Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), и нейните партньори извън картела се съгласиха да увеличат производството на петрол с около 600 хил. барела на ден. Министри от ОПЕК и други големи производители на петрол, сред които Русия, се събраха във Виена, за да направят равносметка на политиката им за добив на черно злато на фона на призивите на САЩ, Китай и Индия за намаляване на цените на петрола, за да се подкрепи световната икономика, съобщава Reuters.
Цената на петрола беше подложена на натиск в дните преди срещата поради спекулациите за увеличаване на производството чрез премахване на част от ограниченията, заложени в споразумението между ОПЕК и останалите страни, водени от Русия.
Срещата
В края на май Русия и Саудитска Арабия достигнаха до споразумение за повишаване на петролната продукция с 1 млн. барела дневно, но впоследствие вдигнаха количеството до 1.5 млн. барела на ден. Петъчната среща приключи с обещанието това споразумение да стане невалидно.
Преди две години ОПЕК се съгласи да намали производството с 2% от световната продукция по това време, или с 1.8 млн. барела на ден, за да се намали свръхпредлагането на световните пазари. В резултат на това споразумение цените на петрола сорт брент нараснаха до около 73 долара за барел спрямо 27 долара през 2016 г. Сътресенията във Венецуела, Либия и Ангола обаче доведоха до спад на предлагането с около 2.8 млн. барела на ден през последните месеци.
В петък страните се съгласиха на увеличение на производителността. На хартия подобно споразумение би увеличило производството с 1 млн. барела дневно на световните пазари. Но повишението трябва да бъде разпределено между всички членове, някои от които не могат да увеличат производителността изобщо, което означава, че фактическото увеличение ще бъде с 600 хил. барела на ден.
Това се размина с очакванията на пазара за по-голямо увеличение на производството, което доведе до рязък скок на петрола в петък. Брентът се повиши с 3.78% до 75.81 долара за барел, а американският лек сорт - с 5.66% до 69.25%.
Съмненията
Още през 2016 г. скептиците поставиха въпроса дали производителите на петрол биха могли да постигнат целта си да намалят продукцията, тъй като подобни сделки трудно могат да бъдат наблюдавани и прилагани. За правителствата намаляването на количеството добит петрол би означавало по-малки приходи.
В крайна сметка обаче пактът успя да намали излишните запаси от петрол, които развитите страни бяха натрупали. През май цената за барел за кратко достигна 80 долара, което представлява тригодишен връх.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп тогава каза, че цените са твърде високи, и обвини ОПЕК за това. В петък след срещата той заяви, че се надява "картелът да увеличи значително производството, защото цените трябва да бъдат запазени ниски". Членовете на ОПЕК отдавна са чувствителни към това как високите цени могат да намалят търсенето, като същевременно насърчат търсенето на възобновяеми енергийни източници.
Русия иска повече
В същото време Русия се стреми да повиши производството си. Частните петролни компании държат голям дял от продукцията на страната и те лобират за увеличение. От друга страна, Саудитска Арабия се застъпи за запазването на добивите "под контрол". Тя и някои от съюзниците й от Персийския залив първоначално настояха за увеличение доста под 500 хил. барела дневно.
Иран, третият по големина производител от ОПЕК, разкритикува идеята, тъй като е изправен пред американските санкции, орязващи износа му. Иран се притеснява, че ако други страни стимулират производството си, те биха могли да откраднат пазарния му дял заради наложените санкции.
Суахил ал-Маруей, министър на петрола на Обединените арабски емирства, които понастоящем държат ротационното председателство на ОПЕК, каза пред репортери след срещата, че разликата между сегашните нива на производителност и тези, за които са се разбрали страните, е около 1 млн. барела дневно, като истинското количество, което ще бъде на пазара, е по-малко."Цялата група се съгласи с това количество, като се има предвид, че някои от тези страни няма да допринесат", добави той.
Сделката все още се нуждае от окончателно официално одобрение от страна на Русия и нейните партньори, които не са от ОПЕК. Организацията ще се събере отново през септември, за да доуточни споразумението.
Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), и нейните партньори извън картела се съгласиха да увеличат производството на петрол с около 600 хил. барела на ден. Министри от ОПЕК и други големи производители на петрол, сред които Русия, се събраха във Виена, за да направят равносметка на политиката им за добив на черно злато на фона на призивите на САЩ, Китай и Индия за намаляване на цените на петрола, за да се подкрепи световната икономика, съобщава Reuters.
Цената на петрола беше подложена на натиск в дните преди срещата поради спекулациите за увеличаване на производството чрез премахване на част от ограниченията, заложени в споразумението между ОПЕК и останалите страни, водени от Русия.
1 коментар
Много правдив коментар. Поздравления. Но изводът трябва да е друг: либералната логика, на която се крепеше нефтеният пазар, рухна.
ОПЕК е създадена на базата на господстващото в средата на ХХ в. либерално разбиране, че пазарът е способен да се самоорганизира. Нефтеният пазар трябваше да пази баланса на интересите на производителите и потребителите, но на практика либералната идея катастрофира и пазарът роди едно уродливо картелно споразумение на производителите на петрол, което се спазва от тях само до момента, докато им носи ползи и се нарушава на мига, когато престане да прави това.
Идеята, родила ОПЕК, беше погребана от т.н. шистова революция. И в случая не е толкова важна реалната невъзможност от сериозен алтернативен добив, а по-скоро желанието на ненефтените страни да престанат да се подчинават на налагания от Картела диктат. Разбира се, САЩ прекалено рано с мащабни рекламни обещания за тотален алтернативен добив на шистов нефт и газ подхраниха надеждите за възможностите на шистовата революция. Америка обеща кардинална промяна на съществуващия енергиен ред, но излъга и себе си, и останалите в безграничните си възможности.
САЩ не могат да предложат сериозна алтернатива на класическия нефтодобив, а ОПЕК очевидно е загубил контрола над Картела. Защото иначе в днешната ситуация трябваше да може самосъхранително да намали добива поне наполовина на сегашния, а очевидно не може. Без дисциплина смисълът от ОПЕК се обезсмисля. Нефтеният пазар става необратимо неуправляем. От това печелят „свободните“ играчи като Русия.
Либералната идея за всесилието на пазара се провали. Нефтеният рухва първи.
Все по-видимият провал на либерализма като идеология ще предизвика ефекта на доминото. Именно от това Ди Джей Тръмп и американският национален истаблишмънт опитват да предпазят Америка със систематичното оттегляне от търговски споразумения, сключвани по логиката на доминиращата либерална идеология.
Т.н. търговски войни на Тръмп всъщност са отказ на Вашингтон да продължава сляпо да следва постановките на глобалистичната либерална идеология.
Задава се поредният идеологически крах. Става интересно.