С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 9 авг 2018, 15:04, 13423 прочитания

Забравената война в Европа

Конфликтът с Русия през 2008 г. продължи само пет дни, но десет години по-късно раните от него в Грузия още са отворени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Замразените конфликти в Южна Осетия и Абхазия продължават да препречват пътя на Грузия към НАТО и ЕС.

- Рискът е грузинците да се разочароват и да се изморят да стоят в чакалнята, без да получават нищо.
В жаркия летен ден единственият шум, който се чува на хълма, извисяващ се до грузинското селце Одзиси, е силното жужене на цикади. В най-високата част има малък наблюдателен пункт с три камери. Около тях обикалят няколко души със сини жилетки със златни звезди и надпис EUMM, който обозначава, че са служители на Мисията за наблюдение на ЕС в Грузия.

Камерите са насочени към Южна Осетия - отцепническият регион, който през август 2008 г. стана повод за войната между Грузия и Русия. Тя продължи само пет дни, но десет години по-късно раните от нея още са отворени. А поставяните от руските войници зелени гранични табели и бодлива тел между Южна Осетия и останалата част на Грузия препречват пътя на страната към НАТО и ЕС.


Пълзящата граница

Освен от Русия Южна Осетия и Абхазия са признати за независими държави от Венецуела, Никарагуа, Науру и отскоро от Сирия. За останалия свят двата региона са част от Грузия, окупирана от руски войски. От наблюдателния пункт край Одзиси и без въоръжено око отсреща се вижда сградата на руска военна база, построена през 2011 г. Според служителите от мисията на ЕС в базата има около 1500 руски войници. Общо в Южна Осетия са приблизително между 6000 и 8000.

В зависимост от това с кого говорите ще чуете три различни наименования за зоната между Южна Осетия и останалата част на Грузия. Грузинците я наричат "окупационна линия". За руснаците е държавна граница. Наблюдателите EUMM използват по-неутралното понятие "административна гранична линия".



Къде точно минава тя е мистерия. Грузинците, разбира се, нямат интерес да я маркират. Руснаците твърдят, че използват стара съветска карта от 1984 г. Патрулите - грузински и от мисията на ЕС от едната страна и руски от другата - на практика нямат ясна идея докъде могат да се движат. Гражданите - още по-малко.

Миналия юли например граничарите от южноосетинска страна са преместили за пореден път демаркационната линия в района на Гори навътре в грузинска територия и така около 10 хектара от земите на местни жители са се озовали от другата страна. На някои места бодливата тел разделя къщите на хората от овощните им градини. Според международните наблюдатели броят на поставяните от руските граничари зелени табели с надписи "Внимание! Държавна граница!" вече надхвърля 200. На много места обаче линията продължава да не е маркирана по никакъв начин.

Раните, които още болят

Тази неопределеност не прави живота на хората по ръба на замразения конфликт по-лесен, дори напротив. Много от автомобилите в Южна Осетия имат по две регистрационни табели, тъй като не могат да се движат в Грузия с осетински номер. Повечето хора имат руски паспорти и получават руски пенсии. Грузинците, които искат да видят роднини или да посетят имотите си от другата страна, имат нужда от т.нар. разрешителни за преминаване, които се издават от руснаците, но са със срок на валидност от само една година. Внасянето на стоки в Южна Осетия се облага с мита, но размерът им не е официално определен. Местните хора се оплакват, че всеки ден плащат различно - в зависимост от това кой граничен полицай е на смяна.

В допълнение към бюрократичния кошмар идва това, което от мисията на ЕС наричат задържания, а грузинците - отвличания с цел откуп. Става въпрос за почти всекидневни арести на хора за незаконно преминаване на границата. Задържаните трябва да плащат по 2000 рубли глоба, а при трето нарушение могат да бъдат вкарани в затвора. Според EUMM миналата година е имало над 150 такива задържания.

Освен че патрулират в региона 24/7, наблюдателите от мисията на ЕС поддържат и денонощна гореща линия, на която хора от двете страни могат да съобщават за инциденти. Миналата година на нея са получени 1700 сигнала. Най-често те са за задържан човек или за липсваща крава или овца, пресякла от другата страна и хвърлила в отчаяние стопанина си. "Идеята на горещата линия е в контакт с властите от двете страни да решаваме всекидневните проблеми, за да не експлодират", казва служител на EUMM.

Толкова близо и толкова далеч

На около 130 км югозападно от Одзиси, в столицата Тбилиси, животът тече далеч по-нормално и тук по-осезаемо присъства ЕС, отколкото Русия. В сградата на Министерството на външните работи синият флаг с 12-те златни звезди е поставен редом с този на Грузия. Така е и в президентството, където държавният глава Гиорги Маргвелашвили посреща група европейски журналисти с репликата: "Всички вие сте от ЕС. И сега посещавате държава, която скоро ще стане член на ЕС и НАТО."

Само че на последната среща на НАТО през юли Грузия отново не получи покана за членство, въпреки че то й бе обещано още на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. Нищо, че Грузия е образцов кандидат - тя изпълнява целта да отделя 2% от БВП за отбрана и участва в мисии на НАТО далеч по-активно от много от страните в Алианса (грузинските контингенти в Ирак и Афганистан например бяха най-големите на страна извън НАТО и далеч по-многобройни от тези на негови членки). Над две трети от грузинците желаят страната им да се присъедини към ЕС и НАТО.

Но когато си съсед на Русия, географията освен съдба може да бъде и проклятие. Москва използва годишнината от войната, за да припомни това. Руският президент Владимир Путин коментира, че включването на Грузия в НАТО би било "безотговорна политика", а премиерът Дмитрий Медведев предупреди, че това "може да провокира страшен конфликт". И макар да не се признава публично, руското вето виси над кавказката страна.

"Аргументът, че ЕС и НАТО никога няма да приемат държава с неразрешен граничен спор с Русия, е мит, въображаема пречка, която си измислят хората, които искат да поставят пречки. Нека се върнем към историята и да си спомним, че Германия например бе приета в НАТО през 1954 г., когато Берлин беше разделен със стена", настоява президентът Гиорги Маргвелашвили. Директорът на Информационния център на НАТО и ЕС в Тбилиси Нино Болквадзе също отхвърля идеята, че Кремъл може да определя съдбата на Грузия. "За нас неутралитетът не е опция. Ние имаме нужда от сигурност и гаранции, че сме свободни да се развиваме в посоката, която сме избрали. Искаме да излезем от сивата зона, в която Русия насила се опитва да ни придърпва", казва Болквадзе.

Но въпреки търсенето на варианти като скорошното предложение на американската Heritage Foundation Грузия да бъде приета в НАТО с временно изключване на териториите на Южна Осетия и Абхазия от защитата на чл. 5 (нападението срещу един означава обявяване на война срещу всички), вратата на Алианса за момента остава затворена за кавказката държава. Същото важи и за ЕС.

"Членството в момента не стои на масата за Грузия. За Западните Балкани - да, но за Грузия - не. Няма как, докато има руски войски в страната", казва откровено дипломат от Делегацията на ЕС в Тбилиси. Никой не отрича, че Грузия е уникална в региона с комбинацията от следните неща - демокрация, стабилност, жизнено гражданско общество, свобода за протести, политически и медиен плурализъм и независими институции. Тбилиси безспорно е първенецът в групата на Източното партньорство, политиката на добросъседство на ЕС към Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Азербайджан и Грузия. Но, както отбелязва Вано Чхиквадзе от Програмата за европейска интеграция на Фондация "Отворено общество" в Тбилиси, "лесно е да си първенец в група, в която никой друг не се състезава."

"За нас в момента Грузия е тест - дали трансформиращата сила на ЕС работи без перспективата за членство. Даваме си сметка, че е предизвикателство да обясняваме, че е добре заради самите себе си да правят реформи, да изпълняват стандартите на ЕС и да имат върховенство на закона", казва дипломатът от Делегацията на ЕС. Рискът е грузинците да се разочароват и да се изморят да стоят в чакалнята, без да получават нищо.

Засега поне ентусиазмът не е угаснал, въпреки че примерът на страни като Унгария, Хърватия и България показва, че ЕС не е гаранция за работеща демокрация и икономически растеж. "ЕС е като сграда. Вие отвътре виждате, че тя има някои счупени прозорци. Но ние сме отвън на палатка. И сме сигурни, че вътре ще е по-добре", казва Михаил Мирзиашвили от Центъра за демокрация и развитие в Тбилиси. Но засега сградата остава в далечината.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Задава ли се нова ядрена надпревара 2 Задава ли се нова ядрена надпревара

Оттеглянето на САЩ и Русия от договора за ракетите със среден и малък обсег ще подкопае най-вече сигурността на Европа

15 фев 2019, 839 прочитания

Обиколката на Помпео в Централна Европа: Газ, Huawei и демокрация 1 Обиколката на Помпео в Централна Европа: Газ, Huawei и демокрация

САЩ дават заявка за завръщане в региона. Спорно е какви резултати ще има новата политика на ангажиране

15 фев 2019, 755 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 3829 прочитания

15 фев 2019, 2747 прочитания

15 фев 2019, 2532 прочитания

15 фев 2019, 2334 прочитания

15 фев 2019, 1748 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
"Русал" започна да затваря предприятия заради санкциите

Компанията предупреждава за "катастрофални последици", ако скоро не получи облекчение на режима

Обиколката на Помпео в Централна Европа: Газ, Huawei и демокрация

САЩ дават заявка за завръщане в региона. Спорно е какви резултати ще има новата политика на ангажиране

Пионерът в събирането на дългове

Райна Миткова-Тодорова, управляващ директор на "ЕОС Матрикс", пред "Капитал"

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за цената

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Отрова в руската салата

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.02.2019 Прочетете