Един президент, много власт

Новите правомощия на Ердоган вероятно ще засилят напрежението между Турция и Запада

Вече повече от 15 години изборите в Турция завършват по един и същ начин – с победа на Реджеп Тайип Ердоган. Затова не е голяма изненада, че въпреки очакванията за по-оспорвана надпревара вчера той успя да си осигури още един мандат, а неговата Партия на справедливостта и развитието ще управлява заедно с Партията на националистическото действие.

След едновременните президентски и парламентарни избори обаче в страната ще бъде завършен и преходът към нова политическа система, която ще постави в ръцете на Ердоган безпрецедентно много власт. След конституционните поправки, които бяха одобрени на референдум миналата година, президентът на Турция ще назначава вицепрезиденти, правителство (без премиер) и висши магистрати, ще може да издава укази и да обявява извънредно положение, да разпуска парламента и да свиква извънредни избори. Макар Турция и преди да беше труден партньор, толкова много нови правомощия могат да означават само едно – още напрежение в и без това обтегнатите отношения между Анкара и Запада.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 5


    Пред Турция наистина има много проблеми, но далеч не най-основният сред тях са отношенията с ЕС. И дневният ред на ЕС е един, а на Турция - съвсем друг.

    Основният проблем на Турция още отпреди Мустафа Кемал са кюрдите. Това е най-дълбоката разделителна линия в турското общество, която никой политик за 100 години досега не е успял да засипе. Кюрдите са колкото вътрешен - икономически, социален, етнически и т.н.-, толкова и външен проблем за всяко турско правителство. САЩ открито и Израел не толкова открито периодично подклаждат идеята за Велик Кюрдистан на територии от Турция, Сирия, Ирак и Иран, населени с кюрди.
    За да избегне тази циклична заплаха, Ердоган рязко промени ролята си в сирийската война и от просаудитски поддържник на ислямистките банди стана ситуационен съюзник с Русия и Иран. Затова изпрати корпус в Ал Баб, Африн и Манбидж. Затова направи дипломатически чудеса, за да осуети кюрдската автономия в Ирак. Затова започна чудесно да се разбира с доскорошните си врагове в Техеран.

    Затова най-ужасната новина за Ердоган на вчерашните избори не са процентите на опозиционния му разноцветен блок, а влизането в Меджлиса на кюрдската ДПН с 64 депутати.

    В същото време основният проблем в момента на ЕС са мигрантите, които канцлерин охотно канеше в Германия преди 2 години.
    Притиснатата в ъгъла Меркел вероятно ще потърси вариант за двустранен договор с Турция, за да приеме срещу заплащане част от мигрантите. Може и да стане. Зависи колко са нулити след първата цифра...

    И друго: турската икономика влиза в лош период. Няма какво да спре безценяването на лирата, което означава, че скоро - до година според анализатори - турският бизнес ще изпадне в много тежка ситуация и конкурентноспособността му ще рухне, защото кредитите са в долари, а приходите – в лири. Всички знаем какъв беше Ердоган начело на просперираща Турция с двуцифрен икономически ръст, но никой няма представа какъв ще е той начело на една стагнираща Турция.

    Президент с огромни правомощия в моменти на неблагополучия е опасна комбинация.

    Печелившата засега външнополитическа активност на Ердоганова Турция успяваше да тушира тези два фундаментални проблема: кюрдите и икономиката. Войските в Сириийски Кюрдистан, напрежението с ЕС и Израел около морската икономическа зона на Северен Кипър, мирният процес в Астана, заиграванията с Порошенко са моньоври за отвличане вниманието на турците от вътрешните проблеми. Като за пред избори - става, но после?

    Нередност?
  • 2
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho
    • + 2

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Страхотен анализ-адмирации.
    Само бих поспорил за успешната външна политика-реално това са увеличаващи се раходи без никакви приходи.Офанзивата в Сирия и подкепяните групировки в ИДЛИБ реално не правят по мощна и влиятелна Турция ,а и печелят втагове и изпразват джобовте и-на фона на обезценяващата се валута,това става все по сериозен разход.А всички нужни стоки,технологии и кредти са в долари или евро.

    Нередност?
  • 3
    capf avatar :-|
    capf
    • + 1

    Много точен анализ, докторе. Само че идва след 2-3 години на усилено про-ердоганско говорене от ваша страна. Когато медиите виждаха и анализираха на къде отиват нещата (икономически), вие си го подкрепяхте. Чак сега, след като ножът опря до кокала, вие се събудихте и обърнахте палачинката.

    Нередност?
  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 2

    До коментар [#2] от "kapitalcho":

    Оценката ви ме окуражава. Благодаря.
    Тези неща, за които пиша, са много видими за всички, които следят темата Турция. Ако махнат капаците и зарежат политкоректното блоково говорене и други ще могат да назоват нещата с истинските им имена и да анализират овреме процесите. Бля-блято колко лош европеец бил Ердоган ни затваря очите и пречи да видим очевидното, което става оттатък Капитан Андреево. Българите от това полза нямаме.

    Темата, която подхващате е безкрайна. Ще опитам да съм кратък.

    Военните операции са скъпо удоволствие, но когата са подчинени на национална стратегия се изплащат. Турските операции в Северна Сирия освен унищожаването на въоръжени отряди на ПКК имаха за цел да пресекат американското заиграване с местните кюрдски групировки и помпането на идеята на Великия Кюрдистан. Американците, както и в Иракски Кюрдистан миналия септември, се изтеглиха и зарязаха кюрдските си "съюзници" на милостта на турците. Нищо ново.

    Шестата среща в Астана на страните-гаранти на мирния процес в Сирия- Русия, Иран и Турция през септември 2017 договори създаването на 4 зони за деескалация в Сирия: на север в провинция Хама, в дамаското предградие Извочна Гута, край границата с Йордания в провинция Дераа и в провинция Идлиб. В първите три отговорността за спазване на споразумението падаше върху руска военна полиция, а в Идлиб - върху части на трите държави.

    С какво е по-различна зоната в Идлиб? С две неща: 1. там бяха евакуирани предали се джихадисти от другите конфликтни зони; 2. в Идлиб са разположени предимно туркомански въоръжени отряди, които и преди, и сега са под негласния контрол на Анкара.

    Военните демонстрации на Ердоган са много премерени и точни.
    1. Той изпрати 3 000 войници в турската база в Катар в момента, когато Саудитска и ОЕА обявиха Доха за враг. Защо? Едно защото в Катар има неописуемо много газ и второ - Катар е идеологът и банката на движението Мюсюлмански братя. МБ се бори за надмощие в сунитския свят със суадитския уахабизъм. Казват, че Ердогановата партия ПСР е клон на МБ;
    2. Турска флотилия изгони италиански изследователски кораб от зоната на кипърските териториални води в частта им на Северно кипърската турска република. Защо? Защото Андара претендира, че два от квадратите, в които се разработва огромного нефто-газового огромно находище Левиатан са в зоната на СКТР;
    3. Турската операция в планините на Иракски Кюрдистан цели унищожаването на клетки на ПКК. Защо? Защото между Анкара и Багдад е договорено строителството на нефтопровод от района на Киркук към Турция и дестабилизация на района би попречила на строителството.

    Много може още да се пише, но да не вземам хляба на журналистите.

    Нередност?
  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 1

    До коментар [#3] от "capf":

    Не сте прав. Наистина обичам горещи палачинки, но не ги обръщам.
    Продължавам да смятам Реджеп Т. Ердоган за най-значимия след Путин политик на съвремието. С невероятно търпение и упоритост осъществява стратегията си за преформатиране на Турция. Не съдя това добре ли е или зле - просто следя технологията.

    От икономика не разбирам. Но откакто се помня в Турция галопира инфлация. Първият ми досег с нея беше преди години, когато трябваше да дам дребна банкнота от 1 000 000 лири, за да си платя тоалетната на един ферибоот.

    Има два неоспорими факта за Турция, които няма как да не я издърпат: средната възраст на населението е около 30-те и в страната се произвежда абсолютно всичко, освен ядрени реактори и космически станции.

    Турция е наследник на империя. С тези държави е по-различно. Имат неописуема социално-психологическа енергия, която е ирационална, и ако случат с лидер, пистата им е готова. Вижте Русия, Италия, Иран. Уловете тенденциите.

    И благодаря за вниманието към моите текстове.

    Нередност?
  • 6
    xte29566872 avatar :-|
    xte29566872

    До коментар [#1] от "D-r D":
    До коментар [#4] от "D-r D":
    До коментар [#5] от "D-r D":

    Разби на пух и прах клишираните ми представи за Турция, докторе.
    Чок тешеккюр.

    Нередност?
Нов коментар