С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 10 авг 2018, 12:05, 8669 прочитания

Ядреният бутон на Меркел

В ерата на Доналд Тръмп идеята за Германия с атомна бомба вече не е немислима

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Дори шансът да се превърне скоро в ядрена сила да е малък, Германия се замисля сериозно за увеличаване на конвенционалния си военен капацитет.

- Парадоксът е, че натискът на Тръмп прави по-трудна задачата на германските политици да убедят избирателите си в това.

Още по темата

Защо проблемите пред турската икономика се задълбочават?

Анкара обяви, че ще свива разходите и очаква много по-слаб растеж през 2019 г.

12 авг 2018

А ако САЩ все пак се oттеглят

Едва ли Вашингтон някога ще се откаже от НАТО, но кошмарният сценарий смущава съня на Европа (обновена)

12 юли 2018

Как да търгуваш с такива приятели

Доналд Тръмп отказва да разбере, че протекционизмът е не само лоша политика, но лоша икономика

15 юни 2018

Какво ще стане с ЕС след германските избори

Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще започне внимателни реформи в еврозоната, отбраната и финансите на съюза

23 сеп 2017

Продължаваме напред без Тръмп

Абдикацията на САЩ от климатичното споразумение отваря поле за увеличаване на влиянието на Китай и сближаването му с Европа

9 юни 2017

Юмрукът на меката сила

Различията в Европейския съюз ще попречат да се направи истинска обща армия, но някаква по-голяма интеграция ще има.

27 май 2017

Любовната игра на Европа с Тръмп

За момента най-видимият отговор от ЕС на избора на Тръмп е приемането тази седмица на новата отбранителна стратегия на съюза

18 ное 2016
"Имаме ли нужда от атомна бомба?" Когато този въпрос се появи преди дни на първата страница на авторитетно германско издание Welt am Sonntag, едно табу беше разбито на парчета. В ерата на Доналд Тръмп дори идеята за ядрена Германия вече не е немислима.

Според автора на статията отговорът несъмнено е "да". "За пръв път от 1949 г. Германия не е под ядрения чадър на САЩ", пише уважаваният политолог Кристиан Хаке. И посочва решението: "Националната отбрана, базирана на ядрено възпиране, трябва да се превърне в приоритет в светлината на новата трансатлантическа несигурност и потенциалните конфронтации."

Когато подобен въпрос се повдигне в страна, за която е трудно да отделя 2% от своя БВП за отбрана и има подчертана непоносимост към всичко ядрено - след аварията в АЕЦ "Фукушима" Берлин дори реши да се откаже изцяло от атомната енергетика до 2022 г. - той не може да бъде подминат като лятна лудост на ексцентричен академик. Мнозина побързаха да отхвърлят идеята като "безразсъдна, глупава и експлозивна", както я определи бивш зам.-директор на германското външно разузнаване. И то не само защото федералната република е подписала няколко международни споразумения, с които се задължава никога да не придобива ядрени оръжия. "За държава, която е толкова чувствителна към това да не се озове изолирана в Европа, подобна стъпка би била стратегическо самоубийство. Никоя утвърдена партия не би я подкрепила", написа в свой текст за в. Financial Times Констанце Щелценмюлер, анализатор от Brookings Institution.

Всичко това не означава, че дебатът в Германия не е сериозен. Или че притесненията, които го повдигат, не са реални. Яростните нападки на американския президент Тръмп срещу Германия и усещането, че тя не може вече да се осланя на съюз и гаранции за сигурност, които в продължение на десетилетия изглеждаха непоклатими, пораждат паника в Берлин. И Германия не е единствената държава с отбранителна дилема в момент, когато Европа е заплашена от Изток и от Юг, не може да разчита на Турция на Реджеп Тайип Ердоган, а сега и на Америка на Тръмп. Решенията в Берлин ще имат значение и за оформянето на обща европейска архитектура за сигурност, която от години остава на думи, включително заради неохотата на Германия.

(Не)приятелски огън



"Ще наложа данък върху всеки мерцедес, който влиза в тази страна." Така отговаря Доналд Тръмп на въпрос какво ще направи, ако стане президент на САЩ, в интервю за Playboy от 1990 г., което се е превърнало в задължително четиво за германски политици. Фиксацията на Тръмп върху Германия не спира до луксозните немски автомобили по американските улици и до това, че според негова реплика от първата му среща с германския канцлер Ангела Меркел тя му "дължи трилион долара" заради неспазването на ангажимента в НАТО за отделяне на 2% от БВП за отбрана. Обвиненията, че Германия е "заложник" на Русия заради факта, че внася много газ от "Газпром", само затвърдиха усещането, че федералната република е любимата мишена на американския президент.

"По теми като имиграцията и търговията канцлерът Меркел и Германия са символ на всичко, което Тръмп не харесва и е напълно противоположно на неговата визия. Освен това на лично ниво вероятно не помага фактът, че Меркел имаше много силна връзка с Барак Обама и той беше изключително популярна фигура в Германия", казва пред "Капитал" Суда Дейвид-Уилп от берлинския офис на German Marshall Fund. А сега при Тръмп едва 9% от германците смятат САЩ за заслужаващ доверие партньор.

Всъщност Тръмп не е единственият, който притиска Германия за относително малките й разходи за отбрана, огромния й търговски излишък и излишък по платежния баланс и ролята й в противоречивия газопровод "Северен поток 2", който ще засили газовата зависимост на Европа от Русия и ще изолира Украйна. Европейските съюзници на Германия от години се оплакват по тези въпроси и администрацията на Обама също я критикуваше по тях. "Да, в думите на Тръмп има зрънце истина и тези критики са легитимни. Но неговият тон и начинът, по който поднася посланията си, вредят на отношенията", посочва Суда Дейвид-Уилп.

Америка първа, Германия сама

Натискът вече дава някакъв резултат. Дори шансът да се превърне скоро в ядрена сила да е малък, Германия се замисля сериозно за конвенционалния си военен капацитет. "За Германия и Европа е изключително важно да имаме стратегически дебат. Това, което Германия бавно осъзнава, е, че генералната структура на европейската система за сигурност не е подготвена за бъдещето", отбелязва пред Politico Улрихе Франке, анализатор от ECFR. Самата Германия вече увеличава разходите си за отбрана, макар да няма вероятност те да достигнат 2% от БВП до 2024 г., както е обещала. Но ще се вдигнат до 1.5%, което ще е увеличение с 80% спрямо 2014 г. Говори се дори за връщане на наборната служба, премахната по време на първия мандат на Меркел. И това се случва, след като години наред германските политици избягваха да говорят за отбрана от притеснение да не отблъснат скептично настроените към военни въпроси избиратели.

"Има сериозен импулс за укрепване на отбранителните способности. Германските политици вече мислят за това, въпросът е само колко скоро ще успеят да го направят", смята Суда Дейвид-Уилп. Иронията е, че агресивната стратегия на американския президент всъщност може да им попречи. "Ако общественото мнение в Германия продължава да е толкова силно настроено срещу Тръмп, неговият натиск може да постигне обратния резултат и германските политици да тръгнат в противоположната посока", казва анализаторът от German Marshall Fund.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гърция излиза от спасителната програма, но работата предстои 1 Гърция излиза от спасителната програма, но работата предстои

Сред належащите проблеми са стимулирането на растежа, привличането на инвестиции и оправянето на банковата система

20 авг 2018, 1252 прочитания

Хаосът, наречен Венецуела 3 Хаосът, наречен Венецуела

Икономическите реформи на Мадуро могат да имат обратен ефект и да принудят още хора да емигрират

20 авг 2018, 1418 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Турската лира е в положение на свободно падане

Днес валутата поевтиня с 13%, ЕЦБ смята, че европейски банки са изложени на риск

Коалицията ГЕРБ - ДПС в раздаването на пари за общините

Част от отпуснатите от правителството средства са разпределени към предварително избрани фирми

Трите рекламни стълба на L'Oréal

Главният дигитален директор, българката Любомира Роше, разказва пред "Капитал" за новата рекламна стратегия на козметичния гигант

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Книга: Сет Стивънс-Давидовиц - "Всички лъжат"

Може да излъжете всички, но не и "Гугъл"

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, БДЖ купува 42 влака със скъпа поддръжка, "Спарки Елтос" губи все повече, трус в КФН заради "Олимпик"

Емисия

DAILY @7AM // 21.08.2018 Прочетете