С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 7 юни 2018, 16:34, 24912 прочитания

Нова надежда за Македония

Атина и Скопие са близо до решение на спора за името. Но преди края има още стъпки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Ако се стигне до пробив, той ще отпуши пътя на Македония към ЕС и НАТО.

Рискът е, че ако Атина и Скопие се препънат на финалната права, това може не само да пречупи устрема на Македония, но и да изпрати лошо послание към целия регион.
Ако се съди по интензивността на протестите в двете държави, Македония и Гърция, изглежда, наистина са на финалната права на разрешаване на дългогодишния си спор за името на бившата югославска република. В сряда десетки хиляди гърци излязоха да демонстрират в 25 града с искане да не се прави компромис. Четири дни по-рано в Скопие бившите управляващи от ВМРО-ДПМНЕ събраха хиляди свои привърженици на протест с искания за предсрочни избори и оставка на правителството, което според тях е предало националните интереси в преговорите с Гърция.

След трескава дипломатическа активност Скопие и Атина твърдят, че са "на дни разстояние" от споразумение, което да сложи точка на 27-годишната сага. Ако действително се стигне до пробив, той не само ще отпуши пътя на Македония към ЕС и НАТО, но и ще е импулс за целия регион на Западните Балкани. Защото, ако най-старият и ожесточен двустранен спор бъде разрешен, това ще засили натиска върху Сърбия, Косово, Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина да уредят многобройните си междусъседски дрязги, което е задължително условие за напредък към ЕС.


В името на името

Предишният път, когато Скопие и Атина бяха толкова близо до развръзка, беше през 2008 г. Тогава двете страни се бяха споразумели, но на срещата на НАТО в Букурещ Гърция наложи вето на влизането на Македония и оттогава я блокира дори да започне преговори за членство в ЕС. В същата година Никола Груевски спечели втори мандат, започна да затяга хватката си над властта и Македония влезе в мрачен период на политическа безтегловност и изолация.

Идването на правителството на Зоран Заев миналата година и наличието на повече добра воля в Атина позволиха раздвижване по въпрос след години застой. След последните си срещи в Ню Йорк и Брюксел външните министри Никола Димитров и Никос Коциас обявиха, че са постигнали "рамка за споразумение". Във вторник премиерът Заев съобщи, че процесът е "към самия край", който "ще бъде щастлив и успешен" и е "въпрос на дни" да проведе телефонен разговор с гръцкия си колега Алексис Ципрас, с който сделката да бъде официализирана. Подобно послание дойде и от Коциас, който също очаква пробив до дни, но и предупреди, че "сделката не е спринт на 100 метра" и "докато няма споразумение, нищо не е завършено".



Последните варианти за име, които циркулират, включват "Северна Македония", "Горна Македония" и "Нова Македония". Според председателя на Комисията по европейски въпроси в македонския парламент Артан Груби на масата за преговори са и "креативни решения" като "Република Крушево (Крушевска Македония)", "Република Съвременна Македония" и "Република Европейска Македония".

Важните детайли обаче не свършват с избора на приемливо и за двете страни име. Например Гърция настоява, ако примерно то е Северна Македония, в бъдеще гражданите на страната да се наричат "северномакедонци", които говорят на "северномакедонски". Скопие обаче е твърдо против, тъй като това застрашава идентичността. Атина, изглежда, е отстъпила и това е една от причините за влизането на преговорите във финална фаза. Другата е, че Македония се е съгласила с условието на Гърция новото име да бъде erga omnes, тоест както за международна, така и за вътрешна употреба, което означава и промяна на конституцията.

Само че преди края има още стъпки и очевидно те бавят ключовия разговор между Заев и Ципрас. Скопие иска Атина да обещае, че ще вдигне ветото си за НАТО и ЕС още преди окончателното одобряване на сделката за името, което в случая с Македония ще стане с референдум. Според Заев той ще бъде проведен през септември или октомври. Ако Атина се съгласи - което за момента не е факт - в най-оптимистичния вариант Скопие може да получи покана за започване на преговори с ЕС още на срещата на върха на 28 юни и за членство в НАТО през юли.

"Гърция може и трябва да направи това. Македония отстъпи много с erga omnes. Гърция не може само да обещава, че няма да ни блокира, това трябва да бъде записано. Още повече че през 2008 г. имаше такъв договор и Атина го наруши. Отварянето на преговори с ЕС и поканата за НАТО трябва да бъдат преди завършването на всички други елементи. Още повече че поканата за членство в НАТО не означава членство веднага, между двете ще мине поне година и половина", посочва пред "Капитал" Андрея Стойковски, председател на Центъра за европейски стратегии Eurothink в Скопие. И през това време Гърция ще има още козове да спре Македония, включително с отказ да ратифицира договора й за членство. Същото важи и за ЕС, където Атина на практика ще разполага с над 70 възможности да препъне Скопие - при отварянето и затварянето на всяка от 35-те преговорни глави, а после и при договора за присъединяване и ратификацията му. Гледната точка на Атина обаче е, че трябва да има решение за името още в началото. И тя няма защо да бърза, колкото и силен да е натискът от ЕС и САЩ.

