С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 29 юни 2018, 11:45, 6194 прочитания

Центрове за имигранти – новото магическо решение за спиране на вълната към Европа (обновена)

Лидерите на страните от ЕС все пак постигнаха някакъв компромис след като Италия заплаши да блокира срещата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Такова чудо не съм видял, предложих синдикати да направим, такова работно време няма" - така премиерът Бойко Борисов коментира в характерния си стил изморителното заседание на Европейския съвет в Брюксел в края на тази седмица.

След десетчасов маратон, започнал след 19:00 в четвъртък и приключил в 5:30 в петък, лидерите на ЕС все пак успяха да стигнат до общо становище за миграцията. За да се отговори на италианските притеснения се предлага създаването на специални центрове на територията на страните членки, където да се обработват документите на влизащите нелегални имигранти.


Срещата на държавните и правителствените ръководители на 28-те страни членки на Европейския съюз без малко да се провали, след като първоначално Италия блокира всички опити за подписване на общ документ. Рим настояваше да се намери начин за прекратяване на влизането на нелегални имигранти на италианска територия, както и да не се прилагат схеми за връщане от други страни на имигранти, които са били първоначално регистрирани в страната.

Откъде дойде компромисът?
"На територията на ЕС грижата за лицата, спасени съгласно международното право, следва да се поеме на основата на споделени усилия чрез прехвърляне в контролирани центрове, създадени в държави членки само на доброволен принцип", се казва в ключовия параграф от заключенията на лидерите.

От текста не става много ясно как ще работят тези центрове, освен че ще са на доброволен принцип. Например фразата "споделени усилия чрез прехвърляне в контролирани центрове" може да се тълкува като възможност различни държави да прехвърлят имигрантите към такива центрове в други страни членки. Именно това иска Германия - да върне част от настаналите се на нейна територия в държавите, през които са минали първоначално. Точно това пък българският премиер Бойко Борисов вече няколко пъти заяви, че не иска.



"Десет пъти ви казах – не!". Така отговори премиерът Борисов на въпросите дали България може да стане такъв център и дали Германия не е искала от София да се съгласи да приеме обратно част от имигрантите, които са минали на нейна територия.

Според дипломати схемата с контролираните центрове ще започне действа оттук нататък, така че да не засяга миграционния поток, който вече е влязъл в страните членки. Тоест Германия няма да може да върне десетките хиляди мигранти, които са били първоначално регистрирани в България, но сега се намират на нейна територия.

Другият компромис, който е позволил постигането на общо съгласие, е прехвърлянето на 500 млн. евро от Европейския фонд за развитие (от който се подпомагат развиващите се страни) към Доверителния фонд за Африка (от който се финансират мерки за спиране на миграцията). За увеличаване на парите за Доверителния фонд настояваше Италия, която беше блокирала изплащането на средствата по споразумението за миграцията между Турция и ЕС. Сега вторият транш по "Механизма за бежанците в Турция" вече може да бъде отпуснат.

"Всички приеха и отблокирането на втория транш за Турция, нещо, на което ние много държахме", подчерта Борисов, който от няколко месеца повдига темата.

Италия успя да си извоюва и специален текст, според който "на територията на ЕС грижата за лицата, спасени съгласно международното право, следва да се поеме на основата на споделени усилия", т.е. пристигащите имигранти трябва да се споделят между всички страни членки. Въпреки опитите на италианския премиер Джузепе Конте за по-ясен и юридически обвързващ език, това не се случило.

По време на заседанието другите лидери на страните членки даже са се шегували с юридическия подход на Конте (който е юрист) и са го питали какво би станала ако всеки от тях приложи собствения си професионален опит. Както сам се похвали Борисов, той е посочил, е бил пожарникар, а шведският премиер Стефан Льофен е напомнил, че в трудовата си кариера има период като заварчик.

Отворени въпроси
Само допреди няколко дни изглеждаше, че ЕС се обединява около създаването на изнесени центрове за обработка на документите на имигрантите в страните от Северна Африка. Това трябваше да спре вълната на нелегални имигранти, които прекосяват Средиземно море. Проблемът е, че нито една страна досега не се е съгласила да приеме такива "дебаркационни центрове", т.е. Италия не можеше да очаква бързо решение. Сега европейските лидери призовават "Съвета на ЕС и Европейската комисия бързо да проучат концепцията за регионални дебаркационни центрове".

Още в ранния следобед в четвъртък френският министър по европейските въпроси Натали Луазо спомена, че се търси и алтернативно решение, което може да бъде намерено в т.нар. затворени центрове. В тях документите на имигрантите ще бъдат обработвани, без те да имат право да ги напускат. Проблемът е, че нито една страна не иска да приеме такива центрове, включително и Италия. А българският премиер Бойко Борисов например постоянно прави паралел - че за да задържи имигрантите в страната, България трябва да строи затвори.

През 2015 г. ЕС вече въведе т.нар. горещи точки, в които трябваше по-бързо да се обработват документите на имигрантите. Целта беше по този начин да се отсяват тези, които биха имали право да получат бежански статут в Европа, от тези, които би трябвало да бъдат върнати обратно. Италия използваше такава точка на остров Лампедуза на практика като затворен център. През март тази година обаче страната затвори центъра заради обвинения, че там се нарушават правата на имигрантите.

Луазо също каза, че лидерите вероятно ще обсъдят възможността страните, които не искат да приемат имигранти, да могат да дават по-високи финансови контрибуции. През 2015 г. страните членки се разбраха част от имигрантите, които се струпаха в Италия и Гърция, да бъдат преразпределени в други страни, но Полша и Унгария категорично отказаха поемат своя дял. Миналата година унгарският премиер Виктор Орбан каза, че страната му може да дава повече пари за охрана на външните граници на ЕС или за помощи за Африка.

Борисов заяви, че е доволен от изхода на Съвета, тъй както "всичко, което заявихме, колегите го одобриха". В случая премиерът говори за т.нар. три насоки на европейската политика по миграцията – помощ за страните, от които идват имигрантите и бежанците, укрепване на границите и системата за преразпределение на бежанците в самия ЕС.

Борисов беше доволен, че в заключенията на Европейския съвет са специално отбелязани усилията на България като председател на Съвета на ЕС да придвижи напред реформата в правилата за регистрация и разпределение на бежанците в Евросъюза (т.нар регламент Дъблин). Това беше един от важните приоритети на България, който например предходното естонско председателство пренебрегна, заради липсата на политически консенсус. Въпреки че на практика законодателните предложения са готови, те не бяха приети заради съпротивата основно на Италия, Полша и Унгария.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Испанските предсрочни избори няма да доведат до категорични резултати Испанските предсрочни избори няма да доведат до категорични резултати

Никоя партия няма да спечели мнозинство и е възможна роля за крайнодесните в коалиционно правителство

16 фев 2019, 278 прочитания

Финландският експеримент с безусловния базов доход не е довел до ръст на заетостта 1 Финландският експеримент с безусловния базов доход не е довел до ръст на заетостта

Поддръжниците на идеята твърдяха, че базовият доход би повишил мобилността на пазара на труда, тъй като хората ще разполагат с доход между напускането на старата и започването на новата работа

16 фев 2019, 488 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Първи частен космодрум

SpaceX се готви да изстрелва над 60 ракети всяка година от собствена инсталация във Флорида

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност.

Обиколката на Помпео в Централна Европа: Газ, Huawei и демокрация

САЩ дават заявка за завръщане в региона. Спорно е какви резултати ще има новата политика на ангажиране

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете