Стратегията на Китай

След като китайският президент Си Дзинпин продължава да отпуска заеми на развиващите се страни, политическите анализатори започват да се притесняват за съдбата на по-малките държави, които "отхапват по-голяма хапка, отколкото могат да сдъвчат", както и за стратегическите възможности, които се отварят за Китай вследствие на това.

Инициативата "Един пояс, един път" на Дзинпин, която има за цел да съживи и разшири древния търговски път на коприната по вода и по суша, се превърна в основата на външната политика на китайския президент скоро след като той дойде на власт през 2013 г. Правителствените служители често говорят за нея, а държавните медии я отразяват детайлно. Всъщност много от проектите са застинали в ранен етап на планиране, а цената им – неясна.

По-важното в случая е, че засегнатите държави често биват съблазнени от привличането на големи инфраструктурни проекти, дори и когато те биха могли да разклатят финансовата стабилност. Осем от участващите в инициативата общо 68 страни понастоящем са изправени през опасно високи нива на дълг (включително Пакистан и Малдивите), според доклад на Центъра за глобално развитие.

Желанието на Джибути

Независимо от уязвимостта си Джибути има желание да работи с Пекин. Съвместно със същата държавна компания, която придоби контрола върху пристанището в Хамбантота в Шри Ланка - China Merchants Ports Holdings Company, страната построи пристанището в Доралех. Проектът беше завършен през май 2017 г.

По-рано този месец президентът на Джибути Исмаил Омар Гелле описа съоръжението на обща стойност 3.5 млрд. долара като "надежда за хиляди търсещи работа млади хора".

Притесненията на САЩ

Наред с пристанището миналата година Китай започна да строи и военна база в Джибути, като Пекин подчерта, че това е логистичен обект, който ще се използва по-специално за презареждане на военните му кораби, участващи в мирни и хуманитарни мисии край бреговете на Йемен и Сомалия. В малката страна също така се намира и единствената постоянна военна база на САЩ в Африка, където са разположени близо 4000 американски войници.

През изминалата година американски дипломати и генерали все по-често изразяваха опасенията си, че базата ще предостави на Китай достъп до протока Баб ел-Мандеб – ключово за международната морска търговия място. Близо 4% от световния петрол преминава през него всяка година.

Генерал Томас Валдхаузер, който ръководи военната база на САЩ в Африка, заяви в свидетелски показания пред Комитета за въоръжените сили в страната през март, че САЩ "внимателно наблюдават китайското посегателство и възникващото военно присъствие" в Джибути. Местните отношения между двете суперсили станаха особено напрегнати през 2018 г., като всяка от тях се оплаква от другата.

Китай от своя страна твърди, че военноморското съоръжение ще служи като логистичен център за мисиите за борба с пиратството, хуманитарна помощ и аварийната евакуация. "Изпитанията на бойни амуниции, проведени в базата, трябва да се тълкуват като легитимни и разумни упражнения за борба с тероризма", каза коментатор на държавния вестник Global Times.

Но сателитните изображения на китайската база могат да разкрият истинската цел на Китай. Пенсиониран офицер по разузнаване от Индийската армия отбеляза миналия септември, че съоръжението с площ от 200 акра включва най-малко 10 обекта, депо за боеприпаси и площадка за хеликоптер. Предполагаемата база за логистична поддръжка е по-скоро крепост, която може да приюти хиляди войници.

"Никъде другаде в света американската армия не е разположена в съседство със страна, която тя счита за стратегически конкурент", каза Кейт Алмквист Кнопф, директор на Африканския център за стратегически изследвания на Департамента по отбраната.

Едно от опасенията е, че правителството на Джибути, изправено пред все по-голям дълг и нарастващата зависимост от него, ще бъде подложено на натиск да предаде контрола над лагера на САЩ на Китай.

В писмо до съветника по националната сигурност Джон Болтън през май, сенатор Джеймс Инхоф и сенатор Мартин Хайнрих, които са членове на Комитета за въоръжените сили на Сената, пишат, че президентът Гелле изглежда готов да "продаде страната си", подкопавайки военните интереси на САЩ.

"Сега Джибути е определена като една от онези страни, които са изложени на висок риск от дългове. Така че това би трябвало да е аларма за населението на страната, както и за страните, които наистина разчитат на Джибути, като например САЩ ", каза Джошуа Месфери, политически анализатор в Heritage Foundation.

Месфери казва, че има лесни стъпки, които САЩ биха могли да предприемат, за да започнат да балансират разширяващото се влияние на Китай, включително институционализирането на Срещата на лидерите между САЩ и Африка - еднократно събитие през 2014 г., организирано от президента Барак Обама. Правителството на САЩ също трябва да стимулира инвестициите в частния сектор в Африка, каза той, като по този начин създаде конкуренция с китайските държавни инвестиции на континента.