Изборите в Турция: по плана на Ердоган

Турският държавен глава стана пълновластен господар в страната, която вече официално е президентска република

Решението за двойни избори - за президент и парламент, повече от година преди края на мандата му се оказа печелившо за турския държавен глава
Решението за двойни избори - за президент и парламент, повече от година преди края на мандата му се оказа печелившо за турския държавен глава
Решението за двойни избори - за президент и парламент, повече от година преди края на мандата му се оказа печелившо за турския държавен глава    ©  Reuters
Решението за двойни избори - за президент и парламент, повече от година преди края на мандата му се оказа печелившо за турския държавен глава    ©  Reuters

Темата накратко

- Опозицията загуби в неравна надпревара в изборите, които не бяха честни.

- Икономическите проблеми пред страната ще се множат, освен ако Ердоган не последва примера на Путин и даде финансовата система в ръцете на технократи.

- Отношенията между Турция и Запада остават "на парче", т.е. не почиват на споделени ценности или дългосрочни интереси.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 3

    Благодаря.

    Удоволствие е да се чете г-н Димитър Бечев - безспорен познавач на ситуацията в Турция.

    Ще си позволя да се вмеся в два пункта, върху които той се е спрял само мимоходом във великолепния си анализ:

    - съюзът на част от опозиционните на ПСР политически сили;

    - газопроводът ТАНАП.



    С предварителна промяна на Конституцията в Турция бе отменена забраната за предизборни коалиции. Това бе стратегически ход на Ердоган, чиято ПСР от последните избори от 2015 г насам постигаше мнозинство в Меджлиса на косъм. За да гарантира парламентарно мнозинство в новите условия на президентска република, Ердоган трябваше да се подсигури, защото в противен случай опозиционното му мнозинство можеше да отхвърля указите му и да блокира системата. А единственият начин тя да се "отпуши" беше разпускане на парламента и нови парламентарни, но и президентски избори, които реално щяха да възпроизведат сходен резултат.

    Конституционната промяна, дала възможността да се формира Народният съюз между Ердогановата ПСР и ПНД на Джевлет Бахчели, обаче, позволи и на опозиционни партии - кемалистите на Кемал Калъчдароглу, отцепилата се преди година от ПНД и основала Добрата партия Мерал Акшенер и крайните радикални ислямисти на Темел Карамалоглу да направят коалицията Национален съюз. По Конституция е достатъчно само една от сдружилите се партии да премине 10-процентната бариера за влизане в Меджлиса, за да отпадне това изискване към останалите и те влизат независимо от персоналния си резултат, като формират сбор от гласовете за цялата коалиция.

    Всъщност получи се нещо доста странно: Националният съюз игра като коалиция само за парламентарните избори, а на президентските всеки един от лидерите на партиите в нея се яви самостоятелно...и разпръсна гласовете на антиердоганистите: Индже взе 30.7%, Акшенер - 7,4%, Карамалоглу - 0,9% и Догу Перинчек - 0,2%.

    Тази "коалиция на съгласните" освен че "начеса крастата" на лидерите си да се видят по CNN, е безумна като послание към гражданите. Наред с категоричните републиканци секуларисти от РНП агитираха новите умерени националисти на Мерал Акшенер и крайните радикални ислямисти от Партията на щастието на Карамалоглу!! На кого в тая политическа какофония да повярва гласоподавателят?!

    И после - неписан закон в турското политическо пространство е, че Н И К О Й не играе с кюрдската ДПН на Демирташ, защото етническото разделението турци-кюрди в Турция е направо параноично и малко турци биха дали гласа си за която и да било партия, която колаборира с ДНП. Затова и противниците на Ердоган внимателно заиграват със затворническите неволи на лидера й, но не правят и намек за сближаване на определени позиции с ДНП.

    Другото: газопроводът ТАНАП. Трансанадолският газопровод (ТАНАП) от азерското находище в Каспийско море Шах Дениз 2 през Грузия до турско-гръцката граница и Трансадриатическият газопровод - ТАП- оттам през Гърция, Албания и Адриатическо море до Италия, са двете отсечки на Южния газов коридор, поредният стратегически проект на ЕС за заобикаляне на Русия като основен газов доставчик за Европа. Той беше замислен през 2014 г. да реанимира идеята на умрелия сходен проект НАБУКО. Южният газив коридор видимо ще последва предшественика си, едно, защото и според доклада на Оксфордския институт за изследвания в областта на енергетиката от неотдавна, Шах Дениз 2 може да осигури едва 10 млрд куб.м газ годишно по ЮГК, което реално го обезсмисля. Още повече Матео Салвини миналата седмица каза, че Италия не се нуждае от газ по ЮГК, с което зачеркта перспективата азерски газ да стигне по-далеч от Турция и превръщането й в газоразпределителен център на руски и азерски газ за ЕС.

    В заключение Реджеп Ердоган с политтехнологичните маневри покрай изборите си поднесе победата и на двата избора на тепсия. Безспорно по-интересното е какво ще последва от това. Но Турция акумулира толкова газопроводи и газ, че няма как това да не й донесе стратегически приоритет. Ако че лирата девалвира. Тя прави това от детството си.

    Нередност?
Нов коментар