С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 6 юли 2018, 11:45, 32952 прочитания

Иван Кръстев: Европа трябва да докаже силата си в ситуация, в която всички искат да я разделят

Политологът пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Иван Кръстев е председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Автор е на десетки статии в български и чужди издания.
Как президентът Доналд Тръмп вижда света и отношенията с традиционните американски съюзници като ЕС?

Един от хитовете на Народния театър през последните години е спектакълът "Козата, или коя е Силвия" по известната пиеса на Едуард Олби. Това е историята на разпадането на едно образцово семейство в мига, в който съпругът признава, че е влюбен в... коза. През последните дни, ако човек следи европейската преса (Тръмп предложи на Макрон Франция да напусне ЕС и заяви, че когато става дума за търговия, Европа е също толкова проблем, колкото и Китай), усещането е, че когато говорят за Тръмп, европейците преживяват шок, сравним с този на съпруга, открила, че любимият й е влюбен в... коза.


Проблемът не е, че европейците не разбират Тръмп. Те просто отказват да го разберат.
Това, което отказват да приемат, е, че в света на сегашния обитател на Белия дом няма място за съюзници. Има приятели, врагове, конкуренти, но съюзници няма. За него те са като бивша съпруга – от нея можеш да очакваш главно претенции, а ползата е неясна, в най-добрия случай ще докара децата на погребението ти.

Нещо повече - ако приемем, че на картата на света, висяла в Белия дом през последните 70 години, демокрациите са оцветени в синьо, а авторитарните режими - в червено, на картата на Тръмп със синьо са оцветени страните, с които Америка има позитивен търговски баланс, а с кървавочервено - страните, които продават много в Америка, а купуват малко американски стоки, като Германия и Китай. И когато Тръмп говори за смяна на режими, той мисли за търговски режими.

Невъзможността на европейците да разберат света на Тръмп е проста: политиката му противоречи на всичко онова, което сме свикнали да наричаме традиционна американска политика. За Тръмп светът, който Америка изгради след края на студената война, е заплаха за американските интереси. Той е прав да мисли, че Америка няма финансов и политически ресурс да удържа световния ред. Но неговият отговор на тази ситуация е да покаже на всички, че Америка може да е загубила способността си да решава световните проблеми, но може да създаде проблеми на всеки, които не се съобразява с нея.



Защо Тръмп променя договорките на САЩ с ЕС и държави като Китай и Канада?

Защото според него те не са в интерес на САЩ и не позволяват на Вашингтон да използва икономическата си мощ като аргумент в търговските спорове. И това е проблемът на Тръмп с ЕС. Всички американски президенти след 1945 г. са гледали на единството на Европа и съществуването на ЕС като на основен приоритет на американската външна политика. Днес Доналд Тръмп задава въпроса:защо да е в наш интерес да съществува Европа като голям икономически и търговски играч, с който ние трябва да преговаряме? Не е ли по-лесно за САЩ да преговарят с отделните европейски страни, за да договорят по-изгодни търговски отношения?"

Тоест промяната във външната политика на САЩ е продиктувана от проблемите във вътрешната политика?

Да. В представата на Тръмп Америка е загубила, инвестирайки много ресурси в поддържането на ред, довел в крайна сметка до отслабването на САЩ и засилването на Китай. Тръмп в определен смисъл е прав да твърди, че Америка се е превърнала в жертва на глобализацията и че най-важната задача на американското правителство е да възстанови политическата и социалната стабилност в страната. Затова за първи път от 70 години САЩ казват, че европейската търговска политика не е в техен интерес и искат да променят търговските режими, главно тези с Германия. Германия обаче отказва да преговаря сама: "Ние, казва канцлерът Ангела Меркел, преговаряме от името на ЕС." Тогава според Тръмп Америка трябва да покаже, че ЕС ще бъде разделен, а страните ще бъдат принудени да преговарят двустранно със САЩ.

Може ли да се каже, че европейските лидери са изненадани от този ход на Тръмп?

Европейските лидери не са изненадани, те са шокирани. Европейците станаха жертва на превратната си представа за характера на популистката революция, която наблюдаваме. Има голяма разлика между автентичен популистки политически лидер и лидер, който използва популизма като инструмент. Вторият тип обещава, знаейки, че няма да изпълни радикалните си обещания, защото са опасни. Истинските популистки лидери не се страхуват да разрушат системата, защото те погрешно смятат, че не може да стане по-лошо. В тяхната политика единствените обещания, които трябва да бъдат изпълнени, са най-радикалните. За тези лидери най-важното е да покажат на своите избиратели, че не са като другите, че са различни. Тръмп е такъв лидер.

Какво трябва да направи Европа в тази ситуация и може ли да остане единна?

Европа трябва да разбере, че вече живеем в друг свят, в който всяка слабост се наказва. Тя трябва да докаже силата си в ситуация, в която всички искат да я разделят. Затова най-важният въпрос е дали националните лидери ще играят за силна Европа, или ще търсят индивидуални пътища за спасение.

ЕС се изправя пред въпрос, който досега не си е задавал - дали Европа може да се защитава сама, ако отношенията със САЩ се развалят. Досега Америка е гарантирала европейската сигурност. Когато европейците казват, че ще поемат защитата си сами, това звучи добре, но не е просто да се направи - от една страна, да защитим НАТО и паралелно да създадем европейски отбранителен капацитет. За да може Европа да развие своя собствена отбранителна идентичност, са необходими огромни инвестиции, но и определена културна промяна в начина, по който европейците виждат света и своята роля в него. В момента Франция е единствената голяма европейска страна с реален военен капацитет.

Европейските страни трябва да се разберат готови ли са да мислят за собствената си отбрана извън отношенията си със САЩ. Това означава, първо, всяка страна да има капацитета да се защитава. И второ, всяка да е убедена, че другите са готови да я защитят. Например поляците и балтийците трябва да са сигурни, че французите и немците биха ги защитили при конфликт с Русия; България и Гърция трябва да са убедени, че са готови да ги защитят, ако има конфликт с Турция. И понеже решението не е просто, се появява разделение вътре в ЕС. Докато за страни като Франция и Германия при този натиск най-важно е удържането на европейското единство, други вярват, че е по-добре да развиват двустранни отношения със САЩ. Полското правителство например предложи да инвестира 2 млрд. долара за създаване на американска военна база на полска територия, което показва, че Полша в този момент мисли за сигурността си много повече през двустранни отношения със САЩ, отколкото в рамките на НАТО.

Как политиката на САЩ ще промени икономиката на ЕС?

Единственият шанс на европейските страни да имат достойни търговски отношения със САЩ е да играят заедно. Нито една не би могла да води индивидуални преговори и да се надява на добро развитие. От друга страна, ЕС е най-големият инвеститор в САЩ. Страхът е какво би станало, ако изведнъж европейското единство не удържи, а тези, които най-твърдо са го отбранявали, се окажат най-губещите. В политическите науки тази ситуация се описва като дилемата на затворника. Дали ЕС ще рискува търговско и политическо противопоставяне на Тръмп зависи от това доколко всяка от страните вярва, че другите ще удържат докрай.

Какъв трябва да бъде европейският отговор за промяната в митата от страна на САЩ?

Европейците на този етап отговарят симетрично, както отговори и Канада. Това е търговска война. Но има и силни асиметрични отговори. Например ЕС може да предложи премахване на всякакви мита между САЩ и Европа на пазара на автомобили. Проблемът с търговската война (дори да е само между Китай и Америка) е, че засяга всички, защото променя логиката на пазарите. Ако китайците забранят определени американски стоки да се продават в Китай, те ще си потърсят друг пазар, най-вероятно в Европа, а това ще промени ценови политики, ще застраши компании... Накратко, когато две големи икономики влязат в търговска война, много други икономики извън тях дават жертви.

Политиката на Тръмп няма само икономическо изражение. По отношение на Иран например ЕС се намира в доста неловко положение, застанал до Русия и Китай...

ЕС иска да покаже, че е готов да стои зад принципите си, защото това би определило отношението на другите към него. Но това е много трудно, защото европейските компании не са готови да поемат риска, като знаят каква цена ще платят заради американските санкции. Ето защо не е лесно тъкмо през Иран Европа да доказва автономната си роля; още повече че Иран е много важен за американците и не толкова важен за европейците.

Как ЕС може да придобие ролята, която му се полага?

Първо, ЕС трябва да е готов да инвестира в собствена отбранителна политика; второ, да докаже, че е възможно да запази единство дори когато го заплашва не традиционен противник като Русия, а традиционен съюзник като САЩ; и трето, ЕС трябва да покаже и достатъчно гъвкавост, надявайки се следващият американски президент, когато и да дойде, да осъзнае, че именно способността да създава и поддържа съюзи и съюзници позволи на Америка да спечели студената война.

Каква е играта на Тръмп с Русия?

Тръмп основателно мисли, че стратегическият конкурент на САЩ не е Русия, а Китай. Китай е не просто голяма страна с мощна икономика, а държава, създала модел, много по-привлекателен от този на Русия. Проблемът на Тръмп е, че Русия се превърна във важен фактор в американската вътрешна политика и в този смисъл ръцете му са вързани.

Интервюто взе Йово Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Слънчеви страни примамват заможни пенсионери с облекчения за данъци и визи Слънчеви страни примамват заможни пенсионери с облекчения за данъци и визи

Чуждите граждани стимулират местните икономики и създават заетост

21 май 2019, 203 прочитания

Надвисналата двойна загуба на германската левица може да отвори пукнатини в коалицията на Меркел Надвисналата двойна загуба на германската левица може да отвори пукнатини в коалицията на Меркел

Социалдемократите са на път да загубят Бремен и да претърпят унижение в евроизборите. Това ще покачи още повече напрежението между управляващите

21 май 2019, 241 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Чуй Хонгджиян: Трудно е за Китай да приеме всички правила на ЕС изведнъж

Директорът на департамента по Европейски Науки в Китайския институт за международни науки пред "Капитал"

Каквото поиска падишахът

Ролята на ГЕРБ за "изпирането" Ахмед Доган и държавните подаръци за бизнеса му нареждат премиера Борисов до всички управлявали след 2001 г. по наложения от "сараите" модел

Къде удря търговската война между САЩ и Китай

Митата между Вашингтон и Пекин няма да доведат до големи директни икономически загуби, но увеличават световната несигурност

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Хладнокръвни истории

Нови стари срещи с прозата и документалистиката на Труман Капоти

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University