Преди седмица британски депутати от Комисията по външна политика в парламента публикуваха доклад, в който настояват за по-строги мерки срещу прикриването и прането на руски пари чрез финансовите институции в Лондон. В доклада се посочва, че изнесените руски пари към Острова са поне 100 млрд. паунда, но не всички са от престъпни действия и корупция.

Балтийските страни, които дълги години служеха като мост между незаконните руски фондове и Европейския съюз, бяха разтърсени от няколко финансови скандала през последните години. Две от банките в региона бяха затворени през тази година заради пране на пари, докато финансовите регулатори в Дания започнаха наказателна процедура срещу датската банка Danske Bank за сериозни нарушения в естонското ѝ поделение. Поради тези причини правителствата в Естония и Литва обмислят да намалят активите на някои дружества и да въведат забрани, засягащи петролните компании.

"Основният ни проблем с подобни транзакции от изток е, че е невъзможно да разберем с кои предишни престъпления са свързани активите със съмнителен произход", коментира Реймънд. Той е категоричен, че тези транзакции не са прозрачни и са съмнителни.

Разследване на OCCRP

Три от четирите схеми се разглеждат от Проектa за докладване на организираната престъпност (OCCRP), който разследва случая със 17 европейски медии. В две от схемите руски активи са прехвърляни през Молдова, като естонски банки са управлявали трансфери за 2 млрд. долара от общо 47 млрд. долара, твърдят от Талин.

В третата схема, известна като Азербайджанската перачница, в която беше замесен и българският представител на Европейската банка за възстановяване и развитие Калин Митрев, компаниите са прехвърляли над 3.9 млрд. долара до чужди корпоративни сметки в естонски банки. "В предишно разследване на OCCRP сумата беше далеч по-малка – 2.9 млрд. долара", каза Реймънд. Властите в Баку не признават доклада на международната организация за разследвания, докато ръководството на Danske Bank отказва да даде коментар относно текущото разследване в естонската й дивизия.

Четвъртата схема включва трансфери на активи и облигации от руски компании до чужди сметки в естонски банки. Книжата са били продавани чрез местната финансова система и постъпленията са достигали до получатели от чужбина, преди да продължат до "десетки страни и хиляди компании в замяна на различни услуги", твърди Реймънд.

Всички съмнителни транзакции от Азерската схема са управлявани от естонското поделение на Danske Bank, сочи докладът на OCCRP. От своя страна Реймънд отказа да коментира конкретно кои банки са участвали.

"Финансовият надзор е реагирал адекватно, за да намали риска от четирите схеми, и поради това не е имало негативно въздействие върху пазара", заяви Реймънд. Той потвърди, че не само една естонска банка е свързана със случая.