С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 6 юни 2018, 17:10, 4498 прочитания

Руснаците плащат два пъти по-скъпо за местни храни, заместващи спрения внос

Ефектът се усеща, въпреки че държавата от години субсидира аграрния сектор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Руските потребители плащат над два пъти по-скъпо за храни заради контрасанкциите, въведени от Русия в отговор на западното ембарго след анексирането на Крим и намесата на Москва в Украйна.

Разходите на потребителите в подкрепа на руските производители на селскостопанска продукция са се увеличили от 278.2 млрд. рубли през 2014 г. на 603.7 млрд. рубли през 2016 г. в текущи цени. Данните се съдържат в бюлетин "За какво говорят тенденциите", съставен от анализатори на централната банка на Русия. В него изрично се посочва, че изразените мнения може да не съвпадат с официалната позиция на банката на Русия, но данните показват, че за споменатите две години всеки руснак е доплащал за по-скъпа родна продукция от 1935 на 4120 рубли годишно.


И други изследвания са потвърждавали тази тенденция. Професор Наталия Волчкова от Руската школа по икономика (РЭШ) пресметна, че по 13 продуктови групи за периода 2013-2016 г. руснаците са изгубили над 280 млрд. рубли, или по 2000 рубли на човек годишно. В края на 2016 г. от "ВТБ капитал" оцениха на 4.1% ефекта от руското автоембарго върху равнището на продуктовите цени - всеки руснак средно е давал 70 000 рубли годишно, или увеличение от 2800 рубли.

Московският в. "Ведомости" припомня, че държавата подпомага руския аграрен сектор от 2006 г. За настоящата година в бюджета са предвидени помощи за 242 млрд. рубли (почти 3.3 млрд. евро), но в министерството на земеделието очакват сумата още в средата на юни да достигне 254 млрд. рубли (почти 3.5 млрд. евро). За периода 2019-2020 г. прогнозата е субсидиите да са в рамките на 242.4 млрд. рубли годишно.

Изчисленията, правени в централната банка, се основават на методология на ОИСР - сравняване на вътрешните и световните цени и изчисляване на номинален коефициент за защита на производителите.



Така се оказва, че до миналата година практически за всички видове продукти този индекс е бил над 1, т.е. в условията на свободен вътрешен пазар цените на руските стоки са били над световните цени. Иначе казано, спирайки вноса, държавата е принудила гражданите си oа харчат повече за по-скъпите местни продукти.

Нещо повече - при влизането в сила на контрасанкциите през 2014 г. поскъпнаха не само обхванатите от тях мляко и млечни продукти, риба, морски дарове, месо, плодове, зеленчуци, сирена а и несанкционирани стоки като растителни масла и дори алкохол.

Взета е предвид и годишната стойност на всички трансфери от потребители към производители заради тази държавна политика. Руските земеделци и животновъди са подкрепяни и от косвени мерки, включително квоти върху вноса на месо или високи мита за рафинирана захар.

Руски икономисти имат въпроси към методологията на ОИСР. Александър Исаков от "ВТБ капитал" обръща внимание, че световните цени, използвани за сравнение, най-вероятно също са деформирани от субсидии и други форми на подкрепа от различни държави по света. Дмитрий Рилко от Института за конюнктура на аграрния пазар (ИКАР) пък поставя под въпрос чистотата на данните на ОИСР, идващи от официалната статистика. Той допълва, че ситуацията в Русия доста се е подобрила спрямо 2016 г., цените са близки до средните за света и страната сама задоволява вътрешното търсене на птиче месо и почти е постигнала това със свинското.

Анализаторите на централната банка заключават, че Русия още не може да се конкурира с цените на вносни захар, млечни продукти и говеждо месо. Според тях за постигане на устойчиви конкурентни предимства Русия трябва да смени приоритетите си в сектора - да не поставя на първо място самозадоволяването с всички продукти и да премине към технологична модернизация и повишаване на ефективността.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Берлин: Фокусът в преговорите между ЕС и САЩ трябва да е по-ниски мита за индустриалните стоки Берлин: Фокусът в преговорите между ЕС и САЩ трябва да е по-ниски мита за индустриалните стоки

Според германския министър на икономиката най-трудната част от търговските разговори тепърва предстои

19 фев 2019, 632 прочитания

Еврокомисарите масово си търсят нова работа Еврокомисарите масово си търсят нова работа

Това се случва девет месеца преди края на мандата им

19 фев 2019, 1015 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Франция: Плановете за обогатяване на уран от Иран приближават "червените линии"

Париж твърди, че Техеран засега все още спазва ангажиментите си

Опитай по-дигитално

Colibra разработва платформа, базирана на блокчейн, която прави по-лесна и прозрачна обработката на искове

Стефан Тафров: Няма да съм безгласна буква в услуга на европейско началство

Дипломатът и бивш посланик на България в ООН спечели убедително вътрешните избори за евролистата на "Да, България"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за ролята на жената

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Чуждите инвестиции скочиха временно заради банкова сделка, Карина Караиванова напуска КФН

Емисия

DAILY @7AM // 20.02.2019 Прочетете