Реакциите

"Пазарите искат да видят как ще се държим след 20 август. Инвеститорите ще наблюдават всеки ход на правителството по отношение на икономическата политика. Ако те видят, че ние отстъпваме, ще си отидат. Ако сметнат, че изпълняваме ангажиментите си, ще ни дадат шанс", каза Стурнарас.

Неговите коментари идват в момент, в който Гърция се подготвя да оперира без помощи от международни кредитори и се опитва да привлече инвеститори, затваряйки безпрецедентен период на икономическа подкрепа, започнал през 2010 г.

Стурнарас беше министър на финансите в коалиционното правителство, което изпълни втората програма за спасяване на Гърция през 2012-14 г. Като гуверньор той е силен защитник на независимостта на централната банка, като се сблъсква с премиера Алексис Ципрас и с левицата по отношение на приоритетите за реформа и банковия надзор.

Ефектът на кризата

Икономиката на Гърция се сви с повече от една четвърт и безработицата се покачи заради условията за отпускане на спасителните заеми, наложени от правителствата на страните от еврозоната и МВФ.

Споразумението за облекчаване на дълга, договорено през юни, гласи, че Гърция ще изплаща минимални погасителни вноски до 2033 г. Страните от еврозоната се надяват мерките да са достатъчни, за да убедят инвеститорите, че Гърция може да се "задържи на повърхността" през следващите години. Атина също има значителен валутен резерв, който може да покрие фискалните нужди на страната поне през следващите две години.

Но предупреждението на Стурнарас отразява опасенията, че гръцките политици ще бъдат подложени на натиск, за да отхвърлят противоречивите ангажименти за реформи, тъй като страната се насочва към избори, които трябва да бъдат проведени най-късно до октомври 2019 г.

Две от мерките, които трябва да бъдат изпълнени през 2019 г., са особено спорни: нови съкращения на пенсиите и продажбата на четири въглищни електроцентрали на частни оператори.

Евклид Цакалотос, министърът на финансите, който контролира изпълнението на третата спасителна програма на Гърция за 86 млрд. евро, обеща, че страната ще подкрепи връщането към нормалност чрез набиране на средства на международните капиталови пазари по-късно тази година.

Пречките

Стурнарас отбеляза основните икономически предизвикателства, пред които страната все още е изправена. Необслужваните заеми представляват 45% от активите на най-големите четири банки в страната, а националният дълг на Гърция възлиза на 178% от брутния вътрешен продукт, най-високият в еврозоната.

Той също така смята, че лидерите на Гърция трябва да гарантират, че страната няма да изпадне отново в такова положение. "Като минимум се очаква политическата система да се научи от грешките си и да не ги повтаря", каза той.