С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 6 юли 2018, 10:11, 39110 прочитания

Битката не е просто за скалпа на Меркел

Германската политическа криза не е заради миграцията, а за посоката на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Германия ще връща имигрантите от границата си (обновена)

В рамките на 48 часа регистрираните в Италия и Гърция мигранти ще бъдат изпращани обратно. Засега само Атина е съгласна

6 юли 2018

Без смокиновия лист

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

6 юли 2018

Оста на популистите

С твърдата си линия срещу миграцията Курц спечели властта в Австрия и сега пренася посланията си на европейско ниво с австрийското председателство на Съвета на ЕС

5 юли 2018
"Просто не е справедливо. Просто не е справедливо да си измисляте някакви мотиви, които ги няма. И все по-трудно става да си измисляте." Мишената на тази леко жалостива критика е германският Християнсоциален съюз (ХСС), младши партньор в управляващата в Берлин трипартийна коалиция. Вече месец ХСС, който е традиционен съюзник на Християндемократическата партия (ХДС) на канцлера Ангела Меркел, заплашва да взриви крехкия баланс в трудно постигната само преди три месеца коалиция.

Само че горният цитат не е от Меркел, а от българския премиер Бойко Борисов. Преди няколко месеца той се сблъска с твърдоглавието на ХСС, след като стана ясно, че баварската партия е категорично срещу влизането на България в шенгенското споразумение - европейската зона без паспортни проверки, с негласния мотив, че това би довело до отслабване на външните граници на ЕС пред имиграционния поток към Европа.

Българският случай е само малко парче от антиимигрантския пъзел, който ХСС реди от доста време. Но крайната цел е една - да се принуди ХДС на Меркел или да промени политиката си, или да избере нов лидер. "В Германия е общо споделено мнение, че Меркел излиза по-слаба от този сблъсък, защото лидерът на ХСС Хорст Зеехофер е успял да я изнуди. Сега всички очакват това да се повтори", смята Михаел Хайн от Университета в Грьотинген (корекция на 06.07.2018). ХСС би искала да види една по-консервативна политика, а баварският премиер Маркус Зьодер се представя като единствения защитник на германските интереси, малко в стил "Германия на първо място". Партията редовно кани и унгарския премиер Виктор Орбан на ежегодните си конгреси, сякаш за да вбеси Меркел.

Евентуален завой на християндемократите би наклонил политическите везни към крайнодесни позиции и би стимулирал още страни да изоставят сегашната си либерална политика. В България например, популистките инстинкти на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов биват сдържани основно от страха, че Берлин може да реагира остро.

Няма магическо решение



В средата на юни Зеехофер, който е и вътрешен министър, постави ултиматум на Меркел да намери начин за репатриране на имигрантите, които не са получили статут за пребиваване в Германия. Той заплаши, че в противен случай ще заповяда на повереното му министерство да започне да изтласква принудително имигрантите от границата. Ултиматумът обаче е странен, тъй като е ясно, че няма как Берлин бързо да открие и наложи такова решение.

В последните десет дни имиграцията беше основната тема на две срещи на върха на страните членки, но решенията, които бяха взети на тях, са най-малкото палиативни. Например държавните и правителствените ръководители на 28-те се споразумяха миналата седмица за създаването на "контролирани центрове", който да обработват документите на имигрантите. Идеята е, че докато тече процесът за определяне на техния статут, кандидатите за убежище няма да могат да напускат центровете. Засега обаче нито една страна не е пожелала да поеме такива имигрантски лагери, в които може да се окажат затворени десетки хиляди.

Другото магическо решение - създаването на "дебаркационни платформи", т.е. възможността за връщане на нелегалните имигранти в страните, от които са дошли, също няма да се случи скоро. Нито една държава в Северна Африка не е готова да се превърне в имигрантско гето.

Но дори и да има споразумение с някоя от тях по подобие на сключеното с Турция това не означава изцяло спиране на потока от хора към Европа. Споразумението от 2016 г. с Анкара предвижда за всеки нелегален имигрант, върнат в Турция, страните членки да приемат един бежанец. Към момента страните от ЕС са върнали 3 хил. нелегални имигранти, но за тяхна сметка са приели 25 хил. бежанци.
Единственият успех от последните дни беше решението да се прехвърлят 500 млн. евро, предназначени за помощ на развиващите се страни, към Доверителния фонд за Африка (от който се финансират мерките за спиране на имиграцията). За увеличаване на парите за доверителния фонд настояваше Италия, която беше блокирала изплащането на средствата по споразумението за миграцията между Турция и ЕС. Сега вторият транш по "Механизма за бежанците в Турция" вече може да бъде отпуснат. "Вижте, имигрантският проблем е като климатичните промени, няма скоро да намерим решение, но ще струва скъпо", обобщава австрийски дипломат, чиято страна пое от България председателството на Съвета на ЕС.

Германската къща от карти

Меркел няма как да намери бързо решение за миграцията. Дори Бойко Борисов, който не обича публично да противоречи на германския канцлер, категорично отхвърли всякаква възможност България да приеме обратно част от 63-те хиляди души, които първоначално са били регистрирани в страната.

В крайна сметка споразумението, което Зеехофер и Меркел постигнаха в понеделник вечерта, не казва нищо ново. "Това е празен компромис", смята Михаел Хайн. Германия ще създаде транзитни лагери, в които нелегалните имигранти ще бъдат посрещани, а след това експедирани обратно. Но тъй като нито Италия, нито България например са готови да ги приемат обратно, имигрантите ще си останат в Германия.

Едно от обясненията за агресивната политика на ХСС са предстоящите през октомври избори в Бавария, на които се очаква антиимигрантската "Алтернатива за Германия" (АФД) да отбележи още по-добър резултат и да подяде от подкрепата за Християнсоциалния съюз. Затова и баварската партия е критична към Меркел не само за имиграцията, но и по повод съгласието й за реформи в еврозоната. АФД беше създадена именно в резултат на кризата.

Единственият ефект от хода на Зеехофер с ултиматума към Меркел би бил разпадането на управляващата коалиция. Или - както се случи - отслабване на влиянието на канцлера.

ХСС и ХДС са постоянни коалиционни партньори и ако баварската формация напусне политическия брак, партията на Ангела Меркел много по-трудно ще си осигурява мнозинство в Бундестага. ХСС, която има присъствие само в Бавария, пък сама едва ли ще може да си осигури присъствие във федералното правителство в друга конфигурация. "И двете партии се страхуват от евентуална раздяла", потвърждава Хайн.

Въпросът е кой има повече да губи. Както изглежда - Меркел, която се съгласи на компромис, който обаче показва слабостта й. Въпреки че германският канцлер все още контролира ситуацията, гласовете за нейната смяна се увеличават. Наскоро Малтер Пайпер, журналист от германската обществена телевизия ARD, която не се отличава с особена агресивност, призова Меркел да направи място в канцлерството за някой друг.

Ефектът от ултиматумът на Зеехофер може да увеличи натиска върху Меркел Германия да има по-егоистична позиция не само по отношение на имиграцията, но и в други области. "Трудно е да си представя германските партии да заемат антиевропейски позиции, казва Хайн, защото Германия спечели много от европейската интеграция. Но ако има завой, той ще се види едва в момента, в който трябва да се избира наследник на Меркел".

За България това е важно, тъй като подобен подход ще се окаже пречка не само за влизането в шенгенското пространство и в еврозоната, но и в бъдещите преговори по бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027 г. Но по-важното е, че завоят на Берлин ще отовори широко вратите за замяната на настоящата по-либерална Европа с една значително по-консервативна версия - повече приличаща на Унгария и по-малко на Германия на Меркел.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Турция обяви план за противодействие на валутната криза 1 Турция обяви план за противодействие на валутната криза

Финансовият министър намали драстично прогнозите за растеж в опит да възстанови доверието

20 сеп 2018, 1580 прочитания

Китай засилва ролята си в Сърбия с икономически споразумения за 3 млрд. долара 1 Китай засилва ролята си в Сърбия с икономически споразумения за 3 млрд. долара

Пекин ще инвестира в проекти, свързани с инфраструктурата и туризма

20 сеп 2018, 1729 прочитания

24 часа 7 дни

21 сеп 2018, 8336 прочитания

21 сеп 2018, 4413 прочитания

21 сеп 2018, 3672 прочитания

21 сеп 2018, 3274 прочитания

21 сеп 2018, 3170 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Иван Кръстев: Европа трябва да докаже силата си в ситуация, в която всички искат да я разделят

Политологът пред "Капитал"

Няма дим без огън

Защо двама журналисти бяха задържани в полето край Радомир

#ДжиПиГейт - обръчът от консултанти, оценители и изпълнители в действие

Мрежа от свързани хора и фирми подготвя, оценява и изпълнява обществени поръчки, свързани с еврофондовете

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Не разследвай това

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 21.09.2018 Прочетете