С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 26 май 2018, 10:43, 4238 прочитания

Грешат ли МВФ и ОИСР, че растящото неравенство вреди на растежа

Двете организации твърдят, че политиките за преразпределение на доходите реално не са ефективни, но това се оборва от изследователи от ЕconPol

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Междинен ефект на неравенството върху растежа като функция на БВП на глава от населението

Увеличаване

В последните си проучвания Международният валутен фонд(МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) твърдят, че растящото неравенство има отрицателен ефект върху икономическия растеж и че политиките за преразпределение на доходите реално не са ефективни. Всъщност проучване на изследователи от ЕconPol (The European Network for Economic and Fiscal Policy Research) показва, че в развитите страни корелацията между неравенство и растеж е положителна – това означава, че с нарастване на неравенството се увеличава и икономическият растеж.

Политическият дебат относно неравенството и връзките с икономическия растеж


Неравенството в доходите привлича голямо внимание в общественото пространство. През последните 3 десетилетия неравенството в доходите и бедността намалява в резултат на силния икономически растеж на растящи икономики като Индия и Китай. Същевременно се наблюдава и увеличаващо се неравенство в други развиващи се и развити страни. В политическите среди традиционно се споделя мнението, че правителствата могат да преразпределят доходите за постигане на по-голяма равнопоставеност, но това често става на цената на по-ниска ефективност и по-слаб икономически растеж.

Наскоро МВФ и ОИСР оспориха това, твърдейки, че неравенството всъщност забавя икономиките. Те посочиха, че през последните две десетилетия неравенството е понижило растежа на Мексико и Нова Зеландия с над 10%, на САЩ, Великобриятания и Италия с 6 до 9%, като, от друга страна, по-голямата равнопоставеност е помогнала за увеличаване на БВП (на човек от населението) през 2002 г. в Испания, Франция и Ирландия.

EconPol твърди, че тези заключения на МФВ и ОИСР са подвеждащи и че няма сериозна негативна зависимост между неравенството и растежа освен в случаите на страни с ниски доходи (под 5000 долара на човек от населението). За страните от ОИСР по-големите неравенства отговарят на по-висок икономически растеж. Също така както неравенството, така и растежът се влияят от различни фактори – политически, образование и т.н.



Изследвания на МВФ и ОИСР относно неравенството и растежа

МВФ и ОИСР изследват връзката между неравенството и растежа на база данни за различни страни в периодите от 1960 до 2010 г. Въпреки че страните от извадката се различават, констатациите за тях на МВФ и ОИСР са много сходни: колкото по-голямо е неравенството в доходите, толкова по-нисък е темпът на нарастване на БВП.

Тези резултати изглежда, че отхвърлят общото понятие в икономиката, че съществува компромис между преразпределението и растежа. И двете проучвания привлякоха голямо медийно внимание.

Разликите

Според ОИСР ръстът на неравенството в десетилетията преди 2008 г. продължава. Докато през 80-те години най-богатите 10% от обществото са имали доходи 7 пъти по-големи от най-бедните 10%, то през 2013 г. сред 34-те страни на ОИСР съотношението е нараснало до 9.6 пъти. В САЩ през 2014 г. съотношението се увеличава до 18.8 пъти от 15.1 пъти през 2007 г. По това ниво на неравенството най-голямата икономика в света е изпреварена единствено от Мексико.

По време на съставянето на трите си основни доклада за неравенството и неговото влияние ОИСР се убеждава все повече, че ръстът заплашва не само социалното сближаване, но и икономическия растеж, който в много големи икономики през последното десетилетие е необичайно слаб. Това е факт, който все повече тревожи и обърква икономистите и политиците. ОИСР изчислява, че ръстът на неравенството между 1985 г. и 2005 г. e орязал 4.7 проценти пункта от кумулативния растеж между 1990 г. и 2000 г.

"Неравенството в ОИСР е най-високото, откакто се събират данни", заявява генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия. "Доказателствата сочат, че високото неравенство е лошо за растежа. Политическата реакция е толкова икономическа, колкото и социална. Но като не се борят срещу неравенството, правителствата забавят социалното развитие на страните си и потискат своя икономически растеж в дългосрочен план.

Препоръчителните мерки на ОИСР за справяне с ръста на неравенството са разнообразни - от облекчаване на пречките, които затрудняват майките да работят, до стимулиране на образованието и придобиването на умения сред децата на работещите в ниския клас на разпределение на доходите.

Създаването на по-добри работни места за голяма част от работната сила обаче ще бъде ключово за намаляването на неравенството, смятат от ОИСР.

"Фокусът трябва да бъде върху политиките за качество и количество на работните места, места, които могат да предложат възможности за инвестиции и кариерно израстване. Това трябва да са работни места с перспектива", гласи документът на организацията.

Преоценка на връзката между неравенството и растеж

ОИСР и МВФ предоставят обяснения, за да рационализират своите констатации. От една страна, се твърди, че високата степен на неравенство може да доведе до намаляване на човешки капитал, тъй като делът на хората с ниски доходи е по-голям. Това може да има отрицателно въздействие върху производствения капацитет, производителността на труда и по този начин върху икономическия растеж. От друга страна, високата степен на неравенство може да доведе до конфликти в обществото и да създаде заплаха за политическата стабилност, което на свой ред би намалило частните инвестиции.

Тези твърдения не са общовалидни. Те изглеждат приложими за по-слабо развитите страни, където политическата и икономическата среда е склонна да бъде променлива. В тези страни достъпът до образование е ограничен, а разделението между бедни и богати е голямо и често хората от първата група живеят в абсолютна бедност. Не е сигурно дали тези изводи са валидни за страните с високи доходи – те обикновено се характеризират със стабилна политическа и икономическа среда, достъп до образование и незначителни нива на абсолютна бедност.

EconPol прави преоценка на връзката между неравенство и развитие, като взима предвид ролята на етапа на развитие на съответната страна. Изследването обхваща 110 държави в годините 1970-2010. Най-зависимата променлива в уравнението е годишният растеж на БВП на човек от населението, измерван на всеки 5 години.

В изследването е използван коефициентът на Джини – статистическа характеристика на разпределението на благата в едно общество, т.е. на (паричната) разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество. Добавени са и няколко контролни променливи към емпиричния модел.

Сравняват се две спецификации на емпиричния модел, които се различават в зависимост от контролните променливи. Първата спецификация са данните за БВП на човек от населението в началото на петгодишния период, частни инвестиции спрямо БВП, среден брой години завършено обучение, прираст на населението, както и стойността на вноса и износа спрямо БВП като показател за дефицита на страната, склонност към включване в международната търговия.

Във втората спецификация се добавят и публичните разходи спрямо БВП, както и променлива, която показва в скала от -10 до +10 дали политическият режим на страната е автократичен (-10) или демократичен (+10).
За да се оцени важността на етапа на развитие на дадена страна по отношение на неравенството и растежа, се прави връзка между данните за БВП на човек от населението и коефициента на Джини. Това позволява да се оцени ефектът от неравенството върху растежа на различни етапи от развитието. Резултатите са показани в графиката. Плътната линия показва средновъзрастовия междинен ефект на неравенството като функция на БВП на човек от населението в дадена страна, а пунктираната линия - максималния прогнозен маргинален ефект. Отрицателна връзка между неравенство и растеж може да бъде наблюдавана само ако БВП на човек от населението възлиза на по-малко от 5000 долара, а според данни на Световната банка от 2016 г. само 49 държави са под този праг. МВФ и ОИСР твърдят, че намаляването на неравенството може да стимулира икономическия растеж, но в най-добрия случай това е валидно само за най-бедните страни. Веднага след като нивото на БВП на човек от населението надвиши прага от 5000 долара, отношението между неравенството и растежа става положително.

Разбира се, в нито един от случаите не е уместно да се твърди, че неравенството е причина за промени в растежа.

Изводите

За икономическата политика постигането на приобщаващ икономически растеж е важна цел. Икономическите политики, които увеличават растежа на цената на постоянно нарастващото неравенство, са неустойчиви също както и политиките на преразпределение, които подкопават растежа. Възможно е да има обстоятелства, чрез които добре разработени политически реформи, особено в областта на образованието и инвестициите в човешки капитал, могат да постигнат както по-висок икономически растеж, така и по-голямо равенство на доходите. Въпреки това твърдението, че има връзка между неравенството и растежа, няма нито теоретична основа, нито изследвания, които го доказват, и със сигурност не може да бъде насока за икономическа политика, смятат от ЕconPol.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният залп на Марио Драги Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

20 сеп 2019, 528 прочитания

Петролна игра на дронове 1 Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 537 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Китай ще се отвори повече за бизнеса от Германия

Ангела Меркел и Си Дзинпин обсъдиха подобрението на търговските отношения, в частност в областта на новите технлогии

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща