Новият брой: Да си посееш бъдеще

Нова надежда за Македония

Заев (вляво) и Ципрас: Нищо не е решено, докато всичко не е решено

Нова надежда за Македония

Атина и Скопие са близо до решение на спора за името. Но преди края има още стъпки

Светломира Гюрова
28541 прочитания

Заев (вляво) и Ципрас: Нищо не е решено, докато всичко не е решено

© Reuters


Ако се стигне до пробив, той ще отпуши пътя на Македония към ЕС и НАТО.

Рискът е, че ако Атина и Скопие се препънат на финалната права, това може не само да пречупи устрема на Македония, но и да изпрати лошо послание към целия регион.

Ако се съди по интензивността на протестите в двете държави, Македония и Гърция, изглежда, наистина са на финалната права на разрешаване на дългогодишния си спор за името на бившата югославска република. В сряда десетки хиляди гърци излязоха да демонстрират в 25 града с искане да не се прави компромис. Четири дни по-рано в Скопие бившите управляващи от ВМРО-ДПМНЕ събраха хиляди свои привърженици на протест с искания за предсрочни избори и оставка на правителството, което според тях е предало националните интереси в преговорите с Гърция.

След трескава дипломатическа активност Скопие и Атина твърдят, че са "на дни разстояние" от споразумение, което да сложи точка на 27-годишната сага. Ако действително се стигне до пробив, той не само ще отпуши пътя на Македония към ЕС и НАТО, но и ще е импулс за целия регион на Западните Балкани. Защото, ако най-старият и ожесточен двустранен спор бъде разрешен, това ще засили натиска върху Сърбия, Косово, Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина да уредят многобройните си междусъседски дрязги, което е задължително условие за напредък към ЕС.

В името на името

Предишният път, когато Скопие и Атина бяха толкова близо до развръзка, беше през 2008 г. Тогава двете страни се бяха споразумели, но на срещата на НАТО в Букурещ Гърция наложи вето на влизането на Македония и оттогава я блокира дори да започне преговори за членство в ЕС. В същата година Никола Груевски спечели втори мандат, започна да затяга хватката си над властта и Македония влезе в мрачен период на политическа безтегловност и изолация.

Идването на правителството на Зоран Заев миналата година и наличието на повече добра воля в Атина позволиха раздвижване по въпрос след години застой. След последните си срещи в Ню Йорк и Брюксел външните министри Никола Димитров и Никос Коциас обявиха, че са постигнали "рамка за споразумение". Във вторник премиерът Заев съобщи, че процесът е "към самия край", който "ще бъде щастлив и успешен" и е "въпрос на дни" да проведе телефонен разговор с гръцкия си колега Алексис Ципрас, с който сделката да бъде официализирана. Подобно послание дойде и от Коциас, който също очаква пробив до дни, но и предупреди, че "сделката не е спринт на 100 метра" и "докато няма споразумение, нищо не е завършено".

Последните варианти за име, които циркулират, включват "Северна Македония", "Горна Македония" и "Нова Македония". Според председателя на Комисията по европейски въпроси в македонския парламент Артан Груби на масата за преговори са и "креативни решения" като "Република Крушево (Крушевска Македония)", "Република Съвременна Македония" и "Република Европейска Македония".

Важните детайли обаче не свършват с избора на приемливо и за двете страни име. Например Гърция настоява, ако примерно то е Северна Македония, в бъдеще гражданите на страната да се наричат "северномакедонци", които говорят на "северномакедонски". Скопие обаче е твърдо против, тъй като това застрашава идентичността. Атина, изглежда, е отстъпила и това е една от причините за влизането на преговорите във финална фаза. Другата е, че Македония се е съгласила с условието на Гърция новото име да бъде erga omnes, тоест както за международна, така и за вътрешна употреба, което означава и промяна на конституцията.

Само че преди края има още стъпки и очевидно те бавят ключовия разговор между Заев и Ципрас. Скопие иска Атина да обещае, че ще вдигне ветото си за НАТО и ЕС още преди окончателното одобряване на сделката за името, което в случая с Македония ще стане с референдум. Според Заев той ще бъде проведен през септември или октомври. Ако Атина се съгласи - което за момента не е факт - в най-оптимистичния вариант Скопие може да получи покана за започване на преговори с ЕС още на срещата на върха на 28 юни и за членство в НАТО през юли.

"Гърция може и трябва да направи това. Македония отстъпи много с erga omnes. Гърция не може само да обещава, че няма да ни блокира, това трябва да бъде записано. Още повече че през 2008 г. имаше такъв договор и Атина го наруши. Отварянето на преговори с ЕС и поканата за НАТО трябва да бъдат преди завършването на всички други елементи. Още повече че поканата за членство в НАТО не означава членство веднага, между двете ще мине поне година и половина", посочва пред "Капитал" Андрея Стойковски, председател на Центъра за европейски стратегии Eurothink в Скопие. И през това време Гърция ще има още козове да спре Македония, включително с отказ да ратифицира договора й за членство. Същото важи и за ЕС, където Атина на практика ще разполага с над 70 възможности да препъне Скопие - при отварянето и затварянето на всяка от 35-те преговорни глави, а после и при договора за присъединяване и ратификацията му. Гледната точка на Атина обаче е, че трябва да има решение за името още в началото. И тя няма защо да бърза, колкото и силен да е натискът от ЕС и САЩ.

Колко висок е залогът

Макар Македония очевидно да има по-голям интерес от решение, то ще бъде от полза и за Гърция. Проблемът е, че и двете правителства имат вътрешнополитически ограничения и ще им е трудно да "продадат" сделката у дома.

Гласовете на Социалдемократическия съюз (СДСМ) на Заев плюс трите албански партии ще бъдат достатъчни споразумението с Гърция да мине в парламента. Но включително и заради референдума ще бъде важно дали ще има подкрепа и от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Поне засега лидерът й Христиан Мицковски твърди, че партията му никога няма да приеме промяна на конституционното име на страната. Твърдата му позиция беше аплодирана от унгарския премиер Виктор Орбан, който в специално видеообръщение го поздрави за отказа да се "огъне под натиска от външни сили". "Успехът на референдума ще зависи от много неща - от това дали опозицията ще подкрепи решението и нейни депутати ще гласуват за договора, а също и какви външни вмешателства, атаки с фалшиви новини и какво ли още не ще преживее страната през следващите месеци. Моето очакване е, че референдумът ще има положителен резултат, но и зная, че ще има много предизвикателства, през които трябва да преминем", казва Андреа Стойковски.

В Атина Ципрас също не разполага с безкрайно поле за действие предвид присъствието на националистическата партия "Независими гърци" в правителството. Нейният лидер и министър на отбраната Панос Каменос твърди, че никога няма да приеме име, съдържащо термина "Македония". Надеждата е, че Каменос ще се въздържи да играе твърдо и да рискува политическа криза в момент, когато Гърция е на път да излезе от международната спасителна програма през август. Опозицията също не улеснява живота на премиера и предпочита да се заиграва с националистическите настроения, като лидерът на консервативната "Нова демокрация" Кирикос Мицотакис обвинява Ципрас, че е "опасен за интересите на страната".

"Спорът с Македония вреди на имиджа на Гърция навън, тъй като тя остава една от пречките за стабилизиране на Балканите. Това подкопава и влиянието на Гърция в региона. В същото време спорът за името е трамплин за засилване на националистическите и антизападни настроения в Гърция. За нормализиране и модернизиране на гръцкото общество е важно ирационалностите на гръцката външна политика да бъдат отработени", казва пред "Капитал" Йоанис Армаколас, директор на програмата "Югоизточна Европа" на Гръцката фондация за европейска и международна политика (ELIAMEP). И добавя, че гръцкото общество няма да приеме лесно компромис с Македония, ако не му бъде обяснено, че "е в абсолютен национален интерес на Гърция да разреши спора за името и да помогне на бившата югославска република постепенно да влезе в НАТО и ЕС".

Рискът е, че ако Атина и Скопие се препънат на финалната права както преди десет години, това може не само да пречупи устрема на Македония, но и да изпрати лошо послание към региона. "Правителството на Македония инвестира много енергия в разрешаването на спора за името и това е правилният стратегически избор. Но създаде високи очаквания и ако не успее да ги изпълни, ще има разочарование и обратна реакция. Всякакви реформи след това ще бъдат по-трудни, защото правителството ще е отслабено. Ще изпрати и негативен сигнал към останалите от Западните Балкани, който показва, че тези, които не са ангажирани с реформи, се движат напред, докато онези, които наистина се стараят и се опитват да догонят, биват спирани. Защото ако Македония бъде блокирана, вероятно и Албания ще бъде блокирана и ще има цяла верига от последствия, които ще са доста пагубни за целия процес на разширяване на ЕС към Западните Балкани", казва пред "Капитал" Флориан Бийбър, професор в Центъра за европейски изследвания към Университета в Грац. А вече се вижда колко е вредно тези страни да бъдат оставени в ъгъла.

Ако се стигне до пробив, той ще отпуши пътя на Македония към ЕС и НАТО.

Рискът е, че ако Атина и Скопие се препънат на финалната права, това може не само да пречупи устрема на Македония, но и да изпрати лошо послание към целия регион.

Ако се съди по интензивността на протестите в двете държави, Македония и Гърция, изглежда, наистина са на финалната права на разрешаване на дългогодишния си спор за името на бившата югославска република. В сряда десетки хиляди гърци излязоха да демонстрират в 25 града с искане да не се прави компромис. Четири дни по-рано в Скопие бившите управляващи от ВМРО-ДПМНЕ събраха хиляди свои привърженици на протест с искания за предсрочни избори и оставка на правителството, което според тях е предало националните интереси в преговорите с Гърция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Гърция има избор или да стане приятел на македония, като спре да я блокира, или да стане съпричинител за липса на стабилност в страната и на Балканите. При втореия вариант Ципрас става маша на Путин. Дали това му харесва или не, фактът е факт.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Гърция спор с Македония няма.

    Целият зор е БЮРМ да се вкара в НАТО, та ако ще и като Република Безименна, защото името й не интересува никого.
    Просто Гърция не трябва да продължава да блокира процеса. Казват, че от ЕС предлагали здраво да орежат гръцкия дълг в замяна. Но гърците много добре знаят какво се крие зад понятието „данайски дарове“, защото си е тяхно... Затова и няма гръцко правителство, което да оцелее и седмица след такова съглашателство и всички много добре го знаят.

    Стотиците хиляди гърци, които онзи ден напълниха улиците и площадите на Пела, Атина, Солун, Патра, Лариса, Волос и пр. гръцки градове, показаха, не че името Македония е „заето“, защото го носят трите северни гръцки административни области, а че не приемат кражбите на идентичност, в които македонската държава е корифей.

    Парадоксът е и в това, че бранейки своята идентичност от македонските бракониери, гърците реално защитават косвено и нашия национален интерес. Миналогодишният договор Борисов-Заев беше параванът, зад който се скри тоталния отстъп на държавата ни да пази своята историческа идентичност и го замени с някакви обтекаеми евроатлантизми. Парадоксален е натискът върху Св. Синод на БПЦ с присъствие на честванията в Охрид да официализира македонизирането на българската Охридска архиепископия! И никой не се замисля, че една нация, образувана през 1945 г. с партийно решение няма как да чества 1000-годишнина на каквото и да било, хеле пък на „своя“ църква.

    През 1991 г първото национално знаме на БЮРМ беше Филип Македонската Звезда от Вергина на червен фон. Гръцката държава трябва да е реагирала много бурно, защото този байряк бързо изчезна заедно със съответния текст в конституцията и се появи новият флаг, наричан топло от македонците „вентилаторо“.

    Странно е, че в българските медии никой никъде не споменава, че освен промяна на конституционното име на БЮРМ, гръцката държава държи да отпадне и чл. 49 от македонската конституция, в който държавата им се ангажира да брани интересите на „грагяните“ си навсякъде по света. Това гърците го разбират като възможност за „износ на идентичност“ и както в Благоевградско преди години се вихреше и македонстваше с подкрепата на Скопие ОМО Илинден, какво пречи в Килкис, например, да се появи местна партия от чисти гръцки македонци, спонсорирани всячески от Скопие?

    Натрапва ми се една историческа аналогия.
    Евроатлантическата позиция на правителството Борисов 3.0 за безусловно и упорито прогагандно налагано „братство“ с БЮРМ е абсурден римейк на коминтерновската позиция на ОФ-правителството на Георги Димитров за създаването на Балканска федерация. Единствената разлика е в инициатора и в посоката на интереса: през 1946 г. това беше братът СССР, а през 2018 г е братът САЩ.
    В края на 40-те години на ХХ в. стотици българи от Пиринско са си отлежали по милициите и лагерите, защото не са искали да се пишат македонци, каквато е била комунистическата повеля. Хиляди българи от Бановината по същата причина са били заточвани по адриатическите острови или просто убивани от югославските служби.

    Гърците не дадоха един всъщност племенен символ, какъвто е Звездата от гробницата на Филип II във Вергина, да се вее на чуждо знаме. Тогавашната българска държава даде на Скопие костите на Гоце Делчев, а днешната българската държава и общество не реагира хич, когато нашият много добър приятел Зоран Заев, аргументирайки поредната нагла кражба на българска история с проектоимето Илинденска Македония, заяви, че Илинденското въстание е било плод на усилията на всички народи по онези земи: македонци, гърци, власи, албанци, гагаузи, цигани, но не спомена българи. В представите на македонстващите ни „много добри приятели“ Илинденското въстание не е българско. Не са българи и основателите на Охридската книжовна школа, не са и св. Климент Охридски, и цар Самуил, и братя Миладинови, и Гоце Делчев, и Симеон Радев, и Вапцаров.

    НАТО-визирането на БЮРМ и югославското наследство си е чиста проба нов протокоминтерновски опит за Балканска федерация. Под друг флаг и идеологически чадъри.

  • 3
    constantine_blk avatar :-|
    Константинъ

    Проблемът с кражбите на културно-историческо наследство действително трябва да бъде решен, но според е нелепо да се спъва развитието на една държава заради нейното име, още повече че самото име е само по себе си географско определение, дори и да не съдържа думи като "Северна" или "Горна". Дори и да се промени конституционното име на страната, как ще накарат обикновените хора да използват новата измишльотина, която готвят за име?

    И докато на Балканите стоим с глави, обърнати назад към миналото, в нормалните държави хората мислят за бъдещето и допринасят за научния и технологичен прогрес на човечеството. Не съм убеден в това, че спорът за това прословуто име е начинът, по който Гърция ще остане фактор от практическо значение в международната сцена на XXI-ви век.

  • 4
    goshoee avatar :-|
    goshoee

    Това не е компромис. Това е пълно евро-клякане на гърците. Ако ще е с посока, да е Северозападна, или Горно-лява. Ние какви сме в тази история, невинни наблюдатели ли?

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "Константинъ":

    Драги Константинъ,
    Абсолютно съм съгласен с довода ви, че името не бива да е чак такъв фактор. Но само ако се отнася как ще назовете детето си и дали дядо му Ламби ще приеме, ако го кръстите Светлозар...

    Що се отнася до конкретния казус с БЮРМ, допреди 1944 г. държава Македония по тези земи не е имало. Онази империя на Филип Втори и синът му Александър, включваща днешните Гърция, Турция, Ирак, Иран, Пакистан, Индия е нещо различно и онова гръцко племе няма нищо общо нито със славяните, прабългарите на Кубер, куманите и пр. народности, населили тези земи по-късно.

    Историята не е досада, спъваща прогреса, а обяснение на настоящето и чертае много видимата логика на бъдещето.

    От след Междусъюзническата и Първата световна войни, тази територия, която е била част от т.н. Безспорна зона, която е трябвало да се даде на българската държава от съюзниците след победата над Османската империя в Балканската война, защото е била населена предимно с българи и в процентно отношение значително по-малко сърби, власи, арнаути и малко турци, е включена в пределите на кралство Югославия под името Вардарска Бановина, което име й остава до 1944 г.
    На 2 август 1944 г. в манастира „Св. Прохор Пчински“ се учредява Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония което провъзгласява, че новопоявилата се Македония става съставна федерална единица на Югославия. В края на ноември 1944 г. в Скопие заседава комисия, която създава македонска азбука и македонски литературен език.
    Допреди 2 август 1944 г. не е имало нито македонска държава, нито македонски народ, нито македонски език.

    Защо се променя югославската политика по отношение на Бановината където от 1918 г. до 1944 г. тамошното население е тотално и насилствено събризирано и употребата на друг говор, освен сърбо-хърватски се е наказвала жестоко? Ами това е коминтерновската идея за образуване на т.н. Балканска федерация, която на практика е щяло да бъде поглъщането на България от Югославия.

    За тази цел се прави един исторически приемлив байпас: Вардарска Бановина става Република Македония, използвайки близостта на това понятие към българската национална психология, а тамошните сърбизирани някогашни българи се събуждат македонци, а БКП от нашата страна започва да мачка населението в Благоевградско да се обявяват също за македонци.

    За щастие Тито се сдърпва със Сталин и тая далавера пропада.
    Но остава зашеметяващата инерция на македонстващите в СФРЮ, които започват да бракониерстват от историята и културата на околните народи.

    Югославия бе унищожена и раздробена от САЩ с машата му НАТО, заради проруската политика на Милошевич. Появиха се куп нежизнеспособни държавни формирования, които едно по едно се абсорбират в НАТО. Както се видя от документа след "историческата" среща в София, тези "партньори" няма да помиришат ЕС, но пък нищо не пречи на териториите им да се появят американски бази, както се случи на мига след анексията на Косово.

    НАТО не е дипломатически колеж, който да сугестира заглаждане на историческите противоречия, а военен съюз, насочен срещу Русия и нейното влияние в района. Затова на НАТО му трябва местно пушечно месо, което да гине вместо чистокръвни янки, англичани, французи, белгийци, холандци и пр. представители на висшата раса.

    Приемането на БЮРМ В НАТО нито ще допринесе за

    [quote#3:"Константинъ"] научния и технологичен прогрес на човечеството[/quote],
    нито ще роди Скопски нобелист.

    Нещата са много по-прости - някои местни трябва да умират за интересите на западната олигархия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход