Общият обем предвидени средства, представени в четвъртък, е 55 млрд. евро, защото има и втори, по-голям инструмент, наречен Функция за стабилизиране на инвестициите за 30 млрд. евро. Целта му е да защити публичните инвестиции в случай на силни шокове за икономиките, предизвикани от събития извън контрола на националните правителства и рискуващи да се разпространят из всички държави от ЕС с тежки последици за реалната икономика.

Споменатите 30 млрд. евро под формата на кредити (грантов компонент ще покрива плащанията по лихвите) ще са само за страните от еврозоната и тези от механизма ERM II (наричан още "чакалнята на еврото"), които не могат да използват монетарна политика за смекчаване на шок и за бързо съвземане от такъв удар. Достъпът до тях обаче ще става след покриване на строги критерии и при наличието на стабилна финансова и макроикономическа политика. Това означава, че изпадналите в затруднение държави все още имат достъп до финансиране от пазарите. Ако са го изгубили, както се случи с Гърция, Португалия или Ирландия, подкрепата ще идва от много по-големия (500 млрд. евро) фонд за еврозоната, известен като Европейски механизъм за стабилност (European Stability Mechanism или ESM).

Никоя страна, включително в ERM II, няма да може да разчита на повече от 30% от средствата във Функцията за стабилизиране на инвестициите.

Целта на предложената в четвъртък функция е да се помогне на публични инвестиции за растеж и запазване на работни места в критични ситуации. Нов Фонд за подкрепа на стабилизирането (Stabilisation Support Fund) ще събира вноски от страните членки на базата на сеньоража на всяка от тях.

Тези 30 млрд. евро безлихвени кредити са разочароващи за френския президент Еманюел Макрон, коментира Financial Times още преди да излезе официалното съобщение от Брюксел. Миналата година той призова да се създаде фонд със средства, равняващи се на няколко процента от БВП на еврозоната.

Еврокомисията обаче предлага нещо, което е резултат на компромис между различията на страните членки, и затова го представя като първа стъпка. FT допълва още, че идеята за използване на сеньоража като база за вноски среща остра съпротива от националните банки - и в частност от германската Bundesbank - които особено много държат на независимостта си.

Освен това има концептуален сблъсък между Франция и южните държави, от една страна, и северните, от друга, относно това дали трябва да се върви в посока на централизирани помощни инструменти. Страни като Холандия например настояват националните правителства да си поемат отговорността, като провеждат структурни реформи и поддържат в добро състояние бюджетите си.

Предложеният днес план ще стане реалност, когато получи одобрението на Европейския парламент и правителствата на 27-те страни членки (без Великобритания, която за този период вече ще е извън ЕС), а за използването на вноски от приходите на централните банки решението се взима с единодушие.