23 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Reuters

Един президент, много власт

Новите правомощия на Ердоган вероятно ще засилят напрежението между Турция и Запада

Йоанна Иванова, Кирил Кирчев
4041 прочитания

Reuters

© Reuters


Вече повече от 15 години изборите в Турция завършват по един и същ начин – с победа на Реджеп Тайип Ердоган. Затова не е голяма изненада, че въпреки очакванията за по-оспорвана надпревара вчера той успя да си осигури още един мандат, а неговата Партия на справедливостта и развитието ще управлява заедно с Партията на националистическото действие.

След едновременните президентски и парламентарни избори обаче в страната ще бъде завършен и преходът към нова политическа система, която ще постави в ръцете на Ердоган безпрецедентно много власт. След конституционните поправки, които бяха одобрени на референдум миналата година, президентът на Турция ще назначава вицепрезиденти, правителство (без премиер) и висши магистрати, ще може да издава укази и да обявява извънредно положение, да разпуска парламента и да свиква извънредни избори. Макар Турция и преди да беше труден партньор, толкова много нови правомощия могат да означават само едно – още напрежение в и без това обтегнатите отношения между Анкара и Запада.

Въпреки икономическите трудности на страната пазарите реагираха положително на изборните резултати - лирата поскъпна, а индексът на борсата в Истанбул се повиши.

Нова политическа ера

Последната стъпка към трансформацията на Турция в авторитарен режим. Така съпредседателят на базираната в Лондон изследователска агенция Teneo Intelligence Волфанго Пиколи описва резултатите от проведените избори пред Bloomberg.

На персконференция, излъчена по държавната телевизия TRT, основният опонент на Ердоган – Мухаррем Индже, обяви, че ще продължи "да води борбата си" срещу "едноличния режим", който се установява в страната. Индже призна резултатите от изборите, макар по-рано да беше обвинил Анадолската информационна агенция в манипулация при преброяването на вота.

Въпреки спекулациите относно честността на вота и предизборната кампания, по всичко личи, че Ердоган успя да финализира плана си и да вкара Турция в нова политическа ера, диктувана изцяло от него.

Още по време на победната си реч в неделя късно вечерта президентът обвини САЩ в прикриване на участници в опита за преврат от 2016 г., сред които и Фетуллах Гюлен. Първият тест за отношенията между двете държави ще е на 18 юли, когато ще се проведе изслушването на американския пастор Андрю Брансън, който повече от година е в турски затвор заради обвинения в шпионаж и тероризъм, пише Wall Street Journal. Членовете на американския Конгрес считат задържането на Брансън за незаконно и заплашиха със санкции, включително ембарго на сделката за изтребителите F-35.

С още повече внимание към новите правомощия на Ердоган се очаква да подходят и европейските държави. Лидерите на Европейския съюз разкритикуваха турския президент още миналата година, когато обяви плановете за референдум, с които на практика сложи край и на евроинтеграцията на Турция. Каквото и да се случи на политическо ниво обаче, Брюксел ще трябва да запази тона с Анкара заради ключови сделки като споразумението за бежанците. "Надяваме се, че под управлението на президента Ердоган Турция ще остане верен партньор на ЕС по отношение на теми от всеобщ интерес акто миграцията, сигурността, стабилността в региона и борбата срещу тероризма", заяви говорител на Европейската комисия.

Пазарите подкрепиха Ердоган


Въпреки политическите въпросителни турската лира поскъпна рязко след победата на Ердоган и неговата управленска коалиция. Валутата, която започна да поскъпва още в азиатската търговия, се повиши с 2.2% в ранната търговия в Лондон до 4.56 лири за долар, пише Financial Times. Въпреки значителния ръст лирата все още е загубила над 16% от началото на годината.

Водещият борсов индекс на фондовата борса в Истанбул се повиши с 3.6% в началото на деня. В същото време доходността по 10-годишните турски облигации, деноминирани в долари, с падеж от февруари 2028 г., се понижи с 0.106 процентни пункта до 6.992%, което показва, че цената на актива нараства.

Лирата беше в светлината на прожекторите през последните месеци, като на 23 май падна до най-ниското си среднодневно ниво от 4.9221 за долар, на фона на широко разпространената предпазливост на инвеститорите поради несигурната турска политика, трудностите на икономиката и по-широкия натиск върху развиващите се пазари.

Eрдоган, който критикува политиката на Турската централна банка и високите лихвени проценти, притесни инвеститорите миналия месец, когато заяви, че ще поеме по-строг контрол върху паричната политика, ако спечели изборите. Въпреки това поне за момента победата му спомогна за намаляване на опасенията от политическа несигурност в близко бъдеще.

"Реакцията на лирата след президентските и парламентарните избори предполага, че перспективата за политическа стабилност е достатъчен аргумент поне за някои инвеститори да купуват относително евтините турски активи", заявява Пьотър Матис от Rabobank.

Той обаче отбелязва, че "Турция се нуждае от устойчиви входящи парични потоци, задвижване от реално, а не от спекулативно търсене, което много лесно може да се оттегли". По този начин може да се възстанови доверието в инвеститорите, които се притесняват, че през следващите пет години Ердоган може да прибегне до нестандартни икономически политики.

Тимъти Аш от Bluebay Asset Management заявява, че "фактът, че няма да има втори тур на президентските избори, е положителен за пазара". Според него пазарът ще иска да види важни роли за "по-ортодоксалните" членове на екипа на Ердоган, като Мехмет Симсек и Хаати Карахан. В неделя вицепремиерът Симсек, който е добре приет от международните инвеститори, заяви, че изборите "създават условия за ускоряване на реформите".

За кого гласуваха турските избиратели в България

При слаба активност турските избиратели в България са гласували в мнозинството си кандидат-президента на най-голямата опозиционна партия – Мухарем Индже. Това сочат данните от изборната комисия на Турция след президентския и парламентарен вот при преброени 100% от бюлетините.

Според данните, цитирани на сайта на Анадолската агенция, 58.32% са подкрепили Индже. Едва 25.44% са гласували за президента Реджеп Ердоган, който спечели. Следват бившият вътрешен министър Мерал Акшженер с 8.64% (тя беше трета по резултат на национално ниво) и кюрдският кандидат Селяхатин Демирташ.

Активността при над 7000 души с право на глас на турските избори в България обаче е едва 16.52% - близо 1250 души. Този дял гласували е сред най-ниските в региона - само в Гърция отишлите до урните са още по-малко (8.7%).

Същата тенденция на президентските избори се наблюдава в почти всички държави в Източна Европа (включително Русия и Украйна) с две изключения - Босна и Херцеговина и Македония. Там първите две места са разменени и Ердоган е и в двата случая с около 58% подкрепа, а Индже - с 28-29%.

На парламентарния вот почти 44% от гласовете в България са за Републиканската народна партия, издигнала Индже. Следват Партията на справедливостта и развитието с 21.62%, партията на Мерал Акшенер с 15.2% и прокюрдската Демократична партия на народите с 12.33%.

6 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D


    Пред Турция наистина има много проблеми, но далеч не най-основният сред тях са отношенията с ЕС. И дневният ред на ЕС е един, а на Турция - съвсем друг.

    Основният проблем на Турция още отпреди Мустафа Кемал са кюрдите. Това е най-дълбоката разделителна линия в турското общество, която никой политик за 100 години досега не е успял да засипе. Кюрдите са колкото вътрешен - икономически, социален, етнически и т.н.-, толкова и външен проблем за всяко турско правителство. САЩ открито и Израел не толкова открито периодично подклаждат идеята за Велик Кюрдистан на територии от Турция, Сирия, Ирак и Иран, населени с кюрди.
    За да избегне тази циклична заплаха, Ердоган рязко промени ролята си в сирийската война и от просаудитски поддържник на ислямистките банди стана ситуационен съюзник с Русия и Иран. Затова изпрати корпус в Ал Баб, Африн и Манбидж. Затова направи дипломатически чудеса, за да осуети кюрдската автономия в Ирак. Затова започна чудесно да се разбира с доскорошните си врагове в Техеран.

    Затова най-ужасната новина за Ердоган на вчерашните избори не са процентите на опозиционния му разноцветен блок, а влизането в Меджлиса на кюрдската ДПН с 64 депутати.

    В същото време основният проблем в момента на ЕС са мигрантите, които канцлерин охотно канеше в Германия преди 2 години.
    Притиснатата в ъгъла Меркел вероятно ще потърси вариант за двустранен договор с Турция, за да приеме срещу заплащане част от мигрантите. Може и да стане. Зависи колко са нулити след първата цифра...

    И друго: турската икономика влиза в лош период. Няма какво да спре безценяването на лирата, което означава, че скоро - до година според анализатори - турският бизнес ще изпадне в много тежка ситуация и конкурентноспособността му ще рухне, защото кредитите са в долари, а приходите – в лири. Всички знаем какъв беше Ердоган начело на просперираща Турция с двуцифрен икономически ръст, но никой няма представа какъв ще е той начело на една стагнираща Турция.

    Президент с огромни правомощия в моменти на неблагополучия е опасна комбинация.

    Печелившата засега външнополитическа активност на Ердоганова Турция успяваше да тушира тези два фундаментални проблема: кюрдите и икономиката. Войските в Сириийски Кюрдистан, напрежението с ЕС и Израел около морската икономическа зона на Северен Кипър, мирният процес в Астана, заиграванията с Порошенко са моньоври за отвличане вниманието на турците от вътрешните проблеми. Като за пред избори - става, но после?

  • 2
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Страхотен анализ-адмирации.
    Само бих поспорил за успешната външна политика-реално това са увеличаващи се раходи без никакви приходи.Офанзивата в Сирия и подкепяните групировки в ИДЛИБ реално не правят по мощна и влиятелна Турция ,а и печелят втагове и изпразват джобовте и-на фона на обезценяващата се валута,това става все по сериозен разход.А всички нужни стоки,технологии и кредти са в долари или евро.

  • 3
    capf avatar :-|
    capf

    Много точен анализ, докторе. Само че идва след 2-3 години на усилено про-ердоганско говорене от ваша страна. Когато медиите виждаха и анализираха на къде отиват нещата (икономически), вие си го подкрепяхте. Чак сега, след като ножът опря до кокала, вие се събудихте и обърнахте палачинката.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "kapitalcho":

    Оценката ви ме окуражава. Благодаря.
    Тези неща, за които пиша, са много видими за всички, които следят темата Турция. Ако махнат капаците и зарежат политкоректното блоково говорене и други ще могат да назоват нещата с истинските им имена и да анализират овреме процесите. Бля-блято колко лош европеец бил Ердоган ни затваря очите и пречи да видим очевидното, което става оттатък Капитан Андреево. Българите от това полза нямаме.

    Темата, която подхващате е безкрайна. Ще опитам да съм кратък.

    Военните операции са скъпо удоволствие, но когата са подчинени на национална стратегия се изплащат. Турските операции в Северна Сирия освен унищожаването на въоръжени отряди на ПКК имаха за цел да пресекат американското заиграване с местните кюрдски групировки и помпането на идеята на Великия Кюрдистан. Американците, както и в Иракски Кюрдистан миналия септември, се изтеглиха и зарязаха кюрдските си "съюзници" на милостта на турците. Нищо ново.

    Шестата среща в Астана на страните-гаранти на мирния процес в Сирия- Русия, Иран и Турция през септември 2017 договори създаването на 4 зони за деескалация в Сирия: на север в провинция Хама, в дамаското предградие Извочна Гута, край границата с Йордания в провинция Дераа и в провинция Идлиб. В първите три отговорността за спазване на споразумението падаше върху руска военна полиция, а в Идлиб - върху части на трите държави.

    С какво е по-различна зоната в Идлиб? С две неща: 1. там бяха евакуирани предали се джихадисти от другите конфликтни зони; 2. в Идлиб са разположени предимно туркомански въоръжени отряди, които и преди, и сега са под негласния контрол на Анкара.

    Военните демонстрации на Ердоган са много премерени и точни.
    1. Той изпрати 3 000 войници в турската база в Катар в момента, когато Саудитска и ОЕА обявиха Доха за враг. Защо? Едно защото в Катар има неописуемо много газ и второ - Катар е идеологът и банката на движението Мюсюлмански братя. МБ се бори за надмощие в сунитския свят със суадитския уахабизъм. Казват, че Ердогановата партия ПСР е клон на МБ;
    2. Турска флотилия изгони италиански изследователски кораб от зоната на кипърските териториални води в частта им на Северно кипърската турска република. Защо? Защото Андара претендира, че два от квадратите, в които се разработва огромного нефто-газового огромно находище Левиатан са в зоната на СКТР;
    3. Турската операция в планините на Иракски Кюрдистан цели унищожаването на клетки на ПКК. Защо? Защото между Анкара и Багдад е договорено строителството на нефтопровод от района на Киркук към Турция и дестабилизация на района би попречила на строителството.

    Много може още да се пише, но да не вземам хляба на журналистите.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "capf":

    Не сте прав. Наистина обичам горещи палачинки, но не ги обръщам.
    Продължавам да смятам Реджеп Т. Ердоган за най-значимия след Путин политик на съвремието. С невероятно търпение и упоритост осъществява стратегията си за преформатиране на Турция. Не съдя това добре ли е или зле - просто следя технологията.

    От икономика не разбирам. Но откакто се помня в Турция галопира инфлация. Първият ми досег с нея беше преди години, когато трябваше да дам дребна банкнота от 1 000 000 лири, за да си платя тоалетната на един ферибоот.

    Има два неоспорими факта за Турция, които няма как да не я издърпат: средната възраст на населението е около 30-те и в страната се произвежда абсолютно всичко, освен ядрени реактори и космически станции.

    Турция е наследник на империя. С тези държави е по-различно. Имат неописуема социално-психологическа енергия, която е ирационална, и ако случат с лидер, пистата им е готова. Вижте Русия, Италия, Иран. Уловете тенденциите.

    И благодаря за вниманието към моите текстове.

  • 6
    xte29566872 avatar :-|
    xte29566872

    До коментар [#1] от "D-r D":
    До коментар [#4] от "D-r D":
    До коментар [#5] от "D-r D":

    Разби на пух и прах клишираните ми представи за Турция, докторе.
    Чок тешеккюр.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK