Кризата в Турция: отношенията със САЩ вече няма да са същите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кризата в Турция: отношенията със САЩ вече няма да са същите

Reuters

Кризата в Турция: отношенията със САЩ вече няма да са същите

Последиците от срива на лирата за турската икономика и за американските регионални интереси ще бъдат съществени

Марина Станева
7879 прочитания

Reuters

© Reuters


"Ако САЩ ни обръщат гръб, избирайки вместо това един пастор, съжалявам, но ние продължаваме нашия път с решителни стъпки. Това отношение на американците към стратегическия им партньор ни разстройва." Този коментар на турския президент Реджеп Тайип Ердоган беше последван от заканата му, че може да се насочи към нови съюзници.

Напрежението между Вашингтон и Анкара напоследък ескалира, което доведе до икономически проблеми за Турция - драстично обезценяване на националната валута, повишаване на инфлацията и въвеждане на мита при износа за САЩ. Двете страни сблъскват позиции по различни теми – от случая с американския пастор, задържан в Турция по обвинения в тероризъм, през разминаващите се интереси в Сирия, до турските планове за закупуването на руски отбранителни системи.

Причини за разрива

Напрежението може и да спадне, но сме задминали момента, в който можехме да се преструваме, че целите на тези две правителства са съвместими, пише Bloomberg. Има два начина за прекратяване на дипломатическата криза – компромис, който запазва връзките, доколкото е възможно, или пълен разрив, който ще има огромни последици за турската икономика и за американските регионални стратегически интереси. Но и в двата случая няма връщате към начина, по който бяха нещата досега.

Заради американския пастор администрацията на Тръмп наложи санкции върху двама турски министри. Ердоган пък заплаши с ответни мерки и получи подкрепата на голяма част от опозицията. Като цяло разривът е причинен от натрупването на години напрежение въпреки демонстрираното партньорство. Някогашната подкрепа за Анкара сред американското външнополитическо ръководство е отслабена от годините на авторитарна хватка над властта, влошаващото се положение с човешките права и сътрудничеството с Русия в Сирия. Турските планове за купуването на руски ракети земя-въздух, за които НАТО твърди, че са несъвместими със съюзническите системи, също усложняват обстановката.

Ердоган пък никога не прости на партньорите си, че предпочетоха да не вземат отношение в часовете след неуспешния опит за преврат през юли 2016 г. Турският лидер също така е бесен от американската подкрепа за кюрдските сили, борещи се срещу ИДИЛ в Сирия. Друга гореща точка е отказът на САЩ да предаде духовника Фетхуллах Гюлен, когото Ердоган обвинява, че стои зад опита за преврат. Решението на Тръмп да излезе от иранската ядрен сделка също е проблематично – почти половината от турския петролен внос идва от Иран и връщането на санкциите срещу Техеран е удар по икономиката на Турция.

Дипломатическо решение

Вашингтон може да си позволи да протака. Скорошните избори в Турция може и да подсилиха властта на Ердоган, но той не спечели с преднина като тази на руския президент Владимир Путин. Страната е политически разделена и колкото по-дълго Ердоган управлява с насилие, толкова по-уязвим става, особено ако икономиката се влоши допълнително.

Но дипломатическото решение е за предпочитане пред продължаващата ескалация. Анализ на Brookings обобщава, че колкото и лоша да изглежда ситуацията с Турция, страната е жизненоважна: "Без нея е трудно да се види как един базиран на законите световен ред, воден от САЩ, може да се поддържа в този регион и как може да се планира една успешна политика за задържане на хаоса в Близкия изток. Може да се каже, че няма други предимно мюсюлмански държави освен Турция, които могат да послужат за мост със западния свят или да постигнат демократичните стандарти, към които турците са привикнали и случайно или не все още очакват." На САЩ обаче може и да им се наложи да се задоволят с отношения, които са по-малко лоялни, по-малко съюзнически и повече базирани на сделката.

"Ако САЩ ни обръщат гръб, избирайки вместо това един пастор, съжалявам, но ние продължаваме нашия път с решителни стъпки. Това отношение на американците към стратегическия им партньор ни разстройва." Този коментар на турския президент Реджеп Тайип Ердоган беше последван от заканата му, че може да се насочи към нови съюзници.

Напрежението между Вашингтон и Анкара напоследък ескалира, което доведе до икономически проблеми за Турция - драстично обезценяване на националната валута, повишаване на инфлацията и въвеждане на мита при износа за САЩ. Двете страни сблъскват позиции по различни теми – от случая с американския пастор, задържан в Турция по обвинения в тероризъм, през разминаващите се интереси в Сирия, до турските планове за закупуването на руски отбранителни системи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    Добро утро

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Brookings, Bloomberg...

    Не е нужно да си гадател, за да ти е ясно какво ще кажат само като им мернеш логата.
    Според тях спасението от колапс на процъфтяващата доскоро турска икономика зависи от три стъпки, които Ердоган трябва да направи начаса:
    1. Рязък външнополитически завой на Запад: отказ от всякакво сътрудничество с Русия и Иран; предаване на пастора; на килимчето пред Тръмп за намаляване на митата; отказ от руските ракети; притопляне на отношенията с Гърция; отказ от политическия ислям, край на конфронтацията с Израел, отказ от преследването на гюленисти и пр;
    2. Рязко снижаване на независимата геополитическа активност в Близкия изток: отказ от противопоставяне на американската политика за образуване на кюрдска държава на сегашни територии от Сирия, Ирак, Иран и Турция; присъединяване към алианса САЩ-СА-Израел за война срещу Иран, активно включване в инициативите на НАТО и пр.
    3. Спешно да се обърне към МВФ за финансова подкрепа.

    Отказ! Отказ! Отказ!

    Или както в едно изречение го е събрал някой от Brookings: да се завърне в „... един базиран на законите световен ред, воден от САЩ...“

    Дойдохме си на думата. Само че такъв световен ред вече няма. Да не кажа, че и никога не е имало, защото доминирания от САЩ свят след разпада на СССР в последните 20-25 г. изобщо не се е базирал на законите, а на силата. С какви закони се оправдава разпарчалосването на Югославия? А унищожаването на Либия? Вълната „арабски пролети“ в Тунис, Египет по кой международен договор беше? На какво законово основание НАТО се е барикадирало в Афганистан второ десетилетие?

    Американският удар срещу Турция не е икономически, а политически. И „съветите“ на американските анализатори го показват пределно ясно.
    Видимите цели са две:

    1. Предизвикване на вътрешнополитическо напрежение, което да разклати позициите на Ердоган, защото на изборите от 2015 г насам той и партията му ПСР печелят на косъм. Именно коалирането на ПСР с ПНД осигури президентството на Ердоган и мнозинството в Меджлиса. Раздпадне ли се мнозинството, президентът пада. Падне ли Ердоган – все ще се намери послушен политик за Ак сарая;

    2. Атаката срещу турската икономика и банкова система е атака и срещу европейската банкова система поради кредитната й обвързаност с Турция в последните години. Основната част от финансовите потоци, които поради санкциите от 2014 г. бяха оттеглени от Русия, европейските банки и инвеститори насочиха в турски финансови активи и в кредитиране на стабилно развиващата се тогава турска икономика. Сегашният й колапс сериозно ще разтърси водещи европейски банки. БНП Париба и Уникредит в петък вече загубиха по около 5% от котировките си, а лавината от „чистене“ от турски активи тепърва започва. Сътресенията в големите европейски банки неминуемо ще удари еврото и ще засили позициите на долара.

    Какво предстои?

    В пространна статия в The New York Times от 10-ти Ердоган, покрай всичко вече казано за турско-американските отношения, уж мимоходом споменава за турската инвазия в Кипър през 1974 г, осъществена въпреки нежеланието на Вашингтон. Ситуацията тогава е следната: Турция е страна-гарант заедна с Гърция и ОК по Лондонския договор от 1964 г. за независимостта на Кипър и когато режимът на гръцката военна хунта инспирира безредици, които свалят правителството на архиепископ Макариос, за да присъедини острова към Гърция, Турция се намесва и изпраща флота.

    Намекът с Кипър е много отчетлив знак, че Турция няма накъде да отстъпва повече без да изгуби своята субектност и Америка ще трябва да смегчи политиката си спрямо нея, за да избегне военен конфликт със съюзник, който неминуемо ще доведе до разпад на НАТО. В този смисъл за САЩ е крайно нелогична и санкционна война с Турция, която ще направи прочутото „евроатлантическо единство“ просто куха фраза.

    Но на пътя на логиката лежи едно огромно старо къносано его...

  • 3
    xte29566872 avatar :-|
    xte29566872


    До коментар [#2] от "D-r D":

    Много силен анализ.

  • 4
    beky avatar :-|
    beky

    Докторе, само разбърквате праволинейните виждания на хората: САЩ е добро, Турция - лошо :-)

    Наистина много добър анализ. Днешният развой потвърждава, че отношенията САЩ-Турция неотвратимо замръзват:
    - лирата спря спада;
    - Тюрк телеком (най-големият турски мобилен оператор) и Тюркиш еърлайнс спират рекламите на американски продукти;
    - САЩ връщат турските летци, които се обучават за полети с Ф-35. Платените от Турция самолети няма да бъдат доставени;

    Турция тръгва на разплащания в местни валути с най-големите си контрагенти: Китай, Русия, Иран, Украйна. Отправил е такова предложение и към ЕС. Половината свят бяга от "услугите" на резервната световна валута, която всъщност е най-масовата изнасяна от САЩ стока.

    И прогностика:
    - задава се изгонване на американците от Инджирлик;
    - Ердоган държи ключа към спокойствието в два района - Кипър и Балканите. В Северен Кипър вече показа, че Турция ще отстоява интересите на кипърските турци в придобиване на права върху газовите находища в прилежащите им териториални води, като изпрати флот, който изгони италиянския изследователски кораб. Ислямската дъга на Балканите всъщност е турска дъга и ако това му е необходимо, Ердоган чрез протурската албанска партия в Македония може да осуети смятания за предварително спечелен референдум за името, НАТО, ЕС и т.н.
    Трябва ли му на Ердоган НАТО? Не личи да му трябва...

    Знам мнението ви, че Ердоган е силен играч. Засега го потвърждава.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "beky":

    Турция наистина има невероятно много малки, но изключително ефективни лостове за въздействие: Кипър, Балканите, Каспийския район, Средна Азия, Централна Африка... Друг е въпросът дали ще ги задейства...

    Реджеп е играч, който в последните 2 години, балансирайки между САЩ и съперниците му, изклинчва максималното и от двата лагера. Започвам да се замислям дали тази хазартна позиция не е променила вече и мисленето му. В този смисъл не бива да се дава много ухо на приказките му в Йоханесбург, че Турция ще влиза в БРИКС. Също както и че ще излиза от НАТО.

    Погледнато рационално, присъединяването на Турция към антихегемонистката фронда – Русия, Китай, Иран - е единственият логичен ход за съхраняване на суверенитета й, но никак не е сигурно, че Ердоган е готов на такъв радикален ход. Лакмус дали смята сериозно да промени геополитическата посока на страната си е дали ще предприеме две стъпки: ще изгони ли американците от ВВС базата в Инджирлик и ще премине ли към международни разплащания в национални валути. Не предприеме ли тези две стъпки в близко време, е ясно, че държи отворена не вратичка, а цял портал за връщане в обятията на САЩ.

    Ердоган сега е в стихията си да хазартничи. Но на останалите играчи в казиното видимо започват да им дотягат хитрините и блъфиранията му и все по-настойчиво искат да видят картите му.
    Не е безкрайно далеч времето, когато ще трябва да ги покаже...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK