С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 9 юли 2018, 9:30, 4643 прочитания

Австрийското огледало на България

Виена пое председателството на Съвета на ЕС от България и се надява да завърти рязко кормилото на европейската имиграционна политика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Започналото преди седмица австрийско председателство на Съвета на ЕС изглежда като огледален образ на предшестващото го българско.

Ако за България е имало притеснение, то беше по-скоро дали администрацията ще се справи в цялата бюрокрация от съгласувания, работни групи или триалози. Но не и че София би разтърсила Брюксел с радикални идеи. За Австрия притеснението е точно обратното – кабинетът на 31-годишния канцлер Себастиан Курц има радикални идеи за орязване на европейския бюджет, не харесва особено политиката на Европейската комисия към Великобритания и иска кардинално да прекрои европейската имиграционна политика.


Ако София искаше да приобщава Западните Балкани към ЕС, Виена би искала да погребе кандидатурата на Турция за ЕС. Когато популистите в българския кабинет попържат Брюксел, едва ли някой ги чува, но ако австрийските им събратя по национализъм нарекат председателя на Европейската комисия "Цезар от Брюксел" (както направи австрийският първи дипломат Карин Кнайсел през 2016 г.), то Жан-Клод Юнкер иска извинение.

По-важното обаче е друго. Под председателството на Австрия ЕС ще вземе резкия завой в имиграционната си политика, която разделя страните членки от 2015 г. насам. Отсега нататък солидарността ще бъде по-скоро хубава концепция, докато охраната на границите срещу търсещите по-добър живот или закрила в по-богатите страни от евросъюза ще бъде ежедневната реалност. Виена също ще се окаже рекламната витрина за съюза на традиционните десни партии с крайната десница, нещо на което поне доскоро се гледаше почти с погнуса.

Имиграционното председателство



Канцлерът Себастиан Курц се изстреля към славата, след като преди това като министър на външните работи се обяви за т.нар. затваряне на Балканския път на имигрантите, т.е. от Гърция през Македония и Сърбия към ЕС. Австрия беше най-засегната страна от започналата след 2011 г. криза, тъй като почти целият поток от хора минаваше през нейна територия, а страната прие най-голямото количество бежанци в ЕС спрямо населението си. Виена дори суспендира действието на Женевската конвенция за бежанците, като наложи горна граница за приема кандидати за убежище (според конвенцията всеки кандидат-бежанец трябва да се приема).

Така че, когато Австрия обяви имиграцията за приоритет по време на нейното председателство, това не беше изненада. Изненадва по-скоро решимостта й да наложи своята гледна точка. А тя с две думи е: повече охрана. Курц от няколко години се заиграва с т.нар. австралийски модел, при който кандидат-имигрантите и бежанците се приемат в отдалечени центрове (Нова Гвинея и Науру), където техните документи се обработват. Само тези, които получат правен статут, имат право да влязат в Австралия.

Именно затова Курц твърди, че той пръв е предложил концепцията за решаването на имиграционната криза - затварянето на външните граници на ЕС. Затова той може да поспори с българския премиер Бойко Борисов, който също си приписва тази идея, но много повече с Италия и Унгария, които през 2016 г. официално внесоха предложения в тази насока – съответно "Имиграционния компакт" и "Шенген 2".

Въпреки че Виена си поставя за цел да завърши преговорите по реформата на европейската система за даване на убежище (регламентът от Дъблин), в изказванията на Курц и външния министър Кнайсел за това няма много увереност. А и Австрия цели кардинална промяна на европейския подход.

"Териториалната система за даване на бежански статут е отживелица, тя е родена отпреди времето на глобализацията", казва Кнайсел. Според нея, вместо имигрантите да идват до Европа, предприемайки опасно пътуване, властите трябва да отидат при тях. По този начин хората, които наистина се нуждаят от закрила, ще могат по-лесно да я намерят, вместо да разчитат на трафикантите на хора.

Кнайсел, която иначе е издигната за министър от крайнодясната Партия на свободата, не пести време да композира убедителен разказ отвъд простото "не искаме имигранти". Въпреки че тя има предвид точно последното, езикът й коренно се различава от националистите в България или Франция. Този наратив трябва да подготви почвата за европейския завой, така че бъдещета имиграционна политика на ЕС да е повече свързана с опазването на границите и по-малко със солидарността към хората, които търсят по-добър живот. Както казва самият Курц, в последно време много страни са променили своите възгледи, вероятно визирайки Германия.

Посока - още по-радикални мерки за миграцията

Това е и огледалната разлика с българското председателство на Съвета на ЕС. Българските експерти успяха да подготвят технически доста подробен и логичен план за реформата на Дъблинския регламент, който беше посрещнат универсално добре. Проблемът е, че отначало беше ясно, че той няма да мине. Два от основните моменти в него – преразпределението на бежанците в други страни членки, както и отговорността на страната, регистрирала имигрантите, срещаха безкомпромисната съпротива от няколко страни членки. Унгария и Полша твърдо не искат да поемат бежанци, а Италия не иска страните на предна линия да имат отговорност за дълъг период (според българското предложение тя е осем години вместо досегашната безсрочна) за имигрантите, които са стъпили първо на тяхна територия.

Австрия не вижда как тази реформа ще мине и затова предпочита да се съсредоточи върху укрепване на външните граници и нови концепции за спиране на имиграционния поток. Докато по време на българското председателство Европейската комисия не искаше да излиза с подобни предложения, сега вече тя е готова през септември да представи изцяло нов план за охрана на външните граници на ЕС.

Завоят беше подпечатан от последния Европейски съвет в края на юни, в който държавните и правителствени ръководители поискаха създаването на "дебаркационни платформи" (т.е. система за връщане на имигранти към страните, от които са тръгнали), прекъсване на вторичното движение на имигрантите в ЕС (т.е. тези, които са регистрирани в България или Гърция да нямат право свободно да ходят в Германия или Швеция) и дори инструкции за неправителствените организации, които спасяват имигранти в Средиземно море.

Идеята е да се подпишат споразумения подобни на това с Турция за връщане на нелегалните имигранти със страните от Северна Африка. Целта е по този начин кандидат-имигрантите да знаят, че нямат шанс да останат на европейска територия.

Австрия обаче отива по-далеч. Малко преди да поеме председателството си, тя заедно с Дания предложи и по-радикален план, който предвижда изграждането на лагери в трети страни, където нелегалните имигранти да бъдат връщани. Именно това би било европейското приложение на австралийския модел. Сега Курц държи да подчертае, че това е национална позиция, но е ясно, че австрийско председателство, опирайки се на такива кардинални идеи, ще цели да промени и атмосферата в ЕС.

Друга идея е бъдещата европейска гранична охрана, която трябва да замени "Фронтекс" (която има ограничени правомощия), да има мандат да работи и в трети страни. Т.е. с подобен подход би се отворила възможността за интервенция в страни като Либия, който не могат да опазят границите си от имигранти. Това е доста кардинална идея, като се има предвид европейската култура за избягване на всякакви рискове в трети страни. И още по-кардинална за самата Австрия, която през 2008 г. се противопостави на създаването на "Фронтекс".

Нормализацията на ултрасите

Друг интересен феномен, който си заслужава да се наблюдава, е дали Австрия ще успее да нормализира крайнодесните партии. Въпреки че и сега в България управлява коалиция, която е подобна на австрийската, София трудно може да претендира за тази роля.

Например министърът на транспорта Норберт Хофер, който беше кандидатът за президент от крайнодясната и антиимигрантска Партия на свободата през 2016 г. и за когото Брюксел стискаше палци да загуби, изглежда като приятен и изключително компетентен интелектуалец. Той е много, много далеч от българските си колеги, които в сравнение с него изглеждат просто като недоразумения. Канцлерът Курц пък е спокоен, дори приветлив и не повишава тон на журналистите (камо ли пък да ги нарича хейтъри) дори когато го питат за килерния антисемитизъм на част от министрите му.

Австрия, за разлика от България или Словакия, може да служи за модел, което кара много еврократи да вторачват поглед в нея. Докато в Унгария Виктор Орбан е агресивен извор на антиевропейски чувства, то австрийските националисти се кълнат в европейската интеграция. Въпреки че канцлерът Курц се заиграва с Орбан, той не пропуска да каже, че напълно подкрепя проверките на Европейската комисия за нарушенията на принципа за върховенство на закона в Унгария и Полша. Докато Будапеща открито флиртува с близостта си с Кремъл, Виена тихомълком използва традиционния си статут на необвързана страна, за да предлага място за среща между руския президент Владимир Путин и американския президент Доналд Тръмп. Докато Унгария се бори с глобалния капитализъм, Австрия иска повече от него.

Правителството на Курц е нещо като Унгария – лайт. Докато в Унгария се говори за национален суверенитет, във Виена тема номер едно е субсидиарността (т.е. взимането на решенията на възможно най-ниско ниво). Въпреки че много австрийски политици имат предвид точно това, което техните унгарски събратя тръбят, езикът е друг. И не кой да е, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер трябваше да обещае да се бори решенията да се взимат максимално близо до хората.

Ако австрийските националисти се справят добре в следващите шест месеца, това ще е още една стъпка към преоформянето на европейския политически пейзаж. Засилването им в страни като Италия ("Северната лига"), Дания (Датската народна партия), Холандия (Партията на свободата), Германия ("Алтернатива за Германия"), Финландия (Нова алтернатива), както и традиционната им сила във Франция ще създадат възможност за появата на нова силна националистическа група в Европейския парламент, която, ако покаже по-добри резултати от социалистите, ще има дори влияние върху избора на европейските комисари. Засега това звучи невероятно, тъй като има страни като Испания, където националистите са слаби, но те стават все по-малко.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени" Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени"

Добивът на въглища, петрол и газ вероятно има още по-голяма роля за парниковия ефект в атмосферата

26 фев 2020, 1155 прочитания

Търговските преговори между ЕС и Великобритания започват в понеделник Търговските преговори между ЕС и Великобритания започват в понеделник

Брюксел настоява европейските стандарти да бъдат "отправната точка" на бъдещото споразумение

26 фев 2020, 783 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Забавянето на икономическия растеж в Италия затруднява намаляването на дефицита

Финансовият министър трябва да съчетае изискванията на ЕС и популистките обещания на управляващите

Още от Капитал
Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10