Могат ли динамичните пътни такси да решат проблема със задръстванията

Решението на проблема със задръстванията може да е въвеждането на динамични такси, които да се променят в реално време според натоварването на градските пътища. Това предлагат трима академици в сп. Nature. Според тях социалните вреди от задръстванията биха могли да се облагат с прецизни данъци, които едновременно да намалят трафика и да финансират подобряването на пътната инфраструктура.

За да работят динамичните такси, е необходимо обстойно следене на местоположението на всяка една кола на пътя, както и сериозно икономическо моделиране за вариацията в таксите, пише сп. Nature. Предложението крие определени проблеми, но и представя интересни ъгли към управлението на пътищата в 21-и век.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Икономическата цена на задръстванията

Задръстванията в модерния космополитен град водят до огромни икономически последствия. Загубените време и енергия при стоене в безкрайно задръстване директно се превеждат в пропилени възможности. Според икономисти, цитирани от Nature, икономическите щети, причинени от задръствания в САЩ, Германия и Великобритания за 2017 г., се равняват на 461 млрд. долара.

Задръстванията имат и вредни за здравето странични ефекти поради почти двойния разход на гориво при движение и последващото от това отделяне на въглероден диоксид.



Ограниченото количество пътна настилка до този момент е необложено с данъци обществено благо. За разлика от водата или тока пътуването по градските пътища е предимно безплатно, което води до безотговорно и неефективно поведение от страна на водачите при използването на пътната настилка. По този начин вместо пари ползването на пътните артерии в един град струва загубено време и проблеми със здравето, обобщава Nature.

Динамично ценообразуване на базата на модерни технологии

Решението според академиците е да се прилагат динамични тол-такси, които да зависят от натовареността на даден път, така че търсенето и предлагането на пътната настилка да бъдат балансирани. Динамичните цени за ползване на пътната настилка също така биха зависили и от това колко замърсяващи са индивидуалните превозни средства.

Необходимо би било проследяване на всяка кола чрез GPS, за да може системата да се пригажда към състоянието на пътя в реално време, като пиковите часове и отсечки биха се облагали с високи такси.

По този начин ще се създадат стимули за водачите да тръгват по-рано, да избягват натоварени отсечки по алтернативни маршрути и да ползват алтернативни методи на придвижване като наличните опции за градски транспорт. Пазарните проучвания, както и изграждането на автоматизирана система за настройки на цените могат да се извършват от независими оператори с опит в икономическото моделиране, предлага Nature.

Какви са критиките

Авторите на предложенията сами признават, че системата им до голяма степен е още непостижима поради липсата на достатъчни пазарни проучвания и моделиране. Също така се повдига въпросът как социално слабите биха могли да се пригодят към една такава система, без да загубят още повече достъп до движението из града.

Освен това предложенията предполагат, че водачите биха имали достъп до добре развита инфраструктура, в която ефективни алтернативни маршрути и транспорт все пак съществуват, за да може ценовите стимули да насочат водачите в различни посоки и по този начин да олекотят пиковото натоварване.

Друг проблем е разчитането на все още потенциално съществуващо икономическо моделиране, което прецизно да предвиди поведението на шофьорите в цял град и което да може да се нагажда към него в реално време.

Не е сигурно, че шофьорите наистина биха предпочели да стават с час-два по-рано и да плащат по 20 долара при шофиране в час пик пред това просто да чакат в задръстване, дори ако за един икономист първото да е много по-рационално. Следователно обществената популярност на такава политика е под въпрос.

Не на последно място се повдига въпросът и за личната поверителност. В ерата на GDPR следенето на точната позиция на всички превозни средства от независими оператори не би било лесно за оправдаване пред обществото или пред евентуална регулаторна комисия. Опитът в модерния свят обаче показва, че обществото е готово да отдава все повече и повече лична информация в замяна на удобство.

Като цяло критиците на плана се обединяват около мнението, че Nature предлага едно чисто пазарно решение, което работи добре на теория. Но според тях практиката все още е извън обсег.