Гърция излиза от спасителната програма, но работата предстои

"Още не сме в края на пътя. Предстоят още предизвикателства в скоро време и в средносрочен план." Така гръцки правителствен представител, цитиран от в. Financial Times, описва излизането на страната от 8-годишната международна спасителна програма.

За следващите 15 години се очертават два възможни сценария. Според първия една все още стагнираща Гърция продължава да бъде обременена от високия си дълг и хроничната безработица. Вторият вариант чертае по-оптимистично бъдеще с възстановяваща се икономика и отърсване от старите проблеми.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Изплуваме от място, в което вътрешното търсене е мъртво. Най-голямото предизвикателство сега е да се създаде среда, в която могат да се случат инвестициите", твърди Аристос Доксиадис, мениджър на фонд за технологични стартъпи. Освен това Атина ще трябва да поддържа стриктен първичен излишък, да стимулира ръста и да оправи банковата система.

Необходими стъпки

На практика краят на спасителната програма не прекратява гръцките ангажименти към международните кредитори. Това означава, че в замяна на сделка за съществено облекчаване на дълга от юни страната трябва да поддържа първичен излишък от 3.5% от БВП годишно до 2022 г. Според някои бизнес представители тази цел ограничава възможността за намаляване на данъците или за други стимулиращи растежа политики. Но кредиторите от еврозоната са категорични, че това е необходимо, за да се намали дългът и да се успокоят потенциалните инвеститори.



Стимулирането на ръста също е наложително. Както правителството, така и опозицията говорят за нуждата да се "ребалансира" данъчната система, за да се намали натискът върху хората със средни доходи, за които МВФ предупреждава, че поемат прекалено голям дял от бремето. Понижаването на корпоративния данък също е сред обсъжданите потенциални мерки. "Прекаленото облагане на хората със средни доходи обезкуражава тази част от населението, която е най-продуктивна и високообразована", смята Доксиадис. Висш правителствен представител посочва, че в бюджета ще се предвидят и средства за "умерени и фискално отговорни" стимули.

Банките зомбита

Остава проблемът със стабилизирането на банките в страната. Според гръцкия премиер Алексис Ципрас те "все още са като зомбита и не финансират икономиката". Гръцките банки все още носят наследството от кризата – собственици на жилища не могат да изплащат ипотеките, бизнеси се сриват, а строителни проекти не се осъществяват. По данни на гръцката централна банка необслужваните кредити в банковата система са 48% от общите кредити, което е над десет пъти повече от средното за ЕС. Пожелал анонимност банкер обобщава: "Постигаме настоящите си цели за намаляване на необслужваните кредити, но все още предстои много работа."

Гръцките предприемачи твърдят, че Атина трябва да направи всичко възможно, за да привлече чуждестранни инвестиции. Зам. финансовият министър Стергиос Пициорлас посочва, че настоящите реформи като по-гъвкав трудов закон и опростен режим за лицензиране на бизнеси ще помогнат за постигането на тази цел. Но представители на ЕС предупреждават, че прилагането на тези реформи на практика е недовършено. Друго предизвикателство пред спечелването на доверието на инвеститорите е завършването на ключови приватизационни проекти.