Българската балканиада
С доза късмет и добро изиграване на картите Борисов може да припише успех за Западните Балкани. По-важното е България наистина да се свърже със съседите си
Темата накратко
- На срещата ЕС-Западни Балкани в София чудеса нямаше как да се случат.- Ясно е, че ЕС не желае да се обвързва нито с обещания за приемане на страни, които очевидно не са готови, нито с много пари.
- За България най-важното е след шумотевицата темата "Западни Балкани" да не заглъхне нито в ЕС, нито в коридорите на родната администрация.
През април гръцкият външен министър Никос Кодзиас кацна в Скопие за среща с македонския си колега Никола Димитров. Ако тази новина не ви се струва важна, то вероятно не сте в течение на така типичните за Балканите непримирими междусъседски спорове. Ключовото в случая е, че Кодзиас е първият гръцки политик от 2006 г. насам, взел разстоянието между двете столици със самолет вместо с автомобил. Причината е, че Скопие се съгласи да смени името на летището си. То вече не се казва "Александър Велики" и съответно Атина свали табуто нейни официални представители да кацат там. Финално решение за името на Македония обаче още няма.
Епизодът събира в себе си случващото се със Западните Балкани в момента - има обнадеждаващи движения, но големите пробиви още са в бъдеще време и най-важното е играта да не спира. Същото важи и за срещата на 17 май в София, определяна като "венеца" на българското председателство на Съвета на ЕС. На нея лидерите на ЕС и шестте страни от региона застават заедно за пръв път от 15 години и се ангажират едни с други с два документа - политическа декларация и анекс към нея, носещ името "Приоритетен дневен ред от София" (Sofia Priority Agenda), който събира проектите за транспортна, енергийна, дигитална и всякаква друга "свързаност". Защото трудно може да се общува или прави бизнес, ако най-бързият път от София до Сараево минава през Виена, а минута разговор между България и Македония струва 6 лв.
В София чудеса нямаше как да се случат. Ясно е, че ЕС не желае да се обвързва нито с обещания за приемане на страни, които очевидно не са готови, нито с много пари. Голямата надежда на София да се стигне до отваряне на преговори с Македония и Албания се спъва в спора за името с Гърция в първия случай и в съпротивата на страни като Франция и Холандия във втория. На този фон балансът какво постигна българското председателство е положителен, дори и Бойко Борисов да не е съвсем "Меркел на Балканите" (както възкликна наскоро албанският му колега Еди Рама). "Със сигурност е страхотно постижение да имаме среща на върха в София и това изпраща важен сигнал. Така или иначе този тип форуми не са мястото, където се взимат решения. Но символиката има значение и тя помага регионът да се върне в дневния ред на ЕС. Без тази среща на върха нямаше да ги има тези усилия и това внимание към Западните Балкани", казва пред "Капитал" Флориан Бийбър, професор в Центъра за европейски изследвания в Грац.
Истината е, че с доза късмет и добро изиграване на картите България може да си припише по-голям успех, отколкото всъщност постигна, в което няма нищо лошо. Много преди българското председателство ЕС беше усетил, че не може да си позволи да остави на Балканите вакуум, който бълва несигурност и отваря поле за играчи като Русия, Китай и Турция. Опакованите в анекса проекти не са нови и макар числото 30 млрд. евро да звучи добре, сумите са малки в сравнение с тези, отпускани на страните в ЕС. През февруари Европейската комисия публикува стратегия, която предвиждаше след 2020 г. помощта за страните кандидатки да достигне нивата, които биха получавали като членки. В софийската декларация подобен ангажимент няма да присъства, защото, както посочва източник от Външно министерство, "ако ние сложим дискусия за парите сега, това означава да блокираме всичко, защото възниква въпросът откъде да ги вземем". И за България всъщност най-важното е след шумотевицата около срещата в София темата "Западни Балкани" да не заглъхне нито в ЕС, нито в коридорите на родната администрация.
Нашето голямо балканско парти
Дипломати признават, че когато миналата година България включи този приоритет в програмата на председателството, първоначалната реакция на европейските им колеги е била неразбиране, недоверие и скептицизъм. Отпушването с Македония помогна за преодоляването им. Сега дори фактът, че испанският премиер Мариано Рахой отказа да присъства на срещата със Западните Балкани заради поканата към Косово, което Мадрид не признава заради проблема си с Каталуния, не развали партито на Борисов. Останалите четири страни от ЕС, които също не признават Косово, седнаха на масата, както и Сърбия, която в един момент също заплашваше да не дойде. Със сложно дипломатическо танго ситуацията около бившата сръбска провинция беше преодоляна, като на 17 май все пак имаше представител на Испания, а за да бъдат убедени всички да подпишат, в документа шестте от Западните Балкани са наречени "партньори" вместо "държави".
Другият момент е, че в текста на Софийската декларация се говори не за членство, а за "европейска перспектива". Което е доста по-слабо послание в сравнение с декларацията от последната среща в такъв формат в Солун през 2003 г. Но оттогава мина много време. "Това е най-добрата възможна декларация според ситуацията, в която сме. Сега имаме съвсем друг ЕС, отколкото преди 15 години, не може да искаме той ентусиазирано да декларира, че чака Западните Балкани с отворени обятия", казва пред "Капитал" Весела Чернева от софийския офис на Европейския съвет по външна политика.
Още повече когато само 47% от гражданите на ЕС подкрепят разширяването, а балканската шесторка не помага особено процентът да се качи. Евентуалната дата 2025 г. за влизане не изглежда напълно невъзможна за Черна гора, но за Сърбия тя е съмнителна, преди да си реши проблема с Косово и да покаже, че има не само способност, но и изобщо желание за бързи реформи. Надеждата е, че и Македония може да бъде "закачена" към тази дата, стига да направи пробив в спора за името с Гърция, който я блокира за ЕС и НАТО. Това ще помогне и за отрезвяването на Сърбия, която ще се стресне, че някоя друга страна може бързо да я настигне. Що се отнася до Албания, тя първо трябва да убеди страни като Франция и Холандия, че може да се справи с организираната престъпност, преди да получи покана за преговори. В случаите на Босна и Херцеговина и Косово оптимизмът е труден. "Оттук до 2025 г. е моментът, в който шестте държави имат шанс да направят нещо, ако искат членство. След 2025 г. не изключвам възможността на онези, които не са успели да се придвижат много напред, да им се каже "има украински модел, британски модел, турски модел на партньорство", казва Весела Чернева.
И после - на работа
Хубавото е, че срещата в София няма да бъде последната в такъв формат. Хърватия вече е обещала, че по време на нейното председателство през 2020 г. отново ще има форум ЕС - Западни Балкани, което е някаква гаранция, че топката няма да бъде изпусната.
За България също е важно случващото се в последните месеци да не се окаже краткотраен импулс във връзките ни със съседите. "В международните отношения основите се изграждат с упоритост и постоянство, а не инцидентно и докато ни огряват прожекторите. Това ще ни се отплати в бъдеще", казва пред "Капитал" бившият външен министър Ивайло Калфин. Както посочва източник от Външно министерство, един от плюсовете от председателството е, че "в двустранен план всяка от държавите от региона започна да преоткрива България. Нашите ведомства също започнаха да мислят в контекста на Западните Балкани. Преди нашата администрация свършваше на границата като мислене". И ако сега има някаква заявка на високо ниво, въпросът е тя да премине в съдържание и конкретика, като например инфраструктурни проекти, активизиране на бизнеса, образователни програми за обмен и т.н. Иначе дълго след края на политическата балканиада България ще продължава да е все така откъсната от съседите си от Запад.
