Суша, потоп и още от същото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Суша, потоп и още от същото

Суша, потоп и още от същото

Как земеделието да се адаптира към климатичните промени

53653 прочитания

© Shannon Stapleton


Продължителни суши в Испания и Италия. Дъждовни лета в Източна Европа. Това вече не са необичайни събития, а новата нормалност. И за сектор като земеделието, който е пряко изложен на климатичните промени, приспособяването към тях означава не справяне с извънредни ситуации, а управляване на рисковете и трайно настройване.

"Адаптирането е ключов приоритет. Селското стопанство е икономическият сектор, който е най-податлив на промените в климата, като ефектите са силно специфични по места и по земеделски култури", констатира доклад на Европейския парламент. Документът изброява основните проблеми, които възникват от климатичните вариации - недостигът на вода или наводненията, промените в температурите, повишаването на риска от вредители и болести по растенията, влошаването на качеството на почвите и условията за отглеждане на животни, както и рискът от пожари. Обобщението е, че "в ЕС свързаните с климата ефекти върху земеделието са основно негативни, като позитивните са ограничени до повишаването на температурите в северните ширини."

В Кипър например според климатичните модели удължаването на горещия сезон и намаляването на валежите се очаква да доведат до свиване на водните ресурси с 23% в следващите години. Засушаването в Средиземноморието заради покачването на температурите и изместването на валежите към други части на Европа ще доведе например до това, че много райони в южната и централна част на континента ще станат неподходящи за лозарство и винопроизводство. "Очаква се в регионите на Бордо, Тоскана и Рейн спадът в производството на вино да достигне 85% до 2050 г.," заяви наскоро еврокомисарят по околната среда Йоана Панайоту на конференция за климатичните промени.

Ефектите достигат и до страни като Словения. "Проблемът е, че земеделието не се адаптира", казва словенецът и координатор на Центъра за управление на засушаванията в Югоизточна Европа Грегор Грегорич пред сп. Economist. Традиционно словенските фермери не използват напояване и сега се оказва, че е трудно да бъдат убедени, че имат нужда от такова, дори само като резервен вариант. Не са и особено склонни да преминат към други насаждения, които са по-устойчиви на сушата. "Фермерите са доста консервативни хора", отбелязва Грегорич.

В България климатичните промени също влияят негативно. "Като цяло климатичните промени са с отрицателно въздействие върху земеделието у нас, като отглеждането на някои земеделски култури при неполивни условия е застрашено, докато повишаването на температурите ще позволи отглеждането на ранните земеделски продукти на открито или в оранжерии, като разходите за енергия в тях ще намалеят," констатира изследване на проф. Светла Русева, Директор на Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров" към Селскостопанската академия.

Според Николай Вълканов, управител на "ИнтелиАгро", за българското селско стопанство основните рискове, свързани с климата, са сушите, наводненията и градушките, но докато през миналия век подобни бедствия са означавали опасност от държавен фалит и глад, днес, поне теоретично, страната е много по-подготвена за справяне с ефектите им. Той дава пример с това, че от 2000 г. насам в годините с тежки наводнения или силни градушки спадовете в селскостопанската продукция се колебаят между 7 и 11%, което не може да се нарече катастрофална загуба. "Аз съм убеден, че тези загуби можеха да бъдат много по-малки, ако не беше налице известната безстопанственост на част от водоемите в страната и ако напоителната инфраструктура в страната не бе съсипана и ограбена", посочва Вълканов.

Той е оптимист, че технологичният напредък както в производството на семена, така и във физическата и финансова инфраструктура, ще позволи щетите от екстремните климатични явления да се минимализират. "Разработват се нови, сухоустойчиви сортове, производителите инвестират в напояване и в противоградни мрежи. Вероятно застрахователният пазар може да работи по-добре, но е въпрос на време това да се случи и да имаме действително управление на финансовия и производствения риск в стопанствата", казва Вълканов.

Продължителни суши в Испания и Италия. Дъждовни лета в Източна Европа. Това вече не са необичайни събития, а новата нормалност. И за сектор като земеделието, който е пряко изложен на климатичните промени, приспособяването към тях означава не справяне с извънредни ситуации, а управляване на рисковете и трайно настройване.

"Адаптирането е ключов приоритет. Селското стопанство е икономическият сектор, който е най-податлив на промените в климата, като ефектите са силно специфични по места и по земеделски култури", констатира доклад на Европейския парламент. Документът изброява основните проблеми, които възникват от климатичните вариации - недостигът на вода или наводненията, промените в температурите, повишаването на риска от вредители и болести по растенията, влошаването на качеството на почвите и условията за отглеждане на животни, както и рискът от пожари. Обобщението е, че "в ЕС свързаните с климата ефекти върху земеделието са основно негативни, като позитивните са ограничени до повишаването на температурите в северните ширини."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    fzs59565042 avatar :-P
    fzs59565042

    Ако изсечем още повече гори, ще имаме още по-малки загуби на площ при бедствия!

  • 2
    eww20572851 avatar :-|
    eww20572851


    До коментар [#1] от "
    fzs59565042
    ":

    Ти тъп ли си, нали проблемът идва от изсичането на горите- глобалното затопляне и всичко свързано с него, сега единственият шанс да спасим планетата, която бавно умира, е да има повече гори, а не по-малко


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK