Сделката за Гърция: Спасение, но под друго име
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сделката за Гърция: Спасение, но под друго име

Поразклатеният кабинет на Ципрас иска да се похвали, че е скъсал оковите на нова спасителна програма

Сделката за Гърция: Спасение, но под друго име

Гърция и Европейската комисия са пред сделка, която ще позволи на Атина да излезе от спасителната програма

Николай Стоянов
31392 прочитания

Поразклатеният кабинет на Ципрас иска да се похвали, че е скъсал оковите на нова спасителна програма

© Reuters


Темата накратко

- Новата сделка между Гърция и кредиторите й е опит чрез компромис да се даде на всеки каквото иска.

- Резултатът е странен микс от собствена Стратегия за растеж на гръцкото правителство, гарнирана с различни стимули и условия.

- Голямата неизвестна продължава да бъде устойчивостта на гръцкия дълг.

Осем години след началото на дълговата криза, три спасителни програми и 260 млрд. евро помощи по-късно, Гърция е напът да излезе от обсега на договорените с кредиторите тежки мерки и да поеме отново контрол над икономиката си. За последните две години страната успя да се върне към растеж и да постигне първичен бюджетен излишък (т.е., без да се вземат предвид лихвените плащания). Но от 2010 г. насам загуби над 400 хил. души в емиграция - много от които млади и образовани. А въпреки лишенията дългът остава почти без промяна на неустойчиво звучащите 180% от БВП.

Технически новата страница се обръща на 20 август, когато формално изтича третата спасителна програма. Но ключовата дата е изтеглена два месеца по-рано - на 21 юни на срещата на финансовите министри на страните от еврозоната (еврогрупата) трябва да се постигне сделка между Атина, Брюксел и останалите европейски столици, по какъв начин да стане това, без да се стигне до хаос на пазарите и така че да се балансират интересите на всички. Причината да се бърза е тривиална - в някои държави решението трябва да мине през одобрение на парламентите, които излизат в летни почивки. Сделката изглежда в общи линии оформена и всеобщото очакване е, че ще бъде постигната сравнително лесно. Като споровете са основно по фините настройки и детайлите, което е малко вероятно да обърка плановете.

Кой за какво се бори

Новата сделка между Гърция и кредиторите й е опит чрез компромис да се даде на всеки каквото иска. В Брюксел почти никой не крие, че биха предпочели нова спасителна програма с ясно разписани ангажименти, но това решение е политически неприемливо в Атина, където поразклатеният кабинет на Алексис Ципрас иска да може да се похвали със скъсването на оковите. Така резултатът е странен микс от собствена Стратегия за растеж на гръцкото правителство, гарнирана с различни стимули и условия.

Голямото предизвикателство е как да се структурира тази сделка така, че всички три заинтересовани страни да имат нужната увереност, че планът е хем справедлив, хем изпълним. На първо място, гръцкото правителство иска да демонстрира независимост в иначе вече договорените рамки, най-основната от които е поддържане на поне 3.5% първичен излишък до 2022 г. Това личи и от думите на заместник-министъра на икономиката и развитието Алексис Харицис пред журналисти в Брюксел: "Целта ни е да преминем от взаимоотношения кредитор-длъжник към отношения на партньори."

Същевременно финансовите пазари имат своите страхове доколко планът и гръцките публични финанси са устойчиви. Te се изострят и от очакванията, че един от кредиторите - МВФ, ще се оттегли от сделката именно с подобни притеснения. Фондът е сравнително малък кредитор на Гърция с едва няколко милиарда евро, но участието му е ключово заради методологичната помощ и опита му в налагане на дисциплина. Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси се опита да зададе тон, като омаловажи очакваното неучастие с пари на МВФ в новите договорки, като изтъкна, че важното е фондът да бъде убеден в устойчивостта на дълга. "Това е ключово за кредибилността на споразумението и доверието на пазарите", е цитиран комисарят в прессъобщение.

В последните месеци гръцкото правителство успя да възстанови достъпа си до финансиране от пазарите, но трусовете около Италия показаха колко крехко е това и как бързо доходността може отново да скочи до неприемливи нива. Затова и основна част от сделката е да се представят достатъчни и убедителни директни мерки под формата на опростяване и/или разсрочване на плащания.

Другата - и най-голяма - група кредитори обаче са европейски институции като Европейския стабилизационен механизъм и Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). За разлика от пазарите те имат много по-дългосрочен интерес, като вземанията им са разсрочени до 2060 г. И съответно те искат наред с облекченията да се вложат и достатъчно гаранции, че след 20 август няма да има отпускане и дори отказ от предприетите реформи.

Какво има на масата

Един от сигурните елементи на сделката е последният транш по изтичащото на 20 август споразумение да се използва, за да се създаде кешов буфер, с който Гърция да може да покрива плащанията си по дълга, в случай че временно бъде отрязана от пазарите. Вероятно на срещата на финансовите министри един от основните сблъсъци ще бъде за размера му. Идеята е той да бъде достатъчен да покрива падежиращите плащания поне до края на 2019 г., като за минимална сума се спряга числото 11.4 млрд. евро. Източници, близки до преговорите, говорят за реалистични нива около 20 млрд. евро, макар подобна сума вероятно ще срещне отпор от част от министрите от еврогрупата.

Със сигурност извън дебат е отписване или опростяване на дълг най-малкото защото противоречи на договора за ЕС. Аналогично в другия край на спектъра от опции пък е изключен вариантът за кредитна линия, която да действа като предпазен механизъм при турбуленции - гръцките управляващи просто считат, че договарянето на такава (с неизменни условия към нея) ще се приеме у дома като нова спасителна програма и продължаване на диктата на условията отвън. "За да е на масата кредитната линия, тя трябва да бъде поискана. А това просто не се е случило", обясни председателят на работната група, която подготвя заседанията на еврогрупата, Ханс Вилбриф.

В групата на мерки за задоволяване на пазарите се предвижда като практически сигурно преструктуриране на голяма част от дълга към EFSF - 96.4 млрд. евро. Това вероятно ще означава до 15 години разсрочване на задължения към фонда, което е максималният хоризонт, който гледат инвеститорите. Тъй като дълговете към европейските институции са над половината от всички дългове на Гърция, това може да намали плащанията и нуждите й от финансиране в следващите години и така да успокои пазарите.

Друга, по-спорна, мярка е да се даде възможност Гърция да вземе неизползваната част от последната спасителна програма (27.4 млрд. евро), за да изплати доста по-скъпите си дългове към МВФ, ЕЦБ и по двустранни заеми с европейски страни. Логиката е, че това би намалило лихвените разходи и ще помогне за устойчивостта на дълга. А проблемът е, че за много финансови министри ще е трудно да продадат вкъщи идеята, че дават от парите на данъкоплатците си евтин заем на Гърция, за да може тя да покрива дълговете си към международни институции.

По-дългосрочните мерки вероятно ще бъдат така структурирани, че да играят ролята на морков за Гърция да не се отклонява от пътя на реформи. Едната почти сигурна такава е нещо отдавна обещано на Гърция - печалбата на ЕЦБ и другите централни банки от държаните от тях гръцки ценни книжа да бъде върната на Атина, за да се намали дълговото й бреме. До 2022 това се очаква да е сума от порядъка на 4 млрд. евро, които вероятно ще се плащат на траншове, ако страната се придържа към договореното. Обсъждана мярка е да се договори и механизъм, чрез който при по-добро развитие на гръцката икономика дългът да се изплаща по-бързо, а при забавяне да има облекчение под форма на ново разсрочване. Дебатът тук е дали този механизъм да е автоматичен, или да се задейства само по преценка на кредиторите.

Друг ясен момент, който цели да внесе сигурност, че гръцките управляващи няма да се отклоняват от пътя, е, че след 20 август страната ще бъде първата поставена под "засилено наблюдение", което беше въведено като антикризисна опция в рамките на европейския семестър през 2013 г. Това ще осигури на Европейската комисия тримесечни отчети и възможност да се въведат конкретни мерки при отказ от договорени политики. "Продължаването на програмата не беше политическа опция, затова трябваше да погледнем в склада какво готово имаме като законодателство", обясни Оливие Баи, началникът на кабинета на Московиси.

Колко е устойчиво

Независимо точно какъв ще е финалният микс от мерки, който ще се договори в четвъртък (след редакционното приключване на броя - бел. ред.), голямата неизвестна е дали след тях гръцкият дълг ще бъде устойчив. Стратегията за растеж на гръцкото правителство и текущите договорки са с хоризонт до 2022 г., а реално големите плащания по дълга са отсрочени чак след 2030 г. Което оставя много възможности нещо да се обърка.

Например сметките за устойчивост на дълга са заложени при поддържане на 3.5% първичен бюджетен излишък до 2022 г., а дългосрочно - около 2%. Това са числа, които според дългосрочната статистика на МВФ никоя държава не е успявала да постига за продължителни периоди. Освен това сега гръцката икономика се възползва от рекордно ниските лихви благодарение на паричната политика на ЕЦБ. При очакваното затягане от Франкфурт, или пък при нова криза Атина може бързо отново да се окаже отрязана от пазарите. И да влезе в нова рецесия с дълг/БВП 180% - няколко десетки процентни пункта по-висок от 2008 г., когато започна световната криза - и с над 45% дял на лошите кредити в банките.

Затова и оптимистичният прочит на брюкселските чиновници е, че Гърция е готова да излезе от програмата, само че с едно голямо НО. Все повече в анализите на устойчивостта те се опитват да отклонят поглед от дълг/БВП и да се фокусират в брутните нужди от финансиране. Посланието, което се цели да се внуши на инвеститорите, е: "Да, Гърция има голям дълг, но лихвите по него са ниски и това го прави управляем." И наистина благодарение на структурата на дълга (52% се държи от европейските спасителни фондове) и разсрочването му за десетилетия напред до 2030 г. нуждите от финансиране са сведени до приемливите 15% от БВП годишно. А годишните разходи за лихви на Гърция като процент от БВП са по-ниски от тези на другите периферни икономики като Италия и Португалия. След 2030 г. номиналните плащания се покачват, като надеждата е дотогава растежът да е свил дълга до по-управляеми нива. А и така или иначе пазарите не гледат с такъв хоризонт, така че това не е проблем сега.

Но все някога ще бъде. Или, както гласи прочитът на бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис, който докара страната на крачка от излизане от еврозоната през 2015 г.: "Опасявам, се че дългът няма да бъде изплатен никога и всички го знаят, но се преструват, че не е така. Когато имате неустойчив дълг, трябва да го преструктурирате. На Уолстрийт и в Лондонското сити това се случва постоянно. Единственото, което правят сега, е дадат на сегашните управляващи в Гърция десет години отсрочка."

Темата накратко

- Новата сделка между Гърция и кредиторите й е опит чрез компромис да се даде на всеки каквото иска.

- Резултатът е странен микс от собствена Стратегия за растеж на гръцкото правителство, гарнирана с различни стимули и условия.

- Голямата неизвестна продължава да бъде устойчивостта на гръцкия дълг.

Осем години след началото на дълговата криза, три спасителни програми и 260 млрд. евро помощи по-късно, Гърция е напът да излезе от обсега на договорените с кредиторите тежки мерки и да поеме отново контрол над икономиката си. За последните две години страната успя да се върне към растеж и да постигне първичен бюджетен излишък (т.е., без да се вземат предвид лихвените плащания). Но от 2010 г. насам загуби над 400 хил. души в емиграция - много от които млади и образовани. А въпреки лишенията дългът остава почти без промяна на неустойчиво звучащите 180% от БВП.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    goshoe avatar :-|
    goshoe

    Срамота! Не стига, че ги стабилизират, ами и ще им връщат спечеленат лихва?! При все че 180% дълг се финансират с 3% от БВП, представете си колко лихва са им спестили от Еврозоната...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK