Какво може да очакваме на изборите в Турция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво може да очакваме на изборите в Турция

Reuters

Какво може да очакваме на изборите в Турция

Ердоган ще прибегне до коалиция, ако не получи нужната подкрепа, управляващите може да загубят парламентарното си мнозинство и да има балотаж при президентския вот

Марина Станева, Кирил Кирчев
6915 прочитания

Reuters

© Reuters


Какви са по-големите правомощия на президента

- Ще може да издава закони с указ, без парламентарно решение; да избира министри и най-високопоставените съдии; разпуска парламента (на каквото поиска основание). Единствен ще може да обявява извънредно положение и да "представя" на парламента указите, с които то да се одобрява. Ще изготвя бюджета - задача, която досега изпълняваше кабинетът.

Колко дълго ще бъде на власт

- Най-много два мандата от 5 години. В Турция имаше дебат дали това означава, че Ердоган, ако спечели изборите, може да остане на власт само за един мандат след тях, но управляващите твърдят, че мандатите му ще трябва да се броят по новите правила, по които ще бъде избран. Конституцията в новия си вид казва, че президентът има право само на два мандата от по 5 години, но че може да следва още един мандат, ако по време на втория парламентът реши, че трябва да има предсрочни избори.

Какво ще се случи с правителството

- Турция няма да има премиер, а кабинетът ще е на подчинение на държавния глава, който поема всички функции на министър-председателя.

По-голям (и по-слаб) парламент

- За първа година местата са 600 - досега в законодателния орган имаше 550 депутати. Парламентът ще трябва да одобрява бюджета (и тази функция не може да бъде заобиколена от президента). Няма обаче да има "парламентарен контрол" - въпроси до министри, президенти и вицепрезиденти ще могат да се задават в писмен вид.

Кой може да контролира президента

- Парламентът на теория ще има възможност да го отстрани. Процедурата обаче не предполага това да става лесно. За започване на процедура ще са нужни 301 от 600 гласа (обикновено мнозинство), специална комисия ще се създава с 360, а за свалянето на държавния глава трябват 400 гласа след таен вот.

Кой може да контролира армията

- Въоръжените сили сега ще могат да бъдат разследвани от Държавния надзорен съвет и това според държавната телевизия TRT го превръща в разновидност на изпълнителната власт. Свидетелство за промяната във властта ѝ е фактът, че за пръв път Конституционният съд, досега със 17 членове, ще има 15, защото в него вече няма да се избират двама военни съдии.

Турция провежда президентски и парламентарни избори днес, които са сред най-важните в модерната й история. Победителят във вота за държавен глава ще придобие значителни нови правомощия по силата на конституционни промени, които гласоподавателите одобриха на референдум миналата година.

Изборите ще бъдат критичен тест за турската демокрация, смята Йън Лесър, вицепрезидент на German Marshall Fund в САЩ. Независимо от резултата може да има възможност да се подобрят поразклатените отношения на Турция с Европа и САЩ. Но за да се случат, перспективите за подобрение ще изискват значителни промени в отношението на обществото и на лидерско ниво в страната, допълва той.

Заради опасенията от потенциална политическа несигурност след изборите турската лира продължава да поевтинява спрямо долара. В петък курсът достигна 4.744 за долар, а от началото на годината обезценяването е над 25%. Въпреки притесненията на анализаторите от обезценяването на валутата и по-високата от очакваното инфлация икономиката на страната отбеляза растеж от 7.4% през първото тримесечие на годишна база.

Изборите са важни и за България, защото Турция е важен икономически и политически партньор на страната. Освен това Анкара е важен фактор за ЕС в решаването на проблемите с бежанците, защото срещу финансиране от Брюксел прие на своя територия няколко милиона мигранти основно от войната в Сирия.

Открехната врата

Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви в петък, че неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието може да потърси коалиция, ако не успее да получи парламентарно мнозинство на изборите. Социологическите проучвания сочат, че вотът може да бъде по несигурен от очакваното, когато Ердоган свика предсрочните избори през април. Прогнозите са, че ще се стигне до втори тур за президентския пост, а Партията на справедливостта и развитието може да загуби мнозинството си в парламента.

Окопаване във власт

"Ако спечелим под 300 депутатски места, може да потърсим коалиция", коментира Ердоган, цитиран от Reuters. Но допълва, че вероятността за това е "много, много малка". Той отдавна твърди, че една по-силна президентска система, каквато ще влезе в сила след вота, ще бъде противовес на раздробената коалиционна политика. Но критиците му го обвиняват в авторитаризъм и окопаване във власт.

Партията на справедливостта и развитието сформира съюз с Партията на националистическото действие (MHP) преди изборите. Управляващата партия разполага с мнозинство в парламента през почти цялото време на своите близо 16 години на власт, като го е губила на вота през юни 2015 г. Но тогава партиите не успяха да съставят коалиция и Ердоган свика нови избори през ноември, връщайки си мнозинството.

От MHP посочиха, че може да се проведе друг вот, ако съюзът с Партията на справедливостта и развитието не успее да сформира парламентарно мнозинство. Опозиционните партии също сключиха съюз, който изключва прокюрдската Демократична партия на народите (HDP). Ако тя надвиши 10-процентния праг, необходим за влизане в парламента, ще бъде по-трудно за управляващите да постигнат мнозинство.

Обединена опозиция?

Според проучванията на президентските избори Ердоган е с около 20 процентни пункта преди най-близкия си съперник - Мухарем Индже от опозиционната Републиканска народна партия (CHP). Ако се стигне до втори тур между двамата кандидати, партиите от "Национален алианс", който включва CHP, обещават, че ще призоват гласоподавателите да подкрепят кандидата на алианса на балотажа. Същевременно Индже протегна ръка към HDP по време на кампанията си, което може да се окаже от голямо значение.

Според CHP, ако опозицията получи мнозинство в парламента, опозиционният кандидат би имал по-добри шансове на втория тур на президентския вот. Но не е ясно дали другите опозиционни избиратели ще успеят да се обединят тогава около Индже, тъй като те са разнородни – опозиционни националисти, консерватори и прокюрдски симпатизанти. А все пак Ердоган продължава да е обичан от милиони консервативни мюсюлмани от работещата класа.

Пет фактора, които ще определят резултатите

Дори през последната седмица на кампаниите е трудно да се предвиди резултатът от президентските и парламентарните избори в Турция. Президентът Ердоган и поддръжниците му се радват на изключително асиметричен достъп до медиите и обществените ресурси. Освен това очевидно предимство имат пет фактора, които биха могли да повлияят на резултата от изборите в неделя, смята Озгюр Унлухисарчикли, директор на офиса на German Marshall Fund в Анкара. Ето кои са те:

Първият фактор ще бъде емоционалната връзка на президента Ердоган с неговите последователи. Въпреки че много очакваха икономическият спад, белязан от девалвация на лирата, растящата инфлация и рязкото покачване на лихвените проценти, да доведе до отдръпване на голяма част от избирателите от президента, този ефект може би е ограничен. Избирателите днес са склонни да гласуват по-скоро емоционално, отколкото рационално.

Вторият фактор ще е превръщането на Мухарем Индже в обединител и лидер на турската опозиция извън официалната му позиция като кандидат за президент на главната опозиционна Републиканска народна партия. В сравнение с Ердоган той организира митинги на повече места, привличайки не само по-големи, но и по-ентусиазирани маси от хора. Той успешно контактува с публиката и по време на интервюта. Както вече беше обявено, опозицията ще се консолидира за втория тур на президентските избори, ако се стигне до тях. Но въпросът е дали Индже ще привлече гласове от привържениците на Ердоган.

Третият фактор ще бъде представянето на умерената националистическа İYİParty (Ийи) и нейния лидер Мерал Аксенер (тя беше създадена от бившия вътрешен министър през миналата година, след като напуска националистическата партия MHP, която подкрепя Ердоган) като кандидат за президент. С националистическия си опит Аксенер е в по-добра позиция, за да привлече поддръжниците на Ердоган, въпреки че ще има проблеми с привличането на кюрдския вот по същите причини. Като се има предвид солидната избирателна база на Мухарем Индже, е малко вероятно партията на Аксенер да може да стигне до втория кръг, но отнемайки достатъчен брой гласове от Ердоган, така ще се гарантира, че ще има втори тур.

Четвъртият фактор ще бъде представянето на Прокюрдската народна демократическа партия (HDP), но това се отнася за парламентарните избори. Тъй като HDP не е част от който и да е алианс, тя трябва да премине прага от 10, за да влезе в парламента. Ако не успее да го постигне, Народният алианс, формиран от партията на Ердоган и националистическата партия MHP, ще получи комфортно мнозинство в парламента. Но, от друга страна, ако това се случи, може да има един разделен парламент. HDP се радва на специална избирателна база, но въпросът е дали атмосферата на изборите в Югоизточна Турция ще насърчи всички да излязат и да гласуват.

Последният фактор е колко прозрачни и честни ще бъдат изборите, което се превърна в много голям проблем в Турция. Опозиционните партии твърдят, че имаше нередности в референдума, който се състоя миналата година, но жалбите им бяха отхвърлени от избирателната комисия. Опозиционните партии очакват да има подправяне на гласовете в неделя, но въпросът е дали те имат капацитета да поставят поне един наблюдател във всяка секция за гласуване. Какъвто и да е резултатът, тези избори доказаха, че Турция все още се радва на конкурентна политика и динамично общество.

Какви са по-големите правомощия на президента

- Ще може да издава закони с указ, без парламентарно решение; да избира министри и най-високопоставените съдии; разпуска парламента (на каквото поиска основание). Единствен ще може да обявява извънредно положение и да "представя" на парламента указите, с които то да се одобрява. Ще изготвя бюджета - задача, която досега изпълняваше кабинетът.

Колко дълго ще бъде на власт

- Най-много два мандата от 5 години. В Турция имаше дебат дали това означава, че Ердоган, ако спечели изборите, може да остане на власт само за един мандат след тях, но управляващите твърдят, че мандатите му ще трябва да се броят по новите правила, по които ще бъде избран. Конституцията в новия си вид казва, че президентът има право само на два мандата от по 5 години, но че може да следва още един мандат, ако по време на втория парламентът реши, че трябва да има предсрочни избори.

Какво ще се случи с правителството

- Турция няма да има премиер, а кабинетът ще е на подчинение на държавния глава, който поема всички функции на министър-председателя.

По-голям (и по-слаб) парламент

- За първа година местата са 600 - досега в законодателния орган имаше 550 депутати. Парламентът ще трябва да одобрява бюджета (и тази функция не може да бъде заобиколена от президента). Няма обаче да има "парламентарен контрол" - въпроси до министри, президенти и вицепрезиденти ще могат да се задават в писмен вид.

Кой може да контролира президента

- Парламентът на теория ще има възможност да го отстрани. Процедурата обаче не предполага това да става лесно. За започване на процедура ще са нужни 301 от 600 гласа (обикновено мнозинство), специална комисия ще се създава с 360, а за свалянето на държавния глава трябват 400 гласа след таен вот.

Кой може да контролира армията

- Въоръжените сили сега ще могат да бъдат разследвани от Държавния надзорен съвет и това според държавната телевизия TRT го превръща в разновидност на изпълнителната власт. Свидетелство за промяната във властта ѝ е фактът, че за пръв път Конституционният съд, досега със 17 членове, ще има 15, защото в него вече няма да се избират двама военни съдии.

Турция провежда президентски и парламентарни избори днес, които са сред най-важните в модерната й история. Победителят във вота за държавен глава ще придобие значителни нови правомощия по силата на конституционни промени, които гласоподавателите одобриха на референдум миналата година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    "Какво може да очакваме на изборите в Турция?" е въпрос, който има много повече отговори от предложените.

    Но преди това трябва да е ясно, че Ердоган осъществява същата революция, която през 20-те г. на ХХ в направи Мустафа Кемал, ама с обратен знак. И докато Ататюрк проведе западническата си революция ударно, Ердоган заложи на постепенния преход. И на различни съюзници, които след това бяха изхвърляни. Ярък пример е идеологът на прехода Фетхуллах Гюлен, който сега е обвиняван за всичко, каквото се сетите.

    През 16-те си години на власт Ердоган постепенно и упорито променяше политическия облик на страната от секуларистична западен тип република към политически традиционен ислям ала Мюсюлмански братя, който не отхвърля демократичните достижения на западната цивилизация: политически партии, политически борби и парламентаризъм, но ги поставя на основата на ценностите на Корана като морален коректив.

    Ердоган има своите френетични привърженици и в Турция, и в диаспората по света, както и люти противници – кюрдите, кемалистите и западниците. За съжаление през годините огромната и много влиятелна група на западниците, която събираше писатели, журналисти, университетски преподаватели, представители на едрия и среден бизнес, бе задушена от нежеланието на Запада да направи каквото и да било, за да приобщи Турция. Поканата за членство на Турция в ЕС е отпреди повече от 50 г (!!!) и за това време е затворане само една-единствена преговорна глава! Разочарованието на турската интелигенция от презрителното отношение на Запада личи много ясно в есетата, интервютата и лекциите на забележителния писател Орхан Памук.
    Западът в продължение на дълги години предаваше своите привърженици в Турция и показа на всички колко несигурен партньор е. Консолидацията около Ердоган се дължи и на това.

    Ако Ердоган спечели още на първия тур и ПСР заедна с Партията на националистическото действие получат мнозинство в 600-местния Меджлис, всичко е ясно.
    Ако спечели на балотаж, ще понесе имиджов удар, но с парламентарно мнозинство ще го преодолее бързо.
    Ако Ердоган е преизбран, но партията му загуби мнозинството в парламента, политическата система в Турция ще блокира, защото такъв вариант не е предвиждан. Президентът ще издава укази, но опозиционното му мнозинство в Меджлиса ще ги отхвърля. Изходът е разпускане на парламента и нови парламентарни, но и президентски избори, на които Ердоган трябва отново да се кандидатира.
    Същият блокаж ще настъпи, ако Индже стане президент, а ПСР и националистите си осигурят мнозинство в Меджлиса.
    Абсолютните неясноти започват, ако Ердоган и ПСР загубят изборите. Турция ще бъде дестабилизирана из основи, защото платформата на Индже е противоположна на всичко това, което Ердоган налага в продължение на 16 години. Непредвидима ще е и реакцията на привържениците на Ердоган. И после – сега битката срещу Ердоган сплотява разноцветните му противници. Но когато него го няма, ще останат ли единни? Едва ли.

    Мразен и всяващ страх, Реджеп е големият в Турция. За добро или за лошо...

  • 2
    beky avatar :-|
    beky

    Политическа нестабилност в Турция ще ни засегне много директно. Дори Ердоган да падне, Западът няма да се отвори към Турция. Всъщност ЕС няма политика към Турция. Просто плаща, за да не тръгнат мигрантите.
    Турските партии се пазят като от огън от контакти с кюрдската НДП, която сега в Турция е сатанизирана. Много точно го е казал докторът, че само антиердоган позицията обединява абсолютно несъвместимите партии от опозицията. Нищо друго не ги свързва, та да управляват.
    Ердоган е без разумна алтернатива.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK