, че са ефективни. Все още никоя държава от региона не се приближава към покриването на тези критерии. Скорошен доклад на Европейската комисия посочва, че шестте страни показват "ясни елементи на овладяване на държавата, включително връзки с организираната престъпност и корупцията на всички нива на правителството и администрацията".

Третото предизвикателство е свързано с общественото мнение в Западните Балкани и в ЕС. В Сърбия според последните социологически проучвания подкрепата за присъединяването към съюза е едва над 50%, докато съществени елементи от сръбския политически елит биха предпочели партньорство с Русия. Опозицията към евроинтеграцията може да се увеличи, ако цената бъде възприета като "унижаващо" споразумение с Косово. Но осигуряването на обществената подкрепа може да бъде още по-трудно в ЕС, където разширяването на блока изисква ратификация от всички страни членки.

И все пак в момента се отваря възможност за насърчаването на стабилността в региона, като тя може да не продължи дълго време. Провалът на ЕС може да накара Западните Балкани да загубят вяра в евроинтеграцията и регионът рискува още повече да се плъзне към национализма, което може да доведе до подновяване на конфликтите.

Затруднено движение в София

На 16 и 17 май движението на автомобили в центъра и други райони на София ще бъде затруднено. Очакват се задръствания и закъснения на градския транспорт. Причината са пристигащите делегации на лидерите на държавите от Западните Балкани за предстоящата среща. Столична община призовава гражданите да не използват личните си автомобили, а да изберат градския транспорт.

Пикът на българското председателство дойде. Срещата в София на 17 май, която няма да е "на върха" (виж карето долу), но въпреки това ще събере почти всички ръководители от ЕС, обещава две неща: внимание към българската столица и задръствания.

На политическо ниво срещата "ЕС-Западни Балкани" ще говори за средства за изграждане на инфраструктурни проекти и транспортни връзки, които да съживят икономическите перспективи на Западните Балкани. Но анализатори посочват, че голяма част от това е било обещавано и преди, а сумите са малки в сравнение с тези, отпускани за страните в блока. Надеждите бяха форумът да сигнализира за подновения ангажимент на ЕС за разширяване в посока балканския регион. Това надали ще стане в българската столица. Все още не е изключено именно в София Гърция и Македония да направят крачка към разрешаването на проблема с името, който спира Скопие по пътя към ЕС и НАТО.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    misho73 avatar :-|
    misho73

    2025 е абсолютно нереалиситчен сценарии, освен може би за Черна гора. С много зор евентуално Македония, ако се реши проблема с името. За Сърбия и 2030 е трудна задача, подобно е положението и с Босна и Албания.
    За БГ най-изгодно е Македония да е фаворит и когато влезе, да е поне 5 години преди Сърбия. От Албания голяма полза няма да имаме, също и от Босна. За Косово ... нека си остане база на САЩ за момента. Черна гора - може, ако се напънат.
    С две думи, утре голямата новина ще е задръстването. За ЕС няма да има новини.

  • 2
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Не само срокът, цялата политговорилня за приемането на Западните Бълкани в ЕС е просто пухкава пропаганда и манкиране на загриженост, защото:
    1. Няма кой да плати тая "операция": кралството излиза, Франция и Германия гледат да "категоризират" и сега съществуващия съюз;
    2. Задължителното досегашно условие преди членство в ЕС да има членство в НАТО явно се пропуква след зашеметяващите проявленията на политиката America first:
    - излизането от Парижкото споразумение за климата;
    - отеглянето от Всеобхватното споразумение с Иран;
    - местенато на посолството в Йерусалим;
    - нахалните искания към Северна Корея, които обричат на крах постигавено на денуклеизация;
    - натискането на НАТО-вските страни да вдигнат военните си разходи на 2% .НАТО става все по-излишно на фона на все по-коментираната теза за европейска армия.
    3. Страните от Западните имат брадясали исторически проблеми помежду си, които няма как да се решат с вълшебна пръчка. Българо-БЮРМ-ския договор е изкуствен политкоректен опит проблемите да се заметат под килима и да почнем да се правим, че Охридската архиепископия е обща, както и Климент Охридски, братя Миладинови, Пере Тошев, св.св. Кирил и Методий и пр.
    4. Западните са нищожен и беден пазар, който няма да върне инвестициите. Мозъците му вече отдавна изтекоха в "белите" страни, белите му роби - също.

    Ще си останем със задръстването и ураджийските рапортажи по телевизора...

  • 3
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Ще си счупим ръцете да бутаме Сърбия в ЕС, въпреки че историята досега е показала че сърбите винаги са били срещу България. Никой в България не успя да обясни какво точно печели България от членството на Сърбия в ЕС.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Ами аз ако бях сърбин, щях да гледам на подобна сделка като на сделка с дявола. От къде на къде ЕС ще поставя условия държавата да се откаже от суверенни територии? Да затвориш няколко блока на АЕЦ - добре, ама да си откъснеш живо месо от територията...

    Не, че сърбите не са изтървали ситуацията. Просто ще се повтори историята на нашето членство - троянски кон и подсилващо се руско влияние.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "olga_kokoshkina":

    Ами нищо не печели, ама така и така няма да стане. Бойко просто дигна нивото на блъфовете си. Сега вече е на високо ниво и може да бере само позитиви от поведението си - уж печели реноме за България, а пък всъщност никой не го вини при провал. И пак всичко е с цел вътрешна консумация.

    Докато няма гражданско общество в България, което да протестира за нещо друго освен цени на произволна стока, така ще е. Никой не търси сметка на ГЕРБ за съдебния и журналистически регрес тук.

  • 6
    b.davidkov avatar :-|
    masay


    До коментар [#5] от "
    Георги Георгиев
    ":

    Българите чудесно разбираме проституцията на външната ни политика през цялата ни история - и при Борис, и при Живков, и при Борисов, защото имаме ясното съзнание колко малки, зависими и слаби сме. Но това, което вбесява, е че сега искат от нас и да пъшкаме, за да симулираме оргазъм. Евроатлантически оргазъм.

    Гражданско общество? Къде го има? Да не би да дадете за пример форумите в Елада? Оттогава оная романтична представа за демокрацията я няма. Няма я и след Юлий Цезар, и след Великата френска, и след Великата Октомврийска, и в Райха, и в СССР, и в стандартния западен капитализъм. Пък и на изток я няма.

    Т.н. гражданско общество е държавно-идеологически създаден куклен антипод на господстващото, за да има отдушник на натрупания отвсякъде стрес: това са хипитата през 60-те, това са студентските метежи в Сорбоната през 1968 г, това беше Екогласност през 1989 г, това са и размахващите се за десни движения у родината сега.
    Съдебен регрес? А шариатът съдебен прогрес ли е? Имамът назовава кой е виновен и веднага го убиват с камъни или му режат ръката. Такова бързо и действено правосъдие ли искате? Бегайте в Доха тогава.
    Какво за "журналистиката"? На когото Господ е отнел чувството за истина и достойнство, никой не може да му го върне.

    Толкова. Използвах три ваши думи, за да развия свои разсъждения.
    Моля да не ми отговаряте, защото смятам съжденията ви за голословни и нечистоплътно партизански. Пък и обикновено не ги чета.

  • 7
    tvr18355030 avatar :-|
    tvr18355030

    Аман от мрънкачи! Сърбия ако не стане част от ЕС ще стане част от Русия. Същото важи за Албания и Турция. Ето това са потенциалните ползи за БГ от приемането на тия държави.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK