ЕС иска да защити европейски компании от американските санкции срещу Иран
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕС иска да защити европейски компании от американските санкции срещу Иран

Reuters

ЕС иска да защити европейски компании от американските санкции срещу Иран

Искането на САЩ за икономическа изолация на Техеран беше отхвърлено

Йоанна Иванова
2447 прочитания

Reuters

© Reuters


Европейските компании, които работят с Иран, ще бъдат защитени от американските санкции срещу държавата. Това стана ясно от изказване на върховния представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Федерика Могерини.

След среща на външните министри на страните членки Могерини обяви, че ЕС няма да подкрепи искането на САЩ за икономическа изолация на Иран и ще приеме юридически инструмент, който да защити европейските компании. Така нареченият европейски блокиращ регламент ще влезе в сила на 6 август – датата на първата серия американски санкции.

ЕС и САЩ отново противници

В началото на седмицата държавният секретар на САЩ Майк Помпео и министърът на финансите Стивън Мнучин отхвърлиха официалната молба на ЕС за освобождаване на европейските компании от санкциите срещу Иран. Тя беше инициирана от външните министри на Германия, Франция и Великобритания. В писмото си министрите заявиха, че запазването на съществуващото ядрено споразумение е "най-добрият подход към Иран". Те поискаха европейски фирми от сферата на фармацевтиката, здравеопазването, енергетиката, инфраструктурата и автомобилното производство да бъдат изключени от санкциите. По думите на Помпео и Мнучин обаче върху Техеран трябва да бъде упражнен "безпрецедентен натиск", докато не последва "осезаема, доказуема и продължителна промяна".

В резултат на твърдата позиция на САЩ в понеделник министрите на външните работи от ЕС са одобрили изменението на Регламент от 1996 г., пише Euractiv. Блокиращият статут от 22 ноември 1996 г. е регулация "за защита от ефектите от екстериториално прилагане на законодателство, прието от трета страна, и на основаните или произтичащи от него действия". Регулацията е създадена заради опитите на САЩ да санкционират чуждестранни компании, които търгуват с Куба, но мярката никога не е била наложена. Според Euractiv изменението също така ще позволи на компаниите да искат компенсации за евентуални загуби.

През май т. г. САЩ се оттеглиха от иранското ядрено споразумение и възобновиха наказателните мерки срещу държавата. Сделката беше сключена при администрацията на Барак Обама и ограничава ядрените дейности на Техеран в замяна на облекчаване на санкциите. След оттеглянето на Вашингтон Иран поиска гаранции от европейските държави, за да остане в споразумението.

Малко след оттеглянето от сделката Помпео поиска 12 мащабни промени от Техеран. Те трябваше да бъдат част от следващо споразумение, което да замени сключеното през 2015 г. Още тогава Федерика Могерини заяви, че иранското споразумение няма алтернатива, а исканията бяха отхвърлени от международната общност.

Според изявлението на Помпео и Мнучин Вашингтон ще позволи изключения от санкциите, ако прецени, че това е в интерес на националната сигурност или други хуманитарни нужди.

"Не съм в състояние да кажа дали усилията ни ще са достатъчни, но правим каквото можем, за да избегнем смъртта на иранското ядрено споразумение, защото последиците биха били катастрофални за всички нас", коментира вчера Могерини, цитирана от AFP.

Заплаха за бизнеса

След отмяната на санкциите срещу Иран страната сключи поредица от сделки с европейски компании, които сега са под заплаха. През 2016 г. френската Total стана първата голяма петролна компания, сключила сделка с Техеран след завръщането на страната на световните енергийни пазари. Френският автомобилен производител Groupe PSA – собственик на Opel, Peugeout и Citroën, има бизнес в страната от 2016 г., когато основа предприятие съвместно с автомобилния производител Iran Khodro. Renault също участва в подобно дружество, което трябва да произвежда 150 хил. коли годишно. Volkswagen обяви през юли миналата година, че подновява износа за Иран след 17-годишна пауза, а Mercedes-Benz Trucks има договор за дистрибуция с Khodro. Сега от фирмите предупреждават, че ако не се направи изключение за тях, ще изтеглят изцяло бизнеса си от Иран.

Европейските компании, които работят с Иран, ще бъдат защитени от американските санкции срещу държавата. Това стана ясно от изказване на върховния представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Федерика Могерини.

След среща на външните министри на страните членки Могерини обяви, че ЕС няма да подкрепи искането на САЩ за икономическа изолация на Иран и ще приеме юридически инструмент, който да защити европейските компании. Така нареченият европейски блокиращ регламент ще влезе в сила на 6 август – датата на първата серия американски санкции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK