Нова надежда за Македония
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нова надежда за Македония

Заев (вляво) и Ципрас: Нищо не е решено, докато всичко не е решено

Нова надежда за Македония

Атина и Скопие са близо до решение на спора за името. Но преди края има още стъпки

Светломира Гюрова
26739 прочитания

Заев (вляво) и Ципрас: Нищо не е решено, докато всичко не е решено

© Reuters


Ако се стигне до пробив, той ще отпуши пътя на Македония към ЕС и НАТО.

Рискът е, че ако Атина и Скопие се препънат на финалната права, това може не само да пречупи устрема на Македония, но и да изпрати лошо послание към целия регион.

Ако се съди по интензивността на протестите в двете държави, Македония и Гърция, изглежда, наистина са на финалната права на разрешаване на дългогодишния си спор за името на бившата югославска република. В сряда десетки хиляди гърци излязоха да демонстрират в 25 града с искане да не се прави компромис. Четири дни по-рано в Скопие бившите управляващи от ВМРО-ДПМНЕ събраха хиляди свои привърженици на протест с искания за предсрочни избори и оставка на правителството, което според тях е предало националните интереси в преговорите с Гърция.

След трескава дипломатическа активност Скопие и Атина твърдят, че са "на дни разстояние" от споразумение, което да сложи точка на 27-годишната сага. Ако действително се стигне до пробив, той не само ще отпуши пътя на Македония към ЕС и НАТО, но и ще е импулс за целия регион на Западните Балкани. Защото, ако най-старият и ожесточен двустранен спор бъде разрешен, това ще засили натиска върху Сърбия, Косово, Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина да уредят многобройните си междусъседски дрязги, което е задължително условие за напредък към ЕС.

В името на името

Предишният път, когато Скопие и Атина бяха толкова близо до развръзка, беше през 2008 г. Тогава двете страни се бяха споразумели, но на срещата на НАТО в Букурещ Гърция наложи вето на влизането на Македония и оттогава я блокира дори да започне преговори за членство в ЕС. В същата година Никола Груевски спечели втори мандат, започна да затяга хватката си над властта и Македония влезе в мрачен период на политическа безтегловност и изолация.

Идването на правителството на Зоран Заев миналата година и наличието на повече добра воля в Атина позволиха раздвижване по въпрос след години застой. След последните си срещи в Ню Йорк и Брюксел външните министри Никола Димитров и Никос Коциас обявиха, че са постигнали "рамка за споразумение". Във вторник премиерът Заев съобщи, че процесът е "към самия край", който "ще бъде щастлив и успешен" и е "въпрос на дни" да проведе телефонен разговор с гръцкия си колега Алексис Ципрас, с който сделката да бъде официализирана. Подобно послание дойде и от Коциас, който също очаква пробив до дни, но и предупреди, че "сделката не е спринт на 100 метра" и "докато няма споразумение, нищо не е завършено".

Последните варианти за име, които циркулират, включват "Северна Македония", "Горна Македония" и "Нова Македония". Според председателя на Комисията по европейски въпроси в македонския парламент Артан Груби на масата за преговори са и "креативни решения" като "Република Крушево (Крушевска Македония)", "Република Съвременна Македония" и "Република Европейска Македония".

Важните детайли обаче не свършват с избора на приемливо и за двете страни име. Например Гърция настоява, ако примерно то е Северна Македония, в бъдеще гражданите на страната да се наричат "северномакедонци", които говорят на "северномакедонски". Скопие обаче е твърдо против, тъй като това застрашава идентичността. Атина, изглежда, е отстъпила и това е една от причините за влизането на преговорите във финална фаза. Другата е, че Македония се е съгласила с условието на Гърция новото име да бъде erga omnes, тоест както за международна, така и за вътрешна употреба, което означава и промяна на конституцията.

Само че преди края има още стъпки и очевидно те бавят ключовия разговор между Заев и Ципрас. Скопие иска Атина да обещае, че ще вдигне ветото си за НАТО и ЕС още преди окончателното одобряване на сделката за името, което в случая с Македония ще стане с референдум. Според Заев той ще бъде проведен през септември или октомври. Ако Атина се съгласи - което за момента не е факт - в най-оптимистичния вариант Скопие може да получи покана за започване на преговори с ЕС още на срещата на върха на 28 юни и за членство в НАТО през юли.

"Гърция може и трябва да направи това. Македония отстъпи много с erga omnes. Гърция не може само да обещава, че няма да ни блокира, това трябва да бъде записано. Още повече че през 2008 г. имаше такъв договор и Атина го наруши. Отварянето на преговори с ЕС и поканата за НАТО трябва да бъдат преди завършването на всички други елементи. Още повече че поканата за членство в НАТО не означава членство веднага, между двете ще мине поне година и половина", посочва пред "Капитал" Андрея Стойковски, председател на Центъра за европейски стратегии Eurothink в Скопие. И през това време Гърция ще има още козове да спре Македония, включително с отказ да ратифицира договора й за членство. Същото важи и за ЕС, където Атина на практика ще разполага с над 70 възможности да препъне Скопие - при отварянето и затварянето на всяка от 35-те преговорни глави, а после и при договора за присъединяване и ратификацията му. Гледната точка на Атина обаче е, че трябва да има решение за името още в началото. И тя няма защо да бърза, колкото и силен да е натискът от ЕС и САЩ.

Колко висок е залогът

Макар Македония очевидно да има по-голям интерес от решение, то ще бъде от полза и за Гърция. Проблемът е, че и двете правителства имат вътрешнополитически ограничения и ще им е трудно да "продадат" сделката у дома.

Гласовете на Социалдемократическия съюз (СДСМ) на Заев плюс трите албански партии ще бъдат достатъчни споразумението с Гърция да мине в парламента. Но включително и заради референдума ще бъде важно дали ще има подкрепа и от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Поне засега лидерът й Христиан Мицковски твърди, че партията му никога няма да приеме промяна на конституционното име на страната. Твърдата му позиция беше аплодирана от унгарския премиер Виктор Орбан, който в специално видеообръщение го поздрави за отказа да се "огъне под натиска от външни сили". "Успехът на референдума ще зависи от много неща - от това дали опозицията ще подкрепи решението и нейни депутати ще гласуват за договора, а също и какви външни вмешателства, атаки с фалшиви новини и какво ли още не ще преживее страната през следващите месеци. Моето очакване е, че референдумът ще има положителен резултат, но и зная, че ще има много предизвикателства, през които трябва да преминем", казва Андреа Стойковски.

В Атина Ципрас също не разполага с безкрайно поле за действие предвид присъствието на националистическата партия "Независими гърци" в правителството. Нейният лидер и министър на отбраната Панос Каменос твърди, че никога няма да приеме име, съдържащо термина "Македония". Надеждата е, че Каменос ще се въздържи да играе твърдо и да рискува политическа криза в момент, когато Гърция е на път да излезе от международната спасителна програма през август. Опозицията също не улеснява живота на премиера и предпочита да се заиграва с националистическите настроения, като лидерът на консервативната "Нова демокрация" Кирикос Мицотакис обвинява Ципрас, че е "опасен за интересите на страната".

"Спорът с Македония вреди на имиджа на Гърция навън, тъй като тя остава една от пречките за стабилизиране на Балканите. Това подкопава и влиянието на Гърция в региона. В същото време спорът за името е трамплин за засилване на националистическите и антизападни настроения в Гърция. За нормализиране и модернизиране на гръцкото общество е важно ирационалностите на гръцката външна политика да бъдат отработени", казва пред "Капитал" Йоанис Армаколас, директор на програмата "Югоизточна Европа" на Гръцката фондация за европейска и международна политика (ELIAMEP). И добавя, че гръцкото общество няма да приеме лесно компромис с Македония, ако не му бъде обяснено, че "е в абсолютен национален интерес на Гърция да разреши спора за името и да помогне на бившата югославска република постепенно да влезе в НАТО и ЕС".

Рискът е, че ако Атина и Скопие се препънат на финалната права както преди десет години, това може не само да пречупи устрема на Македония, но и да изпрати лошо послание към региона. "Правителството на Македония инвестира много енергия в разрешаването на спора за името и това е правилният стратегически избор. Но създаде високи очаквания и ако не успее да ги изпълни, ще има разочарование и обратна реакция. Всякакви реформи след това ще бъдат по-трудни, защото правителството ще е отслабено. Ще изпрати и негативен сигнал към останалите от Западните Балкани, който показва, че тези, които не са ангажирани с реформи, се движат напред, докато онези, които наистина се стараят и се опитват да догонят, биват спирани. Защото ако Македония бъде блокирана, вероятно и Албания ще бъде блокирана и ще има цяла верига от последствия, които ще са доста пагубни за целия процес на разширяване на ЕС към Западните Балкани", казва пред "Капитал" Флориан Бийбър, професор в Центъра за европейски изследвания към Университета в Грац. А вече се вижда колко е вредно тези страни да бъдат оставени в ъгъла.

Ако се стигне до пробив, той ще отпуши пътя на Македония към ЕС и НАТО.

Рискът е, че ако Атина и Скопие се препънат на финалната права, това може не само да пречупи устрема на Македония, но и да изпрати лошо послание към целия регион.

Ако се съди по интензивността на протестите в двете държави, Македония и Гърция, изглежда, наистина са на финалната права на разрешаване на дългогодишния си спор за името на бившата югославска република. В сряда десетки хиляди гърци излязоха да демонстрират в 25 града с искане да не се прави компромис. Четири дни по-рано в Скопие бившите управляващи от ВМРО-ДПМНЕ събраха хиляди свои привърженици на протест с искания за предсрочни избори и оставка на правителството, което според тях е предало националните интереси в преговорите с Гърция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Гърция има избор или да стане приятел на македония, като спре да я блокира, или да стане съпричинител за липса на стабилност в страната и на Балканите. При втореия вариант Ципрас става маша на Путин. Дали това му харесва или не, фактът е факт.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Гърция спор с Македония няма.

    Целият зор е БЮРМ да се вкара в НАТО, та ако ще и като Република Безименна, защото името й не интересува никого.
    Просто Гърция не трябва да продължава да блокира процеса. Казват, че от ЕС предлагали здраво да орежат гръцкия дълг в замяна. Но гърците много добре знаят какво се крие зад понятието „данайски дарове“, защото си е тяхно... Затова и няма гръцко правителство, което да оцелее и седмица след такова съглашателство и всички много добре го знаят.

    Стотиците хиляди гърци, които онзи ден напълниха улиците и площадите на Пела, Атина, Солун, Патра, Лариса, Волос и пр. гръцки градове, показаха, не че името Македония е „заето“, защото го носят трите северни гръцки административни области, а че не приемат кражбите на идентичност, в които македонската държава е корифей.

    Парадоксът е и в това, че бранейки своята идентичност от македонските бракониери, гърците реално защитават косвено и нашия национален интерес. Миналогодишният договор Борисов-Заев беше параванът, зад който се скри тоталния отстъп на държавата ни да пази своята историческа идентичност и го замени с някакви обтекаеми евроатлантизми. Парадоксален е натискът върху Св. Синод на БПЦ с присъствие на честванията в Охрид да официализира македонизирането на българската Охридска архиепископия! И никой не се замисля, че една нация, образувана през 1945 г. с партийно решение няма как да чества 1000-годишнина на каквото и да било, хеле пък на „своя“ църква.

    През 1991 г първото национално знаме на БЮРМ беше Филип Македонската Звезда от Вергина на червен фон. Гръцката държава трябва да е реагирала много бурно, защото този байряк бързо изчезна заедно със съответния текст в конституцията и се появи новият флаг, наричан топло от македонците „вентилаторо“.

    Странно е, че в българските медии никой никъде не споменава, че освен промяна на конституционното име на БЮРМ, гръцката държава държи да отпадне и чл. 49 от македонската конституция, в който държавата им се ангажира да брани интересите на „грагяните“ си навсякъде по света. Това гърците го разбират като възможност за „износ на идентичност“ и както в Благоевградско преди години се вихреше и македонстваше с подкрепата на Скопие ОМО Илинден, какво пречи в Килкис, например, да се появи местна партия от чисти гръцки македонци, спонсорирани всячески от Скопие?

    Натрапва ми се една историческа аналогия.
    Евроатлантическата позиция на правителството Борисов 3.0 за безусловно и упорито прогагандно налагано „братство“ с БЮРМ е абсурден римейк на коминтерновската позиция на ОФ-правителството на Георги Димитров за създаването на Балканска федерация. Единствената разлика е в инициатора и в посоката на интереса: през 1946 г. това беше братът СССР, а през 2018 г е братът САЩ.
    В края на 40-те години на ХХ в. стотици българи от Пиринско са си отлежали по милициите и лагерите, защото не са искали да се пишат македонци, каквато е била комунистическата повеля. Хиляди българи от Бановината по същата причина са били заточвани по адриатическите острови или просто убивани от югославските служби.

    Гърците не дадоха един всъщност племенен символ, какъвто е Звездата от гробницата на Филип II във Вергина, да се вее на чуждо знаме. Тогавашната българска държава даде на Скопие костите на Гоце Делчев, а днешната българската държава и общество не реагира хич, когато нашият много добър приятел Зоран Заев, аргументирайки поредната нагла кражба на българска история с проектоимето Илинденска Македония, заяви, че Илинденското въстание е било плод на усилията на всички народи по онези земи: македонци, гърци, власи, албанци, гагаузи, цигани, но не спомена българи. В представите на македонстващите ни „много добри приятели“ Илинденското въстание не е българско. Не са българи и основателите на Охридската книжовна школа, не са и св. Климент Охридски, и цар Самуил, и братя Миладинови, и Гоце Делчев, и Симеон Радев, и Вапцаров.

    НАТО-визирането на БЮРМ и югославското наследство си е чиста проба нов протокоминтерновски опит за Балканска федерация. Под друг флаг и идеологически чадъри.

  • 3
    constantine_blk avatar :-|
    Константинъ

    Проблемът с кражбите на културно-историческо наследство действително трябва да бъде решен, но според е нелепо да се спъва развитието на една държава заради нейното име, още повече че самото име е само по себе си географско определение, дори и да не съдържа думи като "Северна" или "Горна". Дори и да се промени конституционното име на страната, как ще накарат обикновените хора да използват новата измишльотина, която готвят за име?

    И докато на Балканите стоим с глави, обърнати назад към миналото, в нормалните държави хората мислят за бъдещето и допринасят за научния и технологичен прогрес на човечеството. Не съм убеден в това, че спорът за това прословуто име е начинът, по който Гърция ще остане фактор от практическо значение в международната сцена на XXI-ви век.

  • 4
    goshoee avatar :-|
    goshoee

    Това не е компромис. Това е пълно евро-клякане на гърците. Ако ще е с посока, да е Северозападна, или Горно-лява. Ние какви сме в тази история, невинни наблюдатели ли?

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "Константинъ":

    Драги Константинъ,
    Абсолютно съм съгласен с довода ви, че името не бива да е чак такъв фактор. Но само ако се отнася как ще назовете детето си и дали дядо му Ламби ще приеме, ако го кръстите Светлозар...

    Що се отнася до конкретния казус с БЮРМ, допреди 1944 г. държава Македония по тези земи не е имало. Онази империя на Филип Втори и синът му Александър, включваща днешните Гърция, Турция, Ирак, Иран, Пакистан, Индия е нещо различно и онова гръцко племе няма нищо общо нито със славяните, прабългарите на Кубер, куманите и пр. народности, населили тези земи по-късно.

    Историята не е досада, спъваща прогреса, а обяснение на настоящето и чертае много видимата логика на бъдещето.

    От след Междусъюзническата и Първата световна войни, тази територия, която е била част от т.н. Безспорна зона, която е трябвало да се даде на българската държава от съюзниците след победата над Османската империя в Балканската война, защото е била населена предимно с българи и в процентно отношение значително по-малко сърби, власи, арнаути и малко турци, е включена в пределите на кралство Югославия под името Вардарска Бановина, което име й остава до 1944 г.
    На 2 август 1944 г. в манастира „Св. Прохор Пчински“ се учредява Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония което провъзгласява, че новопоявилата се Македония става съставна федерална единица на Югославия. В края на ноември 1944 г. в Скопие заседава комисия, която създава македонска азбука и македонски литературен език.
    Допреди 2 август 1944 г. не е имало нито македонска държава, нито македонски народ, нито македонски език.

    Защо се променя югославската политика по отношение на Бановината където от 1918 г. до 1944 г. тамошното население е тотално и насилствено събризирано и употребата на друг говор, освен сърбо-хърватски се е наказвала жестоко? Ами това е коминтерновската идея за образуване на т.н. Балканска федерация, която на практика е щяло да бъде поглъщането на България от Югославия.

    За тази цел се прави един исторически приемлив байпас: Вардарска Бановина става Република Македония, използвайки близостта на това понятие към българската национална психология, а тамошните сърбизирани някогашни българи се събуждат македонци, а БКП от нашата страна започва да мачка населението в Благоевградско да се обявяват също за македонци.

    За щастие Тито се сдърпва със Сталин и тая далавера пропада.
    Но остава зашеметяващата инерция на македонстващите в СФРЮ, които започват да бракониерстват от историята и културата на околните народи.

    Югославия бе унищожена и раздробена от САЩ с машата му НАТО, заради проруската политика на Милошевич. Появиха се куп нежизнеспособни държавни формирования, които едно по едно се абсорбират в НАТО. Както се видя от документа след "историческата" среща в София, тези "партньори" няма да помиришат ЕС, но пък нищо не пречи на териториите им да се появят американски бази, както се случи на мига след анексията на Косово.

    НАТО не е дипломатически колеж, който да сугестира заглаждане на историческите противоречия, а военен съюз, насочен срещу Русия и нейното влияние в района. Затова на НАТО му трябва местно пушечно месо, което да гине вместо чистокръвни янки, англичани, французи, белгийци, холандци и пр. представители на висшата раса.

    Приемането на БЮРМ В НАТО нито ще допринесе за

    [quote#3:"Константинъ"] научния и технологичен прогрес на човечеството[/quote],
    нито ще роди Скопски нобелист.

    Нещата са много по-прости - някои местни трябва да умират за интересите на западната олигархия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK