С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 юли 2018, 11:15, 2444 прочитания

Доверието в ЕС: Основното препятствие пред реформите

Проблемът с доверието както в самия ЕС, така и между страните, е основна пречка по пътя към интеграцията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Продължаващите усилия за реформи и напредване по отношение на европейската интеграция се бавят заради недостига на доверие на континента. Преди прогресът да продължи, Европа трябва се справи както с липсата на доверие между страните, така и с липсата на доверие на страните в европейските институции.

Европейските държави се разделят на лагери по различни линии: север срещу юг, изток срещу запад, евроскептици срещу еврооптимисти и, разбира се - "тях" срещу "нас". Някои биват смятани за корумпирани и ненадеждни. Други от своя страна се чувстват като част от оруелски съюз, където "всички сме равни, но някои са по-равни от другите".


Съмненията в Брюксел

Нещо повече, "Брюксел" - колективният термин за всички европейски институции, стана синоним на елитаризъм, неефективност и дистанция. Собствениците на тези институции - държавите от Европейския съюз колективно, станаха подозрителни към начина, по който Брюксел ги обслужва, и за принципите, зад които стои. Това подозрение направи Брюксел много удобна изкупителна жертва за много неща, които се случват вътре в страните членки.

Европа не може реално да се опитва да се интегрира допълнително на основата на такова малко доверие. Дори да си представим, че единният пазар може да продължи да функционира, не е ясно, че една обща валута може да бъде поддържана при липса на доверие - което в крайна сметка е самата основа, на която действат валутите.



Предизвикателствата, пред които Европа е изправена, както отвътре - задлъжнялостта, безработицата, популизмът, така и отвън - сигурността, миграцията, изискват незабавно и съгласувано действие, за да се възстанови доверието в ЕС. Въпреки че усилията за развитие на европейската архитектура са желателни, ЕС много по-спешно трябва да се справи с проблема с доверието. Този проблем няма бързо решение, но има редица важни стъпки, които съюзът може да предприеме, за да започне този процес.

Какво може да направи Европа

Първо, ЕС трябва да определи ясни годишни цели за подобряване на качеството на институционалното управление. Дълбокото недоверие между страните възниква, защото качеството на вътрешното управление на страните е твърде различно. Правилото за върховенството на закона, качеството на публичната администрация, нивото на корупция и политическата стабилност не са валидни в редица държави от ЕС. Самият ЕС не успява да насърчи достатъчно сближаването на стандартите за управление въпреки факта, че членството винаги е било считано за по-бърз и по-ефективен начин за постигане на институционална реформа. Това се оказва, че не е валидно за всички и може дори да повлияе на някои страни негативно, като разруши доверието и готовността им да работят върху проблема и по подразбиране да разрушат позицията на Европа в света.

За разлика от сближаването по отношение на управлението, когато става дума за икономическо сближаване, ЕС и еврозоната разполагат с изрични механизми за наблюдение. Но макар и полезно, икономическото сближаване е от второстепенно значение, в съчетание с конвергенцията в качеството на институциите. Качеството на институциите е в основата не само за постигането на добри икономически резултати, но и за поддържането им. Доброто икономическо представяне, макар и възможно в различните институционални структури, вероятно ще бъде загубено при отсъствие на добри правила и ефективно върховенство на закона.

Поради това най-малкото трябва да се създаде мониторинг на ефективността на управлението (GovPM), който да сравни, да следи и да насърчи сближаването. Ако бъде показано, че управлението може да бъде подобрено, икономическите резултати ще се подобрят - и доверието ще последва.

Втората пречка пред европейската интеграция е фалшивата дихотомия между предприемането на действия за намаляване на риска на национално равнище и изтеглянето на ресурси централно за споделяне на риска между страните и пазарите. Подобен подход при разработването на политики не обръща особено внимание на системата и способността й да издържа на ударите, които я поразяват. Предвид степента на взаимозависимост между страните е важно Европа да се разглежда като нещо повече от сумата от нейните части. Всеки опит за по-нататъшно интегриране трябва да се ръководи от желанието за укрепване на системата. Укрепването на системите на свой ред изисква реформиране на техните части - намаляване на риска и въвеждане на механизми за поддържане на тези части заедно, както и споделяне на риска между страните.

По-общо, насочването на структурните реформи на национално равнище и координацията на политиките и инсталирането на буфери на европейско равнище трябва да се извършват едновременно, а не последователно.

И накрая, ЕС трябва да се стреми да скъси дистанцията между Брюксел и националните столици. Това е от решаващо значение за възстановяването на доверието на страните в европейските институции. Ако Брюксел наистина е елитарен, неефективен и отдалечен, собствениците на европейските институции - държавите, трябва да предприемат мерки.

Конкретен пример в това отношение би бил модернизирането на седемгодишния бюджет на ЕС, за да се посрещнат предизвикателствата на бъдещето, а не проблемите на миналото. Отбраната и сигурността, инвестирането в образование, технологиите и младите хора, както и сближаването на институциите са наистина европейски обществени блага и трябва да заемат централно място в бюджета. Друг пример би бил модернизирането на европейските институции. Осигуряването на ефективно управление през XXI век ще подобри качеството на работа на европейските институции и ще намали тенденциите на държавите да злоупотребяват с понятието "Брюксел".

Възстановяването на доверието между страните може да започне само ако "закъснелите" страни участват в реформирането на техните управленски структури. Но разбирането на Европа като система е от решаващо значение за централизираните механизми за осигуряване, които трябва да бъдат въведени. Освен това Брюксел - по същия начин, по който иска от страните от ЕС - трябва да направи промени.

* Мария Демерцис е заместник-директор на аналитичния център Bruegel. Текстът е предоставен на "Капитал" от Bruegel.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Великобритания плаши ЕС с мита върху стоки за 47 млрд. евро без търговска сделка Великобритания плаши ЕС с мита върху стоки за 47 млрд. евро без търговска сделка

Германия ще бъде най-тежко засегната, като на нейни стоки за 18.8 млрд. евро могат да бъдат наложени тарифи

28 яну 2020, 661 прочитания

Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет" 5 Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет"

Въпреки това обаче корпорацията вече е усвоила за целта около 150 млн. долара от щатската изследователска агенция DARPA

28 яну 2020, 1700 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
ЕС въвежда мита върху вноса на стомана, за да защити местната продукция

Европейският пазар е заплашен заради американските мита, опасяват се от блокa

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10