С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 28 юни 2018, 12:09, 18219 прочитания

Постмигрантският шок на Европа

Въпреки че вълна няма, ЕС е пред пълен блокаж в търсене на решение на въпроса с мигрантите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Европейският съюз очевидно навлиза в тежък постмигранстки шок. Въпреки че статистиката показва драматичен спад - в Гърция в момента влизат с 97% по-малко мигранти спрямо пика през 2015 г., а в Италия спадът е със 73% спрямо пика от началото на 2017 г., страхът от тях достигна най-високите си равнища именно сега. В Италия вицепремиерът Матео Салвини предупреди, че ако не се намери бързо решение, това може да означава краят на Европейския съюз, а в Германия канцлерът Ангела Меркел, доскоро наричана "некоронованата кралица на Европа", е изправена пред унизителната за нея необходимост да се оправдава пред коалиционните си партньори от Християнсоциалния съюз за мерките, които взема за миграцията. Вместо баварци с плакати "добре дошли бежанци" сега баварският министър на вътрешните работи Хорст Зееховер заплашва да връща принудително от германските граници пришълците.

Решенията, които сега се предлагат, са две - връщане на мигрантите към страните, през които са влезли в ЕС (като България, Гърция или Италия), както настоява Берлин, и бързото стягане на куфарите им, което е предпочитаният от Рим вариант. На практика Германия и Италия напълно загърбват досегашните усилия за реформи на европейската миграционна политика и търсят бързи решения. Те трябва да бъдат намерени по време на предстоящата в четвъртък и петък среща на държавните и правителствените ръководители в Брюксел. Евентуално непостигане на консенсус ще има висока цена и не случайно след председателя на Европейския парламент Антонио Таяни и българският вицепремиер и външен министър Екатерина Захариева заговори за разпадане на ЕС.


Новата магическа формула

Сега последната надежда за излизане на европейската политика по миграцията от задънената улица са т.нар. дебаркационни центрове. Идеята е да се създадат места извън пределите на ЕС, в които да бъдат разгледани казусите един по един - кой наистина е бежанец и кой просто търси по-добър живот. Официалният мотив е, че по този начин на мигрантите ще бъде спестен опасният нелегален преход до Европа, от който печелят най-вече трафикантите на хора. Неофициалният е, че по този начин ще се попречи да усядат в страните членки. През 2017 г. са върнати обратно по домовете им едва 37% от нелегалните имигранти, на които им е отказан легален статут.

Бащите на идеята за такива центрове са много. В неделя премиерът Бойко Борисов се похвали, че той още през 2015 г. предложил такова решение, въпреки че София никога не е имала официален документ в тази посока. Реално предложението беше формулирано в началото на 2016 г. от Италия (с т.нар. Миграционен компакт) и Унгария (с "Шенген 2"). До този момент обаче и двете идеи нямаха особена подкрепа, тъй като страните, за които се предполагаше, че ще приемат тези центрове, ги разглеждаха като начин Европа да прехвърли собствения си проблем на техните глави. В държави като Тунис или Мароко балансът между демокрация и стабилност лесно може да бъде наклонен към хаос и либизация (ситуацията в Либия след смъртта на Кадафи) заради струпването на огромно количество бедни и отчаяни хора.



Сега същите идеи се преопаковат в нова терминология. Страните членки казват, че не искат европейско Гуантанамо (по думите на комисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос), с което целят да успокоят както обществено мнение в Европа, така и това в евентуалните приемни страни. Разлика спрямо 2016 г. е, че предложенията за изнесени центрове се подкрепят от Международната организация по миграцията и Агенцията по бежанците на ООН. Плановете обаче все още са в много ранен стадий, както призна преди две седмици Аврамопулос.

Източник от Европейския съвет оприличи бъдещите дебаркационни центрове на бежанската сделка с Турция. Анкара се съгласи да приема обратно нелегалните имигранти от гръцките острови, а страните членки да приемат легитимни бежанци. Идеята на този механизъм е да бъдат убедени желаещите да влязат нелегално, че нямат шанс да останат в Европа. В резултат на това сега има и драматичен спад в броя на хората, които се опитват да прекосят Егейско море на път за някой гръцки остров.

Проблемите пред осъществяването на идеята са много, но държавните и правителствените лидери на 28-те са решени да я направят работеща, каза същият високопоставен източник.

Друга идея, която ще бъде обсъдена, е за връщането на част от имигрантите от страните, които са поели най-голямо количество, към т.нар. фронтови държави. За това се предлага да се използват механизмите на сегашното имиграционно законодателство, макар че те не са били използвани досега.

Как това засяга България

Наглед малко. Германия не се кани да върне 62-те хиляди мигранти, преминали и регистрирани в България, но новата европейска политика ще има отражение върху страната.

Първо, както намекна в неделя премиерът Бойко Борисов, България няма как да си държи главата забита в земята. "Нека бъдем честни, ние, Гърция и Италия ги пускахме (имигрантите) и те отиваха в Германия", каза той и напомни, че 60 хил. души са минали през България. Въпреки че премиерът категорично отхвърли предложенията за връщане на имигранти, за които според действащото европейско законодателство държавата вече не е длъжна да се грижи, някакъв жест към Германия трябва да бъде отправен.

Рязкото увеличаване на финансирането за справянето с проблема ще окаже финансов натиск върху страната. Голяма част от средствата се предлага да дойдат от европейския бюджет, а не по преценка на всяка отделна държава, което раждаше дисбаланси. Така например България е дала 550 хил. евро за Африканския фонд, докато Унгария е дала 9 млн.

През 2016 г. Борисов поиска и получи спешна помощ от 160 млн. евро за справяне с бежанския поток. Къде поради липсата на капацитет на вътрешното министерство да организира обществени поръчки, къде заради корупционни процедури, страната не успя да усвои голяма част от тези средства и най-вероятно ще ги загуби. Което не я поставя в позиция да иска още средства при евентуална нова вълна.

Евентуалното връщане на мигранти в България ще налее вода в мелницата на политиците, които използват темата. По дефиниция това са националистическите партии, които донякъде бяха опитомени от ГЕРБ, влизайки в управлението. В същото време БСП използва антиимигрантската риторика в предизборната си кампания и най-вероятно отново ще го направи, ако темата бъде вдигната на дневен ред.

В неделя кореспондентът на Financial Times в Брюксел Махрейн Хан публикува в Twitter информация, че Борисов си е тръгнал по-рано от неформалната среща по въпросите за миграцията, за да гледа футболния мач Япония - Сенегал. В действителност по време на мача премиерът е бил на борда на правителствения "Фалкон" по път към София и едва ли е могъл да гледа срещата, но по-ранното му тръгване от Брюксел със сигурност е оставило недобро впечатление - най-малкото поради факта, че формално все още председателства Съвета на ЕС.

Очаквайте по-късно подробности от срещата на държавните и правителствени ръководители в ЕС по проблема с мигрантите в Брюксел.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мария Габриел ще отговаря за изследванията и образованието 7 Мария Габриел ще отговаря за изследванията и образованието

Новата длъжност на българския комисар обединява два съществуващи ресора и сериозен бюджет, но има слаба политическа тежест

10 сеп 2019, 4396 прочитания

В навечерието на новата еврокомисия В навечерието на новата еврокомисия

Мария Габриел най-вероятно ще поеме ресора образование и култура, но фризиран с допълнителни акценти

9 сеп 2019, 2843 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Европейски съюз" Затваряне
Колко и защо плаща Европа за зелена енергия

През 2017 г. страните, членки на ЕС, са субсидирали възобновяемата енергия с над 64 млрд. евро

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10