Колко висок е залогът

Макар Македония очевидно да има по-голям интерес от решение, то ще бъде от полза и за Гърция. Проблемът е, че и двете правителства имат вътрешнополитически ограничения и ще им е трудно да "продадат" сделката у дома.

Гласовете на Социалдемократическия съюз (СДСМ) на Заев плюс трите албански партии ще бъдат достатъчни споразумението с Гърция да мине в парламента. Но включително и заради референдума ще бъде важно дали ще има подкрепа и от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Поне засега лидерът й Христиан Мицковски твърди, че партията му никога няма да приеме промяна на конституционното име на страната. Твърдата му позиция беше аплодирана от унгарския премиер Виктор Орбан, който в специално видеообръщение го поздрави за отказа да се "огъне под натиска от външни сили". "Успехът на референдума ще зависи от много неща - от това дали опозицията ще подкрепи решението и нейни депутати ще гласуват за договора, а също и какви външни вмешателства, атаки с фалшиви новини и какво ли още не ще преживее страната през следващите месеци. Моето очакване е, че референдумът ще има положителен резултат, но и зная, че ще има много предизвикателства, през които трябва да преминем", казва Андреа Стойковски.

В Атина Ципрас също не разполага с безкрайно поле за действие предвид присъствието на националистическата партия "Независими гърци" в правителството. Нейният лидер и министър на отбраната Панос Каменос твърди, че никога няма да приеме име, съдържащо термина "Македония". Надеждата е, че Каменос ще се въздържи да играе твърдо и да рискува политическа криза в момент, когато Гърция е на път да излезе от международната спасителна програма през август. Опозицията също не улеснява живота на премиера и предпочита да се заиграва с националистическите настроения, като лидерът на консервативната "Нова демокрация" Кирикос Мицотакис обвинява Ципрас, че е "опасен за интересите на страната".

"Спорът с Македония вреди на имиджа на Гърция навън, тъй като тя остава една от пречките за стабилизиране на Балканите. Това подкопава и влиянието на Гърция в региона. В същото време спорът за името е трамплин за засилване на националистическите и антизападни настроения в Гърция. За нормализиране и модернизиране на гръцкото общество е важно ирационалностите на гръцката външна политика да бъдат отработени", казва пред "Капитал" Йоанис Армаколас, директор на програмата "Югоизточна Европа" на Гръцката фондация за европейска и международна политика (ELIAMEP). И добавя, че гръцкото общество няма да приеме лесно компромис с Македония, ако не му бъде обяснено, че "е в абсолютен национален интерес на Гърция да разреши спора за името и да помогне на бившата югославска република постепенно да влезе в НАТО и ЕС".

Рискът е, че ако Атина и Скопие се препънат на финалната права както преди десет години, това може не само да пречупи устрема на Македония, но и да изпрати лошо послание към региона. "Правителството на Македония инвестира много енергия в разрешаването на спора за името и това е правилният стратегически избор. Но създаде високи очаквания и ако не успее да ги изпълни, ще има разочарование и обратна реакция. Всякакви реформи след това ще бъдат по-трудни, защото правителството ще е отслабено. Ще изпрати и негативен сигнал към останалите от Западните Балкани, който показва, че тези, които не са ангажирани с реформи, се движат напред, докато онези, които наистина се стараят и се опитват да догонят, биват спирани. Защото ако Македония бъде блокирана, вероятно и Албания ще бъде блокирана и ще има цяла верига от последствия, които ще са доста пагубни за целия процес на разширяване на ЕС към Западните Балкани", казва пред "Капитал" Флориан Бийбър, професор в Центъра за европейски изследвания към Университета в Грац. А вече се вижда колко е вредно тези страни да бъдат оставени в ъгъла.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какви са залозите на Европейските избори 6 Какви са залозите на Европейските избори

Какво да гледаме в отделните страни членки, когато следим резултатите от гласуването за Европейски парламент

25 май 2019, 4119 прочитания

Какво означава оставката на Тереза Мей 12 Какво означава оставката на Тереза Мей

Неяснотите около Brexit засега само се увеличават, Борис Джонсън е фаворит за нов премиер на Великобритания

24 май 2019, 4513 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
"С Бог, малко късмет и приятелството на Орбан"

Хора, близки до унгарския премиер, са станали неприлично богати, откакто неговата партия "Фидес" управлява страната

Новата дигитална война

След ограничаването на Huawei битката за търговско надмощие между САЩ и Китай вече вещае нова технологична Желязна завеса

Българска кухня от "Космоса"

Заведенията на Николай Григоров - "Ракия бар Ракета","Фабрика дъга", "Спутник" и "Космос", помагат на столицата да се превърне в град с модерна кулинарна култура

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък