С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 31 юли 2018, 17:12, 4154 прочитания

Визията на Макрон за "трите кръга на ЕС" е началото на битката за евроизборите

Голяма грешка е, че оставихме на националистите говоренето за Европа, заяви френският президент

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Трябва да реформираме Европа или тя ще се обезсмисли. Не можем да позволим на екстремистите да стават все по-силни." Това заяви в края на миналата седмица президентът Еманюел Макрон в Лисабон на среща с граждани заедно с домакина - премиера Антониу Коща.

Запитан как си представя тази Европа след 10-15 години, Макрон представи визия за конструкция от концентрични кръгове около едно твърдо проевропейско ядро държави. Една такава Европа на различните скорости вече съществува и Шенгенското споразумение или сътрудничеството в отбраната са подходяща илюстрация за това, добави той.


Два принципа и три кръга на интеграция

Според него най-външният кръг е разположен между страните от Европейския съюз и Съвета на Европа - "нещо като една голяма Европа, по-малко интегрирана от ЕС, но с повече изисквания по отношение споделените ценности, демократичните принципи и свободата на търговията". Макрон вижда в тази категория и държави "или в нейните граници, или тясно асоциирани, Турция и Русия", защото, "ако искаме мир, трябва да стабилизираме тези две сили".

Вторият кръг без съмнение ще е "нещо между сегашния ЕС и еврозоната", със "силен единен пазар, общ суверенитет и отбрана, обща политика в търговия, изследвания, иновации и свободно движение на хора".



В центъра Макрон описва една "сърцевина на ядрен реактор" с френско участие, единна валута, още по-интегриран трудов пазар и реално близки общества". Това ще са държави, "достигнали предела на логиката на еврозоната".

Всичко това трябва да стъпва на два принципа - вратите да останат отворени и който не е съгласен с нещо, да не спира останалите да продължат напред. Ядрото на Европа обаче не може да бъде раздробено.

Пред около 500 събрали се във фондация Calouste Gulbenkian френският президент заяви, че "съдбата на Европа ще бъде решена в следващите 5 години, в които или ще я реформираме из основи, или ще приемем статуквото и постепенния ѝ разпад".

"Оставихме популистите да говорят за Европа"

"От години не е модерно да подкрепяш Европейския съюз. Оставихме на националистите говоренето за Европа. Това е голяма морална грешка, защото всички забравихме откъде сме дошли."

Макрон говори още за това, че съюзът преживява "демократична умора" и че не се отдава дължимото на факта, че "подобно пространство на мир и свобода" не е съществувало никога преди на основата на демокрацията, социалната пазарна икономика и просперитета на хората, особено тези от средната класа, разказва и лисабонският "Диарио дъ нотисиаш". Според него отговорите трябва да се търсят не на национално, а на европейско ниво.

Последното е тясно свързано със сегашната криза с миграцията и Макрон казва по този повод, че "не може да бъде спряно свободното движение - има националистически предложения, за които сме категорично против, и в никакъв случай няма да отстъпим в тази фундаментална битка на идеи".

Аудиторията бе предимно от студенти и в края на разговора бе представен резултатът от анкетата сред тях за въпроса кой е най-важният проблем за Европа сега. Отговор №1 се оказа "Реформирането на европейските институции". "Това е грешка", коментира веднага Макрон. "Най-важният приоритет е реформата на еврозоната, защото всички сме изложени на огромен риск."

Противниците на "Европа, предвождана от Франция"

Визията на Макрон има и откровени противници. Същия ден германският в. "Билд" публикува интервю с унгарския премиер Виктор Орбан, който каза, че "не искаме Европейски съюз, предвождан от Франция". Той също акцентира върху това, че изборите за Европейски парламент в края на май 2019 г. ще са решаващи за посоката, в която ще поеме ЕС.

"Германците трябва да са особено бдителни. Има френска концепция, която в основата си означава "френско ръководство на Европа, платено с парите на Германия". Аз отхвърлям това. Европа трябва да бъде изслушана и трябва да изчакаме евроизборите, преди да се взимат важни решения като тези за имиграцията или бюджета."

Орбан се опитва да вбие клин във френско-германската ос, която е била определяща за формата на съюза години наред и има подкрепата на още няколко държави.

Само 4 държави в "ядрото на реактора"

Проучване от тази пролет на Европейския съвет за външна политика (ECFR) сред близо 4000 анализатори, официални лица, политици и хора с влияние в обществото показа, че само 4 държави са възприемани като двигател за продължаваща интеграция. Към Франция и Германия те добавят Белгия и Люксембург. Следващите, но с доста по-малко посочили ги, са Испания и Италия. В другия край на спектъра също са 4 държави, посочени като откровено евроскептични: Великобритания, Полша, Унгария и Чехия.

Анализът на проучването разкрива очертаващ се разлом в оценките на елитите в "стара" Европа и в новоприетите страни. Така на Запад, най-вероятно стъпвайки на опита, че става дума за страна, основател на ЕС, продължават да посочват Италия като страна с проевропейски позиции. Източноевропейците нямат такава памет и имат по-песимистична оценка. Същото, но с обратен знак, се случва с Холандия (посочена трета по влияние след Германия и Франция) - източноевропейците я смятат за страна, подкрепяща още повече интеграция, докато на Запад по-добре следят поврата в холандското общество и политика и не са съвсем сигурни, че тя е ярко проевропейска.

Обобщението е, че действителното състояние е по-лошо, отколкото се смята. Огромна част от анкетираните смятат страните си за привърженици на по-задълбочена интеграция в ЕС, докато другите в съюза - с изключение на "четворката в ядрото" - не споделяли подобни възгледи. Не само, че има разминаване между вътрешната и външната оценка на страната, но и тя засяга преценката за степента ѝ на влияние върху европейските дела, което пък е заредено с риск от разочарование, че отделни столици не са успели да лобират успешно за интересите си. Изтокът и Западът в ЕС имат разминавания и в разбирането на това какво означава "повече Европа".

Балканският фактор във френската политика

Има и още един фактор, и той бе демонстриран от Макрон при хладната му реакция на предложението за започване на преговори за членство с Македония и Албания. Тази реакция се обяснява не само с известните проблеми и мудни реформи на Балканите, но и с това, че той не желае да допусне френски популисти да използват Югоизточна Европа в кампанията за евроизборите.

Подобен ход няма да му донесе избиратели и изглежда като маневриране под натиска на популистите и крайната десница във Франция, коментира Лоик Трегюре от Католическия университет в Париж. Според него Макрон прави разлика между суверенна Европа и обединена Европа, т.е. Балканите може да бъдат свързани с ЕС поради исторически причини, но няма да има разширяване, преди да се реформирал самият Европейски съюз.

Това има своята логика, но е нечестно да се прилага спрямо малки държави като Македония или Черна гора - а не спрямо Румъния или дори Турция - без ясна стратегия какво ще се случи, ако македонците, да кажем, отхвърлят на референдум сделката за новото име и на власт дойде евроскептична и проруска партия.

"Балканите са единственият регион, в който ЕС има силата за оформя нова реалност, но и мястото, на което Европа се е проваляла най-често", предупреждава Трегюре.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: President research Sofia

Прочетете и това

Берлин: Фокусът в преговорите между ЕС и САЩ трябва да е по-ниски мита за индустриалните стоки Берлин: Фокусът в преговорите между ЕС и САЩ трябва да е по-ниски мита за индустриалните стоки

Според германския министър на икономиката най-трудната част от търговските разговори тепърва предстои

19 фев 2019, 632 прочитания

Еврокомисарите масово си търсят нова работа Еврокомисарите масово си търсят нова работа

Това се случва девет месеца преди края на мандата им

19 фев 2019, 1015 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Тръмп: ЕС ще строи терминали за американски втечнен газ

Критици опровергават президента на САЩ както с икономически, така и с екологични аргументи

Касов трилър. От НАП

Стотици хиляди фирми няма как да спазят новите правила навреме, а държавата мисли да даде само малка отсрочка

Тихият монопол в София продължава

Три различни поръчки, финансирани с пари от ЕС, за над 1200 информационни табла по софийските спирки са дадени на свързани фирми

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за ролята на жената

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Чуждите инвестиции скочиха временно заради банкова сделка, Карина Караиванова напуска КФН

Емисия

DAILY @7AM // 20.02.2019 Прочетете