Турският енергиен сектор страда от поевтиняването на лирата

Инфографика Как обезценяването на лирата влияе на електропроизводителите Увеличаване Как обезценяването на лирата влияе на електропроизводителите Преглед на оригинала [Bloomberg] Смаляване

Инфографика Заеми в енергийната индустрия през годините (%) Увеличаване Заеми в енергийната индустрия през годините (%) Преглед на оригинала [Bloomberg] Смаляване

Обезпокоена от обезценяването на лирата, турската централна банка призова миналия месец гражданите да вземат заеми във валутата, с която се изплащат. Това предупреждение обаче дойде прекалено късно за енергийните компании в страната, пише Bloomberg.

Турските енергийни производители се очертават като едни от най-проблемни за турските банки, след като финансовите институции наляха милиарди долари в нови проекти за производство на електроенергия, дистрибуция и други сделки през изминалите 15 години. Сега, когато лирата се обезценява по-бързо, отколкото компаниите могат да повишават цените на електроенергията, някои компании печелят по-малко на година от това, което трябва да изплатят по заемите си в чуждестранни валути, твърдят от Асоциацията на производителите на електроенергия, отбелязва агенцията.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

В ръцете на Ердоган

Тези техни трудности са доказателство за огромното влияние на 68-процентния спад на лирата спрямо долара от началото на 2010 г., когато президентът Реджеп Ердоган започна стъпки за въваждане на своя авторитарен режим. Тази седмица той встъпи в новия си петгодишен мандат като президент с по-големи правомощия и назначи зет си Берат Албайрак за финансов министър.

Назначението на Албайрак е поредният сигнал от Ердоган накъде ще се насочи турската икономика през следващите няколко години. От години насам президентът е остър критик на високите лихвени проценти и открито напада турската централна банка за водената парична политика.



"Спадът на лирата през последните години беше неочакван, но това не е единственият фактор", коментира Зумрут Имамоглу, главен икономист в Турската индустриална бизнес асоциация. "Докато разходите се увеличават заради валутния шок, компаниите не могат да променят цените си в съответствие с държавните регулации и ценовите тавани. Това на свой ред причинява финансови проблеми", добавя той.

Къде отиват средствата

По данни на асоциацията от общо 95 млрд. долара, инвестирани в енергетиката от 2003 г. насам, около 51 млрд. долара са под формата на дълг, който все още не е изплатен. Това представлява 15% от 340 млрд. долара, които нефинансови компании дължат като чуждестранни задължения, сочат данните на централната банка.
Спадът на валутата предизвика несъответствие между приходите и нарастващите разходи за погасяване на заемите, което накара някои производители да предоговорят кредитите си.

Дългове към банките

"Електроцентралите трябва да изплащат на банките почти 3 млрд. долара всяка година, без да имат споразумения за изкупуване на енергията, което е с почти 2.5 млрд. долара повече от паричните средства, които те могат да генерират", казва председателят на асоциацията на производителите на електроенергия Сем Асик.

Производителите, които имат гаранции за изкупуване на тока или дългосрочни споразумения с правителството, са задължени да изплащат на банките близо 4 млрд долара годишно, пише още Bloomberg, като се позовава на данни от Турската индустриална бизнес асоциация.

Доклад, изготвен от Boston Consulting през април, показва, че енергийните компании трябва да генерират 4.3 млрд. долара годишно, за да изплатят главниците и 2.6 млрд. долара лихви по заемите си.

Енергетиката е четвъртият най-голям сектор по задлъжнялост в Турция след промишлеността, търговия на едро и строителство, става ясно от данните на банковия регулатор. Електроенергийната компания Turkiye Elektrik Iletim отпуска 1.4 млрд. лири (298 млн. долара) за компенсация през 2018 г. Средствата са предназначени за местните електроцентрали, работещи с въглища и газ.

Тази "подкрепа" е "финансирана не от правителството, а от другите производители на електроенергия и от потребителите като цяло", обяснява Асик. "Макар и да не покрива всичките им загуби, поне ги намалява със значителна сума", допълва той.

Най-засегнати

Местните банки са най-потърпевши от заемите в чуждестранна валута, съобщават от JPMorgan.
Най-малко 6.1 млрд. долара заеми, отпуснати на енергийни компании, ще бъдат преструктурирани или рефинансирани. Пример за това е Bereket Enerji, която е заела 4 млрд. долара и продава електроцентрали, за да намали дълговете си. Компании от различни сектори са се договорили или още водят преговори, за да преструктурират заеми за поне 24 млрд. долара.

"Ако преструктурирането решава проблемите, това е добре", казва Зумрут Имамоглу. "Но ако това просто отложи проблема, ще трябва да намерим начин да се справим с него", обобщава той.