Турция повиши рязко митата за внос на стоки от САЩ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Турция повиши рязко митата за внос на стоки от САЩ

Турският президент Ердоган засега не отстъпва в спора със САЩ, но икономиката на страната е възможно да плати висока цена

Турция повиши рязко митата за внос на стоки от САЩ

Мерките засягат от автомобили до алкохол и цигари, напрежението между Вашингтон и Анкара продължава да ескалира

Кирил Кирчев
6923 прочитания

Турският президент Ердоган засега не отстъпва в спора със САЩ, но икономиката на страната е възможно да плати висока цена

© Reuters


Турция повиши драстично митата при внос на редица американски стоки като автомобили, алкохол и цигари, като напрежението между Анкара и Вашингтон продължава да се покачва, съобщава Financial Times. Вицепрезидентът Фуат Октай определи мерките като "танто за танто" в Twitter и каза, че са отмъщение за "умишлени атаки" срещу турската икономика от американската администрация.

Мерките

Според мерките, публикувани в Държавен вестник, се удвояват тарифите за серия от вносни американски стоки. Митото върху алкохола от САЩ се повишава със 140%, за автомобилите – със 120%, и за тютюна на листа – с 60%. Удвояват се тарифите за козметични продукти, ориз и въглища.

Решението на президента Реджеп Ердоган да повиши митата отново може да изправи пред изпитание турската лира, която поевтиня драстично спрямо долара и еврото в края на миналата седмица и началото на тази. След намесата на Турската централна банка националната валута компенсира срива си и към 11.00 часа се разменя за 6 лири за долар. От началото на годината тя е загубила над 40% от стойността си спрямо долара.

Напрежението между Турция и САЩ ескалира заради продължаващото задържане на американския пастор Андрю Брънсън, арестуван през октомври 2016 г. Американският президент многократно поиска освобождаването на Брънсън, но засега това не се случва. Адвокатът на Брънсън заяви пред Reuters, че турски съд днес е отхвърлил обжалването на пастора за отмяна на домашния му арест и вдигане на забраната да пътува, но по-висша инстанция предстои да се произнесе по жалбата.

По-рано този месец американският президент наложи санкции на двама турски министри в опит да принуди Турция да освободи пастора, а миналата седмица Тръмп удвои митата при вноса на турски стомана и алуминий.

Реакциите

Турският президент Реджеп Ердоган реагира яростно на американските мерки, което засили притесненията за изпитващата в момента трудности икономика на страната в очите на международните инвеститори. Ердоган, който обвини САЩ в провеждането на "икономическа война" срещу Турция, заяви, че страната нация няма да се "примири" с исканията на Тръмп. Във вторник той обяви, че Турция ще бойкотира американската електроника, и призова турските граждани да спрат да купуват iPhones, а вместо това да се обърнат към турски стоки.

Турция повиши драстично митата при внос на редица американски стоки като автомобили, алкохол и цигари, като напрежението между Анкара и Вашингтон продължава да се покачва, съобщава Financial Times. Вицепрезидентът Фуат Октай определи мерките като "танто за танто" в Twitter и каза, че са отмъщение за "умишлени атаки" срещу турската икономика от американската администрация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    njr53519793 avatar :-P
    bash

    Тоя, ако се вържи и за еврото и ще го призная. :)

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Санкционната политика на САЩ е изпитано икономическо оръжие за постигане на политически цели. Изпробвана е успешно спрямо СССР, а днес се прилага не само към Русия, Китай, Иран, а и към всички, които не играят по свирката на Вашингтон. Като съюзникът Турция, например.

    Да, това оръжие никога досега не е постигало напълно целите си, но е затруднявало в достатъчна степен страната/ите, обект на въздействие. Дори CoCom (Координационният комитет за многостранен контрол на износа), който осъществяваше контрола върху експорта на т.н. стратегически стоки за СССР и социалистическите страни за 44 години между 1950 и 1994 г не спря нито индустриализацията, нито космическата програма, нито оръжейните програми на блока, но пък сериозно се отрази на жизненото равнище на хората в тези страни. Което реално бе и целта.

    Миналата седмица Вашингтон удари точно в болното място на Турция – прегрялата й икономиката и колосалната задлъжнялост – вътрешна и външна. С реално забранителните мита върху турската стомана и алуминий Вашингтон й затвори пазара си. И обеща да продължава да го затваря и за други турски стоки, ако Турция не направи еди какво си. Това бе достатъчно красноречив сигнал към инвеститорите, че Турция е мишена на американския гняв и нищо добро не я чака.

    Всъщност новото лице на старата американска санкционна политика – наказателните мита, водят до ответни забранителни мита при внос на американска продукция. Кой турски дистрибутор на американски автомобили ще продаде Форд, Додж, Крайслер и пр, оскъпен със 120% мито? Или някой неправоверен (за правоверните алкохолът е забранен) турчин ще си поръча бърбън, обложен със 140% мито?

    Санкциите бяха изпробван начин САЩ да съхранят позицията си на единствен световен лидер в друго време. Съмнително е, че сега ще се получи. Прекалено много станаха страните, с които Вашингтон ударно се конфронтира. Всяка от тях все някак, с мъка, ще успее да преживее без Америка и нейните финанси, технологии и пазари, но дали Америка ще може да преживее без тези страни вкупом? Без техните икономики, пазари и с вече враждебната им подчертано антиамериканска политика?
    „Санкционираните“ Русия, Китай, Иран вече намират пътища за напасване на интересите си и формират съюзи засега на тактическо ниво, „разтоварват се“ от американските дългови инструменти и търгуват помежду си в национални валути.
    Онзиденшният договор за Каспийско море е пример как натискът на САЩ може да накара пет държави да решат на часа един брадясал почти три десетилетия и изглеждащ нерешим въпрос за подялбата на морето и неговите богатсва. Нужна беше само заплахата, че САЩ искат да правят военноморска база в Казахстан и петте се обединиха срещу това.

    Америка може и да е велика, но има един съществен вече вековен кусур: не се опитва да вникне в националната психология на раята си и смята, че излъчва универсални сигнали, на които всички трябва да реагират еднакво. И аз лично съм изумен от тъпата упоритост да се потваря до безкрай тази глупост.

    В бичеглавото си късогледство САЩ ще вкарат Турция не само в ШОС, БРИГС, но и във Варшавския договор и СИВ, ако съществуваха, и в каквото антиамериканско сдружение се сетите, въпреки упоритото нежелание на Ердоган да го направи.

    Просто не му оставят избор...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Светът през 2021

Светът през 2021

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK