С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 6 юли 2018, 12:20, 30662 прочитания

Търговска и други войни

За Европа, свикнала да разчита на подкрепата на Америка, Тръмп е шок, включително икономически. Единственият шанс на ЕС е да играе заедно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- От всички атаки на Тръмп срещу международния ред търговската му политика е най-агресивната и непреклонната.
- За Европа, свикнала да разчита на подкрепата на Америка - включително за собствената си отбрана - Тръмп е шок.
- Въпросът е дали европейските лидери имат куража и способността да отвърнат на удара.
"Ние сме Америка, кучко." Това е начинът, по който висш служител в Белия дом формулира въшнополитическата доктрина на Доналд Тръмп. Президентът просто показва среден пръст на установения глобален ред и на целия свят, който според него се държи нечестно с Америка, третира я като прасенце-касичка и не засвидетелства нужния респект към нейната сила и величие.

Само в последните три месеца Тръмп извърши четири неща, немислими за американски президент от последните десетилетия - извади САЩ от ядреното споразумение с Иран, направи среща на върха със севернокорейския диктатор Ким Чен Ун, обяви търговска война на Китай и зашлеви съюзниците си с мита върху стоманата и алуминия.

За Европа, свикнала да разчита на подкрепата на Америка - включително за собствената си отбрана - Тръмп е шок, който първоначално предизвика отчаяние, а после лутане в търсене на стратегия как да отговори и най-вече как да се научи да се справя без уюта на трансатлантическия съюз.


Оптимистичната теория е, че Тръмп прави услуга на ЕС, защото може да го обедини в момент, когато вътрешните пукнатини се разширяват. Ако американският президент изпълни заплахата си и ескалира още повече търговската война с налагане на мита върху европейските автомобили, натискът върху лидерите на ЕС за сплотен отпор само ще се засили. "Европа трябва да разбере, че вече живеем в друг свят, в който всяка слабост се наказва. Нещо повече, Европа трябва да докаже силата си в ситуация, в която всички искат да я разделят. Затова най-важният въпрос е дали националните лидери са готови да играят за силна Европа, или ще търсят индивидуални пътища за спасение", казва пред "Капитал" политологът Иван Кръстев (вижте интервюто с него тук). И добавя, че единственият шанс на европейските страни да имат достойни търговски отношения със САЩ е да играят заедно.

Песимистичната версия е, че ЕС ще пропусне и този шанс да порасне, като просто се сниши и изчака бурята "Тръмп" да отмине с надеждата след това всичко да бъде както преди. Само че дори той да не спечели втори мандат, това ще е слаба утеха, ако дотогава е успял да унищожи всякакви останки от ред и е оставил хаотичен свят на търговски войни, ядрени заплахи, разрушени съюзи и регионални конфликти.

Множество димящи мита



"Тръмп вижда света най-вече като бизнес. Това е свят, в който общите ценности означават малко, ако изобщо струват нещо. Ако се погледне през тази призма, традиционните съюзници и международните организации не помагат особено на Америка, а напротив - ограничават я", посочва пред "Капитал" Йън Бремър, основател и президент на консултантската компания Eurasia Group (вижте интервюто с него тук). От всички атаки на Тръмп срещу международния ред търговската му политика е най-агресивната и непреклонната. Той не само започна битки на няколко фронта, но и според изтекъл проектозакон на неговата администрация президентът иска да получи правото да налага мита по свое усмотрение, без санкция от Конгреса, и да сключва сделки на двустранна база, прекрачвайки правилата на Световната търговска организация (СТО) за многостранно договаряне. Това би означавало Америка на практика да излезе от СТО, дори и без да го прави официално (както Тръмп на няколко пъти е заплашвал да направи). Макар публикуваният от сайта Axios документ да е в начална фаза и далеч от приемане, той е показателен за начина на мислене в Белия дом.

Сметката от започнатите от Тръмп търговски конфликти според някои изчисления може да надхвърли сумата от 1 трлн. долара (което се равнява на 6% от световната търговия със стоки). След като от 1 юни САЩ наложи мита върху стоманата и алуминия, от 26 юни ЕС въведе контрамерки върху американски стоки на стойност 3.3 млрд. долара. Освен това на 6 юли влизат в сила митата на Вашингтон върху внос от Китай за 34 млрд. долара. В отговор от същата дата Пекин въвежда ответни мита върху американски стоки за 50 млрд. долара. Разгневен от контрамерките на Пекин, Тръмп подготвя още мита върху китайски внос за 200 млрд. долара и се заканва да удари и стоки за още толкова. Ако Тръмп започне и автомобилна война и ЕС отговори (Брюксел подготвя наказателен план за облагане на американски стоки за 10 млрд. евро), митата и контрамитата ще засегнат търговски потоци за общо над 650 млрд. долара. И всичко това дотук е дори без да се включва търговията на САЩ с Канада и Мексико, възлизаща на 1.1 трлн. долара, която може да бъде ударена от настояването на Тръмп за предоговаряне на НАФТА.

Така, след като дълго време се надяваха, че Тръмп блъфира, сега инвеститори, компании и политици се подготвят за живот в условията на търговска война, за която още не е ясно докъде ще ескалира. Вярно е, че прогнозираните преки ефекти дори от широк търговски конфликт не изглеждат чак толкова драматични. Според изчисления на Peterson Institute for International Economics, ако Тръмп наложи мита от 25% върху вноса на коли и автомобилни части и всички търговски партньори на САЩ отговорят с ответни мерки, това ще намали продукцията на американския автомобилен сектор с 5%, а работните места - с 4%. Това ще бъде шок, но не огромен. Дори пълномащабна търговска война, при която митата върху всички стоки в световен мащаб се вдигнат с 10%, ще свие глобалния БВП с по-малко от 2%. По-вредни от непосредствения ефект обаче са дългосрочните щети, които икономическото затваряне и несигурността ще нанесат върху иновациите и производителността.

Макар стратегията с контрамерките да е скъпа и рискована, търговията е полето, на което ЕС за момента успява да даде най-решителен отпор на Тръмп. "Европейците са готови да отговорят, когато става въпрос за икономическите отношения. Това достига до сърцевината на европейския проект и в ЕС има доста силен консенсус да няма огъване пред исканията на Тръмп и погазването от негова страна на правилата на СТО", казва пред "Капитал" Йозеф Янинг, директор на берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR).

Правото на силата или силата на правото

Както обобщава сп. Economist, Тръмп очевидно вижда света по начина, по който в годините си на бизнесмен е гледал на пазара на недвижими имоти в Ню Йорк - "място, където прецакваш или биваш прецакан". Всъщност не е изключено в краткосрочен план тактиката му на натиск и рекет да даде известни резултати. "Вече виждаме това в сферата на търговията - Южна Корея, Бразилия и Аржентина капитулираха, приемайки американските изисквания, без особено да се противопоставят. Може би същият метод ще издейства на САЩ по-изгодна сделка за НАФТА. В дългосрочен план обаче този едностранен силов подход критично подкопава влиянието на САЩ", посочва Йън Бремър.

Що се отнася до ЕС, тактиката на Тръмп към него очевидно е същата като на Русия и Китай - разделяй и владей, отбелязва колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман. Въпросът е дали европейските лидери имат куража и способността да отвърнат на удара. "Европа отговаря с езика на силата само когато европейците усещат специфична заплаха за своя просперитет и сигурност. В този смисъл американската политика или маневрите на Русия и Китай са тревожни, но все още не са достатъчно заплашителни, за да предизвикат масиран отговор", смята Йозеф Янинг. Неговата прогноза е, че вместо ЕС да формира единна стратегия, по-големите държави с международна тежест ще действат от името на всички.

Макар и не идеален, това е по-реалистичният вариант например за отбраната, където група от държави могат да формират авангард. "Ако европейците са сериозни за постигането на стратегическа независимост, те могат да го направят. Обединените европейски отбранителни разходи и обединените военни сили са достатъчни за отбраняване на членовете на ЕС (с изключение на ядрената сфера, където капацитетът на Франция и Великобритания вероятно не е достатъчен). Но начинът за споделено използване на тези ресурси, за организиране на военните сили и разполагането им е тотално неадекватен. И за да се промени това, са нужни големи политически решения, които не са нито популярни, нито лесни за взимане", посочва Йозеф Янинг.

"Америка ще остане най-близкият партньор на Европа и приказките за пълна "стратегическа автономия" са несериозни. Но и двете страни ще спечелят от едни по-балансирани отношения", пише в свой текст за Politico Марк Леонард, директор на ECFR и автор на книгата "Защо Европа ще управлява XXI век". С Тръмп или без него, интересът на САЩ се измества към Азия и Европа отдавна не е приоритет номер едно.

Същевременно дори и противниците на Тръмп биха се съгласили, че досегашният световен ред не е идеален и има нужда от осъвременяване. Но американския президент руши правилата, без да предлага алтернатива освен правото на силата. Резултатът може да е джунгла, в която никой няма да се чувства комфортно. Дори и Америка.

По темата работи и Тихомира Дончева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Задава ли се нова ядрена надпревара 3 Задава ли се нова ядрена надпревара

Оттеглянето на САЩ и Русия от договора за ракетите със среден и малък обсег ще подкопае най-вече сигурността на Европа

15 фев 2019, 1023 прочитания

Обиколката на Помпео в Централна Европа: Газ, Huawei и демокрация 1 Обиколката на Помпео в Централна Европа: Газ, Huawei и демокрация

САЩ дават заявка за завръщане в региона. Спорно е какви резултати ще има новата политика на ангажиране

15 фев 2019, 908 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 5831 прочитания

15 фев 2019, 3306 прочитания

15 фев 2019, 3125 прочитания

15 фев 2019, 2953 прочитания

15 фев 2019, 2085 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Йън Бремър: Тръмп вижда света като бизнес и отношенията като правене на сделки

Президентът и основател на Eurasia Group пред "Капитал"

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност.

Сложното уравнение - пари за обществени медии

Време е за модел на финансиране на БНТ, БНР и БТА, който да им осигурява нормално развитие и независимост

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за цената

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Отрова в руската салата

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.02.2019 Прочетете