С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 25 юни 2018, 14:40, 3762 прочитания

Един президент, много власт

Новите правомощия на Ердоган вероятно ще засилят напрежението между Турция и Запада

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вече повече от 15 години изборите в Турция завършват по един и същ начин – с победа на Реджеп Тайип Ердоган. Затова не е голяма изненада, че въпреки очакванията за по-оспорвана надпревара вчера той успя да си осигури още един мандат, а неговата Партия на справедливостта и развитието ще управлява заедно с Партията на националистическото действие.

След едновременните президентски и парламентарни избори обаче в страната ще бъде завършен и преходът към нова политическа система, която ще постави в ръцете на Ердоган безпрецедентно много власт. След конституционните поправки, които бяха одобрени на референдум миналата година, президентът на Турция ще назначава вицепрезиденти, правителство (без премиер) и висши магистрати, ще може да издава укази и да обявява извънредно положение, да разпуска парламента и да свиква извънредни избори. Макар Турция и преди да беше труден партньор, толкова много нови правомощия могат да означават само едно – още напрежение в и без това обтегнатите отношения между Анкара и Запада.


Въпреки икономическите трудности на страната пазарите реагираха положително на изборните резултати - лирата поскъпна, а индексът на борсата в Истанбул се повиши.
Последните резултати
- При обработени бюлетини от 99.16% от урните показват, че Ердоган печели изборите с 52.55%, като за него са гласували над 26 млн. граждани, съобщава турската частна телевизия НТВ. Втори е Мухаррем Индже, кандидатът на Републиканската народна партия (НРП), който получава 30.67% от гласовете. Трети е кюрдският политик Селяхаттин Демирташ, който се намира в затвора по обвинения, свързани с тероризъм, с 8.36%. Мерал Акшенер, лидерката на новата партия İYİParty, е четвърта със 7.33%.

- Коалицията между управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган и Партията на националистическото действие получава парламентарно мнозинство с общ резултат от 53.48% при обработени 99.98% от урните. На парламентарните избори управляващите са получили 42.28%, а партньорът им – 11.2%.

- Националната коалиция между опозиционните Републиканска народна партия, партията на Акшенер и ислямистката Партия на щастието общо печелят 34.29% от гласовете. Подкрепата за първата е 22.79%, за втората – 10.14%, а за третата – 1.36%.

- В парламента влиза и прокюрдската Демократична партия на народите с 11.52% от гласовете.

- Републиканската коалиция ще има 339-има депутати в 600-местния парламент, Националната коалиция - 193-ма депутати, а прокюрдската партия - 68 депутати.

- Ердоган е извоювал победа на президентските избори в повечето от главните градове с изключение на Измир, където по традиция доминира опозиционната Републикаска народна партия. В Истанбул за него са гласували 50% от гласоподавателите, в Анкара – 51.52%, в Бурса – 55.55%, в Адана – 44.13%, в Анталия – 42.82%.

- Главният конкурент на Ердоган - Мухаррем Индже, побеждава в Измир с 54.01% от гласовете.


- Диарбекир, главният град от населения предимно с кюрди Югоизток, е избрал с 64.34% Селяхаттин Демирташ.

Нова политическа ера

Последната стъпка към трансформацията на Турция в авторитарен режим. Така съпредседателят на базираната в Лондон изследователска агенция Teneo Intelligence Волфанго Пиколи описва резултатите от проведените избори пред Bloomberg.

На персконференция, излъчена по държавната телевизия TRT, основният опонент на Ердоган – Мухаррем Индже, обяви, че ще продължи "да води борбата си" срещу "едноличния режим", който се установява в страната. Индже призна резултатите от изборите, макар по-рано да беше обвинил Анадолската информационна агенция в манипулация при преброяването на вота.



Въпреки спекулациите относно честността на вота и предизборната кампания, по всичко личи, че Ердоган успя да финализира плана си и да вкара Турция в нова политическа ера, диктувана изцяло от него.

Още по време на победната си реч в неделя късно вечерта президентът обвини САЩ в прикриване на участници в опита за преврат от 2016 г., сред които и Фетуллах Гюлен. Първият тест за отношенията между двете държави ще е на 18 юли, когато ще се проведе изслушването на американския пастор Андрю Брансън, който повече от година е в турски затвор заради обвинения в шпионаж и тероризъм, пише Wall Street Journal. Членовете на американския Конгрес считат задържането на Брансън за незаконно и заплашиха със санкции, включително ембарго на сделката за изтребителите F-35.

С още повече внимание към новите правомощия на Ердоган се очаква да подходят и европейските държави. Лидерите на Европейския съюз разкритикуваха турския президент още миналата година, когато обяви плановете за референдум, с които на практика сложи край и на евроинтеграцията на Турция. Каквото и да се случи на политическо ниво обаче, Брюксел ще трябва да запази тона с Анкара заради ключови сделки като споразумението за бежанците. "Надяваме се, че под управлението на президента Ердоган Турция ще остане верен партньор на ЕС по отношение на теми от всеобщ интерес акто миграцията, сигурността, стабилността в региона и борбата срещу тероризма", заяви говорител на Европейската комисия.


Пазарите подкрепиха Ердоган

Въпреки политическите въпросителни турската лира поскъпна рязко след победата на Ердоган и неговата управленска коалиция. Валутата, която започна да поскъпва още в азиатската търговия, се повиши с 2.2% в ранната търговия в Лондон до 4.56 лири за долар, пише Financial Times. Въпреки значителния ръст лирата все още е загубила над 16% от началото на годината.

Водещият борсов индекс на фондовата борса в Истанбул се повиши с 3.6% в началото на деня. В същото време доходността по 10-годишните турски облигации, деноминирани в долари, с падеж от февруари 2028 г., се понижи с 0.106 процентни пункта до 6.992%, което показва, че цената на актива нараства.

Лирата беше в светлината на прожекторите през последните месеци, като на 23 май падна до най-ниското си среднодневно ниво от 4.9221 за долар, на фона на широко разпространената предпазливост на инвеститорите поради несигурната турска политика, трудностите на икономиката и по-широкия натиск върху развиващите се пазари.

Eрдоган, който критикува политиката на Турската централна банка и високите лихвени проценти, притесни инвеститорите миналия месец, когато заяви, че ще поеме по-строг контрол върху паричната политика, ако спечели изборите. Въпреки това поне за момента победата му спомогна за намаляване на опасенията от политическа несигурност в близко бъдеще.

"Реакцията на лирата след президентските и парламентарните избори предполага, че перспективата за политическа стабилност е достатъчен аргумент поне за някои инвеститори да купуват относително евтините турски активи", заявява Пьотър Матис от Rabobank.

Той обаче отбелязва, че "Турция се нуждае от устойчиви входящи парични потоци, задвижване от реално, а не от спекулативно търсене, което много лесно може да се оттегли". По този начин може да се възстанови доверието в инвеститорите, които се притесняват, че през следващите пет години Ердоган може да прибегне до нестандартни икономически политики.

Тимъти Аш от Bluebay Asset Management заявява, че "фактът, че няма да има втори тур на президентските избори, е положителен за пазара". Според него пазарът ще иска да види важни роли за "по-ортодоксалните" членове на екипа на Ердоган, като Мехмет Симсек и Хаати Карахан. В неделя вицепремиерът Симсек, който е добре приет от международните инвеститори, заяви, че изборите "създават условия за ускоряване на реформите".
За кого гласуваха турските избиратели в България
При слаба активност турските избиратели в България са гласували в мнозинството си кандидат-президента на най-голямата опозиционна партия – Мухарем Индже. Това сочат данните от изборната комисия на Турция след президентския и парламентарен вот при преброени 100% от бюлетините.
Според данните, цитирани на сайта на Анадолската агенция, 58.32% са подкрепили Индже. Едва 25.44% са гласували за президента Реджеп Ердоган, който спечели. Следват бившият вътрешен министър Мерал Акшженер с 8.64% (тя беше трета по резултат на национално ниво) и кюрдският кандидат Селяхатин Демирташ.
Активността при над 7000 души с право на глас на турските избори в България обаче е едва 16.52% - близо 1250 души. Този дял гласували е сред най-ниските в региона - само в Гърция отишлите до урните са още по-малко (8.7%).
Същата тенденция на президентските избори се наблюдава в почти всички държави в Източна Европа (включително Русия и Украйна) с две изключения - Босна и Херцеговина и Македония. Там първите две места са разменени и Ердоган е и в двата случая с около 58% подкрепа, а Индже - с 28-29%.
На парламентарния вот почти 44% от гласовете в България са за Републиканската народна партия, издигнала Индже. Следват Партията на справедливостта и развитието с 21.62%, партията на Мерал Акшенер с 15.2% и прокюрдската Демократична партия на народите с 12.33%.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Италия намали очакванията за растеж за 2019 и 2020 г. 5 Италия намали очакванията за растеж за 2019 и 2020 г.

Правителството прогнозира 0.1% ръст на БВП тази година и 0.4% догодина

19 сеп 2019, 792 прочитания

Федералният резерв е разделен за бъдещите си действия 1 Федералният резерв е разделен за бъдещите си действия

Централната банка на САЩ се опитва да не вреди на икономиката, Джером Пауъл посочи на Тръмп проблемите от протекционистичната му политика

19 сеп 2019, 829 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Меркел навлезе в тежка седмица заради миграционната политика

Вътрешният натиск може да разцепи консервативната двойка ХДС - ХСС.

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател