Австралийският премиер Малкълм Търнбул обяви, че няма достатъчна вътрешна подкрепа за климатичната му политика страната да намали вредните емисии с 26% до 2030 г. на базата на нивата от 2005 г. Отказът от важната за Търнбул програма се случва в резултат на идеологически несъгласия в правителството. Премиерът промени политиката, преди тя да стигне до гласуване, за да не рискува показен срив на доверието в лидерството му, пише BBC.
Докато Австралия все още е на път да изпълни задълженията си по Парижкото климатично споразумение, този обратен завой в енергийната политика е удар по битката с глобалното затопляне. Целта от 26% редуциране на емисиите беше амбициозна и беше одобрена и от предишния австралийски премиер Тони Абът преди три години при подписването на Парижкото споразумение.
Днес Абът, който беше свален от власт от Търнбул през 2015 г., е един от най-големите противници на редуцирането на емисиите и заема влиятелна позиция на вътрешна опозиция в Либералната партия на Търнбул. Според Абът не би имало смисъл Австралия да изпълнява такава амбициозна цел и в процеса да ограничава икономиката си, при положение че най-големите замърсители като Америка и Китай не изпълняват изискванията на Парижкото споразумение.
Търнбул е уязвим поради слабото мнозинство на правителството му в долната камара. В последната седмица стана ясно, че при гласуване на целите за редуциране на емисиите няколко членове на Либералната партия биха въстанали срещу предложенията на премиера.
Провал, иницииран от собствената му партия, би оставил Търнбул уязвим за нови предизвикателства към лидерската му позиция, като най-силното идва от вътрешния министър - Питър Дътън.
Реакцията на премиера в тази затруднена ситуация беше капитулация за вредните емисии, което не подпомага имиджа му. Новата посока на енергийната политика на Търнбул ще се фокусира изцяло върху контролиране на цените на тока.
Опозицията вече посочи очевидната слабост на премиера и заяви, че са можели да работят заедно с него за нужните гласове, но той е избрал да е заложник на несъгласните в партията му.
Отказът на Търнбул от зелената му политика е особено вреден за доверието в него и поради негови изказвания от 2009 г., че никога не би бил лидер на партия, която "не е отдадена на ефективни действия срещу глобалното затопляне колкото него", пише Guardian.
Ден след отказа от намаляването на емисиите Търнбул свика вътрешни избори в Либералната партия, за да изпревари надигащите се предизвикателства към властта му. Въпреки че спечели с 48 на 35 гласа, това не е достатъчна преднина, за да заглуши опонентите си в и извън партията.
В крайна сметка Търнбул е разклатен, а климатичният му завой накара някои негови критици да заявят, че за пореден път става ясно какво се случва "когато идеологията и идиотизмът вземат енергийната политика за заложник", пише Guardian.
Австралийският премиер Малкълм Търнбул обяви, че няма достатъчна вътрешна подкрепа за климатичната му политика страната да намали вредните емисии с 26% до 2030 г. на базата на нивата от 2005 г. Отказът от важната за Търнбул програма се случва в резултат на идеологически несъгласия в правителството. Премиерът промени политиката, преди тя да стигне до гласуване, за да не рискува показен срив на доверието в лидерството му, пише BBC.
Докато Австралия все още е на път да изпълни задълженията си по Парижкото климатично споразумение, този обратен завой в енергийната политика е удар по битката с глобалното затопляне. Целта от 26% редуциране на емисиите беше амбициозна и беше одобрена и от предишния австралийски премиер Тони Абът преди три години при подписването на Парижкото споразумение.
3 коментара
Малко разум. Екоталибаните искат да ни върнат в 18 век заради съмнителните им кличатични промени. НО те самите продължават да издишат, нали
До коментар [#1] от "Pronto":
Господине, огледайте се. Не говорим за климатични промени. Ако искайте вярвайте. Вижте какво става с горите, с животинското царство. Затриваме планетата си. Не оставяйте на скептиците да ви бъдат мехлем за душата. Всичките човешки поколения ще гледат към нас с погнуса.
Тези проблеми с горите и животинското царство как се решават чрез закриване на производства, таксуването на фабрики и субсидиите за наши-зелени фирми? Ветрофермите колко птици избиват?
Индустриалното замърсяване беше проблем през 19 и 20 век в т.нар. Запад, а сега е основно проблем в Китай и т.нар развиващи се страни. Защо трябва Австралия, Америка, Германия да си налагат непосилни норми!?