Нова надежда за Македония

Илюстрация Заев (вляво) и Ципрас: Нищо не е решено, докато всичко не е решено Увеличаване Заев (вляво) и Ципрас: Нищо не е решено, докато всичко не е решено [Reuters] Смаляване

Ако се стигне до пробив, той ще отпуши пътя на Македония към ЕС и НАТО. Рискът е, че ако Атина и Скопие се препънат на финалната права, това може не само да пречупи устрема на Македония, но и да изпрати лошо послание към целия регион.

Ако се съди по интензивността на протестите в двете държави, Македония и Гърция, изглежда, наистина са на финалната права на разрешаване на дългогодишния си спор за името на бившата югославска република. В сряда десетки хиляди гърци излязоха да демонстрират в 25 града с искане да не се прави компромис. Четири дни по-рано в Скопие бившите управляващи от ВМРО-ДПМНЕ събраха хиляди свои привърженици на протест с искания за предсрочни избори и оставка на правителството, което според тях е предало националните интереси в преговорите с Гърция.

След трескава дипломатическа активност Скопие и Атина твърдят, че са "на дни разстояние" от споразумение, което да сложи точка на 27-годишната сага. Ако действително се стигне до пробив, той не само ще отпуши пътя на Македония към ЕС и НАТО, но и ще е импулс за целия регион на Западните Балкани. Защото, ако най-старият и ожесточен двустранен спор бъде разрешен, това ще засили натиска върху Сърбия, Косово, Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина да уредят многобройните си междусъседски дрязги, което е задължително условие за напредък към ЕС.

В името на името

Предишният път, когато Скопие и Атина бяха толкова близо до развръзка, беше през 2008 г. Тогава двете страни се бяха споразумели, но на срещата на НАТО в Букурещ Гърция наложи вето на влизането на Македония и оттогава я блокира дори да започне преговори за членство в ЕС. В същата година Никола Груевски спечели втори мандат, започна да затяга хватката си над властта и Македония влезе в мрачен период на политическа безтегловност и изолация.

Идването на правителството на Зоран Заев миналата година и наличието на повече добра воля в Атина позволиха раздвижване по въпрос след години застой. След последните си срещи в Ню Йорк и Брюксел външните министри Никола Димитров и Никос Коциас обявиха, че са постигнали "рамка за споразумение". Във вторник премиерът Заев съобщи, че процесът е "към самия край", който "ще бъде щастлив и успешен" и е "въпрос на дни" да проведе телефонен разговор с гръцкия си колега Алексис Ципрас, с който сделката да бъде официализирана. Подобно послание дойде и от Коциас, който също очаква пробив до дни, но и предупреди, че "сделката не е спринт на 100 метра" и "докато няма споразумение, нищо не е завършено".



Последните варианти за име, които циркулират, включват "Северна Македония", "Горна Македония" и "Нова Македония". Според председателя на Комисията по европейски въпроси в македонския парламент Артан Груби на масата за преговори са и "креативни решения" като "Република Крушево (Крушевска Македония)", "Република Съвременна Македония" и "Република Европейска Македония".

Важните детайли обаче не свършват с избора на приемливо и за двете страни име. Например Гърция настоява, ако примерно то е Северна Македония, в бъдеще гражданите на страната да се наричат "северномакедонци", които говорят на "северномакедонски". Скопие обаче е твърдо против, тъй като това застрашава идентичността. Атина, изглежда, е отстъпила и това е една от причините за влизането на преговорите във финална фаза. Другата е, че Македония се е съгласила с условието на Гърция новото име да бъде erga omnes, тоест както за международна, така и за вътрешна употреба, което означава и промяна на конституцията.

Само че преди края има още стъпки и очевидно те бавят ключовия разговор между Заев и Ципрас. Скопие иска Атина да обещае, че ще вдигне ветото си за НАТО и ЕС още преди окончателното одобряване на сделката за името, което в случая с Македония ще стане с референдум. Според Заев той ще бъде проведен през септември или октомври. Ако Атина се съгласи - което за момента не е факт - в най-оптимистичния вариант Скопие може да получи покана за започване на преговори с ЕС още на срещата на върха на 28 юни и за членство в НАТО през юли.

"Гърция може и трябва да направи това. Македония отстъпи много с erga omnes. Гърция не може само да обещава, че няма да ни блокира, това трябва да бъде записано. Още повече че през 2008 г. имаше такъв договор и Атина го наруши. Отварянето на преговори с ЕС и поканата за НАТО трябва да бъдат преди завършването на всички други елементи. Още повече че поканата за членство в НАТО не означава членство веднага, между двете ще мине поне година и половина", посочва пред "Капитал" Андрея Стойковски, председател на Центъра за европейски стратегии Eurothink в Скопие. И през това време Гърция ще има още козове да спре Македония, включително с отказ да ратифицира договора й за членство. Същото важи и за ЕС, където Атина на практика ще разполага с над 70 възможности да препъне Скопие - при отварянето и затварянето на всяка от 35-те преговорни глави, а после и при договора за присъединяване и ратификацията му. Гледната точка на Атина обаче е, че трябва да има решение за името още в началото. И тя няма защо да бърза, колкото и силен да е натискът от ЕС и САЩ.

Колко висок е залогът

Макар Македония очевидно да има по-голям интерес от решение, то ще бъде от полза и за Гърция. Проблемът е, че и двете правителства имат вътрешнополитически ограничения и ще им е трудно да "продадат" сделката у дома.

Гласовете на Социалдемократическия съюз (СДСМ) на Заев плюс трите албански партии ще бъдат достатъчни споразумението с Гърция да мине в парламента. Но включително и заради референдума ще бъде важно дали ще има подкрепа и от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Поне засега лидерът й Христиан Мицковски твърди, че партията му никога няма да приеме промяна на конституционното име на страната. Твърдата му позиция беше аплодирана от унгарския премиер Виктор Орбан, който в специално видеообръщение го поздрави за отказа да се "огъне под натиска от външни сили". "Успехът на референдума ще зависи от много неща - от това дали опозицията ще подкрепи решението и нейни депутати ще гласуват за договора, а също и какви външни вмешателства, атаки с фалшиви новини и какво ли още не ще преживее страната през следващите месеци. Моето очакване е, че референдумът ще има положителен резултат, но и зная, че ще има много предизвикателства, през които трябва да преминем", казва Андреа Стойковски.

В Атина Ципрас също не разполага с безкрайно поле за действие предвид присъствието на националистическата партия "Независими гърци" в правителството. Нейният лидер и министър на отбраната Панос Каменос твърди, че никога няма да приеме име, съдържащо термина "Македония". Надеждата е, че Каменос ще се въздържи да играе твърдо и да рискува политическа криза в момент, когато Гърция е на път да излезе от международната спасителна програма през август. Опозицията също не улеснява живота на премиера и предпочита да се заиграва с националистическите настроения, като лидерът на консервативната "Нова демокрация" Кирикос Мицотакис обвинява Ципрас, че е "опасен за интересите на страната".

"Спорът с Македония вреди на имиджа на Гърция навън, тъй като тя остава една от пречките за стабилизиране на Балканите. Това подкопава и влиянието на Гърция в региона. В същото време спорът за името е трамплин за засилване на националистическите и антизападни настроения в Гърция. За нормализиране и модернизиране на гръцкото общество е важно ирационалностите на гръцката външна политика да бъдат отработени", казва пред "Капитал" Йоанис Армаколас, директор на програмата "Югоизточна Европа" на Гръцката фондация за европейска и международна политика (ELIAMEP). И добавя, че гръцкото общество няма да приеме лесно компромис с Македония, ако не му бъде обяснено, че "е в абсолютен национален интерес на Гърция да разреши спора за името и да помогне на бившата югославска република постепенно да влезе в НАТО и ЕС".

Рискът е, че ако Атина и Скопие се препънат на финалната права както преди десет години, това може не само да пречупи устрема на Македония, но и да изпрати лошо послание към региона. "Правителството на Македония инвестира много енергия в разрешаването на спора за името и това е правилният стратегически избор. Но създаде високи очаквания и ако не успее да ги изпълни, ще има разочарование и обратна реакция. Всякакви реформи след това ще бъдат по-трудни, защото правителството ще е отслабено. Ще изпрати и негативен сигнал към останалите от Западните Балкани, който показва, че тези, които не са ангажирани с реформи, се движат напред, докато онези, които наистина се стараят и се опитват да догонят, биват спирани. Защото ако Македония бъде блокирана, вероятно и Албания ще бъде блокирана и ще има цяла верига от последствия, които ще са доста пагубни за целия процес на разширяване на ЕС към Западните Балкани", казва пред "Капитал" Флориан Бийбър, професор в Центъра за европейски изследвания към Университета в Грац. А вече се вижда колко е вредно тези страни да бъдат оставени в ъгъла.