С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 юли 2018, 17:42, 3362 прочитания

Новата европейска политика към миграцията – много от същото

Европейската комисия представи планове за създаване на центрове за мигранти и платформи за изпращането им в трети страни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Европейската комисия публикува в сряда идеите си за създаването на затворени мигрантски центрове в страните членки и система за прехвърляне на идващите мигранти към трети страни (дебаркационни платформи), в които техните документи да бъдат обработвани. Това бяха двете предложения, около които се обединиха европейските лидери в края на юни, като част от решаването на проблема с масовата и безконтролна миграция към Европейския съюз, която започна от 2011 г. насам.

Концепцията е мигрантите, които идват към ЕС по море, да бъдат спасявани (реално спирани) още в териториалните води на страните от произход или в международни води. Те ще бъдат връщани обратно в специални центрове, в които документите им ще се обработват и само тези, за които се прецени, че имат нужда от защита, ще бъдат приети на европейска територия. Разпределението ще е между всички страни членки, така че да се облекчи Италия, която сега приема мнозинството от мигрантите минаващите през Средиземно море. Европейската комисия предлага това да става на базата на досегашните ангажименти за приемане на мигранти от страните членки, т.е. системата няма да е задължителна.


Мигранти, които бъдат спасени в европейски териториални води или влязат през сушата (какъвто би бил българският случай), би трябвало да попадат в "контролирани центрове", където да се определя техният статут. Задържането на тези центрове би трябвало да не отнема повече от 72 часа. Тези, за които се прецени, че биха имали шанс да получат бежански статут, ще бъдат допускани извън центровете, а тези, на които им е отказано, ще бъдат репатрирани обратно.

Тези страни, които приемат бежанци се предвижда да получат по шест хиляди евро на човек. Средствата не са новост, те съществуваха и досега, но нито една страна от тези, които отказват по принцип да приемат бежанци, не е променила мнението си заради тях.

Идеята за "контролираните центрове" не е особено нова. Това на практика е препакетиране на сега съществуващите "горещи точки", която започнаха да функционират в Италия и Гърция точно със същата задача от 2015 г. насам. Разликата е, че сега изрично се каза, че центровете ще трябва да спират т.нар. вторично движение на имигранти, т.е. напускането на страните, в които те са регистрирани.



Проблемът е, че засега няма страна, която иска да приеме нито дебаркационните, нито контролираните центрове. Наскоро Либия, а преди това и Албания заявиха, че не искат да приемат имигранти от ЕС. Засега нещо подобно на контролирани центрове иска да направи Германия, но с идеята да връща имигрантите в страните, в които първоначално са регистрирани.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки Предизвикателствата пред умните градове: Всевиждащи камери и електрически тротинетки

По време на конференцията Smart Cities Festival в Белград експерти от Австрия, Германия и Сърбия споделиха опита си с иновациите в градска среда

20 окт 2019, 662 прочитания

Колко помагат фондовете на ЕС за растежа в Централна и Източна Европа 1 Колко помагат фондовете на ЕС за растежа в Централна и Източна Европа

След присъединяването си към Европейския съюз икономиките на държавите от Вишеградската четворка и балтийските страни значително нарастват, главно благодарение на средствата от ЕС

20 окт 2019, 1094 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
ЕС трябва да отговори предпазливо на митническите заплахи на Тръмп

Необходимо е Брюксел да се фокусира преди всичко върху разрешаването на вътрешните си проблеми

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10