Нищо, но с последствия

Путин не спечели никакви конкретни отстъпки от срещата – нямаше отмяна на санкциите, нямаше признание за анексирането на Крим, нямаше преразглеждане на опозицията на Тръмп относно "Северен поток 2", нямаше обратен прием в Г-8, нямаше обещание за връщане на САЩ в иранското ядрено споразумение, нито дори твърд ангажимент за сътрудничество в Сирия. Руският президент обаче постигна безспорна имиджова победа. Той представи страната си като възвърнала глобалното си влияние суперсила, а Тръмп му помогна да стъпи обратно в центъра на световната сцена без съществена цена за Москва. Така реални последствия от разговорите в Хелзинки на практика имаше и най-силният ефект бе американската заявка за нова политическа архитектура на света - проблемите ще се обсъждат между САЩ и Русия, и евентуално Китай. Във визията на Тръмп за новия свят не се предвижда място на първия ред за Европейския съюз. Срещата с Путин имаше и сериозни вътрешнополитически последствия за американския президент, след като той избра да вземе страната на Русия пред собствените си разузнавателни агенции. На пресконференцията след срещата той бе попитан дали вярва на службите на САЩ или на Путин, когато става въпрос за обвиненията за руска намеса в изборите през 2016 г. Отговорът бе: "Путин казва, че не е Русия. Не виждам никаква причина защо да бъде тя." Освен това Тръмп обвини за лошите отношения с Москва предишните американски администрации, а не действията на Кремъл. След последвалото цунами от критики по-късно той се поправи и заяви, че приема заключенията на разузнаването за руско вмешателство в изборите. Оправданието бе, че не се е изразил правилно и е искал да каже, че не вижда никаква причина защо да не е Москва тази, която се е намесила. Вредата обаче вече беше нанесена и масовата критика от целия политически спектър оставя много малко поле за маневри на Тръмп, особено по отношение на Русия. Дори и да е имал някакви планове за сближаване с Москва, ще му бъде доста трудно да ги осъществи.

Друга щета от поведението на Тръмп обаче ще е по-трудно да бъде поправена - подкопаването на американските връзки с досегашните съюзници. През изминалите дни той сблъска позиции с лидерите в ЕС по време на европейската си визита. В Брюксел остро критикува Германия и други страни за недостатъчните разходи за отбрана и отново постави под въпрос ролята на НАТО. В Обединеното кралство омаловажи британския премиер Тереза Мей и насърчи "твърд" Brexit. В интервю за телевизия FOX след завръщането си той отново каза, че не разбира защо американските войници трябва да защитават свободата например на Черна гора. "Наистина е поразително. Това показва, че той се чувства много по-удобно с авторитарни противници, отколкото с демократични съюзници", коментира пред Politico Томас Райт от Brookings Institution. Изданието посочва, че за американския президент приятелството с една страна се измерва със степента, до която тя е възприемана като икономическа заплаха за САЩ. А спрямо тази мярка Европа е много по-плашеща от Русия. Но САЩ не са Тръмп и американският президент среща съпротива. И без това силната вътрешна критика сега се засилва още повече и той не може да не се съобрази с нея, особено с тази сред републиканците. "Някои изявления, идващи от републиканските редици, са добре дошли. Но се питам дали членовете на Конгреса ще използват конституционните си правомощия, за да забавят или да спрат [действията на президента спрямо Русия]", заявява пред Guardian сенаторът демократ от Хавай Браян Шац. Републиканците, които държат мнозинство в Конгреса, могат да опитат да санкционират Тръмп за Русия, като задържат номинации за постове, настояват за изслушвания и търсят по-засилен контрол. Но дали ще го направят?

Доктрината "Тръмп"

Големият въпрос сега е и има ли Тръмп стратегия? И какво печели, като успя да настрои мнозина, включително републиканци, срещу себе си? Критиките варираха от "най-сериозната грешка на президентството му" до "измяна", а Washington Post дори написа, че така "Тръмп се отплаща на Путин за това, че му е помогнал да спечели президентския пост".

"Стратегията на Тръмп е да затопли връзките с Русия и да получи някакъв външнополитически дивидент, например отстъпки в Сирия. И да покаже, че Москва може да е съюзник, като така запуши устата на демократите", обяснява пред "Капитал" Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council. Но проблемът според него е, че го е направил по един аматьорски начин. Подобно мнение споделя и проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University: "Единствената възможна стратегия е, че Тръмп вярва, че е по-добре да включи Русия в една по-приятелска дипломация, отколкото да заеме противникова позиция", казва той пред "Капитал".

Действията на американския президент на моменти са толкова радикални, че мнозина ги определят като резултат от хаотичен ум. Според анализ на Financial Times обаче това схващане е погрешно и може да се обособи т.нар. доктрина "Тръмп" с четири принципа. Първият е "Икономиката на първо място" и показва фокуса на американския държавен глава върху страни, които според него имат съществен търговски излишък със САЩ. Тази фиксация замъглява разграничението между съюзник и противник и затова Тръмп атакува ЕС. По силата на втория принцип - "Нации, не институции", той предпочита да има двустранни отношения с другите държави, за да може да разчита на превъзходството на САЩ, и избягва мултилатералните институции, където Вашингтон е просто един от многото гласове. Третият принцип гласи "Култура, не ценности" и въз основата му Тръмп не демонстрира голям интерес в насърчаването на демокрацията и човешките права по света. Неговото разбиране за Запада се базира не на споделени ценности, а на култура и дори раса. Затова е толкова обсебен от контролирането на имиграцията. Според четвъртия принцип - "Сфери на влияние", американският президент приема идеята, че светът може да бъде разделен на неформални области, като великите сили като САЩ, Русия и Китай доминират съответните региони. Financial Times обобщава, че доктрината "Тръмп" е последователна и радикална, но напълно грешна, защото в крайна сметка САЩ се нуждаят от съюзници.

Според Александър Баунов от Carnegie Moscow Center за Тръмп срещата в Хелзинки предлага поредна възможност да покаже, че може да се справи с Русия много по-добре от предшественика си Обама. За Путин разговорите са начин за излизане от международната изолация, без да премине собствените си "червени линии". Събитието легитимира руския президент и му позволи да спечели дивиденти, като наложи у дома идеята, че е успял да направи Русия отново велика. Той на практика получи "зелена светлина" да продължи с хибридната война срещу Запада и с опитите да раздели ЕС.

Отговорът на Брюксел най-добре резюмира германският външен министър Хайко Маас, който коментира: "Вече не можем напълно да разчитаме на Белия дом". След напрегнатото европейско посещение на Тръмп лидерът на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстад написа в анализ за CNN, че ЕС "трябва да представи една визия за обединена Европа, която да може да води свободния свят". Според него европейската съпротива срещу преправянето на глобалния ред от Тръмп трябва да бъде основана на нуждата от създаването на "единен, уверен и суверенен ЕС". "Брюксел е определен като най-големия враг на американския президент не защото е икономически конкурент на САЩ, а защото е проект, създаден да отслаби популисткия национализъм, който подкрепя Тръмп", твърди Верхофстад. За ЕС достигането на целта от 2% от БВП за разходи за отбрана в НАТО вече няма да е само начин да се удовлетвори Вашингтон, а може да се превърне в необходимост за гарантиране на собствената си сигурност. Защото с действията си Тръмп хвърли Запада в криза, остави НАТО да се чуди дали има трансатлантически партньор и увеличи вероятността Путин да се почувства окуражен да се развихри. И в крайна сметка кой ще защити Европа в случай на агресия в бъдеще?