Как се отразява сривът на лирата на турския бизнес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се отразява сривът на лирата на турския бизнес

Reuters

Как се отразява сривът на лирата на турския бизнес

Компаниите в строителството, недвижимите имоти и енергетиката се борят със слабата лира, а банките, които ги финансират, също са в затруднение

4850 прочитания

Reuters

© Reuters


293 млрд. долара са корпоративните кредити в чуждестранна валута.

Турция все още не може да овладее напълно срива на националната си валута. Турската централна банка обяви мерки в подкрепа на пазара, за да ограничи спада на лирата и във вторник курсът се понижи до 6.56 за долар, след като беше достигнал връх от 7.24. Това е изключително тежък период за корпоративния сектор, пише Financial Times.

Проблемите

Компаниите в строителството, недвижимите имоти и енергетиката се борят със слабата лира, а банките, които ги финансират, също са в затруднение. Миналия месец турската телекомуникационна компания Turk Telekom обяви загуба от близо един милиард лири през второто тримесечие, тъй като беше засегната от нарастването на разходите за финансиране на дълговете в чуждестранна валута.

И тогава, в рамките на една седмица лирата загуби една пета от стойността си спрямо щатския долар и Турция навлезе в тежка валутна криза. Спадът сериозно навреди на бизнеса, който от години се възползва от по-дългите падежи и по-ниските лихвени проценти, за да взима заеми в евро и долари, а не в турска лири. "Досегашният опит показва, че като турски корпорации не би трябвало да поемаме риска да имаме големи дългове в чуждестранна валута", каза изпълнителен директор на голяма турска компания в сектора на услугите.

Според доклад на централната банка на Турция 85% от корпоративните кредити в чуждестранна валута на обща стойност 293 млрд. долара са на 2300 компании. Турските официални представители твърдят, че големите компании трябва да разполагат със стратегии за хеджиране, за да се предпазят от нестабилност на валутите. Но те признават, че някои фирми не го правят. Агенцията за кредитен рейтинг Fitch предупреди в скорошен доклад, че търговците на дребно и групите за потребителски стоки без много износ са сред най-изложените.

Дори турските компании без големи дългове в чуждестранна валута са в затруднение. "Започнахме да имаме проблеми с доставчиците - те не могат да предоставят някои от суровините, които сме поръчали поради трудности при ценообразуването", казва собственикът на малка хранителна компания. Също така шестте газови централи в Турция бяха изключени в понеделник, след като цените на горивата се повишиха рязко.

Трудностите за банките

Турските бизнес неволи се разпространиха и в банковия сектор, който се бори със собствените си финансови проблеми. Преди три седмици Fitch проведе "стрес тест", моделирайки влиянието на променящите се глобални финансови условия върху Турция. Агенцията предупреди, че по-слабата лира не само "значително ще увеличи" ливъриджа на фирмите с дългове, но и ще окаже натиск върху банките. Турската валутна криза предполага, че турските банки ще трябва да преминат през тежък кредитен цикъл.

Инвеститорите също така се тревожат за европейските банки със значителни операции в Турция, тъй като акциите на испанската BBVA падната с 3.3% до ново 52-седмично дъно в понеделник, а тези на италианската UniCredit намаляха с 3.9%.

Инвеститорите се притесняват, че турският частен сектор сега ще трябва да води битки на няколко фронта. Сривът на стойността на лирата, която през годината е намаляла с повече от 40%, прави обслужването на дълга в чуждестранна валута и вноса на стоки много по-трудно. Само през следващите 12 месеца, частните нефинансови институции на Турция ще трябва да платят или да прехвърлят над 66 млрд. долара дълг в чуждестранна валута. За банките сумата е на стойност 76 млрд. долара.

Турските банки заявиха в края на юли, че все още имат достъп до финансиране чрез синдикирани заем, а големите банки имат ограничени суми на заеми, чийто падеж е тази година.

Но спадът в икономиката, както и възможният резултат от намаление на доверието, по-строгите фискални мерки и увеличаването на лихвените проценти също биха усложнили ситуацията за турския бизнес. Комбинацията от по-слаба валута и по-тежки условия на работа за турските корпорации вероятно ще окаже влияние върху качеството на финансовите резултати на банките в страната. "Турската валутна криза предполага, че турските банки ще трябва да преминат през тежък кредитен цикъл", заяви автономна изследователска група.

293 млрд. долара са корпоративните кредити в чуждестранна валута.

Турция все още не може да овладее напълно срива на националната си валута. Турската централна банка обяви мерки в подкрепа на пазара, за да ограничи спада на лирата и във вторник курсът се понижи до 6.56 за долар, след като беше достигнал връх от 7.24. Това е изключително тежък период за корпоративния сектор, пише Financial Times.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Сривът на турската лира не е нечувано събитие в турската история. Сегашната криза започна още през 2013 г и тенденцията беше ясна.
    Задаващата се тревожна ситуация в икономиката и финансите на Турция беше една от причините Ердоган да избърза с парламентарните и президентските избори и да ги изтегли от есента на 2019 за юни 2018 г.

    Основната причина за срива на лирата е прегряването на икономиката. След това идва отмяната на независимостта на централната банка и поставянето й под ръководството на президента. Чак на трето място е кризата в отношенията със САЩ и последвалите грешни политически ходове от двете страни: Ердоган реагира на икономическата криза с политически лозунги, а Тръмп - на политическата криза с Турция с икономически натиск.

    Ситуацията се усложнява и от задлъжнялостта на турските фирми, която достига 70% от икономическите им резултати.
    Вероятността турската криза да засегне и европейски банки не е за пренебрегване, като се знае, че испанската банка БиБиВи Ей

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    притежава половина от турската Гаранти банк, Уни кредит и БНП Париба - по около 40% от други две турски банки . При отварянето на пазарите в понеделник акциите на тези европейски банки загубиха по около 5% от стойността си.

    Кризата в Турция не е изолиран факт. В сходна ситуация се намира и Аржентина, и ЮАР.
    Демек, причината не е единствено в Ердоган...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK