Туитът на раздора между Канада и Саудитска Арабия

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Престолонаследникът Мохамед бин Салман започна реформи, но не отхлабва рестрикциите върху политическия активизъм и следва агресивна външна политика.

Отсъствието на дипломатическа подкрепа от ЕС и САЩ показва, че Канада е оставена сама в кризата.

Един туит. Това е причината за избухналия изневиделица дипломатически разрив между Канада и Саудитска Арабия. Когато Рияд отговори на публикувания в Twitter призив на канадския външен министър за освобождаване на граждански активисти с прекъсване на дипломатическите и търговски връзки, Отава беше неподготвена. Въпросът за човешките права в Саудитска Арабия е бил повдиган от канадска страна и преди, без това да е провокирало публична саудитска реакция. Но сегашният диспропорционален отговор показва, че Рияд започва да заема все по-твърда позиция срещу това, което възприема като западно вмешателство във вътрешните си работи, окуражен от склонността на американския президент Доналд Тръмп да омаловажава темата за нарушаването на човешките права, когато става дума за неговите съюзници.

Изпращане на послание

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След критичния туит Саудитска Арабия отзова посланика си от Отава, изгони този на Канада от Рияд и забрани новите инвестиции и търговски сделки. Това, което Отава не очакваше, бе, че според саудитците е преминала техните червени линии. В кралството безкомпромисният отговор на външните критики бе подкрепен от интензивна медийна кампания, приветстваща твърдостта на управляващите в "защитата на националния суверенитет".

Откакто се издигна във властовите структури през 2015 г., престолонаследникът принц Мохамед бин Салман ухажва западните съюзници да подкрепят плановете му за реформиране на страната, предлагайки милиарди долари под формата на оръжейни сделки и ангажирайки се с борбата срещу радикализма в кралството. Той приоритизира курса към социална и икономическа промяна, но без да отхлабва рестрикциите върху политическия активизъм. Същевременно предприе по-твърда позиция към Иран, впусна се във война в Йемен и замрази отношенията с Катар. А сега взе на прицел Отава. "Тук Канада е косвена жертва. Не става въпрос за Канада, а за Саудитска Арабия, която иска да изпрати послание на своите съседи, на другите демокрации", твърди пред Reuters Томас Жюно, професор от University of Ottawa. Според RBC Capital Markets диспутът с Отава показва, че принцът е готов да рискува подкопаване на доверието на чуждите инвеститори, за да задържи контрола над процеса на промяната. Той е по-склонен от предшествениците си да изостави предпазливостта и демонстрира, че е изключително чувствителен към външната критика.

Пред Foreign Policy анализаторът от Council on Foreign Relations Стивън А. Кук предлага две възможни обяснения на действията на Рияд. Първото е, че при престолонаследника сме свидетели на поредния пример за агресивната саудитска външна политика. Според второто това е предупреждение към саудитците, че единствените реформи в страната са тези, за които говори принцът, и не трябва да си помислят да искат още. "Но подобно отношение към гражданските права е знак за политическа слабост", посочва Кук.



Щетите от кризата за Канада все още се преценяват, защото някои от нещата, които саудитците казват, не съответстват на това, което вършат. "Например човек би помислил, че Рияд ще спре да продава петрол на Канада. Но саудитското енергийно министерство заяви, че ще продължава да го прави. Дори и това да не стане обаче, не е такъв проблем, тъй като количеството петрол може лесно да се компенсира от други източници", обяснява пред "Капитал" проф. Нилсън Уайзмън от University of Toronto. Той посочва други проблематични сфери. В Канада например има около 15 000 саудитски студенти, а Рияд обяви, че те трябва да напуснат до края на месеца. Около 1000 саудитски лекари работят и се обучават в страната, като саудитското правителство плаща за това и университетите и болниците получават парите. Сега лекарите също трябва да си тръгнат. "Има цена както за Саудитска Арабия, така и за Канада. Друг въпрос е, че най-голямата оръжейна сделка, която Отава някога е подписвала, е с Рияд за бронирани превозни средства, много от които са вече доставени. Ако саудитците замразят договора, Канада ще загуби", коментира Уайзмън.

Професорът от University of Toronto има свое обяснение за случващото се. "Усещането ми е, че има един много импулсивен принц в Саудитска Арабия, който прибързано казва някои неща и не премисля последиците. Заради произхода си смята, че ако щракне с пръсти, нещата ще се случат", казва Уайзмън. Според него в някои случаи престолонаследникът надскача възможностите си, мислейки, че може да контролира ситуации, които са извън неговите възможности. По думите му в сегашната криза направеното от Канада не е толкова необичайно, но принцът се е показал с избухлив характер и го е приел за голяма обида.

Всеобщо мълчание

"Липсата на дипломатическа подкрепа за Канада от страна на традиционните й съюзници е поразителна", обобщава пред TIME Бесма Момани, професор в University of Waterloo, Канада. Държавният департамент на САЩ реагира сдържано на кризата, като призова двете страни да разрешат конфликта с дипломатически средства. От известно време насам Вашингтон и Рияд поддържат още по-близки връзки на фона на общите притеснения на Тръмп и на принц Мохамед бин Салман относно Иран. Което контрастира със скорошната среща на Г-7, където канадският премиер Джъстин Трюдо и американският президент водиха публична словесна война.

Реакцията на Брюксел също бе премерена. "ЕС се ангажира по един конструктивен начин със саудитските власти в търсене на яснота по отношение на обстоятелствата около арестите на защитници на човешките права в Саудитска Арабия, особено относно конкретните обвинения срещу тях. Ние подчертаваме важността на групите от гражданското общество в процеса на реформата, която кралството извършва, както и важността на спазването на законовите процедури за всички арестувани", посочва говорител на Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини.

Според Джуди Демпси от Carnegie Europe ЕС поставя икономическите интереси и стабилността преди човешките права и върховенството на закона, но в крайна сметка трябва да застане зад Канада или рискува собствените си ценности. "Това беше тест за ангажимента на Запада наистина да защитава активистите по човешките права. Но вместо да подкрепи Отава, Европа отстъпи от партньор в НАТО и от страна, която наскоро изкова важна търговска сделка с ЕС", пише Демпси в анализ за Financial Times.

Уайзмън обаче не смята, че Канада е оставена сама. "В световната политика страната не е водеща сила и не е с мащабите на САЩ, Великобритания, Русия или Китай. Американското правителство има големи интереси в Саудитска Арабия, защото използва базата й в Персийския залив за своите цели в региона. Естествено, че американците застават зад канадската позиция и отношението им към гражданските права в Саудитска Арабия е същото, но не го казват публично, защото не искат да влизат в спор. Преди няколко години Швеция критикува Рияд, но не помня другите страни да публикуваха големи обявления: Ние подкрепяме шведската позиция!", посочва професорът от University of Toronto.

Eurasia Group прогнозира, че деескалирането на кризата ще изисква време. "Новото саудитско ръководство използва икономически и политически средства, за да изпрати послание до партньорите си, че вмешателство във вътрешните му работи няма да бъде толерирано", твърди консултантската фирма. Според Financial Times няма съмнение, че модернизирането на Саудитска Арабия ще изисква визия и амбиция, но кралството също така се нуждае от "хладнокръвен и надежден лидер начело, който разбира важността на върховенството на закона". Едва тогава курсът към реформиране ще бъде успешен.