Световните океани се задушават от азиатска пластмаса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Световните океани се задушават от азиатска пластмаса

На световно ниво се изхвърлят над 13 млн. тона пластмаса в морската среда годишно

Световните океани се задушават от азиатска пластмаса

Над 80% от морското замърсяване с пластмасови отпадъци идват от Азия

12940 прочитания

На световно ниво се изхвърлят над 13 млн. тона пластмаса в морската среда годишно

© Reuters


Докато държави като Великобритания и Чили се опитват да забранят използването на пластмасови продукти в редица сектори на икономиката, над 80% от неконтролируемото замърсяване с пластмаси в световния океан произтича от Азия. Държавите от Югоизточна Азия, които направиха сериозен икономически бум през последните години, са сред най-големите виновници - поради остра липса на политическа воля и технически капацитет, да не се борят с голямото количество синтетични отпадъци, което произвеждат, пише Nikkei Asian Review. Изданието отбелязва, че светът се нуждае от международно координирани мерки за контрол на пластмасовите отпадъци, идващи в океаните от Азия.

Състоянието на световния океан

Пластмасовите отпадъци в световния океан се увеличават в момент, в който по-голямата част от Западния свят предприема мерки да намали зависимостта си от пластмасови продукти за еднократно ползване. В същото време технологиите за безопасно изхвърляне и унищожаване на пластмасови отпадъци се използват все повече и повече в Запада, но не са широко разпространени в Азия.

На световно ниво се изхвърлят над 13 млн. тона пластмаса в морската среда годишно, като над 80% от нея произлизат от Азия, а щетите върху морската среда се оценяват на над 13 млрд. долара.

Новините за пълни с найлонови пликчета китове, открити мъртви на някой плаж, се превръщат във все по-зачестяващ медиен рефрен. В същото време фондация "Елън Макартър" прогнозира, че до 2050 г. няма да е останала морска птица, която да не е погълнала някаква форма на пластмаса през живота си. Същият доклад предвижда, че до 2060 г. в световните океани ще плават повече пластмасови отпадъци отколкото морски живот. Най-опасни за морския живот са 640 хил. тона синтетични рибарски мрежи, изгубени или изхвърлени в океаните всяка година.

Големите замърсители

Според доклад на Океанската консерватория Индонезия, Китай, Филипините, Тайланд и Виетнам изхвърлят повече абсолютно количество пластмасови отпадъци в световния океан от всички останали замърсители, взети заедно. Това се дължи и на факта, че от 10-те най-замърсяващи реки в света 8 са в Азия.

Повишената консумация, която върви ръка за ръка с непрестанния икономически възход в държавите - членки на АСЕАН, и Китай, бързо изпреварва ограничените и некоординирани опити за справяне с произведените отпадъци. Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) наскоро обяви, че влиза в борбата с пластмасовите отпадъци, като по този начин призна, че до този момент нищо не е било свършено от държавните администрации в региона.

Честа гледка в страните от Югоизточна Азия са огромни бунища, оставени под открито небе
Източник: Reuters

Липса на капацитет

Отпадъците, произвеждани в тези държави, често няма къде да бъдат изхвърлени. Обикновено се разчита на нискотехнологични опити за справяне с боклука на местна основа. По консервативни сметки Тайланд не успява да се справи с над една трета от 27-те млн. тона общи отпадъци годишно, голяма част от които са неразградими. Честа гледка в страните от Югоизточна Азия са огромни бунища оставени под открито небе, така че боклукът да бъде отнесен в океана от мусоните и честите свлачища.

Такива планини от боклук и пластмаса има и в непосредствена близост до "райски" туристически кътчета като плажа Нгапали в Мианмар. Луксозните курорти в Югоизточна Азия са едни от най-големите замърсители с пластмаса, но пък са ключови за икономическия растеж на региона.

Според официалната статистика Индонезия използва над 10 млрд. найлонови пликчета на година, докато Сингапур употребява над 2.2 млн пластмасови сламки всеки ден. Друг проблем е, че световната технологична революция води до огромни количества синтетични отпадъци, които много азиатски държави активно внасят с надеждата доходоносно да ги оползотворят и рециклират. Всъщност тези купчини тежка пластмаса често приключват в океана.

Пътят напред

Въпреки плашещите данни азиатските държави всъщност консумират по-малко пластмаса от Запада на човек от населението. Важната разлика обаче е, че Западът има политическия и технически капитал по-безопасно да изхвърля или рециклира пластмасата. Огромното население на Индия от 1.3 млрд. души например, дори при сравнително ниски нива на консумация на пластмаса на човек от населението, е един от ненадминатите замърсители с пластмаса.

Светът се нуждае от проактивни политически споразумения спрямо борбата с пластмасовите отпадъци в Азия, тъй като морските течения не познават политически граници. В същото време понижението на зависимостта от пластмаса трябва да върви ръка за ръка с инвестиция на сериозен капитал в преработващи станции и модерни пещи за синтетични продукти.

Докато държави като Великобритания и Чили се опитват да забранят използването на пластмасови продукти в редица сектори на икономиката, над 80% от неконтролируемото замърсяване с пластмаси в световния океан произтича от Азия. Държавите от Югоизточна Азия, които направиха сериозен икономически бум през последните години, са сред най-големите виновници - поради остра липса на политическа воля и технически капацитет, да не се борят с голямото количество синтетични отпадъци, което произвеждат, пише Nikkei Asian Review. Изданието отбелязва, че светът се нуждае от международно координирани мерки за контрол на пластмасовите отпадъци, идващи в океаните от Азия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    Поредната статия с цел да уплаши хората с няколко бомбастични статистики. Естествено, че това за китовете не е вярно. От друга страна не е ясно какви ще са “щетите”, ако до 2050 вески гларус ще да е погълнал пластмаса под някаква фирма.
    Нека и да позная:
    1. тъй като Индия е най-големият замърсител с пластмасови отпадъци, на Европа и Америка ще се падне моралната тежест да се откажат първо от сламките, после и от останлите пластмаси
    2. тъй като Америка няма да се съгласи да бъде тъпанарът в упражнението, на ЕС ще се наложи да съкращава двойно употребата на пластмаса
    Пфу

  • 2
    ggggggggggg avatar :-|
    ggggggggggg

    До коментар [#1] от "Pronto":

    Децата ти може да умрат от глад в свят без природа. Донякъде мога да разбера незнанието и лекомислието, но инатливото отричане е агресивна простотия.

  • 3
    ygr31516687 avatar :-|
    ygr31516687

    До коментар [#1] от "Pronto":

    Ето, потребителя лично е проверил, че не всеки кит е погълнал пластмаса. Потвърждава, че са спорни "щетите" ако всяка птица е погълнала пластмаса.
    Нека да позная:
    1. След като ЕС наложи двойно по-ниска употреба на пластмаса, живота на Pronto ще се влоши чувствително. Дори ще е спорно дали това е живот или съществуване в мъки. Съчувствам ви Pronto!
    2. Животът за всички на земята ще става все по-скапан, само защото голямото мнозинство от населението има упадъчно мислене като Pronto.
    Пфу!

  • 4
    1i avatar :-|
    Густав

    Мисленето на мнозинството е по наполеонски "след мен и потоп". Съдбата обаче е кучка и накрая наистина всичко може да завърши с потоп.

  • 5
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    Какво стана впрочем с озоновата дупка? Предишната истерия ...
    Предният път, когато ЕС наложи ограничаването на парниковите газове /отново основен замърсител не е ЕС, а Индия и Китай/, токът поскъпна доста, а резулатите от екологична гледна точка са нулеви. В Германия даже растат вредните емисии. Голяма работа - по-високи сметки за ток, нали се чуствам по-добре, по-готин, по-екочист /само чуство/. Но нещо май и индустрията замря, щото където токът е скъп, индустрията вирее по-трудно, и с почти нулев икономически растеж в ЕС, хората навсякъде взеха да се побъркват, и накрая барабар с мръсната вода /глупава БЕЗРЕЗУЛТАТна еко-политика/ ще изхвърлят и самия ЕС. Неще, което наистина ще е катастрофа, включително и еко такава.
    Абе, резулатите от забраната на найлоновите торбички има ли? Сега и сламките...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK