Европейската високоскоростна железопътна система е бавна, скъпа и неефективна

Високоскоростната железопътна система на Европа е бавна, скъпа и неефективна, а проектите често са движени повече от политически причини, отколкото от реална необходимост. Това се казва в доклад на Европейската сметна палата, цитиран от Financial Times.

Одиторите са установили, че високоскоростните влакове рядко се движат с предвидените високи скорости. Средната им скорост е 45% от потенциалната на линията, само две от проверяваните линии достигат средна скорост над 200 км/ч и нито една над 250 км/ч. Според проверяващите това поражда въпроси за доброто финансово управление. Високоскоростните линии са в шест държави.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Големите надежди

В доклада се предвижда, че страните членки няма да могат да постигнат целта на ЕС да разполагат с 31 хил. км високоскоростни железопътни линии в срок до 2030 г. като част от усилията на блока да пренасочи пътниците от автомобилите към влакове. До края на 2017 г. имаше построени 9100 км релси, а още 1700 км са в процес на изграждане.

Европейската сметна палата стига до заключението, че дългосрочният план на ЕС не е подкрепен от надежден анализ. Според одиторите той трудно ще бъде изпълнен.



Европейската комисия не оспорва факта, че в ЕС има "бъркотия" при високоскоростните железопътни услуги, но според тях е проведен строг икономически анализ и съществува стратегически план за целия ЕС - това е регламентът за Трансевропейска транспортна мрежа. Новите правила са били одобрени от всички членки и Европейския парламент през втората половина на 2013 г. и това дава правото за частично финансиране на проекти от Брюксел. Проектите, които са разгледани от одиторите, са започнали преди 2013 г. и не се покриват напълно от новите правила.

Един от проблемите да бъде изпълнен планът на ЕС до 2030 г. е, че е необходимо време да бъде изградена жп инфраструктурата, за което ще бъдат нужни средно 16 години. Линията Мюнхен - Верона, която минава през Австрия, няма да бъде завършена преди 2040 г., което е 37 години след като работата е започнала, поради липса на политически интерес според одиторите. Части от тази линия, минаваща през източната част на Алпите, са били от най-скъпите. Те струват 145 млн. евро на километър срещу средно 25 млн. евро на километър.

ЕК не може да се намеси

Една от причините за "бъркотията" е, че националните правителства, а не Европейската комисия решават за високоскоростните железопътни проекти, което означава, че жп линиите често не пресичат граници. Така тези проекти са по-скоро политически, поради което правителствата не обмислят ефективността на разходите.

Въпреки европейското финансиране от 23.7 млрд. евро от 2010 до 2017 г. и 29.7 млрд. евро от Европейската инвестиционна банка от Европейската сметна палата отбелязват, че комисията няма правомощия да накара правителствата да планират транснационални жп проекти. Одиторите препоръчват на ЕК да бъде по-реалистична в плановете си и да стимулира реализацията на железопътни проекти между страните.

Нека погледнем голямата картина

Според Брюксел средната скорост е вероятно да бъде по-голяма, когато мрежата е завършена, тъй като данните отразяват сегашното състояние. Комисията смята също така, че в някои участъци високоскоростната железница може да бъде скъпа – поради местни изисквания за тунели или предизвикателства, свързани с околната среда.