С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 авг 2018, 10:49, 27325 прочитания

Олигарсите не са това, което бяха

Ерата на старите олигарси в Сърбия изглежда приключила, но на тяхно място се появи близък кръг богати бизнесмени около Вучич

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Те са богати, влиятелни и имат приятели във властта. Запознайте се с източноевропейските олигарси, които умело лавират между бизнес и политика. Генезисът на олигархизацията в отделните държави в Източна Европа е различен и мащабите й варират. Вече започва и да прескача границите - два от примерите са чешкият олигарх Петр Келнер, който придоби "Теленор" в България и се опитва за "Нова телевизия", и близки до унгарския премиер Виктор Орбан бизнесмени, инвестиращи в медии в Словения и Македония.
"Капитал" покани журналисти от Унгария, Чехия, Румъния и Сърбия да разкажат за връзките между бизнес, политика и медии в своите държави и публикува текстовете им в четири броя. Това е последният текст, предишните можете да прочетете тук за Унгария, тук за Чехия и тук за Румъния.
- С помощта на близкия си кръг бизнесмени сръбският президент контролира медиите.

- Прокуратурата и антикорупционните служби игнорират всички съмнения за нередности и злоупотреби, свързани с любимите бизнесмени на Вучич.

През 2012 г. Александър Вучич дойде на власт с обещанието да укроти олигарсите. Факт е, че днес те имат по-малко публично присъствие в Сърбия. Но продължават да бъдат ключов елемент от икономиката.

Когато богатият бизнесмен Боголюб Карич се завърна в страната през 2016 г., след като близо 11 години се укриваше в Русия от сръбското правосъдие и делата срещу него за финансови злоупотреби, той веднага обеща да стои настрана от политиката. "Ако правителството даде на Боголюб шанс да създава работни места, аз ще бъда неговият най-верен слуга", заяви Карич пред журналисти при кацането си в Белград.


Това звучеше като рязко скъсване с начина, по който стояха нещата преди 2012 г. Тогава усещането беше, че хора като милиардера Мирослав Мишкович имат силата да назначават министри. При управлението на Вучич – първо премиер, а сега вече президент - и неговата Сръбска прогресивна партия Мишкович беше арестуван и съден за финансови машинации и неплащане на данъци.

Поддръжниците на Вучич твърдят, че той е пречупил властта на олигарсите. Иван Златич, бивш дългогодишен член на Антикорупционния съвет към правителството, не смята така. "Мисля, че ролята на този тип индивиди в сръбския бизнес свят отслабва систематично", казва той пред "Капитал". Според Златич мощта на олигарсите избледнява, тъй като те вече са изиграли основната си роля в приватизацията – да купят и да препродадат водещите компании на международни корпорации. "Сега правителствата се съставят от Съвета на чуждестранните инвеститори. Неговата Бяла книга е програмата на правителството", казва Иван Златич.

Икономистът Милан Ковачевич посочва, че магнатите все още имат силен коз – биха могли да преместят бизнеса и парите си извън Сърбия. Той не обвинява олигарсите за това, че искат да забогатеят, а системата, създадена от държавата, която им е позволила да нарушават правилата на свободния пазар. "Ако те са направили пари нечестно, а ние сме направили грешката да не ги накажем, нека не правим нещата още по-лоши, като ги караме да изнасят богатството си. То трябва да остане тук", казва Ковачевич пред "Капитал".



В хватката на Вучич

Ерата на старите олигарси изглежда приключила, но на тяхно място се е появил близък кръг богати бизнесмени около Вучич. Те са по-дискретни и не бият толкова на очи. За това помага и фактът, че медиите са овладени и сплашени до такава степен, че много малко от тях се осмеляват да публикуват разкрития за корупция и злоупотреби за приближените на Вучич.

Президентът и неговият бизнес кръг са стегнали хватката върху медиите чрез продажбата на реклама. В Сърбия продажбите на реклами се контролират от агенции с традиционни топли връзки с управляващите. Разследване от 2014 г. на BIRN показва, че партията на Вучич е овладяла продажбите на рекламно пространство чрез компанията на близкия съратник на президента Горан Веселинович.

Друг пример е влиятелният медиен магнат Желко Митрович, собственик на компанията Pink International. Неговият канал Pink TV е известен с усърдните си хвалби по адрес на Вучич и калните кампании срещу неговите опоненти. Според разкрития на Сръбския център за разследваща журналистика (CINS) Pink International е получила над 10 млн. евро от държавната агенция, занимаваща се с финансово подпомагане на износителите, макар изобщо да не е ясно какво точно изнася компанията на Митрович.

След като партията на Вучич дойде на власт, компаниите, свързани с друг от неговите приближени, Никола Петрович, започва да прави милиони евро от продажбата на ток от малки ВЕЦ-ове. Същевременно упорито се въртят слухове за процъфтяващия бизнес на брата на президента, Андрей Вучич. За момента обаче не са излезли доказателства, които да потвърждават мълвата.

Поне видимо любимите бизнесмени на Вучич са далече от богатството на най-големите олигарси. Но фактът, че прокуратурата и антикорупционните служби игнорират всички съмнения за нередности и злоупотреби, свързани с близкия кръг около президента, показва, че все още има системна връзка между бизнес и политика в Сърбия.

Бизнесмени, родени от пепелището на Югославия

Възходът на сръбските олигарси е свързан с приватизацията след 2000 г. и падането на режима на Слободан Милошевич, но генезисът им може да бъде проследен още по-назад във времето и води началото си от държавните компании в бивша Югославия. По онова време много от бъдещите магнати започват кариерата си като членове на мениджърската средна класа, възникнала около компании като югославския търговски гигант "Генералекспорт". Други натрупват състоянието си в чужбина, но по-късно се замесват в сенчести сделки с режима на Милошевич. "Това е кръгът, който по-късно ще изиграе главна роля в изнасянето на пари към Кипър, за да избегне санкциите и да разграби икономиката", посочва Иван Златич.

Става въпрос за периода след 1992 г., когато ООН налага санкции на Белград заради войната в бивша Югославия и започва мащабна операция по прехвърлянето на между 5 и 11.5 млрд. долара от Сърбия към Кипър и други офшорни дестинации, осъществена от държавни фигури и приближени на режима бизнесмени. Част от тези пари са използвани за заобикаляне на международните санкции и закупуване на оръжия за армията на Милошевич, но друга част отива при сръбски бизнесмени. Разследване на тв предаването Insajder разкрива, че компании на добре познати олигарси като Мишкович, Предраг Ранкович и Филип Цептер получават пари по тази схема. Прокурорска проверка срещу Боголюб Карич твърди, че той е източил пари от мобилния оператор Mobtel, основан като съвместно дружество с държавния телеком PTT. През 2006 г. срещу Карич са повдигнати обвинения, но давността им изтича през 2016 г.

След падането на Милошевич през 2000 г. на следващата година правителството, оглавявано от Демократичната опозиция на Сърбия (ДОС), приема нов закон за приватизацията, който силно ускорява процеса. "Чували сме от няколко източника, че през 2001 г. е имало среща на ръководството на ДОС, на която буквално е направен списък кой олигарх коя компания взима и какво се подготвя за чужденци", казва Иван Златич.

През същата година правителството въвежда и закон, който налага допълнителни данъци върху активи и бизнес транзакции на компании, чиито собственици са получавали "свръхпечалби" чрез политически връзки и привилегии по време на режима. Но законът не постига обявените си цели. Единствените, които плащат значима сума, са семейство Карич – около 90 млн. германски марки. Но общата събрана сума е около 120 млн. марки, или 60 млн. евро, което е много под очакванията.
"Законът за облагане на "свръхпечалбите" е в сила и до днес, но никой не го прилага," отбелязва Милан Ковачевич, който преди време сезира Конституционния съд и той удължи действието на закона за неограничен период. Според Ковачевич просто нито едно от правителствата след 2000 г. не е имало желание да разкрие какво се е случило с източените към офшорки пари.

През следващите години олигарсите, приватизирали големи сектори от сръбската икономика, продават много от компаниите на чуждестранни корпорации, но същевременно основават собствени бизнес империи. Пример е Мишкович, който прави сделка с белгийската Delhaize Group за своята верига за бързооборотни стоки (част от която беше и "Пикадили" - бел. ред.), изградена върху някогашната приватизирана C Market. По подобен начин собственикът на MK Group Миодраг Костич, който държи близо 70% от производството на захар в Сърбия, продава една от компаниите си, Sunoko, на базираната във Виена Agrana.

Ако не се брои Костич, който все още притежава успешната AIK Bank, сръбските олигарси вече са излезли от банките и от сектора на продажбите на дребно. Но продължават да имат значимо присъствие в селското стопанство, недвижимите имоти и туризма, като притежават множество молове и хотели. Освен това много от тях са разширили бизнеса си в други източноевропейски страни. И макар да не са това, което бяха, продължават да са тук.

* Филип Рудич е журналист от BIRN
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Задава ли се нова ядрена надпревара 2 Задава ли се нова ядрена надпревара

Оттеглянето на САЩ и Русия от договора за ракетите със среден и малък обсег ще подкопае най-вече сигурността на Европа

15 фев 2019, 814 прочитания

Обиколката на Помпео в Централна Европа: Газ, Huawei и демокрация 1 Обиколката на Помпео в Централна Европа: Газ, Huawei и демокрация

САЩ дават заявка за завръщане в региона. Спорно е какви резултати ще има новата политика на ангажиране

15 фев 2019, 736 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 2997 прочитания

15 фев 2019, 2569 прочитания

15 фев 2019, 2371 прочитания

15 фев 2019, 2087 прочитания

15 фев 2019, 1653 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Канабисът в Европа: Различни подходи, ясна посока

Какви са тенденциите в отношението към канабиса в европейските държави

Жилищен живот за терена на безалкохолния завод в София

Пловдивската фирма за метали "Хъс" строи комплекс върху 50 дка до Ловния парк в София

Ти декларира ли биткойна?

Данъчните отново напомниха, че печалбите от търговия и сделки с криптовалути се облагат

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Отрова в руската салата

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.02.2019 Прочетете