С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 14 юни 2018, 10:42, 6805 прочитания

България ще трябва да удвои производството на зелена енергия до 2030 г.

Европейските институции се договориха ЕС да постигне дял от 32% на възобновяемата енергия до края на следващото десетилетие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След 14 часов маратон, преговарящите от името на Европейския парламент и българското председателство на Съвета на ЕС (което представлява страните членки) се договориха, че ЕС като цяло трябва да достигне 32% дял на възобновяемата енергия в крайното си енергийно потребление към 2030 г. Досега целта беше 20% дял на зелената енергия към 2020 г. За България бяха заложени 16%, които бяха постигнати през 2015 г.

Компромисът предстои да бъде формално одобрен от Европейския парламент и Съвета на ЕС.


За разлика от досегашното законодателство, новите цели не са задължителни за страните членки, които нямат да има индивидуална цел. Европейската комисия обаче ще има право да следи дали те използват пълноценно ресурсите си. Как ще става това ще бъде тепърва договаряно. През 2023 г. ще има преглед на постижението и ако страните членки вървят по-бързо от очакваното, целта ще може да бъде повишена.

Страните членки се бяха договорили още през 2014 г., че новите цели за възобновяема енергия ще бъдат 27%. Позицията на Европейския парламент беше за 35%, тъй като според евродепутатите цените на зелените технологии падат стремително, а с по-ниски амбиции ЕС не може да изпълни поетите по Парижкото споразумение за климата ангажименти за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с поне 40% към 2030 г. (спрямо нивата им от 1990 г).

В понеделник обаче, германският министър на икономиката Петер Алтмайер заяви по време на срещата на енергийните министри на 28-те, че страната му няма да приеме нови цели, надвишаващи 32%. "Поставянето на неизпълними цели ще отчужди още повече избирателите от политиците", каза тогава Алтмайер. Германия, която годишно плаща над 25 млрд. евро (без допълнителните съпътстващите разходи) за възобновяема енергия отдавна охладня към зеления енергиен ентусиазъм.



За разлика от предишните цели, приети през 2007 г., които изискваха постигане на 20% дял на зелената енергия към 2020 г., сега дялът от 32% се отнася за целия ЕС и страните членки нямат да имат индивидуални цели. Европейската комисия обаче ще може да следи дали страните използват пълния си потенциал, като механизмът за този контрол тепърва предстои да бъде приет. През 2023 г. ще се проведе и преглед на изпълнението, и ако страните членки се движат по-бързо, целите могат да бъдат завишени (но не и занижени)

В новата директива за възобновяемата енергия е заложен и дял от 14% възобновяема енергия в транспорта. Досега този дял беше 10%, като само Австрия и Швеция са достигнали този показател. По-високата цел, която беше договорена днес, цели да насърчи развитието на електрическия транспорт.

Какво означава това за България?

През 2007 г. делът на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление (т.е. не само в производството на електроенергия) в България е бил 9.2%. През 2016 г. (оттогава са последните официални данни за целия ЕС) този дял е нараснал на 18.8%.

Голяма част от този ръст обаче се дължи на т.нар. възобновяема енергия за отопление и охлаждане. Под това енигматично име в българския случай основно се крият дървата за огрев (и много малка част геотермална и слънчева топлинна енергия). Ако през 2007 г. техният дял е бил 13.9%, то през 2016 г. той достига 30%. България е безпрецедентен рекордьор по този показател в ЕС, което кара много зелени организации да подозират правителството в манипулация на данните, за да може страната да изпълни заложените й цели с по-малко инвестиции.

Ако се изолира възобновяема енергия за отопление и охлаждане, то, за да постигне България през 2030 г. дял от 32%, ръстът на използването на зелена енергия трябва да е двойно по-висок, отколкото е отбелязан за периода 2007-2018 г.

За ценовия периода 2017/2018 г. Комисията по енергийно и водно регулиране е предвидила 393.3 млн. евро като субсидии за производителите на възобновяема енергия. По-голяма част от инсталираните вятърни мощности ще спрат да получават субсидии през 2021-2022 г. Приблизително 70% от фотоволтаичните инсталации пък ще се лишат от субсидиите си през 2032 г.

В областта на транспорта за България е важен и постигнатият компромис за дела на биогоривата. Подкрепата за т.нар. биогорива от първо поколение (които използват хранителни земеделски култури) се замразява на нивото й от 2020 г. Тогава ще се наложи и таван на внасяното в ЕС палмово масло, което пък ще насърчи местното производство на биогорива от второ поколение (които не използват хранителни култури).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пекин представи план за изграждане на конкурент на Силициевата долина и Токио Пекин представи план за изграждане на конкурент на Силициевата долина и Токио

Общо 11 града - от Хонконг през Шънджън до Макао - трябва да станат глобален център

18 фев 2019, 671 прочитания

САЩ и Европа демонстрираха различията си за сигурността САЩ и Европа демонстрираха различията си за сигурността

По време на Мюнхенската конференция Майк Пенс защити визията "Америка на първо място", докато Ангела Меркел защити мултилатерализма

18 фев 2019, 718 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
САЩ се готвят да наложат митата срещу Китай въпреки напредъка при търговските преговори

Ако те влязат в сила, Пекин най-вероятно ще отговори в рамките на часове

Денят, след който интернет ще бъде друг

Или поне Брюксел си мисли така

Отрова в руската салата

Реакцията на прокуратурата и правителството по отравянето на оръжейника Емилиян Гебрев се превръща в демонстрация на зависимостта от Москва

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Ирландски гигант в опаковките купува завод в Луковит, сделка за офис сграда за 60 млн. лв., Coca-Cola HBC придобива сръбски производител на храни

Емисия

DAILY @7AM // 19.02.2019 Прочетете