ЕС е загрижен заради китайските инвестиции на Балканите

Инфографика Китайските инвестиции на Балканите Увеличаване Китайските инвестиции на Балканите Преглед на оригинала Смаляване

На фона на месеци напрежение заради търговските санкции на САЩ и разногласията в ЕС относно китайските инвестиции лидери от 16 държави пристигат в България тази седмица за срещата "16+1" на Китай и страните от Централна и Източна Европа, на която ще бъдат обсъдени общи проекти и инвестиции в региона.

В шестата година, през която се провежда събитието София ще е домакин след Варшава, Букурещ, Белград, Сиджоу, Рига и Будапеща. В месеците преди събитието обаче се появи информация, че то може и да се отложи, като причина за това са притесненията на Европа, свързани с опасността регионът, който все още догонва Западна Европа, да се превърне в своеобразен "троянски кон" в ЕС и по този начин да гарантира влияние на Китай в блока, пише Financial Times.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Притесненията на ЕС

Обещанията на Китай да инвестира в проекти в балканските държави засилват притесненията на ЕС и разделението между страните членки за разширяването на блока на Балканите. Срещата във формата "16+1" в София предшества срещата на върха на ЕС с Китай този месец, на която Пекин отново ще заяви амбициите си към Централна и Източна Европа в период на обтегнати отношения на ЕС с Вашингтон и Москва.

Дипломат от ЕС заяви, че отговорът на Пекин на опасенията на блока, че форматът "16+1" "изсмуква ресурсите от отношенията между ЕС и Китай" е причината да има нова среща на върха едва седем месеца след последната в Будапеща. "Китайската реакция беше да бъде натиснат ускорителят - една много типична реакция", каза дипломатът.



Китайските инвестиции в 16-те европейски страни поставят силен акцент върху балканските държави, които искат да се присъединят към ЕС, сочи анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), базиран във Вашингтон.

Близо половината от общо 9.4 млрд. долара, които Китай е инвестирал на Балканите през 2016 и 2017 г. са били съсредоточени в пет страни извън ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия.

Анализаторите заявиха, че най-малките и най-слабите икономики в групата са привлекли най-много инвестиции по програмата "Един пояс, един път" на президента Си Дзинпин, защото сключването на сделки с държави извън ЕС улеснява Пекин в стимулирането на по-големи и изгодни сделки.

"Инициативата има най-голямо въздействие върху по-малките, по-рискови икономики, които нямат алтернативи за финансиране на инфраструктурата", заяви Джонатан Хилман, директор на проекта Reconnecting Asia в CSIS. "Когато предложението на Китай е единственото на масата, Пекин има много по-голяма свобода да сключва сделки, които изискват използването на нейните компании, работници и т.н.", добави той.

Намеренията на Китай

Китай не скрива, че във формата "16+1" търси платформа за икономическо сътрудничество в инфраструктурния сектор - по същото време, когато президентът Си Цзинпин работи активно по проекта "Един пояс, един път", в който Европа е крайна точка. Работите по отделни звена от него (пътища, жп линии, енергийна инфраструктура и др.) са по-лесни в двустранен формат - в разговори със страните от Централна и Източна Европа поотделно, - отколкото ако партньорът е Европейската комисия, смятат пък европейски представители. На Балканите много китайски сделки са насочени към инфраструктурата, включително железопътните линии, които страните чувстват, че ЕС не е склонен да финансира.

Чуждо влияние

Инвестициите на китайски компании често са помагали и за повишаване на обществената подкрепа за проруски политици и партии в Източна Европа.

Заради притеснението на Европа по отношение на срещите китайският вътрешен министър обясни миналия месец, че това партньорство всъщност насърчава евроинтеграцията, а в края на миналата седмица заместникът му Уан Чао настоя, че форматът по никакъв начин не е насочен срещу Европейския съюз и целта е укрепване на доверието.

По думите на Уан механизмът създава възможности за доброволно сътрудничество и "допълващи се" ползи между регионите и това може да помогне за равномерното развитие на Европа и заличаване на разликите между отделни региони в блока.