Забравената война в Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Забравената война в Европа

Във войната от август 2008 г. Грузия на практика изгуби една пета от територията си. И все още не е ясно как и дали ще си я върне

Забравената война в Европа

Конфликтът с Русия през 2008 г. продължи само пет дни, но десет години по-късно раните от него в Грузия още са отворени

Светломира Гюрова
15323 прочитания

Във войната от август 2008 г. Грузия на практика изгуби една пета от територията си. И все още не е ясно как и дали ще си я върне

© Reuters


Темата накратко
  • Замразените конфликти в Южна Осетия и Абхазия продължават да препречват пътя на Грузия към НАТО и ЕС.
  • Рискът е грузинците да се разочароват и да се изморят да стоят в чакалнята, без да получават нищо.

В жаркия летен ден единственият шум, който се чува на хълма, извисяващ се до грузинското селце Одзиси, е силното жужене на цикади. В най-високата част има малък наблюдателен пункт с три камери. Около тях обикалят няколко души със сини жилетки със златни звезди и надпис EUMM, който обозначава, че са служители на Мисията за наблюдение на ЕС в Грузия.

Камерите са насочени към Южна Осетия - отцепническият регион, който през август 2008 г. стана повод за войната между Грузия и Русия. Тя продължи само пет дни, но десет години по-късно раните от нея още са отворени. А поставяните от руските войници зелени гранични табели и бодлива тел между Южна Осетия и останалата част на Грузия препречват пътя на страната към НАТО и ЕС.

Пълзящата граница

Освен от Русия Южна Осетия и Абхазия са признати за независими държави от Венецуела, Никарагуа, Науру и отскоро от Сирия. За останалия свят двата региона са част от Грузия, окупирана от руски войски. От наблюдателния пункт край Одзиси и без въоръжено око отсреща се вижда сградата на руска военна база, построена през 2011 г. Според служителите от мисията на ЕС в базата има около 1500 руски войници. Общо в Южна Осетия са приблизително между 6000 и 8000.

В зависимост от това с кого говорите ще чуете три различни наименования за зоната между Южна Осетия и останалата част на Грузия. Грузинците я наричат "окупационна линия". За руснаците е държавна граница. Наблюдателите EUMM използват по-неутралното понятие "административна гранична линия".

Къде точно минава тя е мистерия. Грузинците, разбира се, нямат интерес да я маркират. Руснаците твърдят, че използват стара съветска карта от 1984 г. Патрулите - грузински и от мисията на ЕС от едната страна и руски от другата - на практика нямат ясна идея докъде могат да се движат. Гражданите - още по-малко.

Миналия юли например граничарите от южноосетинска страна са преместили за пореден път демаркационната линия в района на Гори навътре в грузинска територия и така около 10 хектара от земите на местни жители са се озовали от другата страна. На някои места бодливата тел разделя къщите на хората от овощните им градини. Според международните наблюдатели броят на поставяните от руските граничари зелени табели с надписи "Внимание! Държавна граница!" вече надхвърля 200. На много места обаче линията продължава да не е маркирана по никакъв начин.

Раните, които още болят

Тази неопределеност не прави живота на хората по ръба на замразения конфликт по-лесен, дори напротив. Много от автомобилите в Южна Осетия имат по две регистрационни табели, тъй като не могат да се движат в Грузия с осетински номер. Повечето хора имат руски паспорти и получават руски пенсии. Грузинците, които искат да видят роднини или да посетят имотите си от другата страна, имат нужда от т.нар. разрешителни за преминаване, които се издават от руснаците, но са със срок на валидност от само една година. Внасянето на стоки в Южна Осетия се облага с мита, но размерът им не е официално определен. Местните хора се оплакват, че всеки ден плащат различно - в зависимост от това кой граничен полицай е на смяна.

В допълнение към бюрократичния кошмар идва това, което от мисията на ЕС наричат задържания, а грузинците - отвличания с цел откуп. Става въпрос за почти всекидневни арести на хора за незаконно преминаване на границата. Задържаните трябва да плащат по 2000 рубли глоба, а при трето нарушение могат да бъдат вкарани в затвора. Според EUMM миналата година е имало над 150 такива задържания.

Освен че патрулират в региона 24/7, наблюдателите от мисията на ЕС поддържат и денонощна гореща линия, на която хора от двете страни могат да съобщават за инциденти. Миналата година на нея са получени 1700 сигнала. Най-често те са за задържан човек или за липсваща крава или овца, пресякла от другата страна и хвърлила в отчаяние стопанина си. "Идеята на горещата линия е в контакт с властите от двете страни да решаваме всекидневните проблеми, за да не експлодират", казва служител на EUMM.

Толкова близо и толкова далеч

На около 130 км югозападно от Одзиси, в столицата Тбилиси, животът тече далеч по-нормално и тук по-осезаемо присъства ЕС, отколкото Русия. В сградата на Министерството на външните работи синият флаг с 12-те златни звезди е поставен редом с този на Грузия. Така е и в президентството, където държавният глава Гиорги Маргвелашвили посреща група европейски журналисти с репликата: "Всички вие сте от ЕС. И сега посещавате държава, която скоро ще стане член на ЕС и НАТО."

Само че на последната среща на НАТО през юли Грузия отново не получи покана за членство, въпреки че то й бе обещано още на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. Нищо, че Грузия е образцов кандидат - тя изпълнява целта да отделя 2% от БВП за отбрана и участва в мисии на НАТО далеч по-активно от много от страните в Алианса (грузинските контингенти в Ирак и Афганистан например бяха най-големите на страна извън НАТО и далеч по-многобройни от тези на негови членки). Над две трети от грузинците желаят страната им да се присъедини към ЕС и НАТО.

Но когато си съсед на Русия, географията освен съдба може да бъде и проклятие. Москва използва годишнината от войната, за да припомни това. Руският президент Владимир Путин коментира, че включването на Грузия в НАТО би било "безотговорна политика", а премиерът Дмитрий Медведев предупреди, че това "може да провокира страшен конфликт". И макар да не се признава публично, руското вето виси над кавказката страна.

"Аргументът, че ЕС и НАТО никога няма да приемат държава с неразрешен граничен спор с Русия, е мит, въображаема пречка, която си измислят хората, които искат да поставят пречки. Нека се върнем към историята и да си спомним, че Германия например бе приета в НАТО през 1954 г., когато Берлин беше разделен със стена", настоява президентът Гиорги Маргвелашвили. Директорът на Информационния център на НАТО и ЕС в Тбилиси Нино Болквадзе също отхвърля идеята, че Кремъл може да определя съдбата на Грузия. "За нас неутралитетът не е опция. Ние имаме нужда от сигурност и гаранции, че сме свободни да се развиваме в посоката, която сме избрали. Искаме да излезем от сивата зона, в която Русия насила се опитва да ни придърпва", казва Болквадзе.

Но въпреки търсенето на варианти като скорошното предложение на американската Heritage Foundation Грузия да бъде приета в НАТО с временно изключване на териториите на Южна Осетия и Абхазия от защитата на чл. 5 (нападението срещу един означава обявяване на война срещу всички), вратата на Алианса за момента остава затворена за кавказката държава. Същото важи и за ЕС.

"Членството в момента не стои на масата за Грузия. За Западните Балкани - да, но за Грузия - не. Няма как, докато има руски войски в страната", казва откровено дипломат от Делегацията на ЕС в Тбилиси. Никой не отрича, че Грузия е уникална в региона с комбинацията от следните неща - демокрация, стабилност, жизнено гражданско общество, свобода за протести, политически и медиен плурализъм и независими институции. Тбилиси безспорно е първенецът в групата на Източното партньорство, политиката на добросъседство на ЕС към Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Азербайджан и Грузия. Но, както отбелязва Вано Чхиквадзе от Програмата за европейска интеграция на Фондация "Отворено общество" в Тбилиси, "лесно е да си първенец в група, в която никой друг не се състезава."

"За нас в момента Грузия е тест - дали трансформиращата сила на ЕС работи без перспективата за членство. Даваме си сметка, че е предизвикателство да обясняваме, че е добре заради самите себе си да правят реформи, да изпълняват стандартите на ЕС и да имат върховенство на закона", казва дипломатът от Делегацията на ЕС. Рискът е грузинците да се разочароват и да се изморят да стоят в чакалнята, без да получават нищо.

Засега поне ентусиазмът не е угаснал, въпреки че примерът на страни като Унгария, Хърватия и България показва, че ЕС не е гаранция за работеща демокрация и икономически растеж. "ЕС е като сграда. Вие отвътре виждате, че тя има някои счупени прозорци. Но ние сме отвън на палатка. И сме сигурни, че вътре ще е по-добре", казва Михаил Мирзиашвили от Центъра за демокрация и развитие в Тбилиси. Но засега сградата остава в далечината.

Темата накратко
  • Замразените конфликти в Южна Осетия и Абхазия продължават да препречват пътя на Грузия към НАТО и ЕС.
  • Рискът е грузинците да се разочароват и да се изморят да стоят в чакалнята, без да получават нищо.

В жаркия летен ден единственият шум, който се чува на хълма, извисяващ се до грузинското селце Одзиси, е силното жужене на цикади. В най-високата част има малък наблюдателен пункт с три камери. Около тях обикалят няколко души със сини жилетки със златни звезди и надпис EUMM, който обозначава, че са служители на Мисията за наблюдение на ЕС в Грузия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Десетата годишнина от т.н. Олимпийска война е наложителен повод да се свери фактологията и да се неглижират пропагандните вопли.

    1. От началото на 90-те години на миналия век Грузия де факто не контролира републиките Ю.Осетия и Абхазия, което през 2008 бе фиксирано и юридически;
    2. Виновниците за загубата на тези някогашни грузински територии са известни: за раздухания пожар на етническата ненавист и последвалата гражданска война в Грузия е отговорен президентът Гамсахурдия, а за окончателната загуба на Ю.Осетия и Абхазия – президентът Саакашвили, който се опита с американска помощ да си ги върне със сила;
    3. Близо до ума е, че Москва е предвидила намеренията на Сарко да се хвърли във военна авантюра. Хронологията на конфликта показва, че руснаците са изчакали грузинската армия да започне обстрела на Цхинвали и "голямото настъпление", след което през Рокския тунел са въвели в действие 58-ма армия и са задействали авиацията. Американското и грузинското разузнаване напълно са проспали руската подготовката и затова след стълкновенията в първия ден, през останалите четири дни грузинците бягат обратно чак до Тбилиси;
    4. Приказва се, че с отделянето на Ю.Осетия и Абхазия от Грузия бил нарушен принципът на ненарушимост на границите в Европа, като услужливо се забравя, че този принцип за пръв път в следвоенната история беше нарушен от САЩ и НАТО, които „изродиха“ независимо Косово. До 17.2. 2008 г. Косово де юре беше автономна област в състава на Република Сърбия, макар де факто областта да не бе под контрола на сръбското правителство още от 1999 г. Косовският американски прецедент откри нова страница в международните отношения, че границите са сигурни дотолкова, доколкото могат да бъдат променяни само по волята на глобална сила;
    5. Бъдещето на Ю.Осетия и Абхазия очевидно вече няма как да се свързва с Грузия, която за поколението след малката война в Абхазия и Ю.Осетия е чужда и враждебна държава, борбата срещу която е гаранция за националната независимост на двете републики;

    Погледнато в по-общ план т.н. Олимпийска война беше един от първите конфликти след фундаменталната промяна на руската геополитическа доктрина за отхвърляне на американския еднополюсен свят, заявена от президента Путин на форума в Мюнхен през 2007 г.

    Официализирането на Ю.Осетия и Абхазия през главата на Вашингтон стана предвестник на сегашната световна фронда срещу американската хегемония, макар през 2008 г. мнозина да смятаха, че това е еднократен пробив. През десетте години оттогава процесите за преформатиране и изменение на баланса на силите в ключови региони се ускоряват. Изглеждащото незначително поражение на американската геополитика в Олимпийската прокси война стана предпоставка и за следващите им неудачи на стратегическо равнище в
    далеч по-мащабните американски прокси войни в Ирак, Афганистан и Сирия, които се развиват далеч от желанията на доскорошния хегемон.
    Китай ударно милитаризира Южно Китайско море напук на САЩ, Иран демонстрира готовност да затвори за корабоплаване Ормузкия проток.
    И САЩ нищо не могат да сторят.
    По-скоро – не смеят.

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Между Русия и Турция - не им е лесно на грузинците.

  • 3
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Отличен анализ, D-r D, както винаги.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "zumz":

    Задължен съм ви за оценката.
    Въпреки нежеланието на мнозина тук, което е видно по отношенията към моите и вашите коментари по темата, истината трябва да се припомня: Олимпийската война през 2008 г. е разпалена от Саакашвили, тогавашният грузински президент. Негова е и отговорността за жертвите и разрушенията.

    Стряскащи са приликите между историите на Абхазия и Ю.Осетия от една страна и на Косово от друга, но тъй като сравненията са доста неудобни, тук никой не се занимава с тях:

    1. След като СССР се разпада в 1991 г и Грузия обявява независимост, в резултат на две кратки войни (Южно Осетинската 1991-92 г. и Абхазката 1992-93 г.) двете републики обявявят независимостта си от Грузия;
    По идентичната схема след войната на НАТО срещу Югославия през 1999 г. сръбската провинция Косово е отделена от страната отначало като територия под мандата на ООН, а по-късно и като отделна държава;

    2. Албанският анклав Косово през февруари 2008 г. обявява независимост. Саакашвили, явно решава, че щом там номерата на Америка минават, с американска помощ ще си реши проблемите с Ю.Осетия и Абхазия. И атакува веднага след приключването в края на юли на съвместните американско-грузински учения в района. Петдневната война завършва с позорен разгром на грузинската армия с което окончателно се оформя юридически независимостта на отцепилите се републики;

    3. Видимата тенденция е Косово да премахне границата си с Албания, и двете държави да "съберат" посолствата си по света, за което вече намекна президентът Хашим Тачи. По-късно така може да се постъпи и с албанските територии в БЮРМ и с американска помощ стъпка по стъпка да се осъществят плановете за Велика Албания.
    В същия дух Ю.Осетия и Абхазия могат да решат да се присъединят към Руската федерация.
    И докато постепенното оформяне на Велика Албания се посреща с радостно мълчание, евентуалното присъединяване на двете републики към РФ ще предизвика колосално политическо и медийно цунами.

    Защо за Косово може, а за Ю.Осетия и Абхазия да не може?

  • 5
    bamama_mu avatar :-|
    ръмжо

    Капитал кога ще напише една такава статия със същата интонация, ама за Косово?! Интересно думата окупация как се ползва удобно? Ако бяха там сега грузинските войски, как ли щяха да им викат, при положение, че осетинци и абхазци хич не ги броят за братя?

  • 6
    habitat avatar :-|
    habitat

    Много ми е интересно ако например Ердоган използва така цитираният с удоволствие от вас "прецедент" Косово, за да помогне на Кърджалийска област да се освободи от Българското присъствие, дали ще го оправдаете така лесно, като Путин. Всъщност аргументът ви се свежда единствено и само до Косово, за което моето лично мнение беше, че наистина не трябва да става независима държава, а поне някаква федерация със Сърбия (която имаше, а между другото любимият ви Милошевич отмени и това фактически възпламени войната), за да не се използва от брутално корумпирана диктаторска държава, като Русия, да напада съседите си и да ги връща насилствено в сферата си на влияние. Което прави, макар и невоенно и срещу всички други държави, които смята за "свои", като България например. Където целият политически елит е тотално подкупен и шантажиран от нея, а бивши политици, като Ненчев, посмели да признаят за опитите за подкупване, са съдебно преследвани. Руснаците помогнали на Донецк и Абхазия да станат независими от про-американските си режими, помагат и на Каталуня, помогнаха за Брекзита, помагат и на Македония да е вечно скарана с Гърция, опитаха се да свалят правителството на Черна гора и мн. др.. Ами защо не направите един анализ и за Чечня, където Руснаците, като са такива борци за свобода и независимост, да им бяха дали независимост. Или може би там Джохар Дудаев и Аслан Масхадов също са били американски агенти и са направили метеж срещу "добрите окупатори"? Които междувременно са окупатори от 1859 г., когато пада последния чеченски аул Гуниб и войската на Шамил (ама не Басаев) е унищожена. А чели ли сте "Ночевала тучка золотая" на Приставкин. Препоръчвам ви да в прочетете, да видите какво направи Сталин там, в Чечня, за да разберете и какво направи Путин после. А може само да прочетете мъченици, умрели за родината България, като Раковски и Захари Стоянов, за да разберете, че и преди Косово, политиката на Русия към съседите си е била такава, като към Грузия и Украйна след Косово. И няма шанс да се промени. Или както написа скоро Гръцкото външно министерство (министерство на традиционно Русофилска държава) - Руското правителство трябва да се опита да разбере, че и много по-малки държави могат да имат самостоятелна и независима политика. Е, няма и не иска да го разбере! Но у нас длинние руки друзья! И докато има хора, които се възхищават на държава, като Русия, България ще бъде на последно място навсякъде. Знам и съжалявам, че в моята родина, те са много повече, отколкото в една нормална държава. Заради това сме на това дереже.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "habitat":

    Драги habitat,
    Не споделям конспирологичните теории, на които сте посветили текста си, но ще нахвърлям вижданията си по някои от повдигнатите теми:
    1. Не Ердоган е реална заплаха за българските мюсюлмански общности, а саудитските и катарските уахабитските фондации, които ударно насаждат нямащия нищо общо с традиционните вярвания на населението уахабизъм. Къде в Турция сте видял покрита отгоре до долу с хиджаб и гледаща през процеп жена, както се разхождат пазарджишките циганки?
    2. [quote#6:"habitat"]Руснаците помогнали на Донецк и Абхазия да станат независими от про-американските си режими[/quote] Нещо не сте разбрал - там никога не е имало "проамерикански режими". Руската намеса в Каталуния, Брекзит, климатичните промени и пр. са елементарни пропагандни глупости. Поне да бяхте се потрудили да дадете едничък довод;
    3. На Балканите традиционно се преплитат интересите на всички т.н. Велики сили и техните наследници: ОК, Австрия, Германия, Русия, Турция, а в по-ново време - САЩ и Китай. Защо отричате интересите само на Русия при това в този район живее компактно славянско и православно население?
    4. Гръцко-руските отношения. По случайност прекарвам известна част от времето си в Гърция, ползвам гръцки език и познавам достатъчно гърци от различни социални слоеве, краища и професии. Правителствената политика и в Гърция, както и в други страни, не отразява вижданията на мнозинството от населението. Алексис Ципрас за двата си мандата във властта се промени кардинално от левосектант и протестър до стандартен Брюкселски послушник. На последните парламентарни избори през 2015 г. бях в Гърция. Победата му предизвика огромна радост. Впечатленията ми отпреди седмица са, че той е откровено мразен и няма никакъв шанс. Една от причините е конфронтирането с Русия, която за гърците е традиционно близка;
    5. Чеченската история не ми е привлякла вниманието и не мога да я коментирам. Знам само, че първата и втората чеченски войни се водят по времето на Елцин.


  • 8
    habitat avatar :-|
    habitat

    Уважаеми Г-н Др или Г-н Русофил,
    много интересно как избирателно разни неща ви привличат вниманието!
    5. Чеченците вълците ги яли, сибирските, когато най-великият Руски Вожд - Дядя Сталин, пресели насилствено цял народ в Сибирската пустош! И не Елцин, а Путин ги довърши! Това му беше първото велико "геройство" като президент! И това не е било само тогава! Още от 18-19 век Русия практикува етническо прочистване на мюсюлманите в южните Европейски територии, като подлъгва и преселва християни, основно българи в тези земи. Заради което великият българин и истински патриот Георги Стойков-Раковски пише, вероятно неизвестната за вас брошура "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите". А неговият ученик Левски заявява "Който ни освободи, той ще ни пороби". А друг велик и истински българин Екзарх Антим 1 извиква в лицето на Дондуков "Добре ни освободихте от турците, ама от вас кой ще ни освободи". Де такива българи вече.
    1. Не съм казал, че Ердоган в момента е заплаха за България. Заплаха е подмолната, корупционна и разединяваща от векове насам политика на Русия на Балканите. Примерът го дадох, заради прецедента Косово, когото вие, русофилите, непрекъснато тикате пред непредубедените или незапознатите.
    3. Добре ползвате гръцки, предполагам също и руски, за да сте обърнал внимание, че навсякъде в руските сайтове, медии и т.н. се говори за "американските пиндоси" управляващи Украйна и всички други, неуправлявани от Русия държави. И как България е загубила своята независимост след 1989 г. каквато "имаше" между 1944 и 1989 г., след едностранно обявената война и окупация от милите Братушки. И след като техните слуги в България целенасочено ликвидират децата на възрожденците, спрели руските аспирации към България след Освобождението. Поинтересувайте се за съдбите на единствените две внучки на Баба Тонка, или за синовете на Райна Княгиня. За Стефан Стамболов, предполагам знаете!
    2. По отношение на Каталуня и Брекзит, аз не мога да давам доказателства, но явно испанските власи са имали достатъчно такива, за да променят колебливата си позиция за санкциите срещу Русия, на доста твърда такава. Ами 10те милиона за Льо Пен, сигурно и това са пропагандни глупости. Или подкрепата за т.нар. Българска партия Атака.
    5. Дали Ципрас е мразен, заради Русия, не знам, но и аз имам приятели гърци. Знам, че той има 16% в момента, но бъдете уверен, че няма да бъде сменен от по-русофилска партия. Проследете позицията на "Нова демокрация" по кризата в отношенията с Русия и ще разберете.
    И накрая - пожелавам ви да поживеете две-три години в Русия, ама не в Москва или Петербург. Някога и аз бях с промит русофилски мозък, ами ми просветна, благодарение и на общуването, по-интимно, с руснаци. Иначе няма надежда за просветление!

  • 9
    beky avatar :-P
    beky


    До коментар [#7] от "
    D-r D
    ":

    Много свободно време явно имате, докторе, та опитвате с факти и логика да убедите всеки чугун.

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#9] от "beky":

    Пусто професионално изкривяване...
    Продължавам да смятам, че фактите трябва да се уважават. Неглижирането им и голата пропаганда, която ни залива, е класическа измама.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK