Изборите в Турция: по плана на Ердоган
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изборите в Турция: по плана на Ердоган

Решението за двойни избори - за президент и парламент, повече от година преди края на мандата му се оказа печелившо за турския държавен глава

Изборите в Турция: по плана на Ердоган

Турският държавен глава стана пълновластен господар в страната, която вече официално е президентска република

Димитър Бечев
36859 прочитания

Решението за двойни избори - за президент и парламент, повече от година преди края на мандата му се оказа печелившо за турския държавен глава

© Reuters


Темата накратко

- Опозицията загуби в неравна надпревара в изборите, които не бяха честни.

- Икономическите проблеми пред страната ще се множат, освен ако Ердоган не последва примера на Путин и даде финансовата система в ръцете на технократи.

- Отношенията между Турция и Запада остават "на парче", т.е. не почиват на споделени ценности или дългосрочни интереси.
Автор: Капитал

Новината от изборите за президент и парламент в Турция е, че не произведоха новина. Всичко се разви по плана на Реджеп Тайип Ердоган.

Решението вотът да се проведе повече от година преди края на мандата на държавния глава и на Великото национално събрание даде търсения резултат. Евентуалните сътресения в икономиката, предизвикани от обезценяването на лирата и рязкото покачване на потребителските цени, остават в бъдещето. Дори и да доведат до отлив на избиратели от управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКP), това няма да пренареди картите в политическата система. Напротив, Ердоган е вече де юре пълновластен господар в Турция, след като неформално се утвърди като такъв още с победата на предишните парламентарни избори през ноември 2015 г. Турция е вече официално президентска република. В сила влязоха конституционните промени, гласувани на референдум миналия април.

Резултатът е шок за опозиционните сили. Този път те направиха всичко буквално по учебник. Републиканската народна партия (CHP) успя да излъчи харизматичен кандидат, чието дар слово, страст и чувство за хумор привлякоха избирателите. Като водач на кампания Мухарем Индже напомняше Ердоган в най-добрите му години. Нещо повече - от него се очакваше да спечели гласоподаватели отвъд твърдото ядро на партията. Индже беше приемлив и за кюрдските националисти. Обещанието да освободи от затвора Селяхатин Демирташ, също кандидат в президентската надпревара, беше заявка към електората на прокюрдската Партия за демокрация на народите (HDP) в евентуален втори кръг срещу Ердоган. CHP залагаше и на сътрудничество с Мерал Акшенер, лидер на т.нар. "Добра партия". Акшенер се отцепи от Партията на националистическото действие (MHP), която в последните години се превърна в нещо като филиал на Сарая (президентския дворец, който Ердоган си построи в Анкара).

Ако всичко се беше развило според разчетите на т.нар. Съюз за нацията, съставен от Индже, Акшенер и консервативните ислямисти от Партията на щастието, той щеше да отцепи достатъчно гласове от проправителствения блок, за да попречи на Ердоган да спечели още на първия кръг и да си осигури мнозинство в бъдещия парламент.

Случи се нещо различно

Избирателите на АКP останаха лоялни. Ердоган спечели президентския вот с малко над 52%, което е достатъчно убедителна разлика. Това означава 5 млн. допълнителни гласове в сравнение с август 2014 г., когато бе избран за държавен глава. На парламентарния вот партията му регистрира спад от 49.5% на 42.6%, но няма масово преливане на гласове към опозицията. Още по-изненадващо – MHP, партньор на АКР във властта, запази процентите си от 2015 г. - и то на фона на вътрешно разцепление и вяла кампания. Което може би означава, че хората на Ердоган са дали рамо на своя коалиционен партньор в името на запазването на контрола върху законодателната власт. Дори с цената на това формално да загубят мнозинство в парламента, който контролират от 2002 г. С други думи, националистите може и да са "патерица" на властта, но в следващия мандат ще имат по-голямо влияние. С уговорката, че Турция е президентска република и изпълнителната власт е всемогъща.

Опозицията се представи под очакванията. Като кандидат за президент Индже получи по-добър резултат, отколкото CHP като партия на предишните и сегашните избори. На практика той е достигнал тавана на подкрепа. Прокюрдската HDP също се представи добре, прескачайки бариерата от 10% за влизане в парламента. Но това се оказа утешителна награда. Разочарованието е Мерал Акшенер – нейната "Добра партия" спечели едва 11.1% от вота, а самата тя - 7.3% в президентските избори. Една част от гласовете за Добрата партия са вероятно получени от поддръжниците на CHP, съдейки от разликата в резултата на Индже и на неговата политическа формация. Тактическо гласуване е имало и в полза на HDP с цел да мине прага. Но силното представяне на MHP, съюзника на Ердоган, не позволи на опозиционния блок да овладее парламента и да установи някаква противотежест срещу президента.

Опозиционните сили загубиха в неравна надпревара. Изборите в Турция не бяха честни. Както посочиха и наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), опозицията нямаше равен достъп до медиите, които като цяло са под контрола на Сарая. Информационното затъмнение засегна по-силно Акшенер, която дори имаше трудности в регистрацията на своята партия за изборите. През май Индже получи десет пъти по-малко ефирно време по държавния канал ТРТ, а Акшенер – едва 12 минути.

Както миналогодишния конституционен референдум, така и двойните избори на 24 юни се проведоха в условията на извънредно положение – наложено още след проваления опит за преврат през юли 2016 г. И публични, и частни медии отразяват опорните точки на управляващите – било за успехите на турските въоръжени сили в борбата с кюрдските сепаратисти в Сирия и Ирак или за заговора срещу националната валута. А пък държавната Анадолска агенция, ръководена от някогашния съветник на Ердоган Шенол Казанджъ, иззе функциите на Висшия избирателен съвет и избърза да обяви изборната победа още преди да са оповестени каквито и да било официални данни за резултатите.

Не на последно място избирателните комисии се контролират от изпълнителната власт, т.е. отново от Ердоган. На този фон не е учудващо, че първият европейски лидер, който поздрави турския президент за преизбирането му, беше унгарският премиер Виктор Орбан. Паралелите между двете страни бият на очи.

Следва още от същото

През март 2019 г. предстоят местни избори, на които опозицията ще се опита да спечели допълнителна подкрепа в големите градове и в Западна Турция. Мухарем Индже вероятно ще замени Кемал Кълъчдароглу като лидер на CHP и отново ще е в авангарда на неравната битка.

Икономическите проблеми пред Турция ще се множат. Освен ако Ердоган не постъпи по примера на Владимир Путин и остави управлението на финансовата система в ръцете на технократи, които да стабилизират националната валута. Дори и с цената на допълнително повишаване на лихвените проценти, на което Еродган се противи. Назначенията в бъдещия кабинет на турския президент (длъжността премиер вече не съществува) ще бъдат показателни.

Външната политика на Турция ще е все същата. Анкара ще продължи да балансира между Запада и Русия с цел да извлече максимални ползи. Отношенията със САЩ и с ЕС ще са изпълнени с напрежение, но и във Вашингтон, и в европейските столици са наясно, че Турция е нужен партньор – например за контрола на миграцията. А и Ердоган, колкото и да лее тиради против Запада, разбира, че турската икономика зависи от външните пазари, връзките с ЕС (източник на около две трети от преките чуждестранни инвестиции) и от сътрудничеството с Америка в Близкия изток.

Турция остава ключов играч за диверсификацията на газовите пазари. В средата на юни беше пуснат в действие Трансанадолският газопровод (ТАНАП). Но връзките между Турция и Запада остават "на парче", т.е. не почиват на споделени ценности или дългосрочни интереси. Българският премиер Бойко Борисов все пак може да е спокоен. Приятелят му Тайпи си остава приятел.

* Димитър Бечев е старши сътрудник в Atlantic Council

Темата накратко

- Опозицията загуби в неравна надпревара в изборите, които не бяха честни.

- Икономическите проблеми пред страната ще се множат, освен ако Ердоган не последва примера на Путин и даде финансовата система в ръцете на технократи.

- Отношенията между Турция и Запада остават "на парче", т.е. не почиват на споделени ценности или дългосрочни интереси.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Благодаря.

    Удоволствие е да се чете г-н Димитър Бечев - безспорен познавач на ситуацията в Турция.

    Ще си позволя да се вмеся в два пункта, върху които той се е спрял само мимоходом във великолепния си анализ:

    - съюзът на част от опозиционните на ПСР политически сили;

    - газопроводът ТАНАП.



    С предварителна промяна на Конституцията в Турция бе отменена забраната за предизборни коалиции. Това бе стратегически ход на Ердоган, чиято ПСР от последните избори от 2015 г насам постигаше мнозинство в Меджлиса на косъм. За да гарантира парламентарно мнозинство в новите условия на президентска република, Ердоган трябваше да се подсигури, защото в противен случай опозиционното му мнозинство можеше да отхвърля указите му и да блокира системата. А единственият начин тя да се "отпуши" беше разпускане на парламента и нови парламентарни, но и президентски избори, които реално щяха да възпроизведат сходен резултат.

    Конституционната промяна, дала възможността да се формира Народният съюз между Ердогановата ПСР и ПНД на Джевлет Бахчели, обаче, позволи и на опозиционни партии - кемалистите на Кемал Калъчдароглу, отцепилата се преди година от ПНД и основала Добрата партия Мерал Акшенер и крайните радикални ислямисти на Темел Карамалоглу да направят коалицията Национален съюз. По Конституция е достатъчно само една от сдружилите се партии да премине 10-процентната бариера за влизане в Меджлиса, за да отпадне това изискване към останалите и те влизат независимо от персоналния си резултат, като формират сбор от гласовете за цялата коалиция.

    Всъщност получи се нещо доста странно: Националният съюз игра като коалиция само за парламентарните избори, а на президентските всеки един от лидерите на партиите в нея се яви самостоятелно...и разпръсна гласовете на антиердоганистите: Индже взе 30.7%, Акшенер - 7,4%, Карамалоглу - 0,9% и Догу Перинчек - 0,2%.

    Тази "коалиция на съгласните" освен че "начеса крастата" на лидерите си да се видят по CNN, е безумна като послание към гражданите. Наред с категоричните републиканци секуларисти от РНП агитираха новите умерени националисти на Мерал Акшенер и крайните радикални ислямисти от Партията на щастието на Карамалоглу!! На кого в тая политическа какофония да повярва гласоподавателят?!

    И после - неписан закон в турското политическо пространство е, че Н И К О Й не играе с кюрдската ДПН на Демирташ, защото етническото разделението турци-кюрди в Турция е направо параноично и малко турци биха дали гласа си за която и да било партия, която колаборира с ДНП. Затова и противниците на Ердоган внимателно заиграват със затворническите неволи на лидера й, но не правят и намек за сближаване на определени позиции с ДНП.

    Другото: газопроводът ТАНАП. Трансанадолският газопровод (ТАНАП) от азерското находище в Каспийско море Шах Дениз 2 през Грузия до турско-гръцката граница и Трансадриатическият газопровод - ТАП- оттам през Гърция, Албания и Адриатическо море до Италия, са двете отсечки на Южния газов коридор, поредният стратегически проект на ЕС за заобикаляне на Русия като основен газов доставчик за Европа. Той беше замислен през 2014 г. да реанимира идеята на умрелия сходен проект НАБУКО. Южният газив коридор видимо ще последва предшественика си, едно, защото и според доклада на Оксфордския институт за изследвания в областта на енергетиката от неотдавна, Шах Дениз 2 може да осигури едва 10 млрд куб.м газ годишно по ЮГК, което реално го обезсмисля. Още повече Матео Салвини миналата седмица каза, че Италия не се нуждае от газ по ЮГК, с което зачеркта перспективата азерски газ да стигне по-далеч от Турция и превръщането й в газоразпределителен център на руски и азерски газ за ЕС.

    В заключение Реджеп Ердоган с политтехнологичните маневри покрай изборите си поднесе победата и на двата избора на тепсия. Безспорно по-интересното е какво ще последва от това. Но Турция акумулира толкова газопроводи и газ, че няма как това да не й донесе стратегически приоритет. Ако че лирата девалвира. Тя прави това от детството си.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK