С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 27 авг 2018, 15:10, 5397 прочитания

Световните океани се задушават от азиатска пластмаса

Над 80% от морското замърсяване с пластмасови отпадъци идват от Азия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

ООН: 50 страни ограничават замърсяването с пластмаса

Таксите и забраните са сред най-ефективните начини за намаляване на пластмасовите отпадъци

7 юни 2018

Когато световното сметище затвори

Забрана на Китай за внос на отпадъци причинява огромни затруднения в глобален мащаб, но е и начин за преосмисляне на проблема

1 юни 2018

Пластмасата в океаните може да се утрои за десетилетие

"Океанската икономика" ще се удвои до 3 трлн. долара до 2030 г.

4 апр 2018

Критична (пласт)маса

Три идеи за намаляване на пластмасовия боклук и движещите сили зад тях

24 ное 2017
Докато държави като Великобритания и Чили се опитват да забранят използването на пластмасови продукти в редица сектори на икономиката, над 80% от неконтролируемото замърсяване с пластмаси в световния океан произтича от Азия. Държавите от Югоизточна Азия, които направиха сериозен икономически бум през последните години, са сред най-големите виновници - поради остра липса на политическа воля и технически капацитет, да не се борят с голямото количество синтетични отпадъци, което произвеждат, пише Nikkei Asian Review. Изданието отбелязва, че светът се нуждае от международно координирани мерки за контрол на пластмасовите отпадъци, идващи в океаните от Азия.

Състоянието на световния океан

Пластмасовите отпадъци в световния океан се увеличават в момент, в който по-голямата част от Западния свят предприема мерки да намали зависимостта си от пластмасови продукти за еднократно ползване. В същото време технологиите за безопасно изхвърляне и унищожаване на пластмасови отпадъци се използват все повече и повече в Запада, но не са широко разпространени в Азия.

На световно ниво се изхвърлят над 13 млн. тона пластмаса в морската среда годишно, като над 80% от нея произлизат от Азия, а щетите върху морската среда се оценяват на над 13 млрд. долара.

Новините за пълни с найлонови пликчета китове, открити мъртви на някой плаж, се превръщат във все по-зачестяващ медиен рефрен. В същото време фондация "Елън Макартър" прогнозира, че до 2050 г. няма да е останала морска птица, която да не е погълнала някаква форма на пластмаса през живота си. Същият доклад предвижда, че до 2060 г. в световните океани ще плават повече пластмасови отпадъци отколкото морски живот. Най-опасни за морския живот са 640 хил. тона синтетични рибарски мрежи, изгубени или изхвърлени в океаните всяка година.



Големите замърсители

Според доклад на Океанската консерватория Индонезия, Китай, Филипините, Тайланд и Виетнам изхвърлят повече абсолютно количество пластмасови отпадъци в световния океан от всички останали замърсители, взети заедно. Това се дължи и на факта, че от 10-те най-замърсяващи реки в света 8 са в Азия.

Повишената консумация, която върви ръка за ръка с непрестанния икономически възход в държавите - членки на АСЕАН, и Китай, бързо изпреварва ограничените и некоординирани опити за справяне с произведените отпадъци. Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) наскоро обяви, че влиза в борбата с пластмасовите отпадъци, като по този начин призна, че до този момент нищо не е било свършено от държавните администрации в региона.
Честа гледка в страните от Югоизточна Азия са огромни бунища, оставени под открито небе

[Reuters]

Липса на капацитет

Отпадъците, произвеждани в тези държави, често няма къде да бъдат изхвърлени. Обикновено се разчита на нискотехнологични опити за справяне с боклука на местна основа. По консервативни сметки Тайланд не успява да се справи с над една трета от 27-те млн. тона общи отпадъци годишно, голяма част от които са неразградими. Честа гледка в страните от Югоизточна Азия са огромни бунища оставени под открито небе, така че боклукът да бъде отнесен в океана от мусоните и честите свлачища.

Такива планини от боклук и пластмаса има и в непосредствена близост до "райски" туристически кътчета като плажа Нгапали в Мианмар. Луксозните курорти в Югоизточна Азия са едни от най-големите замърсители с пластмаса, но пък са ключови за икономическия растеж на региона.

Според официалната статистика Индонезия използва над 10 млрд. найлонови пликчета на година, докато Сингапур употребява над 2.2 млн пластмасови сламки всеки ден. Друг проблем е, че световната технологична революция води до огромни количества синтетични отпадъци, които много азиатски държави активно внасят с надеждата доходоносно да ги оползотворят и рециклират. Всъщност тези купчини тежка пластмаса често приключват в океана.

Пътят напред

Въпреки плашещите данни азиатските държави всъщност консумират по-малко пластмаса от Запада на човек от населението. Важната разлика обаче е, че Западът има политическия и технически капитал по-безопасно да изхвърля или рециклира пластмасата. Огромното население на Индия от 1.3 млрд. души например, дори при сравнително ниски нива на консумация на пластмаса на човек от населението, е един от ненадминатите замърсители с пластмаса.

Светът се нуждае от проактивни политически споразумения спрямо борбата с пластмасовите отпадъци в Азия, тъй като морските течения не познават политически граници. В същото време понижението на зависимостта от пластмаса трябва да върви ръка за ръка с инвестиция на сериозен капитал в преработващи станции и модерни пещи за синтетични продукти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Турция обяви план за противодействие на валутната криза 1 Турция обяви план за противодействие на валутната криза

Финансовият министър намали драстично прогнозите за растеж в опит да възстанови доверието

20 сеп 2018, 1538 прочитания

Китай засилва ролята си в Сърбия с икономически споразумения за 3 млрд. долара 1 Китай засилва ролята си в Сърбия с икономически споразумения за 3 млрд. долара

Пекин ще инвестира в проекти, свързани с инфраструктурата и туризма

20 сеп 2018, 1632 прочитания

24 часа 7 дни

21 сеп 2018, 5233 прочитания

21 сеп 2018, 3630 прочитания

21 сеп 2018, 2958 прочитания

21 сеп 2018, 2265 прочитания

20 сеп 2018, 2215 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Новите санкции на САЩ срещу Русия влязоха в сила

Москва няма да има достъп до американски износ на стоки и услуги, свързани с воеенната индустрия и националната сигурност

Няма дим без огън

Защо двама журналисти бяха задържани в полето край Радомир

Семейството с каменната мелница

"Екосем" произвежда 21 вида брашна, а най-новото им предложение е полезната вафла "Лимецка"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Не разследвай това

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 21.09.2018 Прочетете