Някои от изследванията на Грег Уирт от Калифорнийския университет в Мърсед се фокусират върху въздействието на засилената международна търговия върху стандарта на живот в САЩ, като показват, че те са причинно свързани през късния XX-ти век. По-голямата част от търговията през този период се е случила между богатите държави и е доминирана от отношенията между САЩ и Европа.

Като назова Европа за "враг", Тръмп ясно показа, че просто не разбира защо богатите страни търгуват едни с други, което е нещо, което озадачава икономистите от много години.

Защо богатите страни търгуват

Въпреки че в някои отношения изглежда очевидно защо САЩ и Европа търгуват помежду си – едни предпочитат пармезан от Италия, докато други предпочитат чедър от Уисконсин, икономистите имаха трудност да обяснят точно защо богатите страни търгуват една с друга. След като САЩ може да произвежда сирене с добро качество и цена, подобно на това в Италия и обратното, защо тогава трябва да отидем в чужбина, за да задоволим желанията си?

През 1979 г. икономистът Пол Кругман даде ясен отговор, който в крайна сметка му спечели Нобеловата награда за икономика. Първата част от отговора му беше проста, но важна и се свежда до факта, че потребителите имат полза от наличието на широка гама от сортове продукти, дори ако те са само малки вариации на едно и също нещо.

Например през 2016 г. САЩ са изнасяли за ЕС най вече самолети (38.5 млрд. долара), машини (29.4 млрд. долара) и фармацевтични продукти (26.4 млрд. долара). Износът на ЕС към САЩ изглежда почти идентично – изнесени са най-вече машини (64.9 млрд. долара), фармацевтични продукти (55.2 млрд. долара) и превозни средства (54.6 млрд. долара). Въпреки че категориите продукти ясно се припокриват, съществуват значителни разлики във видовете фармацевтични продукти и машини, които се продават на всеки пазар. Потребителите се възползват от възможността да разполагат с всички тези възможности.

Втората част от отговора на Кругман беше, че като произвеждат и за двата пазара, компаниите в Европа и САЩ биха могли да извлекат по-големи икономии от мащаба в производството и да намалят цените си в резултат на това. Това е установено, че действително се случва, когато страните търгуват. И по-нови проучвания показват, че засилената чуждестранна конкуренция може да намали и цените на вътрешния пазар.

Тези ползи са количествено определени. Например печалбите за САЩ от нови чуждестранни видове продукти и по-ниски цени за периода 1992-2005 г. са били около 1% от БВП на САЩ, или близо 100 млрд. долара.

Накратко, отговорът на Кругман подчертава степента, в която международната търговия между равностойни страни увеличава общия размер на икономиката. И нито една икономика не е пораснала повече от комбинираните икономики на САЩ и Европа, които сега съставляват половината от световния БВП.

Най-големият търговски партньор

Европейският съюз е най-големият американски търговски партньор по отношение на общата му двустранна търговия. Такъв е бил и за последните няколко десетилетия.

Като цяло САЩ са внесли стоки и услуги от ЕС на стойност 592 млрд. долара през 2016 г. и са изнесли такива за 501 млрд. долара, което представлява около 19% от общата търговия в САЩ и също така е около 19% от американския БВП.

Ключова характеристика на тази търговия е, че почти една трета от това се случва в рамките на отделни компании. С други думи, това отразява действията на мултинационалните компании, които доставят продукти на себе си, за да обслужват своя местен пазар или като вход в местното производство. Този вид търговия е от решаващо значение, тъй като служи като гръбнак на огромна мрежа от бизнес инвестиции от двете страни на Атлантическия океан, подкрепящи стотици хиляди работни места.

Това е и мрежа, която задвижва световната икономика: ЕС или САЩ служат като основен търговски партньор за почти всяка страна на Земята.

Доставки и нови институции

Търговските отношения между САЩ и Европа полагат основите на съвременната система за международна търговия чрез две отделни иновации: нови технологии за морски транспорт и нови световни институции.

На технологичния фронт въвеждането на стандартния контейнер за корабоплаване през 60-те години на миналия век създава така наречената "втора вълна на глобализация". Тази подценявана технология е замислена от американската армия през 50-те години. Накратко, чрез просто стандартизиране на размера и формата на контейнерите за превоз, изграждането на пристанищна инфраструктура и корабите за придвижването им, бяха реализирани огромни икономии от мащаба в корабоплаването. В резултат на това днес корабни контейнери с размери на малки градове се насочват чрез сложна логистика към огромни пристанища по целия свят.

Тези маршрути в крайна сметка са направили изгодно за други страни да инвестират в широкомащабната пристанищна инфраструктура, която може да управлява модерни контейнерни кораби. Това постави началото на евентуален растеж на масивните терминали за контейнери в цяла Азия, които сега служат като центрове на съвременната глобална верига за доставки.

В същото време тези нови технологии намаляват физическите разходи за правене на бизнес по целия свят, а САЩ и Европа създават институции за определяне на нови международни правила за търговия и финанси. Може би най-важното беше следвоенното Общо споразумение за търговия и мита, което впоследствие се превърна в Световна търговска организация, създавайки първия многостранен търговски режим, базиран на правила. Голяма част от изследванията показват, че тези споразумения са увеличили търговията и, което е по-важно, са повишили доходите в целия свят.

Като цяло тези подобрения допринесоха за последващото обогатяване на стотици милиони работници в Азия, Латинска Америка и Африка, като помогнаха за интегрирането им в световната икономика.

И когато светът става по-богат, САЩ също се възползват от много от същите причини, посочени по-горе: търсенето на американски продукти се увеличава с нарастването на доходите по света, както и разнообразието от продукти, които САЩ могат да внасят, а цените на тези стоки падат.

Другата гледна точка

Но изглежда, че президентът Тръмп вижда другата страна на нещата. Това е така, защото търговската политика на САЩ вероятно е била прекалено оптимистична през последните години, особено по отношение на Китай, чието присъединяване към СТО се оказа много по-разрушително за пазарите на труда по света, отколкото се предвиждаше. Предишните американски президентски администрации предпочитаха да подходят с търпение вместо с конфронтация, която да доведе до може би неизбежна реакция, която ще се разпространи и в други сфери, както се случи с Европа.

Въпреки това американските отношения с Европа са различни, преди всичко защото те съществуват отдавна. Но и защото споделените им ценности означават, че съществуват много неикономически въпроси, като разпространението на либералната демокрация и насърчаването на правата на човека - които се развиват от близките икономически връзки.

Важно е да не се подценява какво е заложено, ако се позволи на съюза между САЩ и Европа да се провали. Американците вероятно се намират в най-мирния си период от световната история и глобалната икономическа интеграция, водена от САЩ и Европа в началото, е ключов фактор, допринасящ за това. Глобалната крайна бедност също е в най-ниската си точка, отново до голяма степен поради глобализацията.

Това са страничните продукти и наследства от седем десетилетия на разширяваща се международна търговия и не бива да се приемат за даденост.