С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 юли 2018, 13:15, 8499 прочитания

Гръцки отпор на Русия

С изгонването на двама руски дипломати Атина показа, че споразумението със Скопие е безусловен приоритет на външната й политика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Изявлението на говорителката на Министерството на външните работи на Русия е типичен пример за неуважение към трета страна и липса на разбиране на днешния свят, в който държавите без значение от големината си са независими и могат да провеждат независима и демократична външна политика. (...) При всички случаи руските власти много добре знаят какви ги вършат техните хора."

Това не е изявление на притеснена от източния си съсед балтийска република, а на традиционен симпатизант на Русия на Балканите и в Европейския съюз. Необичайно острият тон е от съобщението на външното министерство на Гърция от 18 юли – седмица след като от страната бяха изгонени двама руски дипломати, а на други двама бе забранено да влизат заради незаконна намеса във вътрешните й работи.


По-рано вестник "Катимерини" съобщи за решението на министерството, което не потвърди, но и не опроверга твърденията и в други медии за опита на дипломатите да събират информация, да разпространяват дезинформация, както и да подкупват държавни служители, включително от спецслужбите и армията, с цел да се подкопае споразумението за името на Република Македония, както и за опити за влияние в местната власт и в православната църква.

Няма опровержение и на разследването на Проекта за репортажи за организирана престъпност и корупция (OCCRP), според което руският милиардер Иван Савиди (наричан и Савидис), който е бивш депутат в руската Дума от партията на Владимир Путин "Единна Русия" и от години живее в Солун, където е собственик на местния футболен отбор ПАОК. Превел е стотици хиляди евро на структури в Македония, които се борят с промяната на името на страната. Сред получателите са и футболни хулигани, които неотдавна предизвикаха безредици по улиците на Скопие, допълва международно сдружение на разследващи журналисти, които участваха и в разкриването на Panama Papers.

В интервю за BuzzFeed News македонският премиер Зоран Заев също каза, че гръцки бизнесмен, "симпатизиращ на руската кауза", е платил значителни средства на противниците на споразумението за името, за да провокират насилие в месеците преди референдума, очакван по-късно тази година.



"Мисля, че в сегашната ситуация посещението на външния министър Сергей Лавров в Атина губи актуалност, най-малкото в планирания срок през септември", заяви руският посланик в гръцката столица Андрей Маслов. То бе поискано от Москва, за да подготви визитата на премиера Алексис Ципрас в Русия.

Какво се случи, че страната, която често настоява за отмяна на санкциите на ЕС срещу Кремъл и е сред малкото в съюза, които не изгониха руски дипломати заради употребата на бойно нервнопаралитично вещество във Великобритания през март, изгуби търпение и обяви на всеослушание, че Москва прекали?

Това е въпрос, който тепърва ще получава множество и често изненадващи отговори. Но е безспорно, че точката на пречупване е била сделката за промяна на името на Македония от юни 2018 г. с последващата покана към страната за преговори за членство в НАТО и евентуално в ЕС през 2019 г. Понеже процесът зависи от поредица решения, референдум и гласувания в Скопие и Атина, изглежда, в Москва са решили, че залогът да бъде провален е достатъчно висок. Целта оправдава не само да се действа директно в Македония или през структури в Белград и София (според разследване от юни 2018 г. на OCCR, македонската NOVA TV и сръбската мрежа за разследване на корупцията KRIK), но и риска от влошаване на отношенията с Гърция.

Няколко дни по-късно Хедър Науерт, говорителка на Държавния департамент на САЩ, написа в Twitter: "Подкрепяме Гърция в защитата на нейния суверенитет. Русия трябва да прекрати дестабилизиращите си действия." Москва веднага обяви, че са се потвърдили подозренията ѝ, че Атина е действала под натиска на Вашингтон - едно от най-често използваните от Русия обяснения за събития, които я засягат.

Гърция е приятел на Русия, но сделката със Скопие е приоритет за премиера Ципрас и Москва ще плати цена за действията си, казва за Newsweek Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council. Според него целите, които преследва Русия, не отиват по-далеч от това да бъде спряно или забавено разширяването на НАТО и ЕС.

"Москва твърдо е решила да спре разширяване на НАТО в Югоизточна Европа, но повечето анализатори смятаха, че тя ще съсредоточи усилията си върху Македония, а не върху Гърция", коментира за Guardian и Джеймс Кър-Линдзи от London School of Economics.

В Атина би трябвало да разполагат с безспорни доказателства за намесата на Русия, при положение че външният министър Никос Коциас е известен като радикален левичар и патриот в кабинет, в който националистите от "Независими гърци" контролират министерството на отбраната. Съдбата на това правителство (редовните избори трябва да са през есента на 2019 г.) е заложена на карта от сделката с Македония и докато не бъде преодоляно и последното препятствие пред приключването ѝ, ще изглежда, че Русия е готова да свали управлението на страна от ЕС и НАТО, за да постигне своето на Балканите.

За Македония в най-лошия случай това ще означава цялата нова динамика, донесена от правителството на Зоран Заев, да се окаже пропиляна политическа и обществена енергия, а на останалите страни от Западните Балкани ще е даден урок "да си налягат парцалите".

В Русия, изглежда, смятат, че имат достатъчно солидна база в гръцкото общество, за да клатят управлението. Миналата година американският Pew Research Center показа, че Гърция е една от четирите сред проучените 37 държави (другите са Виетнам, Филипините и Танзания), в които над 50% от населението одобрява международната дейност на президента Владимир Путин. Освен историческите корени на връзките с Русия, допринесла за появата на независима Гърция, на мнозина гърци допада имиджът му на силов лидер. В страната има и стотици хиляди т.нар. понтийски гърци (потомци на прогонените преди век от Османската империя), преселници от бившия СССР след разпадането му. Те поддържат контакти с местата, от които са дошли, и имат компактни общности и сдружения.

Спорът ще продължи и Атина поне посочи публично заплахата и желание да се изправи срещу нея. Но това може да се окаже част от една доста по-дълга "игра на влияние". Както казва пред New York Times Никос Констандарас от "Катимерини", цялата история може да доведе до преоценка на отношенията с Москва и претенция за по-важна роля в стабилизирането и евроинтегрирането на Западните Балкани. Последното бе коментирано още преди сделката с Македония - ако тя успее, има потенциал събитията в тази част на полуострова вече да не се диктуват от случващото се по оста Белград - Тирана (без да забравяме и интересите на Анкара в района). Водеща може да стане динамиката между Скопие и Атина или Скопие и София, а това е доста по-различна ситуация спрямо последния четвърт век.
"Изглежда, Русия не осъзна колко важно е споразумението за това правителство. С драстичното си решение да изгони руски дипломати Атина демонстрира колко е ядосана от опитите на Москва да провали най-важната ѝ външнополитическа победа", казва още Кър-Линдзи.

Флориан Бибер от Университета в Грац напомня, че Русия вече е направила демонстрация в Черна гора на решимостта си да предизвиква нестабилност на Балканите, за да спре излизането им от това, което някои в Москва още смятат за своя орбита, и преминаването им към евроатлантическите структури. По думите му пред Newsweek проникването сред гръцки и македонски националисти показва, че тези "патриоти" са готови да бъдат употребени, а това същевременно засилва позициите на търсещите компромисно решение между Атина и Скопие и приемането на Македония в НАТО.

Показателна е реакцията на Коциас миналата събота. В интервю за изданието "Ефимерида тон синтактон" той бе попитан за недоволството на Русия от поканата на НАТО към Скопие за започване на преговори за членство. Отговорът му бе: "Русия трябва да разбере, че не може да не уважава националните интереси на друга държава само защото се чувства по-силна."
Спонсорирани безредици

Според разследването на OCCRP, което се позовава на документи на вътрешното министерство в Скопие, живеещият в Гърция бизнесмен и бивш депутат от "Единна Русия" Иван Савиди е превел поне 300 хиляди евро на структури в Македония, за да саботират споразумението за името. На 17 юни, в деня на подписването му, около 1500 души протестираха пред парламента с призиви Заев да подаде оставка. Срещу сградата бяха хвърлени коктейли "Молотов" и в сблъсъците с полицията бяха арестувани 26 души. Разследването твърди, че пари са получили ултраси, свързани с фен клуба "Комити", участвали в размириците. Някои от арестуваните са потвърдили, че са получили в брой от парите на Савиди, но други са отричали.

"Комити" са известни с връзките си с опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на бившия премиер Никола Груевски, в чиято подкрепа Русия неведнъж се е изказвала. Собственик на скопския "Вардар" е руският милионер Сергей Самсоненко, който подобно на Савиди е живял в Ростов на Дон, а сега живее в македонската столица и е почетен консул на Русия в Битоля.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Откритите въпроси след частичната търговска сделка между САЩ и Китай Откритите въпроси след частичната търговска сделка между САЩ и Китай

Пекин увеличава доставките на американска селскостопанска продукция, което е предложила да направи още преди близо две години

15 окт 2019, 286 прочитания

ЕС налага нещо като санкции на Турция 2 ЕС налага нещо като санкции на Турция

България се е присъединила, въпреки че премиерът Бойко Борисов поиска Брюксел да спре нападките срещу Анкара

14 окт 2019, 1551 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Растежът на американската икономика достигна 4-годишен връх

В основата на повишението от 4.1% е ускореният износ преди новите мита и високото потребление

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие