Йън Бремър: Тръмп вижда света като бизнес и отношенията като правене на сделки

Профил

Йън Бремър е президент и основател на консултантската компания Eurasia Group. Бремър се изявява и като колумнист в Time Magazine, носител е на множество световни награди, сред които Млад глобален лидер за 2007 (класация на Световната банка). Досега експертът по политически рискове е публикувал 9 книги, сред които "Us vs. Them: The Failure of Globalism" ("Ние срещу тях: провалът на глобализма").

Проектът Eurasia Group е стартиран през 1998 г., когато Бремър открива нишата да се предоставят икономически анализи на корпоративни инвеститори, в които присъстват методи от сферата на политическите науки. Днес консултантската компания представя политическите рискове и икономическите възможности на световните пазари.

Как президентът Тръмп разбира отношенията между САЩ и традиционните съюзници като ЕС?

Той вижда света най-вече като бизнес и отношенията като правене на сделки. Това е свят, в който общите ценности означават малко, ако изобщо струват нещо. Затова, ако се погледне от тази гледна точка, традиционните съюзници и международните организации не помагат особено на САЩ, а напротив - ограничават Америка. И ако трябва да сме честни, този начин на мислене за света можеше и да проработи в случай, че САЩ бяха единственият и най-важен играч на световната сцена. Но това не е ситуацията към този момент, когато Китай набира сила.

Какви може да са последствията от действията на Тръмп, които руши базирания на правила световен ред?

Като се има предвид, че САЩ остават легитимна суперсила, някои държави ще се огънат под натиска. Това вече го виждаме в сферата на търговските отношения - Южна Корея, Бразилия и Аржентина капитулираха, приемайки американските искания, без особено да се противопоставят.

Може би същият подход ще издейства на САЩ и по-изгодна сделка за НАФТА. За да бъдем честни, трябва да кажем, че именно този наперен и самодоволен маниер доведе Северна Корея на масата за преговори. В дългосрочен план обаче този едностранен силов подход критично подкопава влиянието на САЩ.

Коя е правилната стратегия за ЕС за справяне с Тръмп - да се държи помирително или да се противопоставя?

Честно казано най-доброто, което европейските съюзници могат да направят, е да избягват, забавят и да продължат да се координират със съюзниците си.

Изолационизмът на САЩ може ли да се разглежда като шанс за Европа най-после да "порасне"?

Това просто няма как да се случи. В момента ЕС е твърде разединен - и между страните членки и вътре в самите държави. Ситуацията няма да се промени поне в близкото бъдеще, затова и сега е изключително лош момент за подобни вътрешни проблеми и слаби правителства.

Как трябва да отговори Европа на заплахите на Тръмп за нови търговски мита?

Отговорът на Европа трябва да е добре премерен. Да не дава допълнителни възможности за ненужни ескалации, да работи заедно като единен и обединен европейски фронт, както и да предложи начини за намаляване на натиска в секторите, където Тръмп може и да има някакво право да недоволства, като например митатата върху вноса на автомобили.

След като десетилетия разчиташе на Америка за отбраната си, сега способна ли е Европа да се пази сама, след като Тръмп вече поставя под въпрос НАТО?

Способна е само до определена степен. Към този момент най-доброто решение е всички страни членки на НАТО да се стремят да изпълнят задължението си да отделят 2% от БВП за отбрана, както и да работят за заздравяване на алианса. Министърът на отбраната в САЩ Джим Матис все още подкрепя НАТО, което е от изключителна важност. А и Тръмп не е вечен.

Агресивният подход на Тръмп може и доведе до краткосрочни резултати, но какви ще са дългосрочните последствия за Америка и света?

Ще има по-бързо и твърдо падане към свят с нулева гравитация (G-zero world е термин, създаден от Йън Бремър, за да обясни създаващия се вакуум в световната политика от намаляването на влиянието на Запада и фокуса върху себе си на нововъзникващите сили). Свят, в който никоя страна не е способна и дори не иска да поеме отговорността винаги да поема лидерската позиция по световни проблеми. Това води до една много по-нестабилна световна икономика, както и до един много по-рискован свят